Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2020 00:34 - ДРЕВНО-БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР (1)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 335 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 07.03.2020 00:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР – отбелязва: (1) периода на българската стопанска и политическа година, започваща от 1 март и завършваща с края на февруари на следващата слънчева година; (2) периодът на българската слънчева година от Игнажден* и Коледа* до Игнажден на следващата година; (3) 12-годишният циклов зодиакален период; (4) 19-годишният период на високосни и невисокосни години; (5) летоброенето от Сътворението на Света през 5508 г. пр. Хр.; (6) честването на Коледа* в деня на Рождеството на Митра*, т.е. 24 срещу 25 декември (което обаче поне до XVI-XVII в. се чествало на 21 срещу 22 декември); и прочее;

Макар че от ІХ-ХІ в. употребата му започва частично да намалява, Древнобългарският календар (Д.К.) се употребява в България и след ХVІ век. Всъщност българите и до днес ползват същия древен свой календар, отбелязвайки празниците от Игнажден* на едната година до Коледа* на другата година, наред с Ивановден*, Трифон Зарезан*, 1 март (Марта*), Еньовден* и всички други традиционни празнични дни. Според годината на Сътворението на Света (5 508 г. пр. Хр.) наскоро отминалата 2008 г. сл. Хр. е 7516 година от Сътворението на Света, но според Д.К. от 1 март 2008 г. е настъпила 7 800 година Сомор*, която е Х-та поредна високосна година от 19-годишния цикъл;

5 792 г. пр. Хр. е първата нулева и високосна година в Д.К., която е и първа година – Сомор*, от 12-годишния цикъл. Следващата 5 791 г. пр. Хр. е І-ва високосна година от 19-годишния цикъл и година Шегор* от 12-годишния цикъл. Може с голяма сигурност да се твърди, че летоброенето в Д.К. започва именно с 5 792 г. пр. Хр., която е свързана пряко с живота на основателя на Българския етнос Зиези* или Зиусудра*; вж. Българските владетели*, вж. Бурзен*;

Според др.-китайската летопис Ши-Ки, българският календар бил създаден в 2 824 г. пр. Хр., тоест през 2 684 г. от Сътворението на Света (през 5508 г. пр. Хр.). Тази датировка, която е 2 967 години след базовата за Древните българи* и за Древнобългарския календар 5 792 – 5 791 г. пр. Хр., вероятно е свързана с някое много важно, водещо по своята същност събитие от историята на Древнобългарите и на народите в цяла Западна Азия (но не и на народите в далечната и практически откъснатата от тогавашния свят Източна Азия, един от които са древните китайци). Включително посочената дата може да обозначава началото – реално или митологично – на някой императорски род в Западна Азия, когато в Шумерската държава – която е в активни търговски връзки с районите на Бктрия*, на р. Инд, на Армения, на Сирия и М. Азия – властват царете от Първа династия на Урук (вж. Билга /3/*) и е фиксирана изключителна по разкоша си култура в гробницата на Шумерските владетели от района на Киш (Kish) – цар Мескалам-Дуга (*Дара) и царица Шумад (ИИ*, стр. 23, 40-51; за значението на името Шумад: „славна, велика“, вж. Шум*, Шуман*, Шумен*, Шумер*, Шумеро-Акадска митология*, Шумя* и пр.).

Всъщност посочената от древните прото-китайци датировка 2 824 г. пр. Хр. се разминава само с 3 г. спрямо I-ва година от 19-годишния календарен цикъл (5 791 г. пр. Хр.) и също точно с 3 г. от първата година от 12-годишния календарен цикъл, като първите години от двата цикъла напълно съвпадат в 2 964-тата година след базовата 5792-5791 г. пр. Хр. или конкретно през 2 828 – 2 827 г. пр. Хр. (5792 – 2964 = 2828); тогава се повтаря същото съвпадение между двата цикъл както през 5 792 – 5 791 г. пр. Хр. Обаче практически това разминаване с 3 години – незначителни по своята величина на фона на толкова голям период от време, може да е и техническа грешка при изчисленията на др.-китайските летописци или при преписването на текста от писарите.

