ТЕЛЕЦ – Телесий, Кан на България (760-763), съвладетел на Сарачин* (759-787); вер. значението на името може да се сближи с “този, който (се) върти”, “този, който (се) извива, (се) вие”, “този, който (се) заплита, сплита; сплетеният (със своя род)”, “този, който се мята (измята, премята)”, “този който променя” и пр. (срв. Теле*, Тил*, Тилилейска*); срв. авест.- tŭras: “бърз”, tъrъsaiti: “трепти, разтърсва, тресе, трепери, смесва, омесва”; но срв. също и авест.- tŭirya- (= др.-бълг. tūilya-, тюйля-): “чичо, брат на бащата”, което хармонично се свързва с казаното в Именника* за Телец - “И той [беше] заради друг”, като е в единство с факта, че за него не се използва думата “наместник” (както при Гостун*): “Телецъ 3 лета. Родъ емоу Оугаинъ, а летъ емоу Соморъ Алтемъ. И сии иного радъ”. При положение, че Телец е чичо на Сарачин*, и като съвладетел е изпратен в западната част на България – наследствена за потомците на Аспарух* (668-699), то вероятно той е от Аспаруховия клон на рода Дуло*. Това обаче не означава непременно, че Кормесий ІІІ* не е наследник на Аспарух* по една или друга линия, защото самото му издигане за съвладетел на Севар* (727-759) още през 742 г. говори, че бил принц от владетелския род на Кубрат* (605-665);

Според посочената др.-българска датировка Телец е издигнат през юли (месец Алтем*) в година Сомор* (Самур*, която се приравнява към годината “мишка” или “плъх” в другите календари) = 760 г. сл. Хр. Възкачил се “на 30 години” (Теофан, ММ*), т.е. е роден в 730 г., и бил известен с голямата си смелост и “с буйния си нрав”, като го наричат също “смел и самонадеян”.

Византийските хронисти пишат за събитията: “Работите с хунобългарите (вж. Хони*, Хон*, а не Хуни*) се развили така. Те, след като се уговорили помежду си (т.е. взели решение), убили тези, които по родова линия обладавали властта над тях, и за свой вожд поставили Телец.” (КК*). Този вътрешен конфликт бил между партията на Върховния кан Сарачин* (759-787) и наследниците на Кормесий ІІІ* (749-760, от рода Вокил или Укил), който от 742 г. е съвладетел, а от 749 г. се провъзгласил за самостоятелен владетел. Ония, които били убити, явно са наследниците на Кормесий ІІІ*, като най-важният от тях – Сабин* или Савин (Сивин, Сивиних, Винех), успял да се спаси; вероятно още тогава, през 760 г., той отишъл в Месемврия (Несебър*), а от там в Константинопол при Император Константин V Копроним (741-775). От този факт излиза, че Сабин* или Савин е участвал във всички походи на Константин V срещу България от 763 до 767 година, като най-вероятно предвождал собствен български армейски корпус.

Телец веднага се отправил на война в южните области (в района на дн. Македония) срещу Византия, с “тежко въоръжена и боеспособна войска”, като призовал Константина V Копроним (751-775), на “срещен бой”. Едва на третата година - на 16 юни 763 г., Копроним тръгнал срещу “смелия и самонадеяния” кан, като изпратил и 800 кораба - пренасящи по 12 конници (= 9 600 конника, без да броим моряците и помощните войници), към Анхиало (дн. Поморие), на където по суша – може би през източния път в Странджа*, се отправил с основните си сухопътни сили. Тази византийска войска следва относително да съответства по брой на българската, водена от Телец. Може косвено да предположим числеността на ромеите като имаме предвид, че конницата във византийската военна практика отговаряла общо-взето на около 1/8 до 1/4 от общия брой на пехотата. Тогава цялата армия на Копроним V трябва да е била не по-малко от 50 000.

