Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2020 14:29 - Бог Кубер (Кубар, Слънцето) и Кан Кубер (ок. 605-717)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 551 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 23.03.2020 14:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
КУБЕР (1а) – Кубар*, Кубера, волго-бълг. Кубар*, Кубвр (СБ*, ДТ*); също негов епитет е и в.-бълг. Сувар* - от Сава*: “сила, мощ”; срв. бълг. Коба – Кобен*, Прокоба*, от Ко (1)* + Ба*: “върховенствуващ”, др.-бълг. и ст.-бълг. Кобь, Коби: “съдба, предопределеност, участ” – приравнявана към лат. augurium: “наблюдение на птиците от авгурите, предсказание, предчувствие, предзнаменование, явление, знак”;

Кубер е божество на Съдбата*. Той със своя “меч-мълния” (СБ*) поразява онези, на които Съдбата се е разгневила (ФА*, 17; вж. Барин*);

Кубер е Бог на Слънцето*, светлината и блясъка – срв. текста в една др.-българска ритуална песен-заклинание, поставена всред описанието на събитията след 745 г. и преди 759 година, пята по време на Слънчевия празник (Игнажден*) на Коледа* в град Болгар* (тогава града още е наричан Мардукан*), както вероятно е пята и по Еньвден* и при другите празници, свързани със Слънцето*, където се казва:

Ето възлезе Слънцето –

Великият Цар Кубер,

могъщ и блестящ –

и ослепи враговете!

Хас Мардукан (т.е. божи/непобедим Мардукан*, вж. Ас*, Исус*, Мардукан*),

хас Мардукан –

бъди винаги

наш защитник и помощник!” (ДТ*, с. 26);

Кубер е божество на мълниите, гръмотевиците, победата и възмездието у Древните българи*, който предупреждава съгрешилите или направо ги наказва от името на Върховния Бог, като се явява неразделна част от самият Върховен Бог; арабският велможа Ибн-Фадлан, който посетил през 922 г. град Болгар* - основан от кара-българите: “западно-българите” (вж. Кара-Булгар*) и населяван предимно от тях, разказва, че ако една българска къща е ударена от гръмотевица* (светкавица*), то тя се оставяла така докато рухне сама, тоест смятала се за отбелязана, посочена, прокълната, наказана от Бога:

Видях в страната им (на българите) много гръмотевици и ако гръм удари дома (! градена къща, а не юрта или палатка) им, то те не се доближават до него, оставят го такъв, какъвто е, и всичко, каквото има вътре – хора, имущество и друго – оставят го докато времето не го унищожи, и казват: “Това е дом, над чиито жители Съдбата (Бога, Фа*, Фарн*, Митра*) се е разгневила.”…” (ФА*, 17; Ибн-Фадлан не употребява точната дума, заменяйки я с приблизителната “съдба”, защото тя не е ислямската Алах*, но пък “съдба” означава точно др.-българското Фарн*, срв. Фружин*; вж. Барин*);

Кубер или Кубар е засвидетелстван в името от VІІ в. на др.-българския принц Кубер /1/* - брат на Аспарух* (637/668-698/699), в името на река Кубер /2/* – им.п. Кубар, зват., вин. Кубер, река, ляв приток на Дон, дн. р. Хопер, както и в това на алпа* (божеството) Кубар, Кубāр, в митологията на прото-волжкобългарите, част от която е база на повествованието в “Сазание за дъщерята на кана” на Микаил Бащу* (ок. 819-900), писано от 865 до 882 г.; др.-ирл. cob: “победа”; др.-инд. kabavas: “название на злия дух”; авест. kāθā-: “въздаване, разплащане, заплащане” (срв. ст.-бълг. Кота*, др.-рус. Коθа, Кофа), kayeiti: “стреми се към нещо, жадува, жажада”, срв. също авест. kata-: “дом, ямя (живот, съществуване и гроб)”, kada: “кога, когато”; Кубер, др.-бълг. и ст.-бълг. *КΉберъ, *Куберъ или *К№бόръ, в.-бълг. Кубер, Кубвр [ﻜﻮﺑﺎﺭ] (К-у-б-ж-р, К-у-б-ə-р) или [ﻜﺑﺎﺭ] (К-бəр), е от корена Ка*: “главен, базов, основен” (съотнесено към Бог), със съставната Ба*: “върховенстващ”, и наставката Ра*, Хра*: “храним, опазван, хранещ, пазещ; съставящ, част от”; за Ра*, Хра* срв. Българ*; вж. Барин* (Бури*);

