Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03 13:45 - История на Древните Българите и на съвременнинте българи на запад от реките Волга и Дон (2)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 89 Коментари: 1 Гласове:
2



Наскоро, през септември 2011 и октомври 2012 г. (БНТ, Нова тв и др.), бяха обнародвани нови данни от успоредно проучване за гените на българите, направено от български и италиански учени и представено в “International Journal of Legal Medecine”. В него участват от българска страна медицинския генегик проф. Драга Тончева, Сена Караченак, Десислава Нешева, микробиолога акад. Ангел Гълъбов и антрополога чл. кор. Йорд. Йорданов, а от италианска страна 9 учени от Катедра генетика и микробиология на Университета в Павия, водени от проф. Антонио Торони и Алесандро Ачили от Катедрата по клетъчна биология на Университета в Перуджа (блог. gepard96, 07.09.2011); вж. в папка „България в Европа (1)“ картите и схемите: „2011-2012 г. ...“;

Според резултатите от проучването произходът на българите категорично няма нищо общо с тюрките* (нахлули от изток в Ср. Азия към 160-100 г. пр. Хр.), и при това напълно отсъстват монголски гени (акад. Ангел Гълъбов). Изследването показва, че “генофондът на българите в страната е много хомогенен, с висока честота на тъй наречените западно-евразийски елементи”.

Отчита се фактът, че ние “сме генетично сродни с гърците и италианците”; а също, че сме близо с хърватите (далматинците) и с поляците (най-вече с тези в Южна Полша – района на Краков* и Галичко-Волинското княжество*); заедно с това се констатира – но явно във връзка с изходната позиция на изследователите, а не с генетиката, че “най-типичните славяни са (!?) руснаците” (Български Фактор, 19, ХІІ, 2012), което е доста фриволно твърдение, понеже се знае, че руснаците – формирани през ІХ-ХVІ векове в района на Белорусия, Новгородската държава и Московия* – са късен събирателен етнос от угри (себери*, рус. севери), склави*, саклани* и българи (вж. Анчийци*), включващ малко или повече скандинавска кръв (Конст. Багр.), може би също известно количество балтийска и финска, а вероятно откъм 40-те години на ХІІІ в. и монголо-татарска. А пък същевременно се твърди (предимно от антрополога проф. Йордан Йорданов), че връзката между италианци, гърци и българи са (!) древните траки от Средиземноморската (Медитеранската) група, които са сродени както с южно-европейските народи, така и с българите, като сродяването явно станало след идването на последните в района на Балканите (обаче не се изяснява кога българите стигат до Балканите, което според днешната водеща популярна версия става през VІІ в., обаче според фактите – още през ІІ в., а държаваната граница на България опряла на Долни Дунав през ІV век, вж. Максимин І*, Аспар*, Аеций*, Бузан*, Алавив*, Реан*). Българите пък били (!) индоевропейски (арийски) народ, идващ от територии (!) южно от Памир, който носи източните примеси.

Последните твърдения, обаче, забъркват доста голяма каша. Тя се дължи на твърде неточната представа на нашите водещи генетици, микробиолози и антрополози за Балканската история и за цялостната Българска история, която е придобита най-вероятно от популярна, идеологизирана, наивистична и неиздържана научно литература и теории от втората половина на ХХ в., а и от фриволните, твърде непрецизирани и съмнителни историоидни тези, резпространявани в хаотичния период след граничната 1989-1990 година.

1. Защото цяла днешна Сев. Гърция (както и някои от егейските острови) е населена от векове преимуществено с българи – през ХХ век и до днес заставяни да се представят за гърци, а друга част от тях вече гърчеещи се; следва да се има предвид, че най-южните български поселения стигат само на около 70 км северозападно от Атина, където е планината Загора* (елин. Хеликон) и селището Граница* (вж. карта 1826-1828 г., Балканите, и др.); и в Пелопонес е фиксирано присъствие на българи, включително през бурните ХІV и ХV векове (вж. Асен /3/*, Асен /8/* и пр.) и до ХХ век, както и на о-в Корфу* (вж. Булгари*). При това положение е естествено да се отчете близост между българи и гърци, защото голяма част от “гърците” в казаните територии са всъщност българи, защото при това много от византийските или ромейските родове са смесени българо-византийски родове (Аспар*, Иоан Симеонин*, Комнини*, Кантакузини*, Палеолог-Асен* и др.), а и защото двата етноса – българите и т. нар. “гърци” – са влизали в брачни контакти поне през последните 5-6 века.

