Лот е стигнал до тази Загора, която се е намирала в Епир. До там земята е била плодородна и се е напоявала, защото тази Загори е предимно планинска и слабо населявана. Тук на северо-изток от Загори ще трябва да търсим и библейските градове Содом и Гомор. 
Дали Епир и съседните и области са свързани по някакъв начин с България, можем да проверим във Википедия:

„През средновековието Епир е част от България при българските царе Симеон, Петър I, Борис II, Роман, Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав. През 1040 година Епир възстава против византийците под водачеството на цар Петър Делян. В Епир избухва антивизантийско въстание под българско водачество и през 1066 година. Няколко години по-късно Епир отново въстава в подкрепа на българския цар Петър III (през 1072).
От 1204 година до 14 век съществува Епирско деспотство, което след битката при Клокотница е васално на българският цар Иван Асен II. През 14 век Епир попада под властта на Душановото царство, а в края на века - под османска власт. От Епир са родом известните български братя пирати Марин и Ханко, действали през 14 век в пролива Отранто между Адриатическо и Йонийско море. От Епир произхожда и известната бижутерийна фамилия Булгари, основала едноименната световноизвестна търговска марка в Италия.
От столицата на Епир - Янина е родом българинът канонизиран като Свети Никола Нови Софийски. Албанецът Али Паша, управител на Епир, се опитва около 1800 година да създаде независима държава, но е убит от османците през 1821 година. [1] От 1913 година Епир е в състава на Гърция.
В продължение на 700 години територията на Епир е в диоцеза на Охридската българска архиепископия. Днес според етническото преброяване на населението на Епир в Гърция, то се състои от куцовласи, православни албанци и гърци (според някои трактовки в мнозинството си потомци на погърчени българи).
До 1912 година топонимията на Епир е българска: Гурляна, Липляна, Ковища, Буково, Вичища, Корнещи, Ряхово, Вачина, Горци, Рапища, Могилица, Гралища, Винища, Глоговица, Буковица, Лясково, Врещеница, Липчища, Люпчища, Вургарели, Клисура, Грибово, Гремница, Миляна, Враня, Врачища, Зеленица, Карица, Муха, Монастир, Граница, Тополяни, Лепяна, Дромища, Воница, Зерково, Голяни, Завища, Лепени, Маврово, Зиляхово, Довичино, Триклища, Селища, Горица, Мокища, Хрисовица, Сермон, Селица, което е засвидетелствано от австрийските военни карти от това време. Между 1941 и 1944 в Епир е основана арумънска автономна държава Самарина.”

Пиша тези неща, защото имат отношение към темата, както ще се убедите сами по-нататък.

След обещанието на Господ към Аврам за даването на всичките български земи на наследниците му, той (Аврам) тръгва и отива да живее в град Хеброн (Одрин). 

[13:14] И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад; 
[13:15] защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека:
[13:16] и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство;
[13:17] стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги).
[13:18] И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре", що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.

В ц. сл. Б-я: 

14 Бог же рече авраму, повнегда разлучитися лоту от него: воззри очима твоима и виждь от места, идеже ты ныне еси, к северу, и ливе, и к востоку, и морю: 
15 яко всю землю, юже ты видиши, тебе дам ю и семени твоему во веки, 
16 и сотворю семя твое, яко песок земный: аще кто может исчести песок земный, то и семя твое изочтет: 
17 востав проиди землю в долготу ея и в широту: яко тебе дам ю и семени твоему во век. 
18 И отселився аврам, пришед вселися у дуба мамврийскаго, иже бяше в хевроне: и созда ту жертвенник Господу. 

На територията на днешен Ираел няма нито едно селище, окончаващо на -брия, -диза, -пара, -дава и -дина. Това са типично тракийски окочания за селища, едно от които срещаме в „дуба мамврийскаго” като Месембрия, Силимбрия и т. н. 