КУБЕР (1) – Български кан (принц) от към 665 г. до след 716-718 г.; Кубер е син на Кан Кубрат* (605-665) и племенник на Самбат* (618-675). Той е брат на Бат Боян* (665-668/690), на Котраг* (665-?), на Алцек* (665-?) и на Аспарух* (665/668-699); за името вж. по-горе Кубер*; той е Кан* на заселилите се в Македония (с център Битолското поле) през 679-680 г. българи, т.н. “българите на Кубер”, след като напуснали Аварския хаканат* (568-796) в координация с настъплението на Аспарух* от Онгъла* към Беломорието*; може да се предположи с голям процент сигурност, че до смъртта на баща си Кан Кубрат* и заминаването си за Панония през 665 г. (от Сътворението на Света 6173 г. – от 1 март 665 г. до 28 февруари 666 г. от Хр.), Кубер е управлявал, както другите си братя, една от областите на България, която е с център река Кубер /2/* (им. п. Кубар, ДТ*), дн. Хопер – ляв приток на Дон*, извираща от Приволжките възвишения и течаща 979 км от север на юг през сегашните Руски области Пензенска, Саратовска, Варонежка (рус. Воронежской) и Волгоградска (стар. Царицинска), с главни притоци Бугулък* и Варона* (ГЕ*); вж. Кубер /2/*.

Вероятно един от чичовците на Тервел* (699-720) в Македония, които се споменават в Мадарския надпис от 716 г. е именно Кубер. Това дава основание да поставим смъртта му след тази дата, а началото на самостоятелната му дейност – в годината на смъртта на баща му Кубрат* (605-665), тоест от 665 до след 716 г.

Сведенията за Кан Кубер се свеждат само до няколко факта. След смъртта на баща си – Великият кан Кубрат* (605-665), по някакви причини – може би свързани с възкачването на най-големия от братята – Бат Боян* (665-690), Кубер с брат си Алцек* заминават с управляваните от тях кланове към българските земи в Аварския хаканат* (568-796), т.е. в областта Панония и северно от нея, вероятно в териториите на някогашната Дулоба* (623-658; да не се бърка с Дулебия*) – източната държава на Самбат* (618-676), известна като Държавата на Само*.

Кубер се установява в Авария, а Алцек* отива със своите 35 хиляди българи (може би само мъжете-воини били толкова) в Италия и се заселва там – първо в Северна, а после в Южна Италия; предполага се, че кланът на Кубер бил приблизително поне толкова, колкото и тоя на Алцек (ако, разбира се, кланът на Кубер не е бил по-голям от Алцековия и именно трудностите, свързани с това, са го принудили да прекрати в Авария пътуването си към Италия). В 668 г. Аспарух*, съвместно с чичо си Самбат* (618-676) – брата на Кубрат*, управляващ Дулебия* със СИ Карпати от столицата си Киев* (Бащу*), отхвърлят върховенството на Бат Боян* и го ограничават в пределите на Крим* и близките до Крим земи на Кавказ, което има косвено значение за живота на Кубер. След нахлуването на хазарите* от изток през 673 г., чиято западна граница минавала някъде между Волга и Долни Дон, но оставайки далеч на изток от Дон и извън обработваемине територии, и след смъртта на Самбат* в 676 г., Аспарух* разширил границите на България на запад, отхвърляйки безапелационно аварите.