2. Положението с италиянците е сходно. Българите се заселват на големи групи в Италия още от VІ в. (Булгароверчели*), като само през VІІ в. са фиксирани две големи усядания там на общо около 70 хиляди българи (или 70 хиляди български мъже-бойци, някои от които имат семейства и идват с тях, а други създаван такива в Италия). През ХІІ-ХІІІ и ХІV-ХV векове в повечето от големите градове на Италия имало оформени самостоятелни български квартали (ИБ*), наред с наличието на отделни български селища, а италианските свещеници се оплаквали, че българите развалили (променили) латинския език, тоест променили говоримия език в Италия. Заселване на български аристократи в Италия, пристигащи със своите близки и българските си служители и прислуга, продължило до края на ХV в. (вж. Асен /12/*), както и през ХVІ век и следващите столетия (вж. Булгари*). Според италианския историк Д`Амико, който работи през първата половина на ХХ в., около 8-10 % от италианците имат пряк български произход, но по-внимателни преценки предполагат такъв произход да имат поне около и над 15 % от тях (вж. Българите в Италия*);

3. Средиземноморската (Медитеранската) група и в частност Източно-Средиземноморската част от нея, която е разпространена всред българите, не се ограничава само в района на Балканите. Тя обхваща цяла Западна Азия между Индия и Европа, където от края на последния Ледников период (70000 – 13500/8300), който дошъл към 13 500 – 8 300 г. пр. Хр., та чак до 160-100 г. пр. Хр. живеят изключително само европеиди, принадлежащи към Симитската група, тоест от рода на Сим* (вж. карта 1651 г.), като културоведите делят симитите* на източни и западни. При това тази Западна Азия, където живеели и формиралите се към 5800 (5792) г. пр. Хр. в отделна етническа общност Древни българи, била твърде различна от днешната. Тя е необитаема от 49-50-тия паралел на север, където над шестдесет (60) хиляди години се ширела вечна ледникова кора с дебелина към 3-хиляди метра, както била необитаема и южно от 49-тия паралел на височина над 500-600 м надморско равнище по склоновете и долините на вечно замръзналите планини (вж. Билга-мес*); а пък Каспийско море* в края на Ледниковия период вече било около четири (4) пъти по-голямо от днешното и чрез могъща и широка река се оттичало в Северния ледовит океан (Карско море) през т.н. Тургайската ложбина (жрело, проток) и руслата на днешните реки Тобол* и Об* (дори и през Х век от н.е. Каспийско и Аралско море били единно водно пространство, макар и вече на места сравнително плитко, но между тях все още не съществувала суха територия, по която да може да се преминава /ФА*/).

В V-ІV и ІІІ хилядолетие пр. Хр. е фиксирано първото значимо масово преселение на Западно-Азиатски етноси в И. Европа, познати като представители на “Ямната култура” (ТЕ*); то пък следва да се обвърже пряко с установяването на Шумерите* в района на Двуречието* около средата и последната трета на ІV хдл. пр. Хр., което е синхронно с изтласкването на Зап.-Азиатско население към Европа. След това чак към средата на ІІ хдл. пр. Хр., поради по-добрите природни условия и напредничевото развитие на обществото в Зап. Азия, западно-азиатското население наново набъбнало дотолкова значително, че част от Арийците нахлули от др.-иранските земи на изток в Индия и уседнали в тамошните територии, Келтите* тръгнали към Европа, а тъй нар. Хиксоси* или “Хората (чужденците) отвъд пясъчните дюни” навлезли в Египет и го окупирали за около два (2) века.