Телец събрал войска, включваща и 20 000 от подвластните славяни. На 30 юни Канът извел армията си от планинските теснини, където смятал първоначално да посрещне византийците, и я построил в боен ред в полето срещу Анхиало (дн. Поморие). Тоест Телец прецинил, че разполага с достатъчно сили, за да се противопостави и да победи ромеите в един открит бой в равното поле, където тила на византийците се пазел както от морето и флотата, така и от гарнизоните на няколко крепости – Дебелт*, Созопол, Анхиало, Месембрия (Несебър*) и други. Боят започнал “в петия час на деня” (10-11 часа сутринта) и войските “дълго време се избивали помежду си” без никой да отстъпва или да взема видим превес. Привечер, ! съвсем изненадващо, Телец бил предаден от славяните* - т.е. те явно са подкупени, което говори, че може би са били от районите около Солун и край Хърватската граница (т.е. Сърбите*), където Т. воювал през 760-62 г. Славяните преминали на страната на Копроним, като предрешили изхода на сражението (само за сравнение, можем да си представим как се изменя съотношението на силите, ако при равен брой войски в късния следобед – нпр. 55 000 към 55 000, 15 000 славяни се включват в ромейската войска, превръщайки я в 70 000-на армия, а българската намалява на 40 000-на).

След тази загуба “българите като видели злощастието му (т.е. че няма помощта на боговете – вж. Фарн*), въстанали”, Телец бил убит, както и привържениците му (КК*) - т.е. били отстранени тези, които го издигнали и поддържали, за да бъде кан “вместо друг”; Клайнер отбелязва към 1750-61 г., че “В лето Христово 762-ро българите се разбунтували против хана си Тервел* и го унищожили заедно с целия род Реан*, който до тогава властвал над тях” (ИБК*). По този начин Клайнер свързва Телец с рода Ирник* (453-603) и владетелите Хрун І (Еран* /429-453/), Хрун ІІ (Ирник* /453-?/) и Хрун ІІІ (Реан* /488-520

След тази загуба “българите като видели злощастието му (т.е. че няма помощта на боговете – вж. Фарн*), въстанали”, Телец бил убит, както и привържениците му (КК*) - т.е. били отстранени тези, които го издигнали и поддържали, за да бъде кан “вместо друг”; Клайнер отбелязва към 1750-61 г., че “В лето Христово 762-ро българите се разбунтували против хана си Тервел* и го унищожили заедно с целия род Реан*, който до тогава властвал над тях” (ИБК*). По този начин Клайнер свързва Телец с рода Ирник* (453-603) и владетелите Хрун І (Еран* /429-453/), Хрун ІІ (Ирник* /453-?/) и Хрун ІІІ (Реан* /488-520</), а също и със Севар* (727/745-759, от Тох алтом; известен като Кормесий ІІІ*), който през част от годините бил съвладетел с Кормисош* (от Шегор твирем = 749-765, за когото Алберих пише: “В 750 г. … над българите пък … вече царувал трети владетел на име Кормесий”, ММ*); съвладетел бил и с Винех* - от Имен-шегор алем = февруари 755-761 г.

Според Златарски това съобщение се отнася за Винех* (755-761) от рода Оукил/Вокил, за когото не е казано, че е от друг род или “вместо друг” - в т.ч. и вместо рода Дуло* (но пък Кормисош* е от рода Вокил, от който е и Винех – от рода Укил = Вокил), така че Винех просто продължил линията на Вокил. Същевременно Клайнер смята Реан* (488-520<) за основоположник на България и управляващия я род.
Тоест не може да се пренебрегне възможността съобщението да се отнася за Телец и неговия род, а случилото се с него да се е преплело със сведенията за близките по време други български владетели; вж Телериг*.

От съчетаването на всички данни излиза, че Телец, който бил на власт от 760 до 763 г., е наследил именно Севар* (727-759) и до 761 г. е съвладетел с Винех от рода Вокил (март 755-761), който пък наследил Кормисош* от рода Вокил (749 – февруари 755).

Всъщност дори и така датировките може да не са съвсем точни, защото М. Москов привежда следния факт, във връзка с цитата на Теофан – “Българите, като въстанали, избили господарите си, които произхождали от канския род (?), и поставили мъж злонравен на име Телец, на 30 години.” – “бележка на преводача под линия”: “6. Теофан съобщава за този преврат под 6254 г. св. г., т.е. 763 г.” (ММ*, с. 308). Но 6254 г. от Сътворението през 5490 г. пр. Хр. е 764 г., като месец Алтем* = юли-август, и включва лятното слънцестоене; т.е. няма значение дали годината е високосна или не, защото се намира в средата й. Прави впечатление, че според това сведение Телец идва на власт след преврат през 764 г. и следва да е управлявал до 767 г. Зигеберт пък поставя Телец по-рано: “760 г. Над българите се възцарил Телец.” (ММ*). Теофан поставя тръгването на Император Константин V Копроним (751-775) на “16 юни”, а битката “на 30 юни, първи индикт, ден пети (пети ден от седмицата = четвъртък)…”, което означава 763 г., защото І индикт е от 1 септември 762 до 31 август 763 г. Това, че сражението е станало на 30 юни 763 г. не доказва, че Телец е бил отстранен веднага, а дори и преди 1 януари. Но пък може да се е случило преди 1 март 764 г., т.е. в годината, отговаряща на българската 763 г. – от 1 март 763 до 1 март (29 февруари) 764 г.

