Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2020 01:01 - ДРЕВНО-БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР (4)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 395 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 07.03.2020 01:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Четвъртият пореден месец (според М. Москов, а според П. Добрев – втори), идващ след третият Вечем*, който следва да съвпада с дните от към 31 март - 1 април, до към 29 април, е наречен Тутом* (в датата Диломъ тоутомъ).  Името е членувана с пълен член форма на Този - Тоу, като буквално означава “този, който” и под. Сродно е с Тоукъ, Тоулъ, Тоуне, Тожде, Тъчьнъ (СС*) и пр. Тъй като -оу- (у) преминава в -ъ-, то вер. е тъждествено с Тътъ - местоимение, ед. м. им. Тотъ (СС*). В съвременен превод Тутом означава “същинският”, “истинският”, “този който (? дава, ? създава)”. Но такъв може да е и месецът от 24 ноември до 24 декември, в който са Егнажден и Коледа*, когато се прогонва злия Бог Коледо*.

Последното известно название на месец от Д.К. е Бехти* (от изразът Етх-бехти в приписката на Тудор Дохс; ММ*), което се свързва с V месец - т.е. от към 30 април до 28 май. Тогава името му може да се свърже с Бити ~ Бьiахъ (СС*) ~ Бъхтя*: “налагам /се/” (срв. Бъхъма, Бьхма, както и Бъiвати, и Бештьстиiе /СС*/), с корен Бе/л/* (от Ба*, Бал*: глава, главен, основен; срв. Бе*, Ба*), с делително окончание - съгласна -х-, по подобие на -й-, -ь-, -ъ-, и с пълен член Тоу, Този*. При това значението на Бехти* следва да е “налагащ”, “осъществяващ”, “отварящ” или “отворен” (срв. Бел* в Белград*, Бело море*), което е в синхрон с природата от около 30 април до 29 май. Същевременно може би “-х-“ не се произнася и думата звучи Бети, като форма на Бити: “да бъдеш”, “бъди”, но с -е-, подобно на Небе*, Есперих* и пр., което изразява активност, действие в сегашно време. Това може да се свърже с Бъдни-вечер, когато се гори Бъдника*, или следващия месец - от 25 декември до 23 януари. Но голям религиозен празник е и деня на лятното слънцестоене;

Други названия на месеци от Д.К. за сега не са известни, но начина на именуването им вер. е оказал, дори и косвено, влияние върху образуване на имената в Славянския регион от Чехо-Моравия (Сулу*: “Среден Дунав” - от Сула*: “Дунав”) до Руската империя* - срв. имената Сечен (secenь), Суший (suchyjь), Груден (Grudenь), Травен (Travenь), Изок (Izokь; “и тогава той роди син Изот…”, бълг. аноним от Х-ХІ в., вж. Тривелий*), Червен (Crьvenь), Зарев (Zarevь), Сърпен (Srъpnь), Вресен (Vresenь), Рюжен (Riujenь, = ? Ръжен), Листопад (Listopadъ), Дубен (Dobenь, Дъбен от Дъбя*), Леден (Ledenь, Твирем*), Лютий (L`utyjь), Цветен (Kvetenь), Косен (Kosenь), Липен (Lipenь), Сенокос (Senokosъ) и пр. Всички славянски думи, използвани като нарицатилни за отделни месеци, са от български произход, и вероятно имат пряко отношение към първоначалния пласт (от края на V до към края на Х в., вж. Реан* /488-521/) на българо-славянските (склавинските, вж. склави*, анчийци*) стопански и културни взаимоотношения, като поне са тяхно отражение;

Имената на годините от 12-годишния циклов календар също не могат да се приемат буквално. Това вероятно е свързано с древността на Д.К., който, както показват изследванията (вж. по-горе), води началото си от средата на VІ хдл пр. Хр., когато археологически е фиксиран култа към Тангра*, а в християнската религия е прито за дата на Сътворението на Света - в 5 508 г. пр. Хр. и близки до нея. В т.с. можем да се вгледаме в Шумеро-Акадската митология* и Иранската митология*, които предхождат Заратустризма* и са близки, ако не и единни с митологията на Древните българи*.

В този смисъл прави впечатление, че годишните имена изглежда не са названията на конкретни животни, а на цели класове. Например Дилом, превеждано като “змия”, която е свещена за българите (вж. Волжка България*), фактически се отнася за цялата група змии, хали, змейове. Позната е българската дума Дала: “змия”, както и Далга, Дълга: “вълна”, с проекция “извиваща се”, което препраща към “змия” (самото понятие Змия* е от Зъмя: “змия” и “земя”).

Верени: “дракон”, следва да се свърже пряко с Веретранга*, който е Бог на войната и победата, можещ да се превръща във всякакви животни (всъщност едва ли във всякакви, а в точно определени – “във Вятър, Бик, Кон, Камила, Вепър /Глиган/, Коршун или Сокол, Овен, Козел и накрая в прекрасен Воин”; едно от др.-българските му описания в “народните” митологични приказки-притчи, е позната с името “Момче и Вятър”, но е действащо лице и в други български “приказки”, където се превръща в множество други животни и предмети).