Обаче същевременно и през ІV-ІІІ век пр. Хр. не се знаело все още нищо за Източна Азия и земите отвъд владенията на Саките* или Масагетите*, живеещи между Сърдаря* и езерото Балхаш*, в битка с които намерил смъртта си Персо-Мидийския цар Кир ІІ (559-529); самият Александър ІІІ Велики (336/330-323) увековечил този факт, като създал на река Сърдаря* град Александрия-Есхата*, т.е. “Александрия Накрай Света”.

Тюрките* – номадски племена от Източна Азия, подгонени от Китайците, се появили в източния район на Западна Азия чак през 160 г. пр. Хр., когато се настанили да номадстват в част от Согдиана*, към 100 г. пр. Хр. – в част от Бактриана*, а към 50 г. – в долината на река Кабул*. По това време Западните българи или Кара-булгар* вече най-късно от 160-150 г. пр. Хр. се били установили в Северен Кавказ – между устието на Волга, р. Кура* и сладководното Азовско море (“блатото Меотида” тогава било дълбоко средно 1-2 м и с равнище, което е по-ниско от днешното с около 2,96-2,90 м), а Българския кан Вунд* се бил преместил в периода 140-127 г. пр. Хр. от българския Северен Кавказ в района на юг от Колхида – край езерото Ван, където неговия пряк наследник Вананд* в средата на І в. от н.е. е пленен в битка с нахлулите в Арменския регион ромейски войски и по-късно е умъртвен по заповед на военачалниците на Римския император Нерон (54-68); при това следва да се знае, че Армения* = Арменски планински регион, е само географски термин, а не е етнически термин (формирането на Арменския народ е отделна тема и то това става в доста по-малък район от територията на огромния Арменския планински регион).

А пък за Китайците и Китай се чуло реално в Западна Азия чак в периода 127-121 г. пр. Хр., когато те за първи път направили две военни експедиции до обитаваните долини на Танкан* (кит. Тян-Шян*).

4. Траките, които са описани и свързани в епическите песни на Омир (VІІІ-VІІ в. пр. Хр.) със събития от втората половина на ІІ хдл. пр. Хр. (Троянската война от края на ХІІІ в. пр. Хр.), според изследователите се формират като единна етно-културна общност на Балканите през периода на късната бронзова епоха, т.е. в границите откъм 1600 г. пр. Хр. до ХІІ век пр. Хр. (ТЕ*). При това изследователите ясно ги разграничават от Скити* и Сармати*, Готи* и Келти*. От друга страна, поради липса на безспорни факти Траките изобщо не могат да бъдат обвързвани с Балканското (както и с Малоазийското) население от ІІІ и ІV хилядолетие пр. Хр., което само формално се отбелязва от учените с работното име “прото траки”, за да бъде фиксирано като предтракийско. Реалистичнита портрети на тракийци, изработени през античността и запазени до наши дни, показват че те са европеиди. Но пък са известни твърде малко тракийски думи и имена, достигнали до нас вероятно в еленизиран вид, от които не може да се създаде даже и бегла представа за езика, на който са говорели безписмените траки.

Същевременно и до ден днешен не е направен генетичен профил на древните траки* (изглежда към средата на 2018 г. БАН завърши едно генетично изследване и на т.н. „траки*“ (btv), но те не са моноетносно общество и няма как да бъдат определени с ни нужната точност; все пак изводът е, че българи и траки са коренно различни етноси); затова не може да се каже дори и това дали те принадлежат към Средиземноморската (Медитеранската) група, а битуването им в планините показва, че е по-възможно те да са част от Алпийската група (древните Македони, които са пеласги както Атиняните /Х*/, също идват в Беломорския регион от планинската област в Източните Балкани, движейки се от запад на изток и от север на юг).

