Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2020 00:59 - ДРЕВНО-БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР (3)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 152 Коментари: 3 Гласове:
1



 Понеже Д.К. е смятан от някои изследователи (ММ*) за Слънчево-Лунен с 12 месеца по 30 дни (от други само за Слънчев, с 4 триади, които се състояли от три месеца, съответно по 30 + 30 + 31 дни - П. Добрев, ПД*), изследователите приемат, че е реалистично да се поставя допълнителен ХІІІ-ти месец във всяка високосна година, за да се изравни календарното време с годишната обиколка на Земята около Слънцето (звездната година = 365 денонощия, 6 часа, 9 мин., 10 сек.). Получава се 19-годишен цикъл със 7 високосни години, които не позволяват отклонението на календара от звездната година за време от около 26 000 години - периода, за който земната ос прави един пълен кръг “около” Полярната звезда под ъгъл 23,27` градуса (при това лятното и зимното слънцестоене е също под 23,27` градуса спрямо еклиптиката - 21/22 юни и 21/22 декември). Точно покриване на цикъла от 26 000 години, обаче, се получава само при средищния цикъл при 8 високосни години от 20 календарни години. Всъщност Д.К. започва именно с 20-годишен цикъл – съставен от нулева високосна и 19 поредни циклови години.

В Древнобългарския календар високосните години спрямо християнското летоброене (като се взема произволно периода от 628 до 676 г. сл. Хр.) и 12-годишния зодиакален цикъл се определят чрез 19-годишния цикъл така:

ХVІІ…..628 г. – не…………..647 г.

ХVІІІ….629 г. - не…………..648 (9-та, *Маймуна)........667 (4, Дван)

ХІХ…...630 г. - високосна.....649 (10-та, Тох)……..........668 (5, Верени)

І………631 г. - високосна…...650 (11-та, Етх)……...І. -  669 (6, Дилом)

ІІ…......632 г. - не………….....651 (12-та, Дохс)…….ІІ. - 670 (7, Именшегор)

ІІІ……633 г. - не…………......652 (1-ва, Сомор)…...ІІІ. - 671 (8, Текучитем)

ІV……634 г. - високосна…….653 (2-ра, Шегор)…....ІV.- 672 (9, *Маймуна)

V…….635 г. - не………..........654 (3-та, *Барс, Лъв)..V. - 673 (10, Тох)

…....636 г. - не……......……655 (4-та, Дван)…… . VІ - 674 (11, Етх)

VІІ…..637 г. - високосна…....656 (5-та, Верени)…...VІІ - 675 (12, Дохс)

VІІІ.....638 г. - не……………..657 (6-та, Дилом)….. VІІІ - 676 (1, Сомор)

ІХ……639 г. - не……………..658 (7-ма, Именшегор)…

Х…….640 г. - високосна…....659 (8-ма, Текучитем)

ХІ……641 г. - не……………..660 (9-та, *Маймуна или Сомор)

ХІІ…...642 г. - не………….....661 (10-та, Тох)

ХІІІ…..643 г. - високосна……662 (11-та, Етх, ? Текучитем)

ХІV…..644 г. - не…………….663 (12-та, Дохс)

ХV…...645 г. - не………..........664 (1-ва, Сомор)

ХVІ…..646 г. - високосна.......665 (2-ра, Шегор)

ХVІІ.....647 г. - не………........666 (3-та, *Барс, Лъв)

ХVІІІ…648 г. - не…………....667 (4-та, Дван или Тох)

ХІХ…...649 г. - високосна……668 (5-та, Верени)

І………650 г. - високосна……669 (6-та, Дилом)

ІІ……...651 г. - не…………….670 (7-ма, Имен-шегор)

ІІІ……..652 г. - не…………….671 (8-ма, Текучитем)

ІV……..653 г. - високосна….672 (9-та, *Маймуна) [подчертан е с черно 21-годишния цикъл, с курсив е 20-годишния, а с черта под латинските цифри е 24- и/или 25-годишния цикъл];

Зодия “маймуна” не е фиксирана в съседните на Древна България и Древна Персия етноси и едва ли е възможно сериозна да се приема, че може да има такава година в Б.К., като по-скоро 9-тата година е Сомор*: “самур” (вж. по-долу), т.е. 780 г., 768 г., 756, 744, и пр. Тогава българският кан Телец* би могъл да се постави в 756-759 г., а Умор в 759 или самото начало на 760, но именно това съвпада със смъртта на Севар* (727-759 или 727-760) и новите властови промени в България;

По посоченият по-горе ред могат да се проследят високосните и невисокосните години (приравнени по григорианския календар от ММ*) назад и напред във времето, като трябва да се има предвид, че те не са еднакви с високосните години в тюркските и китайския календари, както по число, така и по ритъм. В Д.К. редуването е “да-не-не, да-не-не…” (или 1-0-0, 1-0-0, …) за 19 години, като поредните ХІХ-та и І-ва година са високосни, с което вероятно се е отбелязвало и всъпването във всеки нов 19 годишен цикъл (или в 20, 21 и 25-годишните цикли).

