Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08 19:15 - КОСОВО - ГНОЙНИЯТ ЦИРЕЙ НА ЗАДНИКА НА СЪРБИЯ (6)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 357 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 21.08 02:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Владението на принц Асен е гранично по част от Дунав и с войводството на Иоан Мирчо Батрън* (1385-1418), а на запад стигат директно и до лично управляваните от Иоан Шишман* земи, които са със столица Велико Търново*.

От фактите излиза, че когато Цар Шишман предлага на Мурад града-крепост Шумен* (спомената в османския текст като “Силистре”), той всъщност предлага престолния град на брат си Иоан Асен, който вече е бил убит през декември в Провадия или в последвалите сражения с Али паша при Венчан*, при Мадара* или при Шумен*. При това е по-вероятно самият Мурад да е проявил претенции към крепостта на Шумен* (с площ от 27 декара или 27 000 кв.м. и троен пояс от стени, която нямало как да завладее), позовавайки се на правото си, че е победил прекия й владетел Иоан Асен.

Същевременно Мурад нямало как да иска от Иоан Шишман град Силистра* (Дръстър*), защото още в 1369 г. Българския цар Иоан Александър* (1331-1371) я бил дал на деспот Добротица* (пр. 1360 – ок. 1385) – бащата на Иванко* или Иоанко (ок. 1385 – сл. 1397), заради участието му в прогонването на унгарците от Видин* и Търну Северин*, Белград* и Срем*, а вероятно и от Тимиш-вар* и областта му (през 1369 г. Унгарски крал е Лайош І Анжуйски /1342 – 11, ІХ, 1382/, който от 1370 г. е и крал на Полша-Литовия; Лайош І Анжуйски и Иоан Срацимир* са женени за две родни сестри, дъщери на българина и български принц Александър Бесар* /1352-1364/, който е под юрисдикцията на Българсксикия цар-император).

А както и самата османска хроника съобщава, през зимата на 1388-1389 г. Иванко* или Иоанко, прекият владетел на Дръстър* или Силистра*, се подиграл над османския пълководец Али паша като го подмамил да изпрати войска да завладеят мощната крепост Варна*;

След като цар Иоан Шишман, който бил в дълбок траур поради смъртта на сина си Иоан Асен и при това вече знаел в детайли всички конкретни големи и малки подробности за завладяването с измама от османците на крепостта Провадия, провел преговорите с османеца емир Мурад-хан край Ямбол, нещата се развили по следния начин според османската пропагандна версия:

Повелителят [Мурад] опростил греха му, облякъл му почетна одежда и благоволил, та му възвърнал земятя (т.е. да върне на Шишман неговите си владения, които никога не се били Мурадови; тези клишета следва да се възприемат само като голословни формални украшения към османския текст). А след туй заръчал на Али паша: “Тръгвай нататък! Овладей крепостта Силистре (всъщност Шумен) и постави вътре [в крепостта] хора. Нека там остане Тимурташовия син Яхшъ бей”.

Пашата, заедно с войската си, дошъл до крепостта Шумнъ (Шумен*, като обаче тук се казва изрично ! “крепостта” и то “до крепостта”). После пратил човек до Сосманоз (Шишман) и заповядал: “Да ми дадеш Силистре! (т.е. Шумен)”. Ала онзи (Иоан Шишман) не удържал думата си да предаде крепостта и се отметнал. Нарушил [Шишман] договора, укрепил крепостта и я задържал (видимо в целия откъс се говори за крепостта Шумен, която е различно понятие от “град Шумен”; името Силистра*, заместващо Дръстър* и поставено вместо Шумен, се е появило по-късно в османския текст, още повече, че през 1369 г. Дръстър или Силистра е дадена от Цар Иоан Александър* във владение на Добруджанския деспот и през 1388-1389 г. тя не е на Търновския цар, т.е. Иоан Шишман не може пряко да се разпорежда с Дръстър-Силистра).