По тази причина всякакви твърдения, че българите се били сродили с траките, че българите носели тракийски гени, че траките са от Медитеранската (Средиземноморската) група етноси и че те са връзката между българи, италианци и гърци, е чиста спекула. Спекула са и твърденията на някои учени от ХХ в., но на активни позиции и до днес, че българските Кукери*, Нестинарите* и други наши традиции били “тракийски“; защото тези названия и обичаи са др.-българо-др.-ирански и са свързани пряко със Западноазиатскта религиозна и митологична традиция на Заратустрийската и пред-заратустрийската практика, като при това са част от цяла обособена група от родствени им и неотделими от тях български обичаи, митологеми и културогенни факти, каквито въобще не съществуват нито у славяните* (склавите*), нито у елините и ромеите (византийцине), нито у италианците, нито у германците и франките;

Тук ще цитирам някои от изнесените в блоговете факти от цитираните изследвания на гените на българите, които сочат, че не може да се поставя равенство между Средиземноморската (Медитеранската) група и Траките. При това се вижда как, поради наложеното от септември 1944 г. изкривено по тесни идеологически схеми мислене, че уж сме славяни, траки и прочее – но същевременно най-малко българи, фактите се интерпретират крайно неточно и изкривено:

 

Ето ги по-конкретните проценти от споменатото мтДНК изследване по хаплогрупи:

 

H 41.9%

U 22.1%

T 10.6%
N 7.9%
J 7.9%
K 5.9%
HV 3.8%
X2 2.1%
V 1.5%
M 0.9%
R 0.9%

Ако
H (около 42%) е хаплогрупата, наследена [у българите] от траките, а от славяните сме наследили хаплогрупи J1c, T1 и U4 (32%), и като изключим "случайните примеси", за прабългарите (т.е. древно-българите) като държавообразуваща общност май не остава много, освен ако не са имали поне частично H хаплогрупа. Ситуацията не звучи като в историческите извори: или "славянското море" е по-плитко от тракийското (за което се твърди, че било пресъхнало), или и славяните са носили поне частично H хаплогрупа.

[Обаче до сега не са правени генетични проучвания на древните траки и всякакви изводи по техен адрес са напълно нереални. Всъщност, както за тракийски примеси, така и за примес на “славяни” (склави*, появили се през VІ век след Христа) в българските гени почти въобще не може да се говори, освен като късна, случайна, маломерна и аномална компонента, ако въобще може да се открие такава. Българските канове Тубджак* или Тупчак (587-602), Бат Оркан* (602-603/641~), Гостун* или Албури (603-618), Самбат* (618-676) и Аспарух* (668-699), както и Крум* (787-814), а може би още и Реан* или Хрун ІІІ* (488-521), понякога ползват склавите (славяните) за помощни съюзни войски в своите бойни действия, а най-често като васално население, въдворено в обособени или гранични буферни Български области, обаче никога не ги обвързват и сливат или равнопоставят с българите. Това васално статукво на склавите (славяните) в Българската държава се потвърждава и пряко, и косвено от всички третиращи въпроса византийски документи (ИБИ*), а също и от арабските, и от унгарските. Дори и при Омуртаг* (814-831) “склавите” (славяните) се сочат конкретно и недвусмислено за врагове на българите и на България, каквито при управлението на Борис І* (852-914), на Симеон І* (893/914-927), на Петър І* (927-971) и на техните наследници са съседните или подвластни на Българската държава склавски (славянски) племена на босненци, сърби* и др.];

Преди да обърнем по-детайлно вниание на следващите данни, свързани с “хронологичното развитие на митохондриалните ДНК-хаплогрупи”, трябва да отчетем поне два факта:

Първо, че генетичните репери, може би с изключение на един (отбелязван с “N”), са от периода след началото на последната Ледникова епоха, която започва около 73-71 хиляди години пр. Хр. (обаче при положение, че възможната грешка при изследването е ± 5000 години, то появата на “N” може да е станало, което е и най-вероятно, едва след началото на Ледниковата епоха; именно след началото на последната Ледникова епоха или период – към 72 000 години пр. Хр., се появила и човешката въшка, чието развитие и адаптиране към хората можело да стане след като човеците започнали да живеят физически близко един до друг в затоплени от огъня пещери и живелища);

Второ, че всички посочени генетични маркери се отнасят само и единствено за Хомо Сапиенс, тоест за днешния, за сегашния човек, а не за предходния човешки вид;

 