При това ХІХ-годишния ред на годините не съвпада с 12-годишния ритъм на зодиакалния кръг, като нпр. 652 г. е 1-ва от него, а 663 е 12-та. Първи зодиакални години, назад във времето, са нпр. 700, 688, 676, 664, 652, 640, 628, 616, 604, 592 и пр., а напред във времето са 712, 724, 736, 748, 760, 772, 784, 796, 808, 820, 832, 844, 856, 868, 880, 892, 904, 916, 928, 940, 952, 964, 976, 988, 1000, 1012, 1024 и пр. Така 153 г. - възкачването на Авитохол*, и 453 г. - възкачването на Ирник*, са години Дилом* - 6-та поредна зодиакална година, но 153 г. е ХVІІ поредна и невисокосна година от ХІХ-годишния ритъм на високосните и невисокосните години, а 453 г. е ХІІІ високосна година.

Аспарух* (638-699) е владетел от 638 г. [VІІІ невисокосна година, която е 11-та зодиакална година “куче” (др.-бълг. Етх*: “куче”)], а пък става самостоятелен кан през година Верени = 668 г., в месец Алем* (ХІІІ-ти пореден високосен месец) и отговаря на февруари 669 г. по Слънчевия календар (започващ от 20-22 декември – Игнажден*, или от 24-25 декември - Коледа*), както и по съвременния Григориански календар (от 1 януари). Трябва да се отбележи, че от 21 до 25 декември има точно 5 дни, които съвпадат с допълнителните дни от календара на “персите”, фиксирани в българския “народен” календар като Нечисти дни* (битовизирано и като Мръсни дни) или Вълчи дни*.

Тези празници – от Игнажден* до Коледа, обаче, могат да не са прибавъчни, допълнителни дни към 360-те дни на 12-те календарни месеца на годината от по 30 дни, а да влизат в съответния месец. Все пак те са обособени в българската традиция. Игнажден-Егнажден, носещ и епитета Еднъжден (Еднажден), изглежда е от един корен с Игла*, напомняйки за израза “Да се провре през иглено ухо”, който вер. е толкова стар, колкото и самата игла с ухо – известна много преди Потопа* от ХІV хилядолетие пр. Хр. (да не се бърка с Библейския Потоп, който е от средата на VІ хдл. пр. Хр., или между средата на VІІ и VІ хилядолетие - между 6 500 г. и 5 600 г. пр. Хр.).

Това е свързано с преминаването на Слънцето през най-късия си ден, т.е. през най-дългата нощ, когато най-продължително се вихрят злите сили (вж. Сраоша*, Митра*, Иранска митология*). В тези дни се гони и лошия Бог Коледо*, за да се започне начисто новата слънчева година. Тогава се прави и огненото жертвоприношение Бъдник* - в присъствието на цялото семейство, събрало се около празничната трапеза, в огъня на домашното огнище се поставя да изгори пън от плодно дърво, в който е направен отвор – пробита е дупка, минаваща през цялата дължина на жертвеното дърво или пън, запечатана от двете страни с пчелен восък, предварително запълнена с части от нещата, произвеждани в семейното стопанство, вкл. плодове, жито, платно, сирене, мляко, вълна от овцете, косми от конете и пр. Това петодневие завършва с Коледа* и Коледуването, извършвано от специални млади хора, свързани с духовната и нравствената чистота - Коледарите*, когато се Сурвака*, и пр. Този древен ритуал, включващ множество отделни части, свързани с борбата между Доброто и Злото, и с раждането на Новото Слънце, а значи и с новия Договор (Митра* = Договорът) между хората и Бога, е буквално отразен и в българска песен “Замъчила се Божа майка (Богородица) от Игнажден до Коледа”. Песента е от предхристиянско време (срв. нпр. приказките за Майката на Слънцето = Слънчовата майка, БНТ*), но е влязла и в християнския ритуал като “Замъчила се Христородица* (или Богородица*) от Игнажден до Коледа”; Интерес представлява сведението, идващо от арабина Ал-Бируни, който живял в Индия от 1022 до 1024 г., че тези допълнителни 5 дни били наричани от саките* “нечестни” (ПД*), което е синхронно с българските “нечисти” или “мръсни” дни;

