Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08 17:41 - КОСОВО - ГНОЙНИЯТ ЦИРЕЙ НА ЗАДНИКА НА СЪРБИЯ (2)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 224 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 03.08 22:04


  

Идеолого-демагогията на новоизмислената Сърбия се сипе на буйни реки във всички области на тази държавица. Започва с това, например, че всички околни народи били „сърби“ – сърби били Черногорците (защо тогава те не се самонаричат „срби“?!), както и Босненците (защо не се казват „срби“?!), както даже и Шопите (защо шопите наричат себе си „българи“, а не „сърби“?!) и тъй нататък. … Че населението на Македония било „срби“. … Че Белград* (срб. Београд) и Ниш* били изначално „сръбски“ градове и райони, но ново-сърбите от 1817 г. до 1841 г. не смеят даже и да помислят, че българския Белград (НА*) може да стане сръбска столица, каквато той дефакто бил направен едва през 1867 г., след като Българската легия* на Г. С. Раковски (1821 – 9 окт. 1867) воюва и разбива през лятото на 1862 г. османотурския гарнизон в града.

 

Същевременно, както през последните 15-тина века, така и през целият XIX (19) век Българска (Голяма) Морава, Ниш*, Пирот* и областите им са определяни категорично и еднозначно като български от австрийски и германски (НА*), английски, френски, российски и прочее свидетелства, както и Нишкото въстание (1841 г.) е безспорно „въстание на българите“, а пък специалния пратеник на френското правителство Жером-Адолф Бланки (фр. Jйrфme-Adolphe Blanqui /1798-1854/) в книгата сиVoyage en Bulgarie pendant l"annйe 1841“ („Пътуване из България през 1841 година“), която съдържа ценни наблюдения за страната ни в средата на XIX (19-ти) век, отбелязва безспорно българския град Ниш* като столицата на България (вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%88 ); в края на предговора към първото издание в България на книгата на Жером-Адобф Бланки „Пътуване из България през 1841 година“, проф. дин Иван Илчев прави следното обобщение:

„Между другото, пътуването даде свидетелство за извечността на балканските политически нрави. Малобройната ни емиграция бе разтревожена от опитите на гръцкия дипломатически представител в Париж Йоанис Колетис да води пропаганда в защита на въстаналите (в Ниш, Пѝрот и региона им, бел. Д.Д.), като ги обвързваше с въстанието на остров Крит и убеждаваше французите, че българите тук (т.е. в Ниш, Пирот и региона им, бел. Д.Д.) били всъщност истински гърци. В това отношение поне особено развитие няма. Днес пък за сръбската историография въстаналите в Нишко са сърби. За българи и дума не се споменава. Интересно как ще се преведе книгата на Бланки на сръбски език.“  (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BC-%D0%90%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84_%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%8)

 

 

Когато през 1096 г. през българските земи по „Виа Милитарис тогава под обединената Българо-Византийска власт на юг от Дунав през XI и XII век* (в 1019-1185 г.), минава през Белград, Ниш и т.н. един мощен лъч от Първия кръстоносен поход, оглавен от Готфрид Булонски и Петър Отшелника от Амиен (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4 ), един от кръстоносците, описвайки похода, свидетелства, че като минали Землин, стигнали в Белград*, където се свършвала (бил края = началото = западният край на) българската земя [по “Виа Милитари“]. След това пътували 8 дни през прочутата Българска гора* край река Морава* (т.е. Българска Морава*, сега преименувана от Сърбия на „Голяма Морава“), за да стигнат средата на българската страна в Ниш*, където било седалището на управителя на българите (тогава византийско-българския чиновник Никита). По-късно и арабинът Ал-Идриси (1100-1166) описва града Ниш* от XI-XII в. като [български] град с много месо, мед и мляко, чиито цени били винаги ниски ( https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%88 ). Тоест, може да се приеме, че града-крепост Ниш* е регионална столица още от времето на попадането му в държавните предели на България, като не забравяме че при това той е и един от апостолическите архиепископски престоли (заедно със Сердика-София, Костур и др.) на Българската автокефална архиепископия, основана още в 535-553 г. от Юстиниан I Велики (КР*). А пък дори и през XV век Белград* (на Дунав) е столица на Българския цар Константин II Срацимир Асен* (1396-1422), където той и умира на 17 септември 1422 година. И през следващият XVI (16) век немските и австрийски дипломати са категорични, че Белград, Ниш и земите между тях са населени с българи, а не със сърби (НА*), и тъй нататък

