Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2020 12:24 - Българите в Западна Азия VII-I хилядолетие пр. Христа (9)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.03.2020 00:02


 За промените, настъпили в Средна и Вътрешна Азия при инвазията на тюркските племена в периода от І в. пр. Хр. до ІІІ-VІІ в., и за взаимодействието на тези тюрки с останалото в родните си земи население - с българите и етнически и културно сродните на тях групи и народи, както и за настъпващите промени в целия ареал на съжителство на иранските (а и на северозападно-индийските - вж Синдиец*) с тюркските общества, говори обобщеният образ на събитията в легендата за Рустам (фарси; причислява се към ср.-иран.- Ротастахм: “богатир”). Там са отразени както противостоенето и сблъсаците между двете културни общности, така и взаимното проникване, създаването на връзки и сродяването им. Вижда се стремежът на тюрките да свържат поризхода си с древните царствени родове в З. Азия (вж Ашина*). Същевременно са запечатани навлизащите с тюрките изменения (в ред източници Рустам се показва като противник на заратустризма*);

Образът на Рустам принадлежи към систанския или сако-согдийския епически цикъл и отсъства в “Авеста”. Първото съхранено писмено споменаване за Рустам е в согдийски фрагмент от V в., разказващ за битка на героя с Девите*. Като Ротастахм (“богатир”) той фигурира в партските* поеми “Ядгар Зареран” и “Драхт Асурик”. В пехлевийската “Бахман Ящ” вече е борец срещу Арабското нашествие. Това запазва същината на образа му, но го прехвърля в новите исторически условия. Същевременно показва навлизането на ирано-индийската митологична и културна традиция в тюркската и бележи пътя на създаване на новата културна среда във Вътрешна Азия преди Арабската инвазия - процес, който вер. е катализиран от арабския натиск до включването на Арабският елемент като неделима съставна част от културата от този регион.

В “Шахнаме” Рустам е чудодейно роден син на богатира Зал и Рудаба - дъщерята на Кабулския владетел Мехраб от рода на Захак [в пехлевийската митология, под силно въздействие на др.-иранската (сроден с авест. дракон Ажи-Дахака, управлявал след първият Цар Йима*), Захак е чуждоземен цар-узурпатор на иранският престол. Той е зъл цар, но има условие: ако той не управлява, властта ще попадне в още по-злият дух-грабител Айшма (авест. - “буйство”; антипод на Сраоша*) и ще остане у него до Страшният съд, което е вече бедствие. Син е на Арабският Цар Мардас, който е съблазнен от дявола. Захак, възползвайки се от грехопадението на иранския Цар Джамшид и повикан от иранските велможи, убива Джамшид, заема трона му и установява хилядолетна /без един ден/ власт на злото. Ежедневно трябвало да убиват по двама юноши, за да го хранят с мозъците им (благородните му съвентиците Армаил /вж Ар*/ и Кармаил /вж Кърма*/ заменяли един от юношите с овца), извършил много злини и убил много праведници. Ковачът Кава /вж Кова*/ вдигнал хората на въстание и извикал законният наследник Фаридуна /вж Фарн* и Дон*: “здрав”, “мощен”, Дуло*/. В друг сюжет Захак, който запазил вида си на дракон*, змей* - с “език като дърво, уста като пещера”, бил победен от Рустам].

Дядото на Рустам е богатира Нариман, който е от рода на Джамшид [700-летното царстване на Джамшид било “златен век” (за номадите в Ср. Азия и Иран ?), като той заменил дрехите от дивечови кожи с тъкани; син е на Гаршасп (др.-ир. Керсаспа) и внук на Исрит (др.-ир. Трита*); Керсаспа в др.-ир. митология е герой - победител на три дракона-Деви*. Джамшид е от рода на Сама (1)* и син на Трита. Смята се, че името му отразява култът към коня (от Аспа: “кон”, но вж Ас*, Аспар*, Аспарух*); Трита* (авест. Trita: “трети”) е третият човек направил напитката Мада* (Хаома*). За Трита на Заратустра* му разказва самият Мада* (Хаома, божеството на напитката), като го нарича “най-силният от рода Сама”. За награда Мада (Хаома) дарил Трита с двама сина – Урвахша, съдия установяващ законите, и Керс-аспа – сразителят на дракони. Според “Авеста” Трита е първият целител от първозаконниците (парадата*), получавайки от Ахурамазда* десет хиляди лекарствени билки, бялата Мада* (Хаома) и Дървото на безсмъртието (съответства на Дървото на живота, описано в Библията)].

