ЦАР – От манифестите и другите официални документи на император Николай II (1894-1917, убит 1918 г.), както и на предходни российски императори, се вижда, че Российската императорска власт и администрацията ѝ приравняват российската титла "Цар" към римо-католическата титла "Крал" (Rex); в тях Российският император е определян, освен всичко друго, и като "Цар на Полша" (искано още от Московския велик княз Иван IV Василис – Грозний /1533-1583 г., роден 1530 г. сл. Хр./), което е равно на "Крал на Полша", понеже Полша е по статута си кралство.

Това (Крал = Rex) е с над една степен по-ниско от титлата "Цар", в която парадно се самопровъзгласил (без да бъде признат за "цар" от другите владетелски домове и държави в Европа и пр.) през януари 1547 г. Московския владетел Иван IV Василис Грозный (1533-1584, роден 1530 г.), чийто статут е "велик княз" = "велик херцог, велик дук", както и самата Московѝя е "велико княжество, велико херцогство, велико дукство" (по това време Литовия е също велико княжество и/или велико херцогство, докато Полша е кралство, Унгария е кралство, Чехия е кралство и т.н.).  

Откъм XIV (14-ти) век и насетне някои български най-висши принцове (деспоти и др.), родствени с Българската царска династия и с управляващото Царско семейство, започнали да се представят почетно-представително с титлата “цар“, което изобщо не променяло действителния им аристократичен статут на деспоти, севастократори и др. – нпр. деспот Георги Бранкович* (ок. 1394-1456, род. към 1375 г.); други пък с титлата „Крал“ – Вълкашин* (1366-1371, род. 1320 г.), крал на българските Прилеп* и Прилепския феод, и сина му Крали Марко* (1371-1395).

Следва специално да бъде отбелязано, че освен Българският върховен цар ( = император), каквито са Тодор Тертер Асен* (1300-1321), Гьорги ІІ Тертер Асен* (1321-1322), Михаил ІІ Шишман Асен* (1323-1330), Иоан Стефан или Иван V (1330-1331), Иоан Александър* (1331-1371), Иоан Срацимир* (1371-1396/7), Константин II Срацимир* (1396/7-1422), “Императорът велик“ Иоан Шишмански* (1322-1330) и т.н., в България има царе и с по-нисък статут.

Такива в този период са, например, Иоан Срацимир* - владетел на Видинско-Белградския регион откъм 1355/1356 г. до възкачването си като върховен владетел на България през 1371 г., полубрат му Иоан Шишман* - Търновски владетел в 1371-1395 г., Иоан Асен IV (132?-1349, син на цар Иоан Александър* /1331-1371/), Иоан Асен V (?-1388/1393, син на цар Иоан Александър* от втората му съпруга Теодора и брат на Иоан Шишман*) и други. Те са със статут “младши цар и съвладетел“ и това им положение е отбелязано както във византийските документи на Императорската канцелария, така и в български текстове, в т.ч. българския превод на Манасиевата хроника (направен между 1330 и 1345 г.).

Статут на главните титли на Балканите (от Полша до Византия и от Венеция и Франция до Волжка България):

1.        Цар, Влик кан (Кан*: “върховен“) = Император;

2.        Канар-тикин: “престоло-наследник“, "канов-наследник"; = нем. Ерцхерцог;

3.        Правителствени служители (бълг. Ичергу боил* /Чергубиля/, Таркан табор, Оглу таркан*, Комита* и др.) = Византийски  съответствия;

4.        Младши цар и съвладетел = Цезар;

5.        Крал = Rex;

6.        Принцове: = Боил, Господин: “господар“,  Севастократор, Севаст, Деспот, Войвода = Магистър, Патриций и други византийски съответствия = Херцог, Дук, Граф и прочее;

В средновековна Европа (I-XVI век) има само трима императори, на които са подчинени и съответните върховни АПОСТОЛИЧЕСКИ митрополии (църкви): Българският цар, Византийският (римския) император и Римо-Германо-Франкският император (последният е едва от 800-та г. сл. Хр., когато в Рим е коронован Карл I Велики). Всичките останали владетели в Европа са крале (rex) и подчинени им принцове и по-дребни аристократи (виж съответните карти от XIII-XVI в. сл. Хр.).