 

Според пропагандата-демагогия от XIX (19) и XX (20) век на новата Сърбия (поддържана изцяло от Российската власт), някогашната средновековна Сърбия (ок. 1190-1376) била най-голяма и най-могъща при Стефан Душан* (1331-1355), което се “доказва“ (т.е. ни се натрапва) с новосъздадени през XIX (19-ти) и XX (20-ти) векове карти и текстове от сръбски и росийски историчарци. … Обаче Стефан Душан, който е българин по майчина, бабина, дядова и прочее преки родствени линии и е женен от пролетта на 1332 г. за Българската принцеса Елена Срацимирина-Шишманина Асенина* (сръбска кралица в 1332-1346 и царица на Сърбия в 1346-1376 г., родна сестра на Цар Иоан Александър* /1331-1371/ и на принц Иоан Комнин Асен* – владетел на Валона, Канина, о-в Корфу и Ю. Албания), е въздигнат по лична повеля на самия Български цар Иоан Александър* (1331-1371) за “цар“ (цезар) през 1346 г.; но титлата „цар“, дадена на Стефан Душан, е със статут младши цар и съвладетел на Българския цар (император) Иоан Александър (1331-1371). А това означава еднозначно, че в този период Сърбия е съставна част на Българското царство, с всички произтичащи от това следствия.

 

Освен че във всички ромейски извори, занимаващи се с титлите, степенуването им е ясно посочено, но е необходимо и да се каже, че в този период титлата младши цар и съвладетел на Българския върховен цар ( = император) се носи от Иоан Срацимир* (1355/6-1396/7) до короноването му за върховен цар (император) през 1371 г., от полу-брат му Иоан Шишман* (пр. 1371-1395, род. ок 1350) през цялото му управление като владетел във Велико Търново*, както и от децата им, които са царски (императорски) принцове ( = ерцхерцози). При това и в българския препис на “Манасиевата хроника“ тази титулатура на българските, византийските и пр. владетели се спазва стриктно, като например за събитията в 969-971 г. властващият Иоан Цимисхи* (969-976) е посочен като „цезар“ ( = младши съвладетел), а родения в 958 г. непълнолетен Василий II е посочен като „цар“ ( = император) и върховен владетел на Византия, какъвто Василий е действително по статут (вж. Азбучна история на българитеwww.azb-istoria-bulg.bg ). Също и някои български деспоти (велики принцове = велики херцози = велики дукове), които са близки роднини на царстващите български владетели и на Българската царска династия, като например Георги Бранкович* (пр. 1396-1456) и др., също се титулуват със сана „цар“, обаче това не променя статута им на деспоти (велики херцози), нито пък ги въздига в “младши царе и съвладетели“, нито ги прави абсолютни самостоятелни владетели, понеже при всички случаи те си остават под юрисдикцията на Българския върховен цар* ( = император), както категорично сочат феодалните закони в цяла Европа (ФК*, кн. I, гл. I; вж. Цар* в Азбучна история на българите).

(СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ) 




Гласувай:
4
0



1. planinitenabulgaria - Шовинизмът е вродена черта на сърби и руснаци, винаги руснаците чрез
03.08 22:42
сърбите са работели против нас. Сърбите имат претенции и за Белоградчишко и целият Западен Балкан, защото там били турлаци, вид сърби, а турлаци са и тезо по западния бряг на Искърския пролом. Ниш днес е руска база, там се обучават терорсти за действия ако стане нужда в Босна.
От всичките съседи на Сърбия най-им минават номерата пред нашите правителства и най-малко пред косоварите. Никое правителство у нас до сега не си е поискало Западните покрайнини.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 4250
Постинги: 22
Коментари: 9
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930