В руските селища-княжества, влизащи от ХV век в състава на Московия* или Московска Рус, но чиито общества са подвластни на българската култура още от предходните векове, датирането на годината според българския календар – от 1 март до края на февруари на следващата година, се запазва до 1492 г. сл. Хр., тоест точно до 7000 г. от Сътворението на Света. Чак тогава Московският княз Иван (Иоан) ІІІ Василевич (1462-1505) – женен от 1472 г. за Зоя-София Асенина* (1445 – ок. 1504), приел решение Новата година да не е от 1 март, а вече да е от 1 септември – т.е. по Византийската година, наричана “индикт” (индиктион) и простираща се от 1 септември на едната година, до 31 август на следващата година (РН*, ИЗ*).

Руският цар Петър І (1696-1725), император чак от 1721 г., пък въвежда с указ от 20 декември 1699 г. сл. Хр. (7207 г. от С.С.) летоброенето в Московска Русия да не започва от Сътворението на Света (5 508 г. пр. Хр.), а от Рождество Христово, и Новата година да не е от 1 септември, а да е от 1 януари, както било в Западна Европа и при всички християнски народи.

Някои биха могли да възразят, че в Руската календарна практика началната годишна дата 1 март – отменена от Московския княз Иван ІІІ (1462-1505) и съпругата му Зоя-София Асенина* (1472 – ок. 1503) едва през 1492 г., не е наследена в руските традиции от българите (живеещи от Волжка България* до земите на Харков*, на Полтава*, на Галичко-Волинското княжество*, на Сев. Кавказ, Юго-Източен Кавказ, поречието на Кубан* и района на Крим*, и пр., и до т.н. Дунавска България*). А е влязла в руската практика директно от Римската календарна система. Но, за тяхно съжаление, Рим използвал този свой календар едва до 153 г. пр. Хр., когато на Света нямало нито “руснаци*”, нито дори склави* – известни от VI век (СЛ*) и наречени през XIX век “славяни*” (с изключение може би на т.н. Венеди или Венети в днешните земи на СЗ Полша покрай Балтийско море, чиято прилежаща морска част е наречена 300 години по-късно от Птолемей – към 110-160 г. от н.е., “Венедски залив”, “Venedicus sinus”).

Тоест, няма начин да има пряка връзка между Рим от времето преди 153 г. пр. Хр. и средновековната руска общност, създадена най-рано в процесите откъм 972-990 г. до ХІІ в., която пък на практика, освен с българската календарна система, в Римо-Европейския ареал имала някакво взимане-даване още единствено с Византия (ок. 310-490-1453) – ползваща календарна система с начало от 1 септември.

* * *

Примерът за невъзможната връзка между традиционната Руска календарна система, ползвана до 1492 г., и древната Римска календарна практика – валидна до 153 г. пр. Хр., между които трябва да стои някой значим посредник, показва колко важни са детайлте, за да се преценяват по-точно взаимоотношенията между две регионални и уж съседстващи култури, но всъщност разделени от повече от хилядолетие. При това, поне по принцип, на всички е ясно, че сегашните календарни практики са доста различни от онези, които ползвали народите и държавите в миналото, по-точно в периода след VІІ-VІ хилядолетие пр. Хр. и до към І-V в. от н.е. Затова нека обърнем внимание на някои особености, имащи отношение към разглежданата тук тема.

Днес ползваме унифицирана международна римска календарна система за годината от януари до декември, базирана върху Юлианския (Цезаров) календар от І в. пр. Хр., който е реформиран със средновековната Григорианска система създадена в 1582 година. Обаче  самата древна римска система се основава върху още по-древната ирано-вавилонска система, която е 10-тична, като се ползва и сакралното число 7 (точно 7 са високосните години в Др.-българския календарен цикъл от 19 години); тя е в съчетание с фазите на Луната, които са приблизително от 28 дни или 13 лунни месеца годишно, и които същевременно трябвало да се съобразят със Слънчевата годишна фаза и двата (2-та) сезона – Зимен и Летен (дву-сезонното делене на годината е фиксирано в древните приказки-притчи от т.н. българско народно творчество – вж. притчите за Бога и за Лятото и Зимата /БНТ*/).