Дошли и известили пашата [за действията на Шишман]. Той (Али паша) много се ядосал. “Какъв проклетник!” – рекъл си – “Дойде при Повелителя, умилква му се като лисица (т.е. Иоан Шишман не се е “унизявал” пред Мурад и не е “молил”, а е водил дипломатически преговори), а щом стъпи на тази (своята си) земя, заръмжа като [пастирско] куче (вж. Сраоша*, Рашна*, Митра*). Ако е рекъл бог, ще намеря случай да му го върна!”.

В [околностите на] Шумнъ (Шумен*) [Али паша и войската му] останали няколко дни” (ИОД*, 78);

Говорят (пишат в хрониките), че пашата поседял няколко дни в Шумнъ (т.е. в град Шумен или в околностите му, защото крепостта на Шумен е държана от българския гарнизон), па се вдигнал и отишъл до [град] Добръджа (другаде Добрич, може би с. Добротица в Търговишко; Търговище е на запад от Шумен само на около 30 км). Неверниците (християните, българите) му изнесли ключовете [на града].

После [Али паша] се вдигнал от там и дошъл до Гирпиче (Крапчене или Крепча, Крепец), та завладял и него. После изпратил човек до владетеля на Кос Ова (или Кос Овасъ, т.е. Косово, може би дн. Кьосевци в Търговишко; или Козловец в Свищовско, срв. Кос Овасъ и Коз-Овца, Овтсъ) и поискал от него да му се подчини. Онзи проклетник не зачел думите на пашата и рекъл: “Ние не ще се отречем от нашия господар [Иван Шишман], за да се покорим на турците!”. Тогава пашата дал на Пазарлъ Доган бей хиляда (1000) души (вероятно това била Догановата ордата – с която самият Пазарлъ Доган се присъединил към войската на Али паша) и му заповядал: “Иди и удари [селището] Кос Ова! Разруши го, запали го и го плячкосай! Жените и децата вземи в робство!”.

Пазарлъ Доган отишъл [със своите си 1000 човека], ударил [селището] Кос Ова и заробил жените и децата му (за да бъде нападнато и превзето едно селище от 1000 разбойника, то явно е слабо укрепено, в него са останали предимно само жените и децата, и в него няма много защитници; именно този вид селища предавали “ключовете” си на Али паша, сключвайки някакъв вид мир и опазвайки се от разруха, но градските крепости, отбранявани от мъжете, били непристъпни за османците). Тогава неверниците (християните) дошли и рекли на пашата: “Върни ни робите (жените и децата), отвлечени от турците, пък да ти дадем (! т.е., ще разменят срещу жените и децата си) крепостта Кос Ова!”.

Пашата събрал от турците взетите роби, върнал ги на неверниците (християните) и взел крепостта. След като се закрепил в нея (укрепил се в крепостта), той наново раздал робите на техните господари (т.е. Али паша позволил на турците, които ги били пленили по-рано, да ги пленят и заробят отново). Зарадвали се газиите и пак си прибрали робите от ръцете на неверниците (християните); това е един от примерите, който показва, че османците разграничават ясно “град” – т.е. селище, от “крепост”, а същевременно в същата хроника, по повод на османските завоевания в М. Азия, се твърди, че докато не се превземе крепостта, града не може да се смята за завладян, понеже веднага след като си земинели основните сили на завоевателите, селището бивало веднага, много набързо, освобождавано от крепостния гарнизон (ИОД*);

Щом овладял крепостта Кос Ова (и си създал по-стабилна база, защото след Провадия това била втората завладяна от Али паша крепост, макар и малка; при това не е ясно дали в Провадия османците са завладяли същинската крепост или само кулата със стените на града, като Провадия е върната на Иоан Шишман след праговорите в Ямбол), пашата тръгнал към престолнината на Сосманоз (Шишман)Търнавъ (Търново*). Като я наближил, той спрял на стан (т.е. не стигнал до Търново, а останал достатъчно далеч от него).