Според данните Тервел* се възкачил като върховен владетел или съвладетел, или пък наследил Аспарух в Текучитем-твирем, където Теку-читем следва да е 699 или високосната 700 година. Но би могло да е и годината, в която Тервел е станал съвладетел и кан на някоя от областите в България (до 668 г. Аспарух е съвладетел на баща си Кубрат* и на брат си Бат-Боян*, и е владетел на югоизточната област, обхващаща Каспийското крайбрежие и земите по Кума* и Кубан* до Азовско море*, както и Кавказ). Тъй като Теку* може да означава както “кон”, така “овен” и “куче” (приравнено към Теку-читем) или някоя незасвидетелствана, или пък непоставена на мястото си година, то въпросът с възкачването на Тервел отава неразрешен. Има и вероятност годината Теку-читем да е название на година от 19-годишния цикъл, или от 60-годишния цикъл (обаче 60-годишен цикъл за сега не е засвидетелстван), ако всеки нов цикъл е носел свое зодиакално име; срв. и годината Елма, която следва да е последна, ХІХ-та година от цикъла.

Досега не се е обръщало внимание на фактът, че българската календарна година е започвала на 1 март, или около него - срв. византийската година, която започва на 1 септември, а келтската* към 1 ноември. Това е фиксирано в древно-руския обществен и административен календар до 1492 г., който безспорно е зает от България в разнородната като културни общности, многоетносна Московия* (независимо дали още преди приемането на християнството или заедно с него), и в традицията на българските мартеници (Върпеки, че са свързани по-скоро с пролетта. Мартениците трябва да се окачат на цъфнало дърво, вероятно, към деня на пролетното слънцестоене в 20-21 март, но пък и заради това се слагат преди слънцестоенето). Така 360-ти ден след 1 март е около 23 февруари на следващата година (по днешен календар), като за три поредни невисокосни години се натрупват около 15 дни, които се формират в ХІІІ-ти високосен месец Алем*. Тоест 3 години по 12 месеца (по 30 дни = 360 дни) = 1080 дни, докато 3 г. по 365 дни = 1095, като остава разлика от 15 дни.

Остатъкът, приблизително от 6 часа и 10 минути над 365 дни при всяка година, се стопява при двойното отчитане на високосният месец през последователните ХІХ и І години (или при 20-годишния цикъл). Именно този кратък месец, вероятно от 14-15 дни, е известен с наименованието Малък сечко*. Голям сечко* пък е нормалният по продължителност месец от 30 дни, който е след Коледа* (от Коля*: “сека, разсичам”), и е сравним с януари. Възможно е към Голям сечко да са прибавяни и дните от Егнажден до Коледа*, като се е превръщал в 35-дневен празничен период, който да не е сравним с календарния месец (при това срв. Сечко = сече, и Коледа = коли, разделя, разсича). Защото “януарският” ХІ-ти месец, броейки по 30 дни в месец от 1 март, се пада от 25 декември - т.е. Коледа*, до 23 януари. От 24 януари до 1 март има още 30 дни (ХІІ-ти месец) + 6 дни, а до пролетното слънцестоене на 20-21 март – още 20 дни. Но във високосна година се събирали много повече дни - 15 спрямо календара ни дни (плюс 6 ч. и 10 минути, които за 19 г. са около 117 ч. и 9 м., за 20 години - 123 ч. и 18 м., за 21 г. – 129 ч. и 29 м., а за 25 г. – 154 ч. и 10 м., като за 40 години - т.е. 2 по 20, са 10 и 1/4 дни. Това отново по-скоро отхвърля 19-годишния цикал и потвърждава 20-годишен цикъл, който е кратно на 60-годишния = 5 по 12 зодиакални години, и се припокрива за голям отрязък време с 25-годишния. Така периодаът от 300 години е кратен на 20, на 25 или 50 и на 60, като съответства и на 3-годишната стъпка от високосна и две невисокосни години);

