Според протоелинските и елинските извори Абарис е митичен Хиперборейски* (вж. Бореи*) жрец на Аполон (Слънцето*, Митра*), поет, прорицател и чудотворец. По време на чума напуснал страната си, разположена около ? Кавказ (вж Каспийско море*, Древните българи*) и пристигнал в Атина…

[Така наричаните от елините Хепербореи* или Бореи* живеели „на Север“, и точно от там пристигнал Абарис в Атина. Обаче “на Север” за изкривените географски представи на прото-елини и елини (вж. Грък*) е както Кавказ с неразделните от него Закавказие и Елбрус, така и равнината на север от Куш* и Хиндукуш*, между Каспийско море* и масива Имеон* (= Хара*, Машу*, Танкан* и др.). При това по-важна е диалектичната връзка Каспийско море* – Главна (Божията) планина, което може да се сведе и до конкретиката на образа “Кавказ”. Но всъщност тук името „Кавказ“ означава “Главната планина на север”, като “Главната” = “Божествената, Божата”; вж. Билга-мес*, мита за когото е основен за прото-елините от Критско-Микенския район през ХVІ-ХV в. пр. Хр. (АНТ* – с. 13, 15, 17, вж. Ищар*).

В случаят е съществено мястото на митологичната представа на мюсюлманите за планината Каф, която те наследили от др.-иранските народи както пряко през древните вярвяния на самите арабите, така и през посредничеството на епическата традиция на Сасанидската държава (224-651/561). Този планински масив Каф или Кух-и-Каф често се приравнява от някои изследователи към Кавказ, който тюрките и турците (селджукски и османски) наричат също с името „Каф“. Всъщност според ислямските представи планината Каф обграждала Света от всички страни и той се крепял на нея, тя била недостъпна за хората и на нея живеели ангели; при това тя крепяла и Небето – „Планината Кух-и Каф помръднала от местото си, а Небесата се сгромолясали върху Земята“ (ИОД* 210, стр. 257). Тоест, в Северното полукълбо тази планина Каф обграждала света от север и при това крепяла „Небесата“ и била населена с божиите чада – с „ангели“. А всичките тези ислямски и тюркски представи от VII-XV в. напълно се припокрива с античните представи за Божията планина* или Световната планина*, която е наричана Имеон*, Хара*, Машу* и пр., и която съвпада с днешния общ масив от планините Тян-шян* (Танкан*), Алай*, Памир*, Хиндукуш*, Куш* и техните прилежащи хребети, предпланински възвишения и съседни планини];

Често Абарис се представя като личност от пред-елинската епоха (вж. Грък*) – съвременник на Лидийския цар Крез (560-546 г. пр. Хр.), който бил жив и към времето около възкачването на Дарий І* през 522 г. пр. Хр. (Х*), като Дарий е роден най-късно през 549 г. пр. Хр., защото през 529 г. още не бил навършил пълнолетните 21 години (Х*). Точно по същото това време Кир ІІ (559-529) обединява Мидия* с Персия*, завладява Лидия и пленява Крез, като присъединява и Бактрия* (Древна България). Крез, който и приживе е много известен в Егейския и Персийския район на Света, умира след 525 г. и преди 522 г., като пленник на Кир ІІ и на сина му Камбиз ІІ (529-522); при описването на събитията от времето на Кир II, Камбиз II и Дарий І* (522-486), Херодот, който е почти съвременник на събитията – роден е между 495 и 485 г. пр. Хр. и е починал към 425 г., говори доста конкретно за живота и съдбата на Крез (Х*).

Според легендата Абарис (Аварис) пътува из цяла Елада (Прото-Елада) като носи стрела в ръката си и дава предсказания; стрелата за прото-елините е символ на Аполон (но гръмовержецът, чийто символ е стрелата-светкавица, е върховният бог Зевс, вж. Зиези*, Зиусудра*). При това Абарис не приема храна, лети във въздуха яхнал стрелата – дар от Аполон, лекува болести с чудотворства [?! – това го свързва с Магите и професията Маг*, авест. magu-ula: “хълм на мага, могила”, maγna-: “гол; чист пред Бога; без скрити мисли”, maγa-: “пещера (на мага), магура”], помага на Спартанците да се справят с чумата, заляла страната им.

Хераклид Понтийски приписва на Абарис много произведения. Според Хекатей от Абдера нарицаемият Абарис пристига в Атина от страната на Хипербореите*, за да възстанови старото приятелство и роднинство с Делосци (жителите на о. Делос).

Късните автори от неоплатоническата школа Порфирий и Ямблих свързват А. с (!) питагорейството, чийто основоположник е пред-елинския философ и математик Питагор (ок. 580-500 г. пр. Хр.). Питагорейските философски тези са близки и вероятно производни от Заратустризма* и Митризма (вж. Митра*), и на господстващата философия в древно-иранския, Асиро-Вавилонски регион (ДЛ*), а за нивото и древността на Бактрийската (= Хиперборейската) математика може да се съди по Древнобългарския календар*;

У Сэда този Абарис е по етнос (!) скит* [т.е. А. е др.-ирано-езичен, той е Саки*, Саклан*], син е на (!) Севт – обстоятелство показващо, че той е характерна фигура и за скитската и за тракийската религиозно-епосна действителност, на границата на трако-скитските етнокултурни взаимодействия. По този начин се прави алюзия както за СИ тракийски произход, така и за разбирането му като локален вариянт на Залмоксис (ТЕ*); По-скоро обаче, следва да се проследи културната връзка между Хипербореите* и Траките (през Скитско посредничество) от една страна, а от друга – между Хипербореите* и Елините (вж Грък*), и на Хипербореите* със Скитите* и Сарматите*;

Името Абарис, ако не е от Борис* - фиксирано и в названието на река Бористенес* или Борис-тен, Борис-дон (дн. Днепър*, вж. Дон*, Дуна*, Киев*), най-вероятно е от корена Ава* (вж. Авитохол*); вероятно Аварис следва да се свърже – с пряка или с обратна връзка – и с етнонима Авари* (независимо че етнонима Авари е поне с 1 000 г. по-късен), които били племенно обединение, създадено и първоначално предвождано от някой си Авар (ДТ*); вж. Хипербореи*, Бореи*, Древните българи*;