Когато на Великден 1346 г. по повеля на Българския цар Иоан Александър (май 1331-1371), чрез Българския патриарх, са въздигнати Сръбския крал Стефан IV Душан* (8 септ. 1331 – †20 дек. 1355, българин по майка, по баба, по дядовци и пр.) и съпругата му – Сръбската кралица Елена* (апр. 1332 – †7 ноем. 1376, родна сестра на Българския цар Иоан Александър*) чрез пре-тържествен ритуал в града-крепост Скопие* в българските санове “цар“ и “царица“, те всъщност получили титлата “младши цар и съвладетел“ – тоест, те станали “младши цар и царица, и съвладетели на Българския цар (император)“ Иоан Александър* и наследниците му. И фактически, и формално, от този момент Сърбия* станала част от Царство България. Свидетелствата на Иоан Кантакузин* (1341-1354, род. 1292, †1383), пътуването на Елена „Сръбска“ до столицата Велико Търново* и много други известни ни сведения, изобщо не противоречат на този факт (това, че този факт се премълчава и заобикаля от сръбски и российски историчарци е достатъчно красноречиво звучно мълчание!).

Московѝтската титла "цар" със статут "велик княз, велик херцог" е с този си ранг чак до 1721 г., когато Московѝтския цар (велик княз, велик херцог, велик дук) Петър I Големия – рус. Великий: "голймий, голймия" (1682-1725, роден 1672) се самопровъзгласил за "император".

Обаче! Българската титла Цар*, носена от ВЪРХОВНИЯ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛ до към края на XV (15-ти) или до XVI (16-ти) век, от край-време означава единствено и еднозначно "император", което е с поне една степен по-високо от титлата "Крал" (лат. Rex). Ще припомним, че включително и Българският кан Борис I* (852-914, съвладетел от 834/835 г. и престолонаследник от 836 г., роден ок. 819 г.) е наричан еднозначно от Византийската императорска канцелария и във византийските документи Βορίσου βασιλέως Βουλγάρων (Борѝсу/Борѝсъ василеос Булгарон/Българон) = "Борис император (василевс*) на Българите" (вероятно У-то /-ου/ е от българската писмена и устна форма с "Ъ" - Борисъ и Българи).

Същевременно е ясно, че Българските владетели още от 2-ри - 3-ти век сл. Хр. смятали себе си за императори и били всепризнати безапелационно за такива от аристокрацията на Европа и Света, което е фиксирано дори и в римо-византийската форма "Стара Велика България*" = Старата Империя България, което е антипод на Новата Велика България = Новата Империя България; за повече конкретни факти вижте статията-изследване ЦАР*, ЦАР (2)* и съпътстващите я КАН*, КАНА СУБИГИ*, САМОДЪРЖЕЦ*, ВАСИЛЕВС*, КУБРАТ*, САМБАТ*, АСПАРУХ*, ТЕРВЕЛ*, КРУМ*, БУЛИМИР*, АЛАВИВ*, АВАБА*, МАКСИМИН I*, БОРИС БУЛГАР*, АСПАР*, БОРИС I*,  ОМУРТАГ*, ПРЕСИАН* (О`МИР ПЕРСИАН), ИОАН СРАЦИМИР*, КОНСТАНТИН II СРАЦИМИР*, ЕЛЕНА*, ИОАН ШИШМАНСКИ*, ЕВТИМИЙ*, ИОАН ШИШМАН*, МАРА БРАНКОВИЧ*, ГЕОРГИ БРАНКОВИЧ* и пр. в Азбучна история на българите;