Неверниците (християните) дошли и му донесли ключовете [на града]”; Това сведение не е ясно, защото в Търново има поне 3 големи градски крепости – Царевец, Трапезица и Девин град, със силни гарнизони, които явно не са отворили вратите си, а същевременно край града, извън същинските стени, може да има няколко жилищни квартала – селища, “градове” или тъй наричаните днес „подградия“ (ИБГ*). Затова е възможно тук да става въпрос за “търговския квартал” – населен от венецианци, генуезци, добровничани и евреи, който е в югоизточното подножие на Царевец, чиито жители с действието си да са показали непричастност към българо-османския конфликт. Няма обаче как да се пренебрегне това, че след като Иоан Шишман, въпреки договореното край Ямбол, не дал на Мурад крепостта си Шумен*, е много вероятно Османския архонт-хан да е наредил на Али паша да направи с 30 000-та или по-скоро не повече от 15-хилядната османско-акънджийска армия едно показно навлизане към Търново за парадна демонстрация на сила и гняв (налице са общо 13 вожда с отряди - т.е. санджаци: "знамена" - от по 500 до 1500 човека /ИОД*/ или средно по 1000 човека = 13 000 до максимум 15 хиляди бойци; всъщност се говори за общо "10 санджака", които съставлявали армията на Али паша при тръгването ѝ).

Разбира се, че Мурад не е имал сили за повече от това безсилно перчене с войски по посока на Търново, без дори да посмее да го атакува. Защото иначе би трябвало да се откаже от война срещу сърбина Лазар Хреблянович и Босненския бан Твърдко І и да нападне веднага със събраната си при Ямбол армия мощния Иоан Шишман, опиращ се и на васалите си в Добруджа, Бесарабия, Молдова, Влашко и пр. Обаче пък така Мурад би обединил всички Балкански сили срещу себе си – и Иоан Срацимир* с васалите си (деспот Константин*, Крали Марко, Балша*, Вълко Бранкович* и др.), и готовите вече за война срещу османците сръбска и босненска армии, и най-вероятно Галичко-Владимирското кралство* (там Иоан Шишман* и Патриарх Евтимий* /1375-1404/ вече били изнесли доста капитали и хора, както и в Молдова и във Влашко), а също и католическа Унгария, на чийто владетелски трон вече бил стъпил буйния 21-годишен крал Сигизмунд І* (1387-1437, род. 14 февр. 1368). А срещу такава обединена мощ Мурад бил напълно безсилен;

За действителното поведение на Българския цар Иоан Шишман говори неговият Шуменски надпис. Дори и Търновският владетел да е изчакал известно време, за да види как ще се държи Мурад след сключения през първите месеци на 1389 г. мир в Ямбол* (Дъбилин*, Д©бьльнъ), но още щом към края на пролетта или в ранното лято на 1389 г. османските войски се опитали да завладеят български селища и да нахлуят в Средецкото (Софийското) поле – директно нападайки прохода Траянови врати*, който бил отбраняван от Крали Марко* (1371-1395) и Новак войвода (БНТ*, НА*) – Шишман прогонил всички османски остатъци от Долна (Източна) Мизия. Ето как звучи и категоричния му надпис, поставен в Шумен*:

Поставен от Бога, аз, Царят на българите Иоан Шишман (1371-1395), син на Великия цар ( = император) Иоан Александър* (1331-1371), дойдох в град Шумен* по царско благоволение в името на Небесния цар Христа*; и аз [принц] Срацо*, внук на великия (върховния, главния) епикарий (чашник*, началник на протокола на царя) [принц] Срацимир*, писах тези слова.” (БН*, 35);

Фактът, че Иоан Шишман е дошъл в Шумен по свое царско благоволение или по царското благоволение на брат си – Великия цар ( = император) Иоан Срацимир, и при това в името на Небесния цар Христа, явно означава, че похода му е предприет за възстановяване на Христувите закони и е насочен срещу османските неверници ислямисти (измаилтяни), за които християнските ценности не важат (както в това постоянно се убеждаваме и от цитираните османски текстове от ХV век).