Ето и първата война, в която е участвал Аврам след пристигането си: 

 [14:1] И в ония дни сенаарският цар Амрафел, еласарският цар Ариох, еламският цар Кедорлаомер и гоимският цар Тидал, - 
[14:2] всички тия царе тръгнаха на война против Бера, цар содомски, против Бирша, цар гоморски, Шинава, цар на Адма. Шемевера, цар севоимски, и против царя на Бела, сиреч на Сигор.
[14:3] Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.
[14:4] Дванайсет години бяха те подчинени на Кедорлаомера, а в тринайсетата година въстанаха.
[14:5] В четиринайсетата година дойде Кедорлаомер, и царете, които бяха с него, и поразиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим,
[14:6] и хорейци в планината им Сеир, до Ел-Фаран, що е при пустинята.
[14:7] И като се върнаха оттам, дойдоха при извора Мишпат, сиреч Кадес, и съсипаха цялата земя Амаликитска, също и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.
[14:8] Тогава царят содомски, царят гоморски, царят на Адма, царят севоимски и царят на Бела, сиреч на Сигор, потеглиха и влязоха в бой с тях в долина Сидим,
[14:9] с Кедорлаомера, цар еламски, Тидала, цар гоимски, Амрафела, цар сенаарски, Ариоха, цар еласарски: четирма царе против петима.

Според Син. б-я, това е един вид въстание на петтима царе, или по-малки владетели, срещу коалиция на четирима други царе. Дванадесет години петтимата царе са били васали на някой си Кедорлаомер и навярно са спрели да му плащат налога. На следващата година те се съюзяват срещу неговото господство, а след още една година същият този Кедорлаомер идва да възстанови реда в покорените от него територии. Ако още един път повярваме на еврейските историци, то ще си кажем, че и тази история е една измислица, както и историите на Моисей, Самуил, Давид, Соломон и др., защото на територията на днешен Израел няма никакви доказателства за тяхната дейност. Аз съм вече доста голям и правя разлика между детската приказка и историческия разказ, затова реших да проверя дали има в българската история подобна война. В този случай много ми помогна църковно-славянската библия, защото там имената на царете и топонимите са написани по различен начин. В това можете да се убедите и сами: 

1 Бысть же в царство амарфала царя сеннаарска, и ариох царь елласарск, и ходоллогомор царь еламск, и фаргал царь языческий 
2 сотвориша рать с ъ царем содомским и с варсою царем гоморрским, и с сеннааром царем адамы и с симовором царем севоимским, и с царем валаки: сия есть сигор. 
3 Вси сии совещашася на юдоль сланую: сие есть море сланое. 
4 Дванадесять лет тии работаша ходоллогомору: третияго же надесять лета отступиша. 
5 И в четвертое надесять лето, прииде ходоллогомор, и цари иже с ним, и изсекоша исполинов сущих во астарофе и в карнаине, и языки крепки вкупе с ними, и омеов, иже в сави граде, 
6 и хорреов, иже в горах сиирских, даже до теревинфа фарана, иже есть в пустыни. 
7 И возвратившеся приидоша ко источнику судному, иже есть кадис: и ссекоша вся князи амаликовы, и аморреов живущих во асасанфамаре. 
8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой, 
9 на ходоллогомора царя еламска и фаргала царя языческа, и амарфала царя сеннаарска и ариоха царя елласарска: четыри цари на пять. 

Вижте как един от четиримата насилници „Кедорлаомер” се превръща в „Ходоллогомора”. Тук ясно се вижда преминаването от „х” на „к” и от „л” на „р”. Освен това „фаргал царь языческий” се превръща през по-късният еврейски превод, (от който е преведена син. б-я) в „гоимският цар Тидал”. 

Сами можете да проследите и разликите и в другите имена. Като гледах условията за възникване на войната и развоя на действие на самата война, започнах да търся паралелни събития в нашата история. За правилния паралелизъм трябваше в тази война да са намерили смъртта си двама от въстаналите царе – содомския и гоморския. Нека започнем първо от имената на насилниците.

Сенаарският цар Амрафел (амарфала) МРФ(Т) е Амурат І (МРТ), а Кедорлаомер (Ходоллогомора) е Хаджи Гази Евренос бей, който командва лявото крило при Черноменската битка и след нея завладява последователно Ипсала, Гюмюрджина, Сяр, Дойран, Прилеп, Скопие и Призрен. Получава като удж Скопско.
Следва.