Според Никифор и Зигеберт, който поставя сражението през 762 г. (т.е. пак през І индикт, но без да се съобрази, че юни 762 г. е през предишния ХV индикт), след свалянето на Телец или Телесий, над българите се възцарил Сабин*. Този Сабин не е отбелязан в Именника на българските канове*. След Телец е поставен Умор (ст.-бълг. Оуморъ, срв. Оморт*) от рода Укил (ст.-бълг. Оукилъ) или Вокил, който управлявал 40 дни от Дилом тутом (= 765 г., месец април; ММ*); т.е. Умор наследил Винех* (март 755-761), който е от рода Укил/Вокил. Следователно Тебец е заменен от Умор през април 765 г., но кой е тогава Сабин*, колко време е управлявал, над кои територии и с какви пълномощия ?; вж. Сибин*, Кормесий ІІІ*;

ТЕЛИШ – селище в България;

ТЕМЕ – връхната част на главата и черепа, др.-бълг. и ст.-бълг. &#962;&#973;м­, т&#973;м&#229;н&#229;; авест. ta&#275;ra-: “връх, планински връх”, а също авест. ta&#967;ma-, фонет. tama-: “базов, основен, стоящ в основата, в дъното”;

ТЕМЕ0Л – основа, база, фундамент, основа на градеж, основа на къща; Според българския Речник за чужди думи (РЧ*, 1982 г.), Т. е от турски – тур. temel, която обаче е от гръцки – гръц. &#952;&#949;&#956;&#941;&#955;&#953;&#959;&#957; (РЧ*). Дори думата действително да е гръцка, а не др.-иранска и от там да е навлязла в Средиземноморието, то пак остава въпросът защо българите е трябвало да чакат да я вземат от номадите-турци през ХV-ХVІІ в., а не са я заели преди това от византийци, елини и гърци, с които са в близки отношения поне от ІV-VІ век нататък; гръцката &#952;&#949;&#956;&#941;&#955;&#953;&#959;&#957; може да се свърже с елин. &#952;&#363;&#956;&#972;&#962;: “душа, мисъл, дух; мъжество, страст”; обаче за българското Темел срв. авест. taxma-, ta&#967;ma-, фонет. ta’ma-: “крепък, силен, здрав; базов, основен, същностен”; срв. Теме*;
ТЕМЕН – Тъмен*, Тъмно*, ст.-бълг. &#962;&#252;м&#252;н&#250;: “темен, тъмен”;
ТЕМЕНУГА – Теменужка; не съществува в славяно-руския – срв. рус. Фиалка: “теменуга”, чрез пол. fia&#322;ek (ХVІІ-ХVІІІ в.) и също fio&#322;ek, от ср.-г.-нем. v&#238;ol, което е от лат. viola: 1., а.) теменуга; б.) шибой*; 2., теменужен цвят, виолетов цвят (ЕР*, ЛР*), срв. рус. Левкой: “шибой”; също срв. рус. Аню&#61448;тины гл&#225;зки: “теменуга, теменужки, градинска теменуга” (БР*; тв ОРТ – 18, ХІ, 2009), означаващо букв. “Анютини очички”, формирано в този народен вариант от корена Ан-, Ань-, Аня-, което най-вероятно идва пряко през ср.-българския от др.-българското Ан*, Ян: “божествен, небесен”, срв. Ангел*, Андж*, Янкул* и пр.;
ТЕМЕНУЖЕН
ТЕМЕНУЖКА – Теменуга*;
ТЕМЕШ-ВАР – Тимеш-вар*, Тимеш-варош (срв. Дунай-варош), днес Тимишоара (Timi&#351;oara) в Румъния, известен ? от ХІV в. (ГЕ*); град на левия приток на р. Дунав, чието устие е източно от Белград* – река Тимеш*, Темеш, Темеа (ок. 1585 г.) или Тамиш, вероятно първоначално наричаща се Тимок* (срв. река Морава или Българска Морава* на юг от Дунав и другата Морава или по-късно Муреш на север от Дунав, по която живеят Моравците и е образувано Моравското княжество – страната Моравия или Великоморавия*); областта на град Т. е българска поне до ХVІІ-ХVІІІ в., ако не и до ХІХ век (вж. карти: 751-987 г., 1180-1210 г., 1330 г., 1612 г., 1702 г.), независимо че формално понякога е влизала в пределите на Унгария, като крепостта-селище е издигнато най-късно по време на управлението на Крум* (796-814), след като към 796 г. той включил източната част на Авария* в границите на България (западната част на Авария към 786 г. е завладяна от римо-германската империя на Карл І Велики /771-814/, а още Аспарух* /665-699/ към 679 г. прогонил аварите на запад от Железни врата* и от Карпатите); във връзка с преобладаващото пребиваване на града в състава на Унгария през ХV-ХVІ в., към която е фактически причислена и цяла България (още Сигизмунд І* /1387-1437/ заявява на османския емир-архонт, че България е унгарска, а Унгаро-Чешкия крал Уласло или Владислав ІІ /1490-1516/ се титолува през 1496 г. като владетел и на Regnum Bulgari&#230;: “Царство Вългария”), името се маджаризира, но към 1560 и 1650 г. в картите е записвано с българско окончание Temeswarа (Темеш-вара), което предполага, че е възможно първоначалното име да е Темеш-вир, Тимеш-вир – от Вир*, ст.-бълг. вьр&#972;: “вир, речен вир или водовъртеж; извор, врис”, вьрэти, вьрэ«, вьрэши, вьрэщи: “ври, клокочи, кипи, върти се”, и от ст.-бълг. &#962;имэно: “тиня, блато, кал”, от корена &#962;имэ-, даващ възможност за създаване на производното *&#962;имэ&#345;&#972; (от базовто &#962;ь&#956;&#972;-: “тъмен; неясен, неразбираем, неопределен, нито вода – нито пръст”, фонет. теме-, тиме-), и въпреки че Вар*, Вара, Варна*, Вароша*, спада към др.-бълг. Хара*, Хвара: “крепост, цитадела”, Фарн*: “защита, божия защита, небесно покровителство”, ст.-бълг. Вар&#972;: “дворец, палат; царска или болярска крепост”; към 1700-1716 г. градът е наричан Temeswar, Темешвар, а към 1740 г. областта е Temes, Темеш (Австрийска военна карта от 1740 г.); първоначално Т. е българска крепост и град-крепост, вероятно носеща името на прилежащата река, като по-късно получава маджаризираното название Темеш-вар, а през ХХ век и румънизираното Тимишуара; срв. Темнич*; вж. Тимеш-вар*, Тимеш-варош*;
ТЕМНИЧ – крепост в поречието на р. Морава*; срв. Темно*, но също и ст.-бълг. т&#229;ти: “бия, налагам с бич, бичувам”, т­ти: “сека, сеча, насичам, съсичам”, т&#238;мити: “мъча, измъчвам”;
ТЕМНО – Тъмно*, Темен*, др.-бълг. и ст.-бълг. тьмьнъ, тьма; срв. темница, тъмница – ст.-бълг. тьмьница: “тъмница, зандан, затвор”;
ТЕМСКА (1) – крепост в областта Темска*, на река Темска* (ИБД*), може би съвпадаща с Темнич*;
ТЕМСКА (2) – област покрай река Темска /3/*, в района на българските земи в долното течение на р. Българска Морава*, от Сръбска Морава на север към Дунав;
ТЕМСКА (3) – река, приток в долната част на р. Българска Морава*, а преди това е приток на Нишава* (ИРЧ*); в долината на р. Темска имало 33 села и 3 манастира (ИРЧ*, стр. 276). В долината на тази река (ИБД*) са родовите владения на Българския цар Константин* (1396-1422), син на Българския цар-император Иоан Срацимир* (1356-1396/1397); вж. Срацимир*; вж. и срв. Тъмиш*;
ТЕМСКО – Темска /2/*;