Хронологично развитие на митохондриалните ДНК Хаплогрупи.
Имайте предвид, че възрастта на митохондриалните Хаплогрупи е много по-трудно да се прецени от Y-ДНК Хаплогрупите, поради малката последователност на митохондрийната ДНК и няколкото броя на мутациите на разположение. Грешката марж за датите по-долу е обикновено + - 5000 години, но може дори да надхвърли този за старите Хаплогрупи.
N => 75.000 години (възникнали в Северо-Източна Африка), т.е. малко преди Ледниковия период, но възможното разминаване във времето е ± 5000 години;
R => 70.000 години (в Югозападен регион на Азия), т.е. В РАЙОНА НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ, КОИТО СЕ ОТДЕЛИЛИ В САМОСТОЯТЕЛЕН ЕТНОС ЕДВА КЪМ 5800 Г. ПР. ХР., ТОЕСТ ПРЕДИ МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТ 7800 ГОДИНИ (тук и по-надолу под “района на Древните българи”, се имат предвид земите и населението им, от където много по-късно произлезли и се оформили в единен и самостоятелен народ Древните българи);
U => 60.000 години (в Североизточен регион на Африка и Югозападна Азия); ЮЗ АЗИЯ Е РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ;
предварително
JT => 55.000 години (в Близкия изток); РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ;
JT => 50,000 години (в Близкия изток); РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ;
U5 => 50,000 години (в Западна Азия); РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ;
U6 => 50.000 години (в Северна Африка)
U8 => 50,000 години (в Западна Азия); РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ;
преди предварително
HV => 50,000 години (в Близкия изток); РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ;
J => 45.000 години (в Близкия изток или Кавказ); РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ;
HV => 40.000 години (в Близкия изток); РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ;
H => над 35,000 години (в Близкия изток или Южна Европа); РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ ИЛИ ПЪК ЮЖНА ЕВРОПА – РАЙОНА НА ТРАКИТЕ;
X => над 30,000 години (в североизточната част на Европа); ПРЕДИ 30 000 ГОДИНИ СЕВЕРНА ЕВРОПА Е ПОД 2-3 КМ ЛЕДЕНА КОРА;
U5a1 => 30.000 години (в Европа); РАЙОНА НА ТРАКИТЕ;
I => 30.000 години (Кавказ или север-изток Европа);
J1a => 27.000 години (в Близкия изток); РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ;
W => 25.000 години (в Североизточна Европа или Азия на север-запад); СЗ АЗИЯ Е РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ;
U4 => 25.000 години (в Централна Азия); РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ;
J1b => 23.000 години (в Близкия изток); РАЙОНА НA ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ;
T => 17.000 години (в Месопотамия); РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ;
K => 16.000 години (в Близкия изток); РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ;
V => 15.000 години (възникнали в Iberia и се премества в Скандинавия);
H-1B => 13.000 години (в Европа);
K1 => 12.000 години (в Близкия изток); РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ;
H3 => 10.000 години (в Западна Европа);

 

Подобно на почти цялото европейско и близкоизточно население, най-честата хаплогрупа е H (41,9% - при българите ), която възниква преди 17 000 години в Близкия изток (района на Древните българи) и Южна Европа (района на Траките и на всички европейци до Франция и Испания). Нейните под-групи са разпръснати из цяла Евразия (Европа и Азия), затова не може за цялата халогрупа "Н" да се каже, че е тракийска (Траките са само една малка част от населението на континентите Европа и Азия, и се формират не по-рано от средата на ІІ хдл. пр. Хр. в района на Източните Балкани – между Карпатите и Егейско море /ТЕ*/, т.е. доста след 17000 г. пр. Хр.; при това не се знае откъде са дошли през ІІ хдл. пр. Хр. предците им, които при идването си на Балканския п-ов все още нямали самосъзнаниено за единен етнос и на “траки”).