Т.е. месеците Голям сечко и Малък сечко, при високосна година, са общо 44-46 дена. В двете невисокосни години пък, всички месеци са по 30 дни, като годината е 360-дневна. Така сегашни 19 години имат 6935 или около 6940 дни, а др.-български - 6840 (по 360) + 98 (7 високосни месеца по 14 дни, т.е. две седмици), или общо 6938 дни. Това предполага остатък два дни във всеки 19-годишен цикъл, получен от допълнителните 6 часа, натрупващи приблизително 5 дни. А 20 г. по 365 са 7 300 дни (+ 5 пъти по 4 по 6 ч. и 10 м. = 5 дни), или общо 7 305. И съответно 7 200 по 360, + 112 (8 по 14 дни) = 7312 дни, като в “повече” има излишък от 7 дни, т.е. точно една седмица. Изглежда именно от тези две разлики се балансирали в по-дълъг период разминаванията между Слънчевата и Календарната години;

Древно-българските месеци Алем* и Алтем*;

-          при значения на Алем*: “среден, стоящ в средата; който е в средата, който е най-важен, вишегласен, законодателен, върховен, главен, основен; светещ, святкащ, блестящ; посредничещ; попълващ, допълващ, пълнещ, пълнеж; завършващ, привършващ; правещ (някого или нещо) цялостен, придаващ цялостност; оформящ, дооформящ, сформиращ, доформиращ; съединяващ, свързващ“ и пр.;

-          при значения на членувания с пълен член Алтем*: “средният, който е в средата; средностоящият, властващият; бляскавият“ и пр., като вероятно е започвал преди началото на Еньовден* (24 юни), когато е точно средата на Слънчевата година – от 22 декември до 21 декември, тоест при един “нулев“ ден в годината (Еднажден*) и на 182-рия ден от 22 декември насетне (при днешния календар = 9 дни от декември + 31 дни на януари + 28 дни на февруари + 31 дни в март + 30 дни в април + 31 дни в май + 22 дни в юни = 182 дни, като началото на Алтем можем да поставим именно от днешната дата 22 юни, непосредствено преди кулминацията на Еньовден* на 24 юни);

Месец Алем* се разчита като “среден”, стоящ между две календарни години, и по-точно като ХІІІ месец във високосна година, докато месец Алтем*, означава “средният”, стоящият по средата на годината (тогав се чествал и Еньовден*). Поставен като четвърти след мартенският месец, Алтем* се явява от към 29 май до 28 юни и съвпада с лятното слънцестоене - 21-22 юни, което безспорно е важен ден в българската традиция (вж. Фа*, Митра*; П. Добрев предлага Алтем* да се приведе към значението “последен”, като се поставя като ХІІ месец в края на всяка година, а тогава Алем ще е следващ месец само при високосна година. В това има логика, доколкото те ще съвпаднат с Голям сечко* и Малък сечко*, както и с януари и февруари, тъй като календарната година е от 1 март). В т.с. разчетеният като трети месец Вечем* - съвпадащ с март, който е първи месец в календарната година (от към 1 до 30 март), идвал след Голям сечко (свързан смислово с Коледа* и в т.с. с миналото, миналата година и традициите, подчинени както на това, така и на отделянето на старото от новото - чистото, неопетненото - вж. злият Бог Коледо*). А във високосна година Вечем бил и след Малък сечко*.

Той трябва логично да се свърже с думата Вече* и действеното начало на новия сезон, година и новият стопански период - срв. Вера (Вяра*), Вести: “водя, довеждам”, Вештъ, Вещъ: “естество, същност, характер; дело, постъпка; знание, познание, сила, мощ”, Вечьнъ (СС*, МС*). Вечем* може би съвпадал с пролетното слънцестоене, което е на 20-21 март. Това пряко го свързва със Слънцето (Митра*, Фа*, Фарн*) и “отварянето”, “раждането” на природата. Следва да се направи и паралел с началото на азбуката, която започва с “аз, буки, веда, глаголи, добро, ест, жит...” и т.н., като Веда* - трета по ред, е в близка връзка с понятието Вече, което е форма на Веда: “знам”, както и с Вещ*: “знаещ, можещ” - безспорно свързана събитийно с процесите през месец март, когато зимата отстъпва на пролетта, природата се раззеленява, дърветата цъфват (но още не са “вързали”, за да се преброят, т.е. четат, бъдещите плодове), а животните тръгват на паша; срв. и авест. vaŋri-: “пролет, пролетес”, vaŋhu-, vohu-: “добър, хубав, благ; благоприятен”, višta-: “известен, знаен, божествен, надарен от Небето”, vaēdah-: “обладание, имане, имащ, притежаващ”, vazaiti: “върви, напредва; вози, пътува; важи”, и пр.;