През 679 г., съвместно с настъплението на брат си Аспарух* (638/668-699) в Мизия, Тракия и “отвъд Тракия” – т.е. в Тесалия, Кубер със своите българи, а може би и с част от Панонските българи, и водейки голяма група отвлечени от аварите и заселени в Аварския хаканат ромейско население, се отправил за Битолското поле, където се и настанил. Ромейското население, пристигнало с него, се разотишло по родните си места в земите на Източната Римска империя (Византия). Последното е повече от добра новина за Император Константин ІV Погонат (668-685) и вероятно е влязло като част от Българо-Византийския договор от 680 г., може би сключен между Кубер и Визавнийския император преди договора между Аспарух* и Византия от 2-8 септември 680 година (вж. Мавър*). Би могло да се каже, че от 680 г. Кубер с българите си се установил трайно в района на Битолското поле, в Долната земя охридска* (заселена с българи от 493-501 г.) и в прилежащите земи – “чак до Драч” (град Драч*, дн. Дуръс в Албания).

От византийски хроникални източници е известно, че тогава България поставяла по външните си граници подчинените славянски (склавински*) племена (ИБИ*). Имайки предвид това, както и други исторически факти, то за източна граница на областта, управлявана от Кубер, следва да се приеме долното течение на Струма*, където са славяните-струмяни, за северозападна – славяните-сърби (западно от града-крепост Рашка*, вж. Сърби*), а за южна – славяните от Тесалия и Епир (по-сетнешните Гърци, вж. Грък*), които трасирали южния лимес на по-късната българска област Кутмичевица* (АБИ*, с. 14). Югозападна вътрешна граница на същинската българска територия явно било долното течение на р. Вардар* (срв. нпр. Еркесията*, която също била на километри по-навътре в България от действителната граница с Византия).

Между 686 и 688 г. Кубер направил опит да превземе с хитрост Солун. Скоро след това – през 689 г., той не попречил на Юстиниян ІІ (685-695) да плени и изсели славяните* от Солунско и долината на р. Струма* в М. Азия, но при завръщането на императора в Беломорска Тракия* го разгромил толкова тежко, че Византия до края на века не направила повече опит за нова военна експедиция срещу българите в Македония*; разбирасе голямо значение за настъпилия мир има обединената сила на двамата братя, като областите, които управлявали след 680 г. следва да се разглеждат като единен политически и държавен субект.

Твърдението, че Куберова България – т.е. Българска Македония* от VІІ в. (Долната земя охридска* е заселена с българи от края на V в., вж. Реан*) и Аспарухова България (включваща дн. Мизия между Балакана* и Дунав* и земите на север и изток от там – до северозападната граница на Хадзария*) са две отделни и автономни общности, се базира на интерпретации, свързани с факта на късното завладяване на Сердика или Средец* (дн. София) и Средецка област от Крум* (787-814), което станало чак през 809 г. Всъщност актът на завладяването на Средец* няма някакво съществено значение за отношенията между двата български района и тяхното единство, защото пряката връзка се осъществява западно от Средец и Средецкото поле – през Пирот* (от Пра*/Пръ = спирам, запирам), Ниш* и пр. Сърбите*, които по това време са в етническия си район – в своята “склавиния*” на запад от Раса* или Рашка* (вж Сърбия*) и реките Ибър* и Бели Дрин* (Главни Днин), също са в пределите на Аспарухова България и най-малкото са в близост с Долната земя охридска* или т.н. област Кутмичевица*, която е между днешните р. Дрин*, Вардар*, средна и долна Бистрица* (в С. Гърция), и Вьоса или Тъмиш* (Thyamis).

Трябва да се припомни, че според византийските хронисти, при инвазията си на юг от Балкана* през 679-680 г. Аспарух не само навлязъл в областта Тракия, но минал през нея и стига отвъд тази област с войските си; нпр. Георги Монах - Амартол (?-842/867) съобщава:

“... Императорът [Константин ІV Погонат (668-685)] бил принуден да сключи с тях (българите на Аспарух) мир и да им плаща дан, за срам на ромеите, тъй като [българите] опустошавали цяла Тракия и областите отвъд нея.” (ИБИ*, с. 47).