Шегор, превеждано като “вол” (ММ*, ПД*) и “крава” (ДТ*), вероятно означава всички видове големи копитни животни, антилопи, включително и като “жребец” в названието Имен-шегор*.

Тох: “петел”, е близко с Токачка и по-скоро означава “едра птица”, в т.ч. Глухар и пр.

Сомор: “мишка”, и Самур* са много по-близки една с друга думи, отколкото Сомор и Съсел* или Шъшъл, откъдето П. Добрев извежда съвсем безпринципно името Шишман (ПД*). Но той забравя, че Шишман е фамилия, в която не всеки е роден в зодия “мишка”, а името може да се сравни с по-късния руски вариант Толстой (дебел, тлъст). Добрев свързва Шишман с брата на Борис ІІ* (970-977) - Роман Симеон* (977-997), когото нарича Роман Шишман. Името Шишман, обаче, е ясно определено от корена Шиш*: “острие, връх”, значението е изобразено върху знамето с монограма на Шишман в картата от 1330 г. (вж.), и е фиксирано от един немски свидетел от края на ХІХ в. – 1396 г., като епитет на Шишмановата столица Никопол с думата Schilt-: “острие, връх” (НА* - с. 122), срв. д.-г.-нем. sciluf: “тръстика”, ср.-г.-нем. schiel: “осколка; трън”, англосакс. Scielf: ”острие, зъбец”.

Втората двойно обозначена зодия Теку-читем, от датата на възкачването на Тервел* - Текучитем-твирем, затруднява с разчитането си, доколкото е под въпрос и датата на короноването. Същевременно не е известно дали българския зодиакален кръг съвпада с тези на другите народи или е различен. Знаем, че Персийския цар пишел на всеки народ с неговата писменост (Б*), а въпреки, че Дарий І* въвел асирийското писмо и език като общ административен за цялата империя, българите, както и други народи, продължили да пишат със своите азбуки (именно с писмеността си “кънигъ” българите дошли и в Европа). В т.с. самият опит за уеднаквяване на българския с другите зодиакални кръгова, без конкретни доказателства за това, може да доведе до сериозни проблеми.

Теку се превежда като “кон”, срв. ст.-бълг. Тещи: “тека, лея се; бягам, тичам”, Т©ча (точа, тъча, срв. Тича*): “порой”, откъдето е Токъ: “теч, течение, изтичане, стремеж; харман, гумно, ток”, прен.- “силен ореол около луната - харман” (авест. taka-: “бяг, тичане, ток, течение (бълг. Такам, Претакам, Тека: “теча“)”, tiqri-: “стрела”, tiqra-: “остър”, ЕР*), но също и Тоукъ: “сланина, сочност”, което може да го свърже със “свиня” (Тервел* вер. се възкачва в годината “свиня, глиган” = 699 г., което прави възможно превода на Теку-читем като “свиня, глиган”). Може да означава и “тичащо” (животно), или “овен, овца, козел, куче” и пр. - в ст.-бълг. Тельць е “теле, телец”, а Тети, Тепъ, Тепеши е “бия, налагам, бичувам”, авест. taxma-: “здрав, крепък, силен”. Думата е близка и с тэло, тэлесе, Тело, Тяло, Телеса: “тяло, труп, телеса, вещество”, което може да се свърже и със свиня. В авест. ta-: “този”, taxma-: “крепък, силен”, превъзх. степен tančišta-, taxša-: “лък”, tačaiti: “бяга, тича, тече”, taxti-: “ток”.

Съставната –читем, от Теку-читемъ, е формално близка с названията на месеците, но твърде различна с това, че е обвързана с “брой, численост”, за разлика от имената на месеците. По-скоро в нея се вижда някакъв епитет, който придава конкретика на основното понятие Теку - срв. авест.- чit, др.-инд.- cid, които са енклитични частици, а това говори, че Текучитем от слято записания израз Текоучитемътвиремъ е една дума, с едно ударение, като окончанието –ем, или по-скоро –мъ, се отнася към цялата дума, както нпр. в *Таримъ, вж. Тарима*; срв. и авест. чayeiti, чinvaiti: “изисква, избира” (вж. Чинват*). Сравнете и Имен-шегор, където Шегор е в допълнение към Имен. А доколкото Шегор се превежда като “крава” (ДТ*), и вер. “едро женско преживно животно”, то Имен-шегор може да се приравни към значението “бик”, който е свещено животно от времето преди коня. Това пък може да предположи наличието на мъжко (бик) и женско (крава) животно в зодиакалния кръг, които се отнасят до една и съща година – Шегор. Според друга логика Теку-читем* означава “куче-спасител, куче-пазач”, свързвана с божеството Сраоша*, и се припокрива с годината Етх: “куче”;

Дван: “заек” трябва да се отнесе към Две, Двоен, “множествен” и от там към значението “близнаци”, авест.- dvaya: “двоен, сдвоен; близнаци”. Темата за божествените близнаци, свързани и с произхода на човека, е една от основните в Шумеро-Акадската митология* и в Иранската митология*, а значи и в Древнобългарската.