От друга страна “можещ, даващ” е и есенният месец, когато се събират плодовете от пролетния и летния труд на човек, подготвя се зимнината, с която трябва да се преживеят студените месеци, плащат се данъците. Това препраща към датироката Елма Вешь (или Вещь, т.е. членуввана форма на Вешь - Вештъ), където според традицията Елма е годината, а Веш или Вещ - месеца. Датата е свързана с едно съобщение, че празникът Вяра, Надежда и Любов се паднал в осмия ден (Осмъ дне) на Елма Веш (ПД* - ЦБ, с. 51 и сл.). Това означава, че не всяка година този християнски празник се е падал на тази дата от Д.К., което потвърждава, че двата календара – християнския и др.-българския, били “плуващи” един спрямо друг. Според П. Добрев тогава (или днес?) празникът е бил на 30 септември. Изниква въпросът, че днешния 30, ІХ, е до 1915 г. с 13 дни по-напред, т.е. на 17, ІХ (както е по българския православен календар за 2004 г., ПК*), при което около 9, ІХ е започвал месец Веш. По-важното в случая е, че названието Вешь, или Вещь, е близко с Вечем - срв. ст.-бълг. Вещь: “1. вещ, предмет // имущество // материя; 2. естество, същност, характер; 3. произшествие; 4. дело; 5. постъпка”, Въс-: “вис, въз, над, от-” (Въскръмити: “отхраня, отгледам, възпитам”, Въсходъ: “стръмен път нагоре, горен етаж, изток”), Выше: “въз, над, повече, свръх; по-високо”, Веще: “повече”, Вещии: “по-голям”, Вещьство: “превъзходство, прекомерност, изобилие” (МС*). В т.с. месец Вечем = Веш (Вещ) е септемврийският месец. Интересно е и близостта на Вечем с Вера, Вяра (вж. по-горе).

Не е изключена и възможността годината Елма Вешь да е записана обратно и всъщност да е Вешь Елма, Вешь-елем, като т.н. “месец” всъщност е познатото ни Алем*, а Вешь да се отнесе към Верени и Веретранга*, ако не е самостоятелно и неоткрито до сега годишно име.

Петр Добрев предлага и още едно решение - като трети месец да се приема Читем, доколкото в Памирски и Дардски аналози е открил Čit (Чит), означаващо “три”, и Чийэм: “трети” (ПД* - ЦД, с. 99; всъщност не е доказано, че Читем, от израза Теку-читем-твирем, е име на месец, доколкото “месецът” е Твирем, познат също в датите Дохс-твирем и Дилом-твирем). В български вариант, обаче, думата Читем следва да се свърже с Чета*: “броя, почвам да преброявам, прибавям, слагам”, Чест* ~ Чета*: “почитам, прибавям (към личността) заслугите и качествата”, а също с Четири*, авест. čatwaro, род.п. čaturam: “четири, четворка”, ирл. cethir, към които спада и Чет*: “брой, количество”, както и утвърдената от древността представа, че след три следва “много”, т.е. “едно, две, три, много” (т.е. ако е числително Читем може да е четвърти месец след зимното слънцестоене - Игнажден, Еднажден, когато е Коледа*: “деляща, разделяща”). Беспорон това име, ако е на месец, може да се носи и от предишния месец - март, от който започва да се броят месеците на годината, но както изглежда българските названия на месеците изобщо не са свързани с числителни имена или техни варианти (най-вероятно мораво-чехите, които силно са повлияни етнически и културно от българите, са предали, ако не в буквален превод, то по свой начин именната система на българските месеци, като са заменили отделните названия според своите възгледи и битова култура);

Така разчетените названия на месеците отричат теоретичната възможност да са числителни редни, както се опитват да докажат привържениците на т.н. “тюркска теория” за произхода на Древните българи* [“прабългарските” названия се сравняват от привържениците на тюркската теория със: “1. тюркски езици - старотюркски от орхано-енисейските (VІІ-VІІІ в.) и от други писмени паметници от ХІ-ХVІІІ в.; 2. [със] 13 съвременни тюркски езици; 3. [със] старомонголски езици от 6 писмени паметника; 4. [със] 7 новомонголски езика; 5. [с] два тунгузки езика” (ММ*, ст. 81)]. Това налага да се погледне по друг начин не само на названията на др.-българските месеци. А именно от позицията на древнобългарската индоевропейска култура и език, който е индо-ирански език от Средна Азия, и по-точно е древно-ирански от времето преди разделянето на древно-иранската и древно-индийската общности, което станало към средата на ІІ хдл пр. Хр.