Рустам става главна опора на иранските царе в борбата им срещу туранците (срв. Крали Марко), водени от Афрасиаб (фарси) - вожд на туранците и най-зъл враг на Заратустризма*, водещ непрекъснати войни с иранците [Афрасиаб е син на Пашанг от рода на Тур, който с коварство убил родоначалника на уседналите иранци Ераджа (срв. Еран*; срв. Караджар*, където –джар = цар*, като Ераджа може би е остатък от *Ера-джар). Затова Тур бил убит от внука на Ераджа – Манучехр (срв. Мануш*). Това станало повод за войната на туранците срещу иранците. С възцаряването на легендарните Кейяниди в Иран, войната на номадите-туранци е възглавена от Афрасиаб - зъл цар-магьосник, мъстящ за смъртта на Тур].

След разбойническо нахлуване в Иран (т.е. в нарушение на мирен договор, срв. Митра* = Договорът), Афрасиаб убива един от царете и пленява ирански богатири. Братът на Афрасиаб - Агрерас, ги спасява и освобождава, за което е екзекутиран от Афрасиаб. Иранците успяват да изгонят туранските войски и да установят временен мир, но войната продължава и след това, заради коварството на Афрасиаб. От страна на иранците борбата е оглавена от Рустам, който сам става жертва на коварството на Афрасиаб. Ловувайки в земите на Саманканския цар - васал на Афрасиаб (вж. Самарканд*), Рустам се влюбва в дъщерята на царя, от която, след отпътуването си, му се ражда син - богатирът Сурхаб (срв. Сурхаб*, Сурхан-даря*).

След пълнолетието си Сурхаб започва да служи на Афрасиаб. Скривайки името на баща му, Афрасиаб го праща на двубой с Рустам, в който Сурхаб загива, като узнава истината твърде късно. Подобна съдба има и синът на Иранския шах Сиявуш, който е роден от дъщерята на другия брат на Афрасиаб – злодея Гарсиваз. Оскърбеният Сиявуш отива при Афрасиаб, който в началото го посреща ласкаво, дава му дъщеря си Фарангис и управлението на една васална област, но после коварно, с помощтта на наемен убиец, го унищожава. Това е повод за нова война с иранците, които мъстят за Сиявуш. Синът на Сиявуш - праведният Шах на Иран Кай Хусроу (срв. Хусроу І /531-579/, Хусроу ІІ /590-628/, Хусроу ІІІ /628-630/, Хусроу ІV /630-632/), заедно с Рустам, довеждат борбата до победа. След поражението си Афрасиаб се опитал да се скрие във водите на езерото Зара* (вж. Зара /2/*, Заравкан*), но излязал заради виковете на брат си Гарсиваз - който бил сечен от иранците, и бил убит от отшелника Хума. Добродетелният Кай Хусроу освобождава от плен сина на Афрасиаб - Джахну, поставя го на трона на баща му (вж Перси*) и установява мир между Иран и Туран – Туркестан (МН*; Туран включва също Казахстан, Узбекистан, Киргизия и др.).

Според някои изследователи точно периодът между ІІ в. пр. Хр. и V-VІ в. се има предвид в “Джагфар тарихи” (в “Историята на Гази Барадж”), като се казва, че началото на Българите било в племената Имен* (Имеон*) и Синд*, чиито членове живеели на “отделни семейсктва” по бреговете на река Амул (която гъмжала от змии*) [ЗБ*]; срв. Амул и Аму-даря*. Всъщност Древните българи, под нарицателното Именци, живеят няколко хилядолетия при масива Имеон* и неговите планински полета, преди да се отправят около 160-114 г. пр. Хр. към Европа и по-точно към района на Северен Кавказ. Част от тях стигат до Синд* още към 190 г. пр. Хр., когато елинистичната държава Бактрия* (250-100) включила СЗ Индия в териториите си, а малко след това се разделила на две - на Бактрия и на Елинско-Индийското царство. Точно от българските земи в Синд* е и рода на Микаил Бащу* (?ок.819-900), който като дядо си и баща си е наричан Синдиец*. Т.е. сведението в “Джагфар тарихи” вер. сочи най-старите български поселища (в Ср. Азия, при Имеон*) и по-новото заселване в Синд*, като при това изхожда от позициите на най-новата база на българите в И Европа, което се потвърждава и от разказите за построяването на Киев* (Бащу*), за Самбат*, за Микаил Бащу* и пр; вж Зиези*, Сим*, ІІ*, Болг*, Бо-ло*, Бол-хор*, Болх*, Сармати*, Скити*, Тарима*, Фергана*, Тангра*, Танкан*, Кан Тангра*, Парти*, Бес*, Кон*, Балхара*, Бактрия*, Бактриана*, Согдиана*, Балк*, Самарканд*, Алани*, Алай*, Алтай*, Хазари*, Хунори*, Огури*, Келти*, Искандър*, Българска древност*, Стара Велика България* и пр.;




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 111471
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031