І. Макро-хаплогрупа R0 включва халогрупите: R0a, HV, HV1, HV2, HV0, HV0a, V и H.
1. Най-честа хаплогрупа у нас е H (41,9%) тя е разделена на под-групи:
# H1 (с 8,5%) + Н3 (с 2%), които участват в реколонизацията на Европа след последния ледников период (тракийска)
(всъщност “пред-тракийска”, а както по-горе посочихме, прото-траките идват на Балканите и формират етноса траки към средата на ІІ хдл. пр. Хр., като те нямат връзка с населението, което живяло по тези земи преди тях – през ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ хилядолетия пр. Хр., когато след края на вторичния Ледников период – т.е. приблизително след 8300 г. пр. Хр., започнала реколонизацията на Европа);
#
H5 и H6 (3,4% и 1,6%),, са по-чести и са типични за Близкия Изток и Централна Азия (И ДВАТА РЕГИОНА СА СВЪРЗАНИ С ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ), като тяхното присъствие в българското население не е изненадващо, като се има предвид историята на България и позицията на най-вероятният път за влизане на азиатските родове митохондрийна ДНК в Европа (прабългарска наследственост, обаче по-точно ДРЕВНОБЪЛГАРСКА наследственост).
# Целия
HV клъстер (HV, HV1, HV2, HV0, HV0а) се наблюдава с общо 3,8% при българите (тези групи също като [?!] тракийски може да се приемат). HV в по-голямата част се простира от Източното Средиземноморие (най-вече Азиатското Средиземноморие) до Южна Европа с честота връх в Близкия Изток! (РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ);
# Хаплогрупа R0a с незначително разпространение - 0,5%.

ІІ. Макро-хаплогрупа U (22,1%) + K (5,9%)
1. Хаплогрупа U обхваща - U1, U2, U3, U4, U5, U7, U8 в съвременните българи. В тази мозайка най-голямата част принадлежи към хаплогрупа U5
# U5 - 6,7%, тя е представена от двете U5a и U5b (4,4% и 2,3%) - U5 е най-честа в Западна и Северна Европа. ДНК на древните скелети са показали, че U5 е бил основният митохондриална хаплогрупа на палеолита и мезолита ловци в Северна Европа. Древен ДНК, проведени във Великобритания, Германия и Скандинавия сочат, че честотата на U5 прогресивно е намалял с течение на времето, през неолита, бронзовата епоха, желязната епоха и Средновековието. Една единствена митохондрийна ДНК, принадлежащи към хаплогрупа U5b3, показва, далечна връзка с италианската област refugium.
# U1, U2 - по 1,4%
# U4 - 3,9%, U4 се среща най-много в Източна Европа, Централна Азия, северната част на Южна Азия и Таджикистан
(ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ РАЙОНА СА СВЪРЗАНИ ПРЯКО С ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ, а след Х в. и с Волжките българи, както и с въдворяването на българско и волжко-българско население от Украина, Крим и Волго-Камието в тези земи по времето на Сталин /1918-1953/ и ГУЛАГ).
# U8 - U8a и U8b (общо 0.2%). U8a е в Западна Европа, докато U8b се намира в Кавказ, Иран, Близкия Изток, и Северна Африка
(КАВКАЗ, ИРАН И БЛИЗКИЯ ИЗТОК СА РАЙОН НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ) .
# U3 и U7 (1,9% и 0,5%) са типични за Близкия Изток и на населението от околните райони
(РЕГИОН НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ).
2. Халогрупа K - 5.9%, тя е широко разпространена около Индия,
#K1 - 5.3% и K2 - 0,6%.
(ДО СРЕДАТА НА ІІ ХДЛ. ПР. ХР. КУЛТУРАТА В ИРАН И ИНДИЯ Е ЕДИННА И НЕДЕЛИМА; ПРИ ТОВА В ИНДИЯ СЪЩЕСТВУВА ДО КЪСНОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – СВЪРЗАНА С БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА В БАКТРИЯ, КОЯТО Е СПОМЕНАТА МНОГОКРАТНО В ДР.-ИНДИЙСКИЯ ЕПОС МАХАБХАРАТА И РАМАЯНА, И В КОЯТО, СПОРЕД АРАБСКИ ИЗТОЧНИЦИ, БЪЛГАРИТЕ ГОВОРЕЛИ И ПРЕЗ Х /10/ ВЕК НА “КИРИЛИ”, Т.Е. НА “КИРИЛИЦА”);