В т.с. имената на месеците следва да се разгледат и като нарицателни. Тогава в името Шехтем* (VІІІ месец според М. Москов и VІ според П. Добрев), се вижда думата Шетам*, още повече, че -х- често не трябва да се произнася, независимо, че се пише [срв. сведението на Херодот за графиката и произношението на западно-симитския силибар “сен” (гръц.- “сан”), който не трябва да се вокализира (както и гръцката “сигма” в междугласно положение), Х*- І, 139]. Месец Шехтем може да е от към 27 август до 25 септември, когато започва подготовката за есенните земеделски работи (а българите са древен земеделски народ - вж. Древните българи*, Стара Велика България*). Или след септемврийския месец. Това е действие, което напълно съвпада с глагола Шетам*. Шехтем* може да се свърже с периода между есенното слънцестоене (23 септември) и Игнажден* (21/22 декември), което предполага връзка на името с предстоящият зимен период и подготовката за презимуването.

Названието на следващия “месец” Твирем* (ІХ месец според М. Москов, т.е. приблизително от 26 септември до 25 октомври, а според П. Добрев - ІV) е синхронно с Тваръ, Твоiемоу, Творителъ, Творити, Творьць, Творьчь, Тврьдь (СС*) и пр., които са все със значение “правя”, “създавам”, “товаря”, “браня”, “запазвам”, “съхранявам”, и са от един корен. Плаващата между “а” и “и” първа гласна вер. е свързана с трето л. ед. ч., в което е термина относно месеца - “той товари, носи, дава”. При това връзката с есенното плодородие и стопанска дейност е безспорно.




Гласувай:
1



1. shtaparov - Българите не са имали в календара си ...
07.03.2020 01:43
Българите не са имали в календара си тигри,маймуни и дракони (= крокодили) по простата причина,че в стара България не са се въдели такива животни. АЛЕМ е епитетът ЯЛЕН (ДЯЛЕН),с който дедите ни обозначавали Венера и не се отнася за никакъв месец разбира се. Оценявам обаче високо твоя патриотизъм,който те е накарал да се вълнуваш от тази тема.
цитирай
2. dichodichev1 - shtaparov
07.03.2020 17:28
Какви животни е имало в древна България не може да се каже, за сега, защото това се отнася за цяла Западна Азия - на север от Куш и Хиндукуш до 50-51-вия паралел във времето от 7-мо хилядолетие до към 160 г. преди Христа. Но разнообразието било доста голямо - Херодот (5 в. пр. Хр.) отбелязва, че на Балканите живеели лъвове и биволи от р. Места до Олимп и до Адриатическо море (Х*). Калоян има на пръстена си Кала - вероятно КХала, от където е сегашното българско Хала*:"женски дракон; буря; буреносен"; изображения на Кала: "хала" има и на елементите от "Преславското съкровище" и другаде. Колкото до Верени*, Веретранга*, който се превръща във всевъзможни неща, го има напрпимер в приказката-притча "Момче и вятър". Но кой е казал, че митични същества не могат да са имена в 12-годишния календарен сисък?!
цитирай
3. shtaparov - Какви животни е имало в древна Бъ...
08.03.2020 02:52
dichodichev1 написа:
Какви животни е имало в древна България не може да се каже, за сега, защото това се отнася за цяла Западна Азия - на север от Куш и Хиндукуш до 50-51-вия паралел във времето от 7-мо хилядолетие до към 160 г. преди Христа. Но разнообразието било доста голямо - Херодот (5 в. пр. Хр.) отбелязва, че на Балканите живеели лъвове и биволи от р. Места до Олимп и до Адриатическо море (Х*). Калоян има на пръстена си Кала - вероятно КХала, от където е сегашното българско Хала*:"женски дракон; буря; буреносен"; изображения на Кала: "хала" има и на елементите от "Преславското съкровище" и другаде. Колкото до Верени*, Веретранга*, който се превръща във всевъзможни неща, го има напрпимер в приказката-притча "Момче и вятър". Но кой е казал, че митични същества не могат да са имена в 12-годишния календарен сисък?!

Сред свещените животни на древните Българи наистина е имало две митични същества- грифон и кентавър.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 111532
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031