От ситуацията може да се заключи, че Шишмановият надпис в Шумен е от април-юни 1389 г., т.е. от 6897 г. след Сътворението на Света или от ХІІ индикт (от 1 септ. 1388 г. до 31 авг. 1389 г.), или Древнобългарската календарна година от 1 март 1389 (6897) година до края на февруари 1390 (6898) година, точно около времето, когато Мурад нападнал от изток Средецкия (Софийския) район; не е изключено Иоан Шишман да е направил това прочистване на Мизия от османски банди и гарнизони още през март-април, когато Али паша завзел българския Пловдив* и заседнал там с всичката османска армия за цели “два месеца” (лунни месеци – по 28 дни, са 56 дена, а слънчеви – по 31 дни, са 62 дена, защото първите 6 слънчеви ислямски месеци са по 31 дни, вж. ПС*).

А пък останали в новозавладения Пловдив (тур. Филибе) “два месеца” през пролетта на 1389 година Али паша и дошлия най-сетне от Ямболско архонт Мурад, заедно с цялата османска армия, уж само защото река Марица* била придошла и нямало бродове (т.е. пътя през Траянови врати* и Софийското поле бил затворен за тях от българската армия на Шишман, а по пътя край река Марица и южно от Витоша нямало как да минат поради пълноводието). Обаче същевременно не може да се пренебрегне голямата вероятност българското население да разрушавало мостовете, да криело бродовете и да ги отбранявало; за войнствените настроения на българите в този период, които предпочитали да се сражават с антихиристите неверници, срв. някои от тогавашните надписи:

Вунчо и аз сина [му] Делчо ще браним Иоан Шишман цар. Да се знае!” (БН*);

Аз севаст* Отнян*, бях кефалия* (градоуправител, вж. Кеф*) при Цар Шишман (1371-1395) и много зло патих [от неверниците (измаилтяните, османците, враговете*, поганците*, турците*)]. В това време турците воюваха (нападаха). Аз държах за вярата (името*, българщината*, християнщината*) на Цар Шишмана” (БН*);

Аз, монах Савин*… [устоявах срещу неверниците Христовата вяра] при славния Иоан Шишман цар. Да се знае!” (БН*);

И прочее;

За месеците, когато през 1389 г. Иоан Шишман прогонил от Източна Мизия османските акънджийски орди срв., че Мурад І бил убит на Косово поле* от българския велможа Кобила* – коалиционен партньор на сърбина-деспот Лазар Хреблянович (1376-1389), което станало към първите 3 до 7 дни или 10 до 15 дни на август 1389 г., като след пълното унищожаване на сръбската войска от османската орда за няколко часа или най-много за един ден (едно денонощие), Баязид І се възкачил на трона в Одрин* чак на 27 август 1389 г.; срв. също, че дори и да е трябвало Баязид да ходи до Бурса (независимо, че това било задължение на везирите и пашите около него, които искали да запазят положението си на върха на османската властова пирамида), то пътя от Одрин до Бурса е около 4-6 дни, а отиване и връщане е най-много 14-15 дни. При това пътят от Косово поле, през Велдбъж*, Вакарел*, Ветрен* и покрай средното течение на Марица*, та до Одрин*, който е най-много към 550 км, е не повече от 10-12 дни при бързо придвижване, от което паническо бързане за овладяване на трона идва и епитета “Светкавицата“ – осм.-тур. Иълдъръм, даден подигравателно от българите на бягащия презглава от Косово поле към Одрин пре-уплашен Баязид (придружен от малобройната си свита, но изоставил в Косово на произвола на съдбата всичките си османски войски);

 

(Следва продължение);




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 4628
Постинги: 22
Коментари: 9
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031