ІІІ.
Макро-Хаплогрупа JT
1. Халогрупа J - 7.9% и е разделен на
# J1 - 7% и J2 - 0,9%.
Хаплогрупа J е създаден в Близкия изток
(РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ) преди 45.000 години, което я прави една от най-старите митохон Хаплогрупа в Европа и Близкия Изток. Хаплогрупа J е толкова често в Централна Азия (РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ) и около Каспийско и Черно море, много е вероятно да има и връзка с индо-европейци, особено на миграцията на Y-ДНК хаплогрупа R1b.
2. Халогрупа Т -10,6% и е разделена
# T1 - 4,3% и Т2 - 6,3%.
Хаплогрупа T е с произход от Близкия изток
(РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ) или Североизточен регион на Африка преди най-малко 12,000 години. То се намира в Европа, северната половина на Африка, Централна Азия (РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ) и Сибир (земите над 50-тия паралел стават що годе годни за обитаване чак преди не повече от 10 века), с джобове в Индия и Северозападен Китай (Xinjiang; НО СЕВ.-ЗАП. КИТАЙ Е ЧАСТ ОТ ДР. ИРАН И ПЕРСИЯ). Най-високата концентрация на T1 се наблюдава в Североизточен регион на Африка, Анадола и България (ок 10% при предишното митохондриално изследване-И.Й.), което предполага, дифузия на неолита от Египет към Балканите (ТОЗИ ИЗВОД НЕ Е КОРЕКТЕН, ЗАЩОТО НЕ ОТЧИТА ДРУГИ ИЗВЕСТНИ ФАКТИ, КОЕТО ПЪК ГОВОРИ ЗА ТЕНДЕНЦИОЗНОСТ; НЕОЛИТА Е ПО-РАЗВИТ СТОПАНСКИ В М. АЗИЯ И ЗАП. АЗИЯ, ОТКОЛКОТО В ЛИШЕНИЯ ОТ РЕСУРСИ ЕГИПЕТ). T2 е в Североизточен регион на Африка до Източна Европа, а след това разпръскване след миграция на индо-европейци (особено Y-ДНК хаплогрупа R1a) в Европа и Южна Азия (РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ).

IV. Макро-хаплогрупа N
#
N1a - рядкост в България - 0,7%, N1a е типични за Южна Азия // Африка, вторият по разпространение в широк район от Централна Азия до Европа (РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ).
# N1b1 - 0,7% при българите, също е от юго -западен азиатски произход.
# W - 2,8% присъствие в ниски честоти в по-голямата част на Европа, в Мала Азия, около Каспийско море, и около индийско-пакистанската граница в Синцзян
(ПОСЛЕДНИТЕ ДВА РЕГИОНА СА В ПРЕКИЯ ОБСЕГ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ).
# I - 1,2% - има подобно разпределение на хаплогрупа W, като се започне от Европа до Пакистан и Северозападна Индия
(ГРАНИЧНА С БАКТРИЙСКА БЪЛГАРИЯ И ВКЛЮЧВА ИНДИЙСКА БЪЛГАРИЯ), с характерно присъствие в Понтийските степи (РАЙОНА НА СКИТИ, САРМАТИ И ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ) и около Каспийско море (РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ).
# X2 - 2,1% -X2e се намират в Европа, Сибир и Централна Азия
(РАЙОНА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ).

Видно, че е много голяма и истинска мозайка, която всеки специалист решил да я сглобява задължително трябва да работи с данни и по двете системи митохондриална и Y - хромозомата, за да установи съответния етно-генетичен произход на даден народ. Анализират се общо данните и от двата типа ДНК проучвания, и се изчисляват осреднени стойности според тях от наследствеността.
(Някои митохондрийна ДНК връзки между Европа и Азия:

http://dienekes.blogspot.com/2009/09/some-mtdna-links-between-europe-and.html
http://www.eupedia.com/europe/origins_haplogroups_europe.shtml
http://www.eupedia.com/europe/neolithic_europe_map.shtml
http://www.eupedia.com/forum/showthread.php?25613-Identifying-the-original-Indo-European-mtDNA-from-isolated-settlements);

 




Гласувай:
2
0



1. dobrodan - Не мога да спра да се усмихвам вече 15 минути :),
01.03 14:51
така се пише история :)!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 13636
Постинги: 137
Коментари: 153
Гласове: 59
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930