Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2020 14:24 - История на Древните Българи и на съвременнинте българи на запад от реките Волга и Дон (4)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 319 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Дълго Карга (Гарга, Гарван)

работил самотен.

Разбирайки, че синовете му са го изоставили,

самотен разбил стената.

 

Изгорили лъчите на Слънцето

алп Карга (Гарга, Гарван).

Като огнено кълбо

паднал той на земята.

 

Неговите горящи черни пера,

падайки на Тулпар,

се превърнали във верни

горещи (горещокръвни, буйни) коне.

 

(64) Към самият [кон-божество] Тулпар прираснали

крилете на Карга (Гарга, Гарвана).

С бързината на своя бяг

изгасил конят от тях пламъците.

” (СБ*, песен ІІІ);

Вижда се, че Ледниковият период е описан доста конкретно. И се изключва възможността този образ да се отнася за зимата в края на всяка Слънчева година и началото на следващата. При това най-вероятно преди настъпването на Ледниковата епоха към 72-то хилядолетие пр. н.е. хората, които тогава достигнали до 2 милиона човека, не са познавали ежегодния студен и снежен зимен период, какъвто имаме днес, най-малкото защото климатът на Земята бил доста по-топъл и влажен, а и те населявали най-плодородните и топли климатични зони на Африка и Евразия.

Изненадващ и специфичен детайл е отбелязването на факта, че в самия край на Ледниковата епоха и във времето на неговото приключване – вероятно откъм 13 500 г. пр. Хр. или в периода около 8 300 г. пр. Хр. и след това, Слънцето светело с изгаряща сила. Може би сведението отбелязва тогавашен мощен пик на Слънчевата активност. Това би могло да се установи при целенасочен анализ на съответните земни и фосилни пластове.

Макар и свързан с по-друг план на информация, но Ледниковия период е споменат като част от един легендарен разказ и в “История” на Гази Барадж* (1229-1246), която е включена в 1680 г. и в историческия сборник с волжко-български летописи на Джагфар:

... Якуб, син на Нугман, писал, че Бога-змей Барадж (бълг. Мардукан*) живял в началото в планината Каф (Хара*, Самар*), а след това, когато алповете (боговете) закрили Земята от Слънцето със стена (и настанала Ледената епоха), отлетял в пустинятя Куман (Кара-Кум и Къзъл-Кум), а после – при Башкортите (Угрите*, Себери*, Маджари*, Турци*).

Там той бил посрещнат радушно от народа и враждебно от вожда на башкортите Чирмыш, считащ за свой предтеча Лебеда и желаещ башкортите да се прекланят именно на Лебеда. В края на краищата князът (бий: “родов княз; старейшина”) коварно ранил Барадж (Мардукан*), и той отлетял в пустинята Куман, като проклел Чирмыш. Скоро след това Чирмыш умрял в страшни мъчения, и башкортите се уверили в това, че Змеят (Мардукан*) е Царят на Живота – [наричан от башкортите] Маджар…” (ДТ*, стр. 10);

От този откъс може да се направи извода, че Лебеда е по-скоро угърско* (себерско, маджарско) божество, включено от Микаил Бащу* в своя митологичен разказ. Вероятно угарско-тюркска произход има и богинята Яребица, чийто персонаж някъде във времето е заменил първоначалния Гайомарт* или Йима*. Особено като се има предвид, че българските божества по традиция са преди всичко с вид на хора или човекоподобни, което се отнася както за добрите, така и за злите (нпр. Дявоите* /БНТ*/), и то независимо, че някои от тях могат да се превръщат в различни животни (Сраоша*, Веретранга* и др.). По-често българските митологични персонажи, които са от страна на Злото са с животински вид (вълк*, лисица* и др.), както и граничните персотажи, стоящи в зоната между доброто и злото – като Орела*, Змията* и др



Гласувай:
2



1. dobrodan - Щастливец... Много има още за разказване,
01.03.2020 14:59
нали знаеш? Браво, благодаря ти :)!
цитирай
2. dichodichev1 - История на Българите
03.03.2020 17:36
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 104625
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31