И досега Римската календарна система е запазила 10-ичната форма в имената на месеците септември (7-ми), октомври (8-ми), ноември (9-ти, лат. November, от novem: “девет”), декември (10-ти), като допълнителните два – юли и август, са добавени в календара едва от Юлий Цезар (60-44 г. пр. Хр.) и от Октавиан Август (36/31 г. пр. Хр. – 14 г. от н.е.). Но пък и лунните четвъртични фази – (1) от пълнолуние до половин луна, (2) до новолуние, (3) до половин луна, (4) до новолуние, не са много точни в конкретен битов план, като могат да се поставят в поредица от: 7 дни към 8 дена, към 8, към 7, към 7, към 7, към 8, към 7, към 7, към 8, към 8, към 7 дни и пр. (срв. октомври-декември 2010 г.), формирайки поредни месеци с различна и непредвидима дължина – от 28 до 30 или повече дни. Същевременно пък годината е относително точно число от 365 дни между зимното слънцестоене (21-22 декември) в началото и края й, която разделена на 10 части формира месеци от по 36 дни, плюс 5 остатъчни (празнични) дни. Такива месеци са от по 5 седмици (5 по 7 = 35) и 1 остатъчен (празничен) ден, но пък са приблизително от три лунни четвъртични фази по 7 дни и две фази по 8 дни (общо 37 дни), като разликите между дните в 10-те месеца и общия брой на дните в годината се компенсирали по някаква система от специалните жреци, отговарящи за обявяването на началото на всеки от месеците и на началото и края на годината.

Важното в случая е, че 10-ичната месечна система е влязла в Римската практика от Древноирано-Вавилонската имперска календарна практика (а не от Египетската), като най-активен посредник била Др.-Иранската хегемония в Източното Средиземноморие от ІІІ-ІІ хдл. пр. Хр. до последната трета на І хдл. пр. Хр., която е неделимо свързана с Др.-Персийската инвазия на Балканите и в Източното Средиземноморие (включително в Египет) от VІ в. пр. Хр. до 330-323 г. пр. Хр. (персийските велможи останали в района на Балканите чак до римската инвазия в Тракия към втората половина на І в. пр. Хр. и началните десетилетия на І в. от н.е.). И това е в съчетание с Финикийската (зап.-симитска) културна и стопанска хегемония в Централното и Западното Средиземноморие през ХІV-І в. пр. Хр., и синкретичните процеси през т.н. Елинистична епоха от 323-305 г. докъм 50 г. пр. Хр. При това римляните взели някои от имената на месеците именно от Ирано-Вавилонската система (да не се бъркат месечните календарни имена със зодиакалните названия) и после постепенно ги приспособили към своята митология, език и култура. И изглежда това се отнася до всичките 6 първи месеца – от януари до юни.

Името на Януари (бълг. Коложек*, Голям Сечко*, Нардукан*) е свързвано с древноиталианския бог Янус, “двуликия Янус”; бил 11-ти месец в римския календар до 153 г. пр. Хр., докогато римската година започвала от 1 март (вж. Март*, Марта*, Баба Марта*, Баба*); обаче в неговото название ясно се разчита много по-древното шумерско Ан* и акадско Ану*: “Върховен бог, Господ; бог, божество, Небе, небесен, божи, божествен”; Именно през януари е било зимното слънцестоене (21/22 декември), когато още от времето на матриархата върховната Богиня-майка – Ма*, Мара*, наричана Богородица* – раждала Върховния бог (вж. Митра*, Млада Бога* и пр.), с което пък започвала Новата слънчева година (за разлика от Календарната година, започваща за едни народи от 1 март, за други – от 1 септември,  за трети – от 1 октомври, и пр.);

Февруари – лат. februarius, който в римската практика бил последен месец, понеже в Рим годината започвала от 1 март до 153 г. пр. Хр. (РЧ*) – а това е още нещо, което римляните взели от др.-иранския регион, част от който са и българите; името Февруари е свързано с елинското Феб – епитет на Аполон, т.е. със Слънцето*; елин. Φοιβος, откъдето лат. Phoebus: “1., Феб, името на Аполон – бог на Слънцето; 2. Слънцето; 3. брат на Луната* или Месеца*”; обаче срв. и елин. Φοίβη, откъдето лат. Phoebe: “1., Феба (Фйбе), епитет на Диана – богинята на Луната; 2., Луната” (РЧ*), като в по-древните митове бог-мъж е Месецът, а неговата сестра-богиня е Слънцето (вж. Шумеро-Акадска митология*, Иранска митология*); независимо дали римското име на Февруари се отнася за Слънцето или за Луната, но видимо става въпрос за превод от първичното др.-иранско име в елинско-латинския еквивалент Феб (в българската традиция през февруари – наричан и “Малък Сечко”, е почитането на божеството Трифон Зарезан*, който е пряко свързано със Слънцето и слънчевите празници);