А според Екзарсийските списци на Византия от VІІ-Х в.:

епархия Европа* включвала обл. Хераклея (дн. Ергели, Турция), Апри (дн. Кермиен) и пр.;

епархия Македония - обл. Солун (Тесалоника) и митрополитът на Филипи (между дн. Кавала* и Драма) и пр.;

епархия Родопа - Траянопол (дн. Терма Лутра - Лъджакьой, южно от Фере), Анхиало (дн. Поморие), Кипсела (дн. Ипсела), епископа на Топир (при устието на Места);

епархия Хемимонт - митрополита на Адрианопол (Одрин*), епископа на Марцианопол (при дн. Река Девня), епископа на Месемврия (дн. Несебър), епископа на Созопол (дн. Созопол), епископа на Плотинопол (при дн. Димотика);

епархия и област Тракия: митрополита на Филипопол (дн. Пловдив*), епископа на Диоклетиан (? дн. Чирпан), епископа на Севастопол (неуточнено), епископа на Диоспол (? дн. Ямбол); в епархия Тракия били също архиепископа на Берое (дн. Стара Загора), на Никопол (дн. Горни Хисарлък при град Гоце Делчев), архиепископа на Деркос (дн. Деркос); и пр. (ИБИ*, с. 146-165).

От списъците ясно се вижда, че по времето на Аспарух* (668-699) “отвъд Тракия” били земите Европа*, Родопа и Македония*. А при похода си срещу България и за укрепването на границите на Византия през 688 г. младият Юстиниан ІІ (685-695, 705-711) създава нова отбранителна военна област по клисурата на река Струма (ОБ*). Тя имала само едно предназначение – да осигури западната Византийска граница срещу България, като направи по-сигурен пътя мужду Солун* и Сердика (Средец*, София*). На запад от Софиското поле и Струмската област била България, а Византо-Българската граница от устието на река Вардар* на север, и от там по Балкана на изток, стигала до Черно море.

По времето на Тервел* (699-720), който от 705 г. бил Кесар (Цезар) на Византия, нямало проблем с комуникациите между двете части на България по пътищата през Тракия и Средецка област, а при Константин V Копроним (741-775) българските войски провеждат наказателна акция в Берзития* (ИБИ*; Средна Македония*, вер. в района на р. Бистрица*, дн. в С. Гърция). Императрица Ирина (780-802) изпратила през 783-784 г. логотета Ставррикий да подчини единствено славянските (склавини*) племена в Солунска Македония, но не и да навлезе в българските Македонски територии (ИБИ*, с. 53; ИЗ*). Така фактите показват, че за прекъсване на връзките между Македонските български земи и главната част на България след 679-80 г. не може да се говори.

В този аспект е и надписът на Тервел*, в който се споменава за “чичовците му от Македония”. И Крум* (787-814), и Пресиян* (836-852), който присъединява Филипи в отговор на противозаконни действия на византийците, правят походи към Бело море*, но на изток и на юг от границата на Българска Македония, а Борис І* (852-914) именно в този район приема християнството през 863 г. и там установява един от културните центрове на България – в Девол* и Охрид*. Същевременно тази непрекъсваща връзка е още едно доказателство за координираните действия на Аспарух* и Кубер през 679-680 и 687-689 година - опита за завладяването на Солун и разгрома на Византийския император; вж Кирил и Методий*, Кубрат*, Кубан*, Батбаян* и пр.; вж. Кубер /2/*;

КУБЕР (2) – им.п. Кубар, зват., вин. Кубер; река, ляв приток на Дон, днешната река Хопер – от предполагаемата междинна именна форма *Кобар; дълга 979 км, извира от Приволжките възвишения и тече през хълмиста местност от север на юг; басейнът й е 61,1 хил. кмІ; тече през днешните Русийски области Пензенска, Саратовска, Варонежка (рус. Воронежской) и Волгоградска (стар. Царицинска); основни притоци – Бузулък* и Варона* (рус. Ворона, ГЕ*; срв. Вардар*, Варта*, Варна*, Врана* и пр.); На река Хопер или Кубер е Хоперския резерват във Варонежка област, с площ 16,2 хил. Хектара или 162 хиляди декара (1 хектар = 10 дкр. = 10 000 мІ), създаден 1935 г. за изучаване и охрана на уникалния природен комплекс в долината на реката с брястовите и дъбовите гори, и неповторимите елхови залѝвни лесове; обичайните животни са кошута, глиган, язовец, а от редките видове – сибирска водна къртица (рус. выхухоль), аклиматизирани са петнистия елен и зубъра, реаклиматизиран е бобъра (ГЕ*);