Етх: “куче”, е членувана форма на “Е”, означаващо “действие, движение” (съответстващо на активното авест. “а-“) и буквално следва да се преведе като “действащото” (срв. Сраоша*) или пък “тичащото”, но срв. авест. haetu-: “преграда, пречка”, което се свързва със Сраоша*, пазещ нощем хората – преграждащ пътя на злото и гонещ като “овчарско куче” злите демони, както и авест. at, др.-инд. ed, междум. et: “виж, гледай” (т.е. виждащо, следящо, наблюдаващо, стоящо на стража, пазещо); авест. atar-: “огън”, ирл. aith: “печка” (от келт. *ati-) - във връзка с обобщения образ на “домашното огнище”, включващ дома, опазването на дома, кучето и пр. Същевременно по-горе разглежданото Теку-читем може да се сведе и до значението “куче-пазач”, и да се приеме за синоним на Етх.

Дохс или Докс (срв. Докум* и Докс* - името на брат на Борис І* /852-914/) се превежда като “вепър*, глиган*”. Но този превод, както и всички други свързани с др.-българските дати, е направен по външна фонетична прилика с тюрко-монголските думи – тюркски и кумански (кипчагски) тонгуз: “свиня”, уйгурски – тонгуз, туркменски – домус: “свиня”, ст.-монголски – какаи, гахан: “свиня”, като в чувашкия няма подобна дума (ММ*, с. 94), или пък не е търсена както трябва. За сравнение на старотюркски и на монголски овца е кони, а кон* е йилки, чилки и морин, моро (ММ*, с. 81-84). Близки фонетично до Дохс са авест. danhu-: “страна”, др.-перс. dahyu-: “страна, местност”, с първоначално значение “продукт на своята страна” (ЕР* - І, с. 510), свързани с авест., др.-перс. data-: “положен, поставен”, авест. dašta-: “получен, доставен” (ст.-бълг. от Дати: Дахъ, Дажь, Дасть, Даiъште, Дашть, срв. нов.-бълг. Дащен, нар. Да-ще, Ще-да). Но срв. ст.-бълг. Дохъторъ: “възглавница” (МС*), което е свързано с Доухъ: “дух, душа, същност”, и с Доуzъ: “Дукс, военачалник” (МС*), познато и от името на Черноризец Докс, както и Дукс - брата на Цар Борис І* (КК*). Това препраща зодиакалният знак Дохс - Докс към значението “воин, победител” и днешната зодия “стрелец”.

Незасвидетелстваното название *Барс: “тигър” (Борис* е родств. с Борба*, Бору*, Боря*), в българския зодиакален кръг следва да е Лъв, доколкото именно лъв, заедно с куче, са поставени в композицията на Мадарският конник*. Приема се, че думата Лъв - в руския език лев, както гръцката leon и латинската leo, имат симитски произход; готска дума *liwa не е засвидетелствана (ЕР*). Като знаем, че т.н. общославянски термини в руския и другите славянски говори са от българския, който е симитски, отговорът е еднозначен - ст.-бълг. Львъ: “лъв”, Львовъ: “лъвов, лъвски” (МС*), Львовьскъiи, Львовьскоую, мест. Львовьстен (СС*); авест. rъvi ж., ragu- (*ragvi): “бърз, пъргав, жив, чевръст, сръчен; пробивен” (срв. бълг. Ръгам, Сръгвам, Ръга/м се), rъnjyo: “с лекота, с ловкост” от ragu-; др.-инд. laghus, raghus: “груб, лек”; авест. ravah-: “свободно пространство, простор”, ravasчarat-: “това, което се движи на свобода, този, който се движи свободен”;

Безспорно Д.К. е свързан с Асиро-Вавилонския зодиак, който формира своя цялостен вид към VІІІ в. пр. Хр., както и с Древно-Индийския календарно-зодиакален кръг, трасиращ традиция и термини от периода на общото ирано-индийско цивилизащионно минало във времето преди средата на ІІ хдл пр. Хр. Според нормата във Вавилон, зодията:

(1) Овен, започваща от 21 март, е под знака жертвовател (вж. Гад*, жрец*, маг*, Мада*; Слънчевата година, чийто първи месец преди ок. 8000-6000 г. бил март, започвала с даване на жертва към Бог и божествата, с която се сключвал новия едногодишен договор между тях и хората. До ден днешен българите правят това с Бъдника* на Бъднивечер* - в навечерието на Коледа*, когато се ражда Млада Бога*, и тази традиция свързва българската куртурна база пряко с VІ хилядолетие пр. Хр. и с района на др.-иранската цивилизация от Сърдаря* и Балхаш* до границите на Египет и М. Азия. Самият факт, че българския етнос е създаден през първата четвърт на VІ хдