Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03 02:27 - Кан Алцек (ок. 665 - сл. 770) и Кан Алциок (ок. 630 г.)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 83 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 27.03 00:22


АЛЦЕГАлцек, български аристократ, споменат в текст от 931 г., изписан с остър предмет върху стена на глинен съд (кърчак*), намерен при разкопки в Преслав* (Д. Овчаров, Нови епиграфкщи паметници… т. І, Соф., 1979; БН*). Разчетен е от К. Попконстантинов като: “Пиейки с кърчака Алцег да живее сто години. Писано в 6439 (931) г.” (БН*). По тава време управлява Българският цар Петър І* (927-970), а по-големия му брат Иоан* (син на Симеон I) вече живее в Константинопол, където властва Роман І Лакапин (919-944). Поради името си, което е др.-българско и е от именната номенклатура на семейството на Кубрат* (605-665), Алцег вероятно е пряк наследник на Тубджак* (587-602), Кубрат* (Курт*, Курбат*), Бат Оркан* (602-603, 641/645), Гостун* (602-605, 618), Самбат* (618-676), Аспарух*, Кубер*, Бат-Боян*, Алцек*, Котраг*, Тервел* (699-720) и пр., но няма основание да не бъде смятан за родственик и на Крумово-Борисовото семейство, което започва от резидиращия в Дръстър* и владеещия цялата Мизийска област Български кан Борис Булгар* (521/525-541); вж Алцек (1)*, вж. Кърчак*;

АЛЦЕК (1) – АЛЦЕКО*, името на един от синовете на Кан Кубрат*; може би свързано с Алем*: “високосен, извънреден”, с членуване: Алти, Алте (за Та*, Те*, Ти*, То*, вж Този*, Тези*, Това*), + Ис/а* “единствен, сам, самостоен, независим” + оконч. -Ка, (в което Е* озн. действие: “действащ, правещ”, срв. Аспарух* ~ Исперих* ~ Есперих*, вж. Сека*). Тоест: Алт/а/- + Ис + К (Ка) = Алтисек/а, което преминава в Алт’сек ~ Алцек (Алцеко*), Алцег*, Алциок*. Независимо от начина, по който се е стигнало до окончанието “-ц” към корена “Ал-” (Ала-), то винаги е свързано с формирането на нарицателни като Средец*: “този, който е в средата” (“кръстопът”), Венец*: “този (това), който е /из/вит”, Живец*: “този (това), който е жив” и т.н. При корен Ал-* (Ала*): “среда, среден”, името (нарицателното) означава: “този, който е среден”, “средният”, както и “блестящият, искрящият”.

От това следва, че А. или е средният син на Кубрат* (605-665) - т.е., че Бат Боян* (Безмер*) и Аспарух* са по-големите от него братя, а Котраг* и Кубер* - по-малките (което е в съзвучие с решителните действия, които предприема точно Аспарух и вероятното му противопоставяне на Бат Боян, продиктувано от факта, че Аспарух е първият след него брат, имащ повече пълномощия и власт от останалите трима братя), или че А. е заемал средната област на Стара Велика България* (другите вариянти са по-малко вероятни).

Това тълкуване е приемливо и относно град Алцек (2)*, чието име се явява синоним на Средец*. Тъй като името Алцеко* (Алцека) е в регистъра на имената на българскато управляващо семейство от рода Дуло*, то, ако не е нарицателно-епитет-звание, може да се предположи, че Алциок* и Алцег* са също членове на това семейство.

В т.с. представлява интерес Алциок*, който е пристигнал в Бавария, а от там в Словения, и после може би Италия, между 632 и 638 г., т.е. през царуването на Кубрат* (605-665), и в годините, когато Самбат* (618-676) продължавал да управлява Дулоба* или Държавата на Само* (623-658). Кубрат едва ли е имал двама сина, при това живи, с едно и също име (Алцек и Алцеко*). А за Самбат* знаем, че е изгубил синовете си, заедно с техните майки, преди да се завърне през 658 г. в Киев* (Бащу*), но не е ясно дали всички те са починали - убити от франките и съюзниците им, или покосени от болест, или пък просто са пленени от франките и са останали в тамошните земи (вероятно става въпрос за две съпруги на Самбат, защото по традиция българите имали две жени). Знае се само, че той е изгубил тримата си синове, което включва и възможността да се е разделил (поне с един от тях) завинаги, без това да означава, че е мъртав. А и Самбат* (618-676), към 619 г., когато е изпратен от Кубрат да строи крепостта Киев* - Бащу*, и да укрепи цялата СЗ граница на Стара Велика България* срещу Аварите, най-вер. вече е бил на възраст да бъде баща. Тоест има вероятност Алциок* да е син на Самбат*, без да се пренебрегва възможността да е син на друг Кубратов брат или дори на тяхна сестра;

Алцек напуска Стара Велика България заедно с брат си Кубер*, което станало към 663  или към 665-66 г. (663 г. е по-малко вероятна, като се има предвид, че Кубрат* починал през 665 г.). Първоначално двамата братя се установили в Панония, в пределите на Авария*, където (в Сулу*, край Солнигра* и в други области) живеели етнически българи. Скоро, вер. още същата година, А. се отправил към С. Италия, а по-късно бил настанен като управител (княз) на област в Ю. Италия. В писмата си до Калоян* (1197-1207) Папата говори за мощния и известен български род в Италия. Според други сведения българите, заселващи се на Апенините най-късно още от 535 г. и говорещи на собствения си език поне до ХІV-ХV в., въпреки, че знаели и латински, били толкова много, че “развалили италианския (латинския) език”; вж Кубер*, Италиански българи*, Аспарух*, Батбаян*, Самбат* и пр.;

АЛЦЕК (2) – български град в Армения, от времето след заселването на Кан Вунд* в периода 140-127 г. или 127-114 г. пр. Хр., и образуването на Канство Вананд*; от А. е големият арменски книжовник - Патриарх Комитас І Алцекски; вж Стара Велика България*, Вананд*;

АЛЦЕК (3) – Алциок*;

АЛЦЕКО – *Алцеку, Алцека, Алцекъ = Алцек*; Кан* на българите, може би познат от началото на 30-те години на VІІ в., петият син на Кан Кубрат*; заселва се “с цялата си войска” (30-35 хиляди човека или ? само мъжете са толкова) в Италия – в Пентаполис, обл.  Равена,  към 662-663 г. (или в 665 и по-късно, но най-много до 668 г.). По-късно, по искане на Краля, се преместил в обл. Беневенто, Ю. Италия, управлявана от Ромуалд - син на Крал Гримоалд (662-671); от Краля получава територия с три града (Сепинум, Бовианум, Исерния и някои други в Кампобасо; ИБ*), която бързо увеличава, но му било поставено условие да се откаже от титлата “Дукс” (принц, автономен принц равен на краля и независим спрямо него) и да приеме сана “гасталдий”, каквато носят кралските управители на градове и области (това е равно на бълг. κъметъ, кмет*, комит* = “областен владетел, губернатор, наместник на царя; в своята област пръв след царя”). Павел Дякон пише, че българите на А. “…живеят и до днес (края на VІІІ в.; б. ИБ*) по тези места и никак не са забравили собственият си език, макар да говорят (и) латински”; вж Алцек (1)*, Алцег*;

АЛЦИОК – действията му са хронологизирани към 630-635 г., тоест 30-тина години преди Алцеко* да отиде в Панония и Италия; След конфликт с Аварите*, Алциок търси прием у Франкския крал Дагоберт І (623/629 – 19, І, 639), който го настанил във владенията си с 9 000 мъже  “и семействата им”; тоест става дума за 9 000 семейства, което озачава цифрата да се умножи 7-8 пъти, ако не и повече, защото към семействата следва да се прибавят занаятчиите, прислугата, относително малкото на брой роби, но и всички останали, не влизащи в понятието “мъже, воини, глави на семейства” (срв., че 10 000-та войска на Булгар /2/* отговаря на поне 150-хилядно население, а вероятно и повече, което през 597 г. заселило, отбранявало и обработвало земите от областта на Срем* до Добруджа* – византийските области Горна Мизия, Отсамна Дакия и западната част на Долна Мизия; този брой на Алциоковите хора е съвсем вероятен, защото според украинските археолози към средата на VІІ век само Крим* е населяван от 1,5-2 милиона българи /БЪЛ*/, като изворите съобщават, че не цялото това Кримско население е българско, а там живеят и техни съюзни и подвластни племена /ДТ*/).

Причина за пътуването на Алциок на запад в периода след 629 г. и преди 633 г. може да е напрежение между него и Кубрат* (605-665), който укрепвал централната царска власт и с това ограничавал автономията на висшите аристократи. Интерес представлява фактът, че точно тогава – от 623 до 658 г., в Централна Европа – с Панония и пр., е държавата на Сбмо (Сбма), Бат-Сама* или Самбат* (618-675), братът на Българския владетел Кубрат или Курбат, Курт*. Тоест, на практика Самбат* също избягал от властта на брат си и му заявил това открито и категорично през 625 г. (Алциок е име от номенклатурата на българското владетелско семейство – срв. Алцек*, Алцеко*; това предполага, че и Алциок е близък родственик на Българския върховен кан, като може да е брат, първи братовчед, чичо или вуйчо на Кубрат).

Ситуацията по времето, когато Алцеко напуснал пределите на България и се отправил на запад, се определя от различни обстоятелства. Самият Кубрат (Курбат) бил в близки приятелски и съюзни отношения с Византийския император Ираклий І (610-641), който пък по традиция имал силни позиции в Италия, въпреки че там отдавна се разпореждали готите. Независимият владетел Самбат държал в подчинение аварите и държавата им, а същевременно бил в приглушен конфликт с Кубрат, защото през 625 г. отказал да се завърне при брат си и се обявил за автономен господар на своята Дулоба* (“върховенстващият Дуло”), обхващаща Централна Европа от Дунава до Балтика, граничейки на запад със Саксонците и с Франкската империя на Меровингите (ок. 450-751); а през 626 г., в пълно противоречие със съюзната и униатска политика на Кубрат (Курбат) спрямо Византия, Самбат организирал мащабно нападение срещу Византийската столица, която само по една случайност не паднала в ръцете на обединените от него армия от български, саклански*, аварски, склавски (славянски) и персийски войски; Заради това свое поведение Сама или Самбат бил наречен от брат си Кубрат (Курбат) – върховния владетел на България, на всички българи и на подопечните на Българския владетел Саклани* – с епитета Кий*: “отсечен, отрязан” (ДТ*; именно по този епитет на Самбат по-късно е наименуван и главния му град с името Киев*).

При това разположение на силите между 629 и 633 г., и независимо, че уж Самбат* и Кубрат* били в конфликт – но вероятно само формален (защото България подкрепяла безусловно българите, живеещи в Аварската държава и в цяла Панония, а същевременно държала да контролира безусловно областта на Солниград* с рудниците за сол в района му и търговските пътища по Дунав, Тиса и пр.), посоката на придвижване на Алциок била предопределена. Това се вижда и от факта, че той не тръгнал по пътя, минаващ северно от Карпатите, по трасето от Киев към река Висла, където било средището на владенията на Самбат*, а явно не минал и по трасето от Киев за Седмоградско* (Трансилвания*). Отправил се по Дунавския път, който заобикалял възможно най-далече от юг Самбатовите владения и същевременно не навлизал в пределите на Византия. Тоест, минал покрай северния, нисък и блатист бряг на Дунав, през днешната Влашка равнина.

Това пък означава, че А. е пракосил апанажа на мъдреца Бат-Оркан* (602-603, починал след 641 г. и преди 646 г.), който още през 604 или 605 г. се завърнал в Онгъла* и резиденцията си Кашан* (дн. Кишинев), а владенията му, започващи на изток от Ю. Буг и Крим, и първоначално стигащи до Прут* и Серет* (със съставната Бистрица*), от 619 г. се простирали на запад поне до Олта*, ако не и до равнините части на Банат*. Защото още през 619 г., веднага след като бил сключен съюзът между България и Византия срещу Авария*, Българският кан Кубрат прогонил аварските войски от земите на баща си Гостун* (603-618), като така предизвикал убийството на тогавашния Аварски хакан (604-619), и всецяло възстановил българската власт над Седмоградско* (Трансилвания*) и целите Карпати*.

При тези събития Бат Оркан*, който е брат на Гостун* и чичо на Кубрат*, имал основна роля. Понеже именно той заминал през 618 г. за Константинопол и като легитимен владетел на Западна България (Кубрат или Курт бил кан на Източна България /ДТ*/) и законен правоприемник на убития си брат Гостун* (603-618), сключил съюзния договор между двете държави. По време на своето дипломатическо пътуване бил придружен от внушителна и бляскава свита от виши български велможи, която направила силно впечатление на дворцовите среди и столичаните. Докато се водели преговорите по бъдещия договор Бат Оркан – смятящ себе си от няколко месеца за Аскал*: “прорицател” и за благословен от Върховния бог (ДТ*), явно повече по дипломанически причини приел официално християнството, заедно с членовете на свитата си (ИБИ*). Императорът Ираклий, който станал кръстник на Бат Оркан, го почел и с титлата “патриций”, т.е. принц на Римската империя. Мисията на Българския кан била продължителна и той останал в столицата на Византия няколко месеца. Завърнал се в Родината чак през пролетта или в началото на лятото на 619 г.

Вероятно след пристигането си трябвало, както повелявали законите и традицията в България, да обнародва постигнатия договор* на специално свикан за целта Събор, който да приеме (ратифицира) сключеното с Византийския император съглашение. Фактът, че е имало такъв Български всенароден събор, се подкрепя от сведението, че на Бат Оркан му било предложено да стане Върховен кан на държавата, тоест кан едновременно на Западна и на Източна България. А е ясно, че както предложението за височайшия пост, така и утвърждаването на избрания за него кан, могат да бъдат направени само със съборно решение.

Обаче Бат Оркан, който тогава ще е бил на възраст между 35 и 45 години и най-вероятно около 40-годишен, отказал да стане върховен владетел. Той предложил да бъде издигнат вместо него племенника му Кубрат* (Курбат, Курт*), който от 605 г. бил Кан на Източна България, и застанал зад кандидатурата му с безспорния си авторитет. Позицията си защитил пред членовете на Събора с това, че от времето на смъртта на брат си Гостун* или Албури* (603-618), която по Божие повеление той сънувал и предвидил, се чувствал благословен от Бога и затова вярвал и знаел, че щял да бъде много по-полезен на Българската даржава, на народа й и на владетеля й в качеството си на Аскал*: “прорицател, пророк” (ДТ*). Тоест, Бат Оркан оставал в малката група на вишите разпоредители с държавната власт като най-близък съветник на Върховния владетел.

Представлява интерес и още един детайл. А именно, че целият район на директното съприкосновение на земите на Византия и България в Крим и по Дунава на запад до териториите на Авария в равнинен Банат, влизал в личните владения на Бат Оркан*. А той не само постигнал мирния и съюзен договор между двете държави през 618-619 г., но приел християнството и станал патриций (принц) на Римската империя (Византия). От това може да се направи изводът, че Ираклий І (610-641) имал достатъчно голямо доверие на Бат Оркан, докато в допълнение доверието на Кубрат към него било по-скоро направо безрезервно (погребението на Бат Оркан между 642 и 645 г. в Мала Прищина или Прищипина, рус. Малая Перещепина /Перешчйпина/, показва че владенията му стигали източно от Днепър и до района на Крим, където съществувал и Византийски анклав с център Херсон).

И така Алциок, минавайки с флотилията си по Дунава, а със сухопътните си колони и обози през апанажното владение на Бат Оркан*, първо отишъл при аварите в Панония, в равнитата между Южните Карпати и Алпите. Обаче те били здраво контролирани от Самбат*, което го принудило да напусне своевременно Авария*. Същевременно за него били затворени Дулоба* на Самбат, както и земите на Византия – обвързана със съюзен договор с България и с Върховния кан Кубрат; а изглежда отчасти била затворена и по-далечната Италия – заради позициите на Ираклий І (610-641) там. Затова А. потърсил единствено възможното решение – да продължи пътя си на запад по Дунава и да отиде при франките, които изглежда точно в този момент воювали със Самбат* или поне били в много обтегнати отношения с него, предвещаващи бъдещите военни сблъсъци (ако би искал да отиде в Италия, Алцеко щеше да тръгне директно по Драва* или по Сава* към Южна Каринтия, която граничи с владенията на Венеция, вместо да заобикаля Алпите от север по руслото на Дунава, движейки се по пътя към Швабия и Галия, сегашната Франция).

Кралят на франките Дагоберт І (629 – ян. 639), дори и да не е бил искрен и да е преследвал някаква конкретна политическа цел, но първоначалто приел Алциок и хората му според традиционните закони на гостоприемството.

След това обаче, Дагоберт, видимо уплашен от големия брой българи и от силата им, и свързващ ги пряко със Самбат и Кубрат – чийто родственик е Алциок, а може би и подтикнат от Ираклий І (без значение дали по искане на Кубрат или без негово знание), нападнал подло в дълбоката нощ спящите българи, с които явно се страхувал да влезе в открит бой. Тогава Алциок, търпейки големи загуби, съумял – в боеве и лъкатушейки поне около 300 км по планинските пътеки на сегашните Австрийски Алпи, да се оттегли в естествено укрепените долини на Южна Каринтия, в района по горните течения на Драва* и Сава*. Там се съюзил с местните склави (венеди, славяни*) и техния вожд, или по-скоро направо ги подчинил, защото се опасявал, че те са в позицията на естествен съюзник на хегемонстващия в тези области Франкски райх (вж. карти за 623 г. и пр.).

Фактът за подлото нападение на франките над българите е известен. Знае се, че една нощ Франкският крал Дагоберт, от династията на Меровингите (ок. 450-751), вероломно и с измама избива голямата част от българите на А. (? край днешния град Линц, СЗ Австрия), които в същото време отдавна спели, а може би и били упоени от лукавите си и “гостоприемни” домакини. Телата и главите на убитите българи, най-вер. във връзка с някакъв езически германски (баварски) ритуал, са струпани на едно место – може би в тогавашно езическо баварско светилище. Върху същото място по-късно, след приемането на християнството от местните жители, е издигнат голям християнски храм – катедралата в Линц (където при разкопки са намерени струпани голямо количество човешки черепи и скелети, за които се предполага, че са на избитите от Дагоберт българи).

Град Линц, тогава намиращ се в северната част на Бавария, е на главния античен и средновековен път – водния по р. Дунав и сухоземния край нея, а днес е в западната част на Северна Австрия, на 30 км южно от границата с Чехия. При това българите, чийто безспорен митологичен родоначалник Боян* е лодкар (СБ*, ДТ*), са известни със своите кораби и флотилии, с които плавали по големите реки на Източна Европа с търговски, проучвателни и военни цели, градяли по тези водни пътища станции и селища (Киев* в 378 г., Никулицел* в 679 г., Болгар* в 745 г. и пр.), и браздяли Каспийско море* – наричано даже и от хазарите Българско море* – от Волга* до Хорезъм (СБ*, ДТ*, ФА*) и от там нагоре по течението на Амударя* до родния свещен град Балх*, т.е. Балг* (вж. Микаил Бащу* и дядо му Синдж*).

Затова фактът, че Алциок се е установил край брега на Дунав при Линц, идвайки от Аварска Панония, говори, че той най-вероятно е разполагал с флота от кораби и различни по големина ладии и лодки. Може да се предпорожи, че една част от лодките и ладиите били взети още от Киев*, който е една от няколкото столици на България по времето на Кубрат. Факти и улики говорят, че Българския кан Тубджак* (587-602) заселил склавите* (славяните), които довел като пленници от Византия, за да правят лодки за бойните нахлувания във византийските територии, именно на север от Киев, из девствените гори в поречието на Днепър, Припят и Десна, където растяли в безкрайно количество огромни многвековни дървета (точно тези склави-дърводелци били наричани с името Древляни*, от Древо, Дръво, Дърво*, Дръвен).

От Киев или от друго селище, разположено южно от него, ескадрата на Алциок пътувала по традиционния път – по Днепър*, през Черно море и после по Дунав, докато сухопътните части и обози вървели по пътищата край водното трасе на флотилията. Обаче най-вероятно големите кораби били доставени западно от Железни врата*, от аварите – или срещу заплащане, или като дарение от аварите, за да се отърват по-бълзо от неудобния за спокойствието им Алциок, или помалко и от двете (от край време скъпата и стратегически важна сол от Солниград* стигала през земите на Панония*, а от 568 г. през Авария*, до пристанищата по Дунав – на изток и на запад от устието на Тиса*, със специални кораби, които поради изключителната ценност на товара били пазени от военни кораби, строени специално за тази охранителна дейност).

С така комплектованата си флота по време на похода Алциок е превозвал по-безопасно по водата през непознатата и враждебна територия на аварите и франките една част от своите велможи и елитни бойци, а при нужда е можел да прави изненадващи десанти в гърба на евентуалните нападатели; с плавателните си съдове, а ако било необходимо и допълнени с направени на место салове, бил в състояние и да прехвърли за четири-пет денонощия от единия на другия Дунавски бряг всички хора, коли и животни, съставляващи неговия многохиледен керван, или да направи плуващ мост до някой от по-близките острови, който би осигурил относителна безопасност за хората му.

След вероломното нощно нападение на Дагоберт над българите, именно корабите и лодките от тази флота били най-важната част от заграбените богатства. Затова може да се предположи, че отнемането на флотилията от Алциок е една от важните причини за нападението върху предвожданите от него българи.

Лутайки се в сражения с преследвачи и засади над 300 км на юг през непознатите им Алпи, най-накрая Алциок със 700 семейства, но при това с повече от 4 000 воини, т.е. вероятно общо с не по-мабко от 10 хиляди човека, намира убежище при склавския вожд Валук, княз на наречените по-сетне Словени, във Венетската марка (т.е. Склавската марка, Склавиния*, а според днешната русизирана от ХІХ век терминология – Славянската марка, сега в обл. Каринтия на Ю. Австрия и в Сев. Словения). В спасителната Каринтия българите с Алциок пристигнали, според предпазливите преценки на повечето изследователи и най-общо казано, някъде във времето между 631-632 и 635 г., и се установили там поне за известно време.

Някои историци приемат, че по-късно българите на А. се преместили в Италия. Според други, обаче – по-скоро няма достатъчно категорични данни българите да са напускали тези места тогава или по-късно. Тоест, дори и част от българите да са заминали след време от Каринтия с Алциок към Италия, други от тях са останали да живеят там при склавите на вожда Валук (или Балук, Балък, от бълг. Бал*, Бала*: “глава, главатар”). Същевременно има сведения за превръщане на прилежащите до Каринтия земи на Панония в “българска” област - т.е. населена с българи територия. Появата на толкова българи в този конкретен район и при тоя неголям склавски (славянски) етнос, дава отговор на въпроса за близостта на съвременния Словенски език с Българският език* и култура, както и защо именно те са наречени Словени*, а не живеещите по-източно от тях и намиращите се по-често и дълго в пределите на България хървати, сърби* и босненци; вж Алцеко*, Кубер*, Реан*, Ирник*, Славяни*, Стара Велика България*, Самбат*, Бяла /2/*, Българите в Италия*;




Гласувай:
2
0



1. shtaparov - Алцек не е бил "кан"- няма нито един ...
26.03 07:14
Алцек не е бил "кан"- няма нито един исторически извор в който да пише,че е имало турски титли у Българите! Кани и стомни само е имало и с тях жените замеряли турците,които им посягали- това е! Българската титла е била КАНАЗ (КЪНЯЗ,КНЯЗ)- научи я най-сетне,че ми омръзна да ти я напомням! В оригинални Български извори също е написано КНЯЗ- Кардам, Крум, Омортаг, Кубрат, Аспарух, Тервел, Борис, Сабин, Телец, Кормисош и Умар са определени категорично като КНЯЗЕ (К-Н-Я-З-Е) и не бива да се правиш на глух нито на сляп за тази неоспорима научна истина!!!
цитирай
2. shtaparov - То бива да ти се каже веднъж, бива ...
26.03 07:18
То бива да ти се каже веднъж,бива два пъти и ако си човек на място,трябваше отдавна да си го разбрал и да си се поправил! Ти обаче не желаеш да вникнеш в историческата истина и се солидаризираш с измамниците,които още пишат фалшива "Българска" история в казионните учебници,а с такива измамници аз определено не другарувам! Те не правят истинска история,а имитация на такава и аз като любител на историята,който я обича далеч повече от тях не мога да допусна тези гаври с историческата истина!
цитирай
3. dobrodan - Пиши, пиши спокойно :),
26.03 10:09
не ти натрапвам преводите от блога ми, но мисля, че ще ти свършат работа :)? И още ще има, тъкмо с пета част от "Нариман тарих" ще се успокоят патриотите :):):)!
цитирай
4. dichodichev1 - dobrodan
27.03 00:34
Да, така е. А пък Кан* // Каназ и Княз* съм го обяснил в две отделни статии под същите имена още преди години - виж Азбучна история на българите, на латинския адрес: ввв.азб-историа-булг.бг ... Кой им пречи да четат?! И да знаят?...Иначе нямам нищо против нови факти и допълнения.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 13591
Постинги: 137
Коментари: 153
Гласове: 59
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930