Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2020 13:18 - Българите в Западна Азия VII-I хилядолетие пр. Христа (1)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 238 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.03.2020 00:08


През VI-V хдл пр. Хр. Българите излизат от Матриархата и влизат в Патриархата (вж. Бат Билга ипи Билгамеш, Баба Марта).
Българите са земеделци, ловци и строители.
През IV-III хдл пр. Хр. Българите имат писменост.
През III хдл пр. Хр. дейно участват в опитомяването на КОНя (едва ли някой ще каже, че номадски народи са участвали в това). 
От съпоставянето и обобщаването на конкретните факти се вижда, че дошлите в Европейските земи Българи са Европеиди и Симити, които се установяват в Източна Европа (в Северен Кавказ) едва през ІІ век пр. Хр., като част от Партското царство* (ок. 250 г. пр. Хр. – 224 г. от н.е.). Те са създадени като етнос според генетичните изследвания към 5800 (5792) г. пр. Хр. (ИК*) и живеят до ІІ век пр. Хр. на юг от 45-тия паралел в Западна Азия, северно от Хиндокуш*, между Танкан* (кит. Тян-Шян*) и Каспийско море*, обвързани са родствено и политически с Шумери*, Асиро-Вавилонци, Мидийци* (Влъхви*) и Древноперсийската династия Дарии* (522-305), и затова няма как да са свързани с Траките – живеещи на Балканите от втората половина на ІІ хилядолетие пр. Хр. Още по-малко може да има нещо общо между генетиката и произхода на Българите и на Склавите* (Славяните*), които се появили в Света, а конкретно в Северната част на Средна Европа, едва през VІ в. сл. Хр. (СЛ*) и то северно от 50-тия паралел (където на Балтийския бряг през 130-160 г. от н.е. Пролемей поставя т.н. Венеди или Венети, приемани уж за първосклави или първославяни), като мигрират от Средна Европа към Източна Европа най-вече в земите на север от 50-тия паралел, което е напълно обратно на посоката на придвижване на Българите от Западна Азия и Северен Кавказ към Средна Европа в района между 50-ти и 35-ти паралел (етнически сърби*, хървати, босненци, гърци* и пр. южни полуномади-склави са въдворени в тези земи от България и Византия през VІ и VІІ в. от н.е.). Не е напълно изключено Склавите да са придобили гени от номадите Скити*, които са родствени културно и езиково (но може би не и етнически) с уседналите градостроители Българи (ИБИ*), но такова Скито-Склаво родство тепърва трябва да се изследва и докаже;

***

Етногрупата (народът) на Древните българи живее в района на Апартах или А-Партах (Партия*), тоест Портата (вратата към Светите земи, към Едем* и към Имеон*, към Божия дом, Божията планина* и Божията река). Този Апартах (Партия*, Портата), за който пише и Херодот (ок. 495-425 г. пр. Хр.) – прадставяйки го за огромна плодородна равнина на север от Хиндукуш (Х*), се намира между Арея (Иранската планинска област) и Туркестан (също “Туран“ и/или “Стария Туран“ – по името на бога Ξάρα и на планинския масив Тара* = Хара*, Хон*, Сара*, Имеон*, Машу* и пр.), като последното название – т.е. “Туркестан“ – се появило много по-късно (част от пасищните земи на Согдиана* са населени с тюрки за първи път от 160-100 г. пр. Хр., но сведението е записано в арменската география “Ашхарацуйц“ и в следващи нейни преписи доста по-късно – към IV-VI век и след това, поради което старите данни и новите дадености са често смесени и преплетени едни с други).

Апартах обхващал земите на юг от 50-тия паралел и полетата на изток до Алтай и Балхаш*, и на запад от масива на Танкан* (кит. Тян-Шян*) и Памир*. През късния период – през ІІІ век и началото на ІІ в. пр. Хр., в Апартах, чиито размери са приблизително 500 км на 2000 км от юг на север и още толкова от северозапад на изток или заедно с планинските полета били обитаеми общо между 1,5 млн. кмІ и 2 милиона кмІ, живеят съвместно доста етноси – “15 народа, които са стари занаятчийски и търговски народи”, и “43 номадски скитнически племена”.

Тези 15 + 43 етноси са носители на различна по вид и по степен собствена култура, която под влияние на най-развитите в областта народи придобива сравнително единен общ облик, независимо от разнородността между уседналите земеделци и номадите-скотовъдци, и като се отчита това. Същевременно Симитите* – отделна културно-езикова група, формирана след Потопа* от ср. на ХІV хдл пр. Хр. или след Библейския Потоп (станал вероятно между 7 000 и 5 600 г. пр. Хр.), клон от която са Д.Б. – заемат Централната част от Месопотамия (нпр. Акад), чиято територия е в единство с обитаваните от Българите земи на Север или СИ от там.

За източно разположение на Симити* говори и Херодот (ок. 495/485-425):

“Финикийците – разказват персите (т.е. жителите на Персия, в това число и Древните българи, а не етническите перси) – идвайки от така нареченото Червено море, достигнали бреговете на това море (Средиземно, Медитеранско) и заселвайки се по тези места, където и сега живеят (Финикия, приблизинелно дн. Ливан), веднага се впуснали в дълги плавания, превозвайки товари от Египет и Асирия” (Х* - І, 1; VІІ, 89). А също: “Някога те [Киликийците, обитаващи Тарс* и областта му, днес в Турция, където близката планина по-късно е наречена Булгар-даг*] се наричали Хюпахаи и името си взели от Киликс, син на финикиеца Агенор.” (Х* - VІІ, 90);

Същевременно Херодот не пропуска да отбележи и културната инвазия на Западна Азия, част от която са Древните българи, спрямо Изт. Средиземноморие и в частност към Елада, което седем века по-късно е тема и за Диоген Лаерций (кр. на ІІІ в.). За нея Херодот подчертава:

“Финикийците, които дошли с Кадъм (баща на Семела или Симела, майката на Бога на лозата, на виното от грозде и на винените обреди Дионис = Бакхус, вж. Бактрия*) и към които принадлежали Гефюреите [/те/ били финикийци, потомци на онези, които дошли заедно с Кадъм в земята, която сега се нарича Беотия (граничеща на юг с Атика и Коринт, а на север с Тесалия; в Беотия е планината Хеликон или Загора*); тук те получили по съдба областта Танагра* и заживели в нея], донесли при Елините, заселвайки се там (в Беотия и Танагра), многобройни и различни познания и най-вече писмената (буквите), каквито Елините нямали преди това... – с тях първо си служели всички Финикийци (т.е. Западно-Азиатци, Шумеро-Акадци и Асиро-Вавилонци). С течение на времето те (финикийците от Танагра и Беотия) променили езика си, както и формата на писмената си. По това време голяма част от околните области били заселени от елини Йонийци (в Зап. Елада, между Атика и брега на Йонийско море, ширещо се между италианската Калабрия и Елада, южно от Адриатическо море); именно те (Йонийците) заели писмената от Финикийците и били обучени и с малки изменения във формата им започнали да ги употребяват; служейки си с тях, те ги нарекли финикийски, тъй както справедливостта го изисквала, понеже Финикийците ги били донесли в Елада. От древни времена Йонийците наричат папируса пергамент, защото някога папирусът бил рядкост и те употребявали вместо него пергамент от кози и овчи кожи; по мое време (средата на V в. пр. Хр.) много от варварите* още пишеха на такива кожи.

Аз самият видях Кадмейски (финикийски) писмена в Храма на Аполон Исмениос в Тива в Беотия, издълбани на три триножника; повечето от тях приличат на йонийските. На единия триножник има епиграма:

“В дар ме на Бога постави Амфитрион от телебойската плячка”.

Това трябва да е било по времето на Лайос, син на Лабдакос, син на Кадъм.” (Х* - V, 58, 59; вж. Бореи*, Хипербореи*);

Колкото за времето, когато живял (синът на Агенор) “Кадъм от [град] Тир и дошлите с него от Финикия в страната, наричана сега Беотия” (Х* - ІІ, 49), Херодот ни дава следните сведения:

“Египтяните твърдят, че знаят тези работи най-точно, понеже винаги са пресмятали и записвали годините. Тъй за Дионис (рим. Бакхус*, Bacchus, от др.-ир. Бага*: “Бог“), за когото разправят, че се е родил от [финикийката] Семеле (срв. Сама*, Семе*, Сим*, Симити*), дъщеря на Кадъм, до моето време (ок. 490-450 г. пр. Хр.) са се изминали около 1 000 години, за Херакъл, сина на Алкмене – около 900 години, за Пан, сина на Пенелопа (от нея и от Хермес, твърдят елините, се родил Пан), са изминали по-малко години, отколкото от Троянската война (последната трета на ХІІІ в. пр. Хр.), около 800 години до моето време”. (Х* - ІІ, 145; 800 г. + 450 до около 430 г. = 1250 до 1230 г. пр. Хр., когато Херодот /ок. 495-425 г. п.н.е./ поставя приблизително Троянската война).

Така за тази конкретна вълнб, вероятно поредна, на човешка и цивиллизационна инвазия от симитска Западна Азия към Елада, можем да говорим 200 години преди Троянската война и 1 000 години преди Херодот (ок. 495/490 – ок. 425/420), т.е. към 1490-1425 г. пр. Хр.

Това е времето на Заратустра*, на тръгването на Келтите* към Европа, а на Ариите – към Индия. Остров Крит и цялото Източно Средиземноморие е под тоталното влияние на др.-иранската култура (вж. т.н. “Играчи с бик” – т.е. “Билга-мес* и Енкиду*, убиващи Небесния бик, пратен от (поставената в дясния край на картината) богиня Ищар”, както и други фрески и статуетки от двореца в Кносос, също датирани към 1550-1500 г. пр. Хр.). В Египет е периодът на Новото царство (1570-1342) и управлява ХVІІІ династия, владееща Сирия до река Ефрат, Ливан и Палестина, с фараоните Хатшепсут (от 1504) и сина й Тутмос ІІІ (1483-1450), Аменхотеп ІІ (1450-1424), Тутмос ІV (1424-1417), Аменхотеп ІІІ (1417-1379) и Аменхотеп ІV Ехнатон (1379-1358), започнал реформите си през 1374 г. пр. Хр., които са свързани с култа към Слънцето* и вероятно са инспирирани пряко от Заратустризма*. В Двуречието са владетели представителите на Каситската династия (ок. 1750-1157), с явно различни от традиционните за района нарицателни имена-титли, чиито конкретни представители са Бурана-Буриаш І (ок. 1510 г.), Каштилиашу ІІІ (ок. 1490), Агум ІІІ (ок. 1465), Кара-индаш (ок. 1415), Кадашман-Харбе І (?), Куригалзу І (ок. 1390), Кадашман-Енлил І (ок. 1370 г. пр. Хр.);

Град Тир (в района на Ливан, около днешния Бейрут) пък бил основан от финикийците към 2 800 г. пр. Хр.: “защото (жреците) ми рекоха, че Тир и Храмът (на първия, не-елински Херакъл, от двамата Херакловци) са основани по едно и също време и че има 2 300 години, откак хората живеят в Тир” (Х* - ІІ, 44); днес се приема, че Тир е основан към 2750 г. пр. Хр. (ИС*), което също се изчислява по Херодот, изхождайки се от предположението, че е писал своята “История” към 450 г. пр. Христа (2300 г. + 450 г. пр. Хр. = 2750 г. пр. Хр.). Предвид голямото влияние, което оказва центъра Тир върху регионалната цивилизация в прилежащата му част от Изт. Средиземноморие, може да се твърди, че към 2 800-2750 г. пр. Хр. е започнала поредната вълна от Западно-Азиятската културна инвазия на запад, предхождаща тази от първата половина и средата на ІІ хдл пр. Хр.

И още нещо интересно, произтичащо от факта, че финикийците от Тир, които с Кадъм се установили в Беотия, “получили по съдба областта Танагра и заживели в нея”. Названието Танагра* явно е наложено от заселниците-финикийци и вероятно има пряка връзка с изповядваната от тях религия. То е свързано с термините Тан* и Тангра*, които, наред с шумерския Ан* и акадския Ану*, се отнасят до Върховния Небесен бог. След утвърждаването в периода ХV-ХІІ в. на Заратустризма* в източната част на Вътрешна западна Азия (откъдето идват и финикийците в района на Средиземно море), космическият Тангра остава на втори план, като е изместен от нов пантеон, доминиран от Ахурамазда*, с Митра* и пр. божества. Точно към ХV в. пр. Хр. – на границата между Тангризма и Заратустризма, се фиксира и пристигането на финикийците с Кадъм в Беотия. Това, подкрепено от съпътстващи го данни, потвърждава, че господстващата религия до Заратустризма била Тангризма, че смяната на двете философии се е извършил към този период и пр., включително, че българите, след приемането на Заратустризма повече никога не се върнали към някогашната форма на Тангризъм (от една страна няма открит български надпис, споменаващ Тангра* /ПД*/, а от друга – Тангризма идва след новата ера в Европа едва с тюрките и тюркизираните етноси, които го изповядват като тяхна пред-ислямска религия, срв. ФА*, ДТ*, вж. Тангра*);

Най-старите земи, които знаем, че са обитавали Д.Б., се намират  в района Имен или Имеон, край масива Имеон*, който обхващ планините Хиндукуш, Памир*, Алай*, Тян-Шан* [Танкан* = кит. Тян-Шян; според руски изследователи от ХVІІІ в. главният хребет на Танкан* (кит. Тян-Шян*) е наричан от населението Болгар*, или по-вер. Българ (“ъ” = а/ъ, ж, œ, ā, в, ә, ©, ъ) – име, което е носел най-малкото и през ХІХ и ХХ в., до заместването му с друго, много вероятно получено чак след Болшевишкия преврат през 1917 г., когато по повеля на Ленин и подопечния му Сталин и Волжките българи* стават “татари*”. Болгар* се нарича и планината, обитавана от българите на Аспарух* (668-699) в областта на С. Кавказ до 673 г., когато в този район нахлуват Хазарите*. Болгар даг* – “Българска планина”, е и основният балкан в района на запад и северозапад от областта Тарс*, ЮИ М. Азия (дн. в Турция, западно от град Искендерун), владян от самостоятелно българско княжество вероятно от към VІ в. до ХVІ-ХVІІ век, или дори до ХVІІІ-ХІХ в., когато през последната трета на ХІХ и ХХ в. се обособява единната турска нация (БАК*, с. 92-93); в района Тарс преди заселването на българите живеят симитите Киликийци, свързани, както твърди Херодот (V в. пр. Хр.), с Финикийците, дошли също от източните граници на симитския анклав. Планината Пархар в Арменските планини също първоначално се наричала Болгар (П. Голийски). Има планина Булгар и в граничния район на Трапезундското царство, между Трапезунд и Ерзинджан (Нешри, ИОД* – с. 288). И още една планина Булгара около Коня/Konya (Нешри, ИОД* – с. 302)].



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 194350
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031