Първоначално българите наричали реката Кубер, им. п. Кубар. През 995 г. или 6503 г. от Сътворението на Света (обхващаща времето от 1 март 995 до 28 февруари 996 г. от Хр.) волжко-българския княз и главнокомандващ (войвода, сардар) на постоянната държавна войска (курсибай*), наричан Сал-Сал, на връщане към столицата Болгар* от разгромната си победа над армията на Киевския княз Владимир І Святой* (978-1014) при град Васил* (др.-рус. Василев, ПВ*; дн. Васильков в Киевска обл.), “пренощувал в пътната станция (“мензел”) Кубер на река Кубер”. Очарован от мястото, войводата Сал-Сал “помолил Марданския губернатор (волго-бълг. “улуг-бек”, = ? др.-бълг. олгу-таркан /ИЗ*/, управителя на Волжко-Българската провинция Мардан или Беллак-Мардан) да й даде второ име “Купер”, в чест на победата на военачалника” (ДТ*, с. 105). От тогава, тоест от 995 г., станцията и реката се наричат Купер-Кубер или Купер-Кубар (ДТ*), което е достигнало до нас през вековните промени в днешната си форма Хопер (от Купер или Кхупер ~ Кхопер).

Най-вероятно връзката между името на реката и местността, през която тече, и това на българския кан Кубер* (>665-716




Гласувай:
1



1. dichodichev1 - История на Българите
23.03.2020 14:51
Най-вероятно връзката между името на реката и местността, през която тече, и това на българския кан Кубер* (>665-716<?), сина на Кан Кубрат* (605-665), съвсем не е случайна. Изглежда именно в този район се е намирал центъра на управляваната от Кубер преди 665 г. област, а може би и точно той е издигнал крепостта и пътна станция (волго-бълг. “мензел”) Кубер или Кубар. Прави впечатление, че още от І век името Аспарук* или Аспарух* се носи от управляващите един и същ югоизточен район на България, граничен на този, в който се намира река Кубер (точно така и Асеневци* – с име от същия корен Ас*, до възкачването си на Българския трон в 1185 г. управляват най-югоизточните български земи – от долното течение на Днепър до Дон, вж. надписа Асения - Assanya, в картата от 1330 г.). Като имаме предвид това, както и факта, че българските владетели носят имена-епитети, то може да предположим наличието на пряка връзка между имената-епитети на кановете, управители на области в България под короната на върховния кан или царя, и земите, с които те се разпореждат.

Същевременно, по-точното установяване на мястото на териториите, които били под разпореждането на Кан Кубер до 665 г., и като знаем кои земи управлявали Аспарух* (665-699), Самбат* (618-675) и Бат Боян* (665-690), прави по-малко броя на неизвестните около въпроса къде точно са управлявали другите двама братя – Алцек* (665-?) и особено останалия в българските предели Котраг* (665-?). Изглежда Котраг, за когото знаем, че през 665 г. преминал с хората си от другата страна на река Дон, е заел напуснатата от Кубер област;

КУБЕР (3) – в.-бълг. Кубар (ДТ*), първото име на град Хорисдан* (от др.-бълг. Хара*: “крепост, цитадела; ограден със стена”, срв. Харман*, Харка*), др.-рус. Искористен*, наричан и от др.-българите и т.н. волго-българи Батавил*, днешния Путивл* в Украина; вж. Кубер*, Кубер /1/*, Кубер /2/*, Хорисдан*, Батавил*, Мавър* и др.;
цитирай
2. shtaparov - Няма кани и канове в Българската ...
25.03.2020 07:42
Няма кани и канове в Българската история- има само КНЯЗЕ и царе!
цитирай
3. shtaparov - Не гласувам за статии, в които са ...
25.03.2020 07:44
Не гласувам за статии,в които са употребени фалшиви титли и фиктивни "исторически" събития освен ако авторът изрично не укаже,че разказът му е научнофантастичен. Писанията на Нурутдинов например са вид фантастика,в която истините са малко- затова не можем да извлечем от тях повече от няколко конкретни истини,понеже всичко друго там е изсмукана от пръстите лъжа,измислена в края на ХХ век!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 194509
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031