Март*, в днешната българска и източно-европейка попурярна (плебейска, примитивна) литература, кой знае защо и кой знае откога и от кого, се свързва, по някакъв си и наложен от неизвестно кого и поради що “принцип”, с римския Марс – римският бог на Войната; обаче българското име на този месец явно е от Ма* (и Майа*) и Мара* - Върховната богиня по време на матриархата, Богинята-майка в периодите и на матриархата, и на патриархата (през патриархата е съпругата на Върховния бог и майка-родителка на всички първородни богове и богини), тоест тя е Богородица*, като носи древното название-нарицателно Богородица* и през матриархата, и през патриархата; в българската традиция и до ден днешен месеца се нарича с женското име Марта* и Баба Марта*, където Баба* означава “главна, старша, върховна жена, жена-повелителка”; това е първи месец в Римския календар до 153 г. пр. Хр., докогато римската година започвала от 1 март;

Април, от корена Апа-, лат. Aprilis по aprio: “отварям” (ср.-гръц. απρίλος е от римо-латинското Aprili- /РЧ*/), следва да се свърже с първичното др.-иранско Ава*: “основател, основоположник, създател, творец”, като значението му се свежда до “първи, начален”, тоест първи месец от пролетно-лятно-есенния топъл полугодишен сезон;

Май – римо-латинското Maius (mensis: “месец”): “месецът на богинята Мая”, е първоначално свързано с др.-иранския върховен бог Мардук* или Мардукан*, чието име е Май (което пък се явява и членувано с “р, ра” във формата Мар), а също с др.-иранското Мая*: “омайвам”, и с божеството Мада* и неговата благословена напитка на безсмъртието;

Юни – по римо-латинското Junius (mensis: “месец”): “месец на Юнона” (съпруга на Юпитер, богиня на Небето и плодородието, покровителка на брака и раждането), шести месец в календара, но четвърти месец в римския календар до 153 г. пр. Хр., до когато римската година започвала от 1 март; следва да се свърже с др.-иранското и др.-българско *Юн, откъдето Юноша*, Юнак*: “млад; силен, буен”, което се отнася до Младото Лято, Началото на същинското лято, на най-топлия период в годината – между пролетта и есента; именно в този месец е лятното слънцестоене, когато се празнува Еньовден*, денят на Йеню (срв. близостта между Юни и Йеньо, Йени, Йеню или *Йоню, *Юню);

Декември – “десети (10) месец”, лат. December, decembris, от лат. Decem: “десет, десети”, Decas: “десетица, група от 10”, като е свързано и с лат. decedo: “отивам си, оттеглям се; отстранявам се, давам път, отстъпвам; отказвам се; преминавам, преставам” (ЛР*); месецът, който може да се приеме условно и за първи месец на Слънчевата година (от 22 декември до 21 декември), е наричан от българите и през ХХ в. Никул*: “с най-късите дни, с най-нищожните дни” (БД*), от др.-бълг. николи: “никога, николи (николко, нищо, нищожно)” (СТР*), прен. “свършващ, заминаващ си, отиващ си”;

* * *

Наскоро Васил Ат. Василев, в излязлата през 2009 г. негова книга “Древните българи” (ДРЕ*), прави опит за преглед на развитието на календара в Стария Свят в един откъс, част от който ще цитирам по-долу заедно с някои наложителни уточнения:

За да се оценят обективно качествата на ползвания от древните българи календар, е необходимо той да бъде сравнен с най-известните древни календари. Така напр. календарите на вавилонци, асирийци, халдейци (вж. Халдейска династия*, Фружин*) и елини (вж. Грък*) съдържат 12 лунни месеца и година от 354 дни (не става ясно къде се губят останалите 11 дни, което е важно поради факта, че битовата година има точна, непроменяща се дължина).

През 432 г. пр. н.е. за приравняването на лунната към слънчевата година елинският астроном Метон въвежда един 19-годишен цикъл, в който към всяка 3-та, 6-та, 8-ма, 11-та, 14-та, 17-та и 19-та година се добавя по един допълнителен месец (всъщност Метон заимства това от практиката у някои от „персийските“ народи – още повече, че Древна Персия /559-323/ владеела от 517-513 г. пр. Хр. Балканските земи, а и от региона на Персия идвали почти всички знания в района на Елада, както това се потвърждава и от Диоген Лаерций /ДЛ*/, и от археологическите факти).

През 380 г. този цикъл бил възприет във вавилонския, а не много след това и в юдейския календар (обаче още Вавилонският цар Набуку-Дара-Цара /605-562/ от Халдейската династия* /ок. 626 – ок. 538 г. пр. Хр./, известен на елините като царицата Навохудоносора /Х*/, подчинил Юдея и евреите, и ги поставил под Халдейска власт /Б*/, при което те трябвало да започнат да използват тогавашния официален държавен Асиро-Вавилонски календар).

Календарът на древните римляни от VІІІ в. пр. н.е. (понеже Рим е основан към 753 г. пр. Хр.) се отличавал от всички останали. Годината съдържала не 12, а 10 месеца – шест по 30 и четири от по 31 дни (всъщност в Рим специални жреци определяли по луната и други признаци началото на всеки месец, като броя на днити в месеца бил само приблизително, но не и постоянно число, и дори можел да надхвърли 35 дни). Тя започвала от март и завършвала с декември, т.е. изключвал се зимният, мъртав за земеделието сезон. По този начин се получавала неестествено кратка година само от 304 дни. Много скоро, още в началото на VІІ в. пр. н.е. празнината между декември и март била запълнена чрез вмъкването на още два месеца – януари и февруари, с което и в Рим е въведена нормална лунна година от 354 дни (но не става ясно от къде това е заимствано и въведено в практиката на Рим). По-късно (кога?) лунните месеци са заменени от четири месеца с по 30 дни, седем – с по 31 дни, и месец февруари – с по 28 дни.

През 46 г. пр. н.е. Гай Юлий Цезар (60-44 г. пр. Хр.) въвел напълно слънчевата година от 365 дни (слънчевата година е много ясно определима по на-късия ден и най-дългата нощ на 21/22 декември, като е от 22 декември до 21 декември). За начало на годината бил обявен 1 януари, денят в който консулите поемали своите отговорности (влизали в длъжност). Изравняването на египетския календар по точност с днешния станало два века по-рано, през 238 г. пр. Хр., когато Птолемей ІІІ (246-221, от елинистичната т.н. Лагидска династия /305-30 г. пр. Хр./) прибавил по 1 ден към всяка четвърта година. Трябва да се каже, че в доантичните и ранноантичните общества обикновено летоброенето не се извършва по един общоприет календар. В Месопотамия и Египет наред с посочените по-горе календари съществува летоброене и според управлението на владетелите или според някакви изключителни събития, в употреба били отделни светски и религиозни календари, а в Древна Елада едва ли не всеки от множеството градове-държави имал свой календар (в района на Елада градове започнали да се създават към средата на ІІ хилядолетие пр. Хр., когато е изградена и Атина, а даже и съседстващите си племена-народи говорели на различни езици и Херодот съобщава, че те дори не можели да комуникират помежду си /Х*/; същевременно Херодот казва, че атиняните, населяващи областта Атика, били пеласги, каквито са и др.-македонците – нарекли столицата си Пела, а явно пеласги са и жителите на Пелопонес; в Атика и Коринт писмеността, а вероятно голяма част от местната култура, както и календара, били донесени към ХІV-ХІІІ в. от Зап. Азия, по-конкретно от финикийците, които трайно се заселили на провлака Коринт, където издигнали своя град Танагра* /Х*/).

Поради централноазиатския произход на древните българи (др.-българите живеят в североизточната част на Западна Азия, в областите Бактрия* и Согдиана*) за нас особено важно значение имат древнокитайският и древнотюркският циклов календар. Първият (китайският), от който са заимствани японският, корейският, виетнамският и др. далекоизточни каледнари, отчита времето с 60-годишен период, разделени на 5 цикъла по 12 години. Вторият измерва времето с 12-годишни цикли – времето, за което планетата Юпитер (др.-бълг. Янкул*) прави една пълна обиколка около слънцето. Пръв финландският славист Йосиф Микола изказал приетото по-късно от (?!) мнозинството специалисти мнение, че древнобългарският [календар] принадлежи към 12-годишните циклови календари, каквито са тюркските, монголските, тунгузко-манджурските, согдийските и др. …” (ДРЕ*, стр. 157-159);

Тук трябва ясно да се посочи, че тюрките се заселват в областите Согдиана* и Бактриана* след заминаването на българите за Европа през ІІ-І в. пр. Хр. и възприемат от останалото в района местно население др.-иранските и др.-българските календарни традиции. Така наречените согдийци, населяващи Согдиана*, са всъщност както тюркизирано след І в. пр. Хр. местно население, така и тюрки, които се заселват в Согдиана след 160 г. пр. Хр., в Бактриана* след 100 г. пр. Хр., а в долината на река Кабул след 50 г. пр. Хр., като родовото им обвързване с част от завареното местно население е описано в Епоса за Рустам или Шах Наме (ШН*). При това ще припомним, че както култът на Тангра*  започва от културогенният Западноазиатски район (а по-късно от там тръгват култа към Митра*, и ученията на Заратустра* и на Буда*), в който живеят различни народи, между които и Древните българи*, и се разпространява на изток до Япония, а изглежда и до Северна Америка, така и Западноазиатската календарна практика се разпространява на изток и се възприема от живеещите там тюрки и пр. етноси.

Колкото до Китайският календар, то според изследователите той е взет от народите, населяващи между ІV и І хилядолетие пр. Хр. района на Западна Азия, където живеят и Древните българи*. Възможно е това да е станало към средата на ІІ хдл пр. Хр., когато от Зап. Азия до Китай достигнали коня* и ориза* (оризът отишъл в Китай през Индия, но коня изглежда стигнал там директно от Бактрия*, по пътя край езерото-море Балхаш* и от там на изток покрай големите китайски реки, или по пътя през долината Тарима*, покрай реката Тарима*). Фактът за заимстването в Китай на календара от Западна Азия се подкрепя от самата ситуация в Света през периода от VІ до към края на І хилядолетие преди Христа. В този период именно Западна Азия е генеративен цивилизационен център на човечеството, там се реализират първите държави и първите империи, а точно в империите се създава, прилага и усъвършенства през тези хилядолетия върховата култура (вж. Шарукин І*, Древните българи*, Шумери*, Хипербореи*, Бореи*, Дарии*, Иранска митология*, Шумеро-Аадска митология* и пр.).

* * *




Гласувай:
0



1. shtaparov - Не бива да забравяме едно: няма к...
07.03.2020 01:28
Не бива да забравяме едно: няма конкретни научни данни,които да указват в коя година е положено началото на "пра"-Българския календар но косвени данни сочат,че летоброенето в него е започнало в деня на Рождеството,Първа година от Новата ера. Всички други цифри,които се посочват са на практика ненаучни,понеже не се базират на нито един достоверен исторически извор!
цитирай
2. dichodichev1 - shtaparov
07.03.2020 15:40
Щапаров, за пра-българи може да говориш преди създаване на българския народ, което стнало според генетиците преди около 7 800 години, а по-точно в 5 792 година пр. Хр. +- 12 години. Колкото до фактите те са безспорни и са в Библията (5 век пр. Хр.), Авеста (15 век пр. Хр., записана 12-10 в. пр. Хр.), Ашхарацуйц (древна арменска география), Птолемей (80-160), Баба Марта (Богинята Майка или Богородица, която се е чествала най-рано преди 2 по 2600 години = 5200 години, когато сме били в Матриархата), Мамата (Богинята на Подземното царство, засвидетелствана най-късно в 4-то хилядолетие пр. Хр., "Да ти е-ба Мамата"), Перчем (Перя, Перо, Разпервам и др. са български думи), Латински хронограф (2-3 в. от н.е.), Именник на българските канове (6-7 в. от н.е.), Джгфар Тарихи (1240-1266 г. от н.е.), Повест врпеменных лет (16-17 в. от н.е.), Сказание за дъщерята на кана (865-882 г. от н.е.), Историяа на Александър III Велики - Плутарх (46-81 г. от н.е.), Дарий I и пр. Чети повече.
цитирай
3. shtaparov - Аз не говоря за "пра"...
08.03.2020 02:46
Аз не говоря за "пра"-Българи- другите говорят за такива а за да им стане ясно кои хора точно визирам,слагам думата винаги в кавички с което подчертавам,че представката "пра" е ненужна и условна,да не казвам и фалшива. Тук с радост откривам,че твоето мнение съвпада с моето: Пра-Българи (без кавички) са само онези наши сънародници,които са живели в праисторическите времена (неолит, халколит и бронзова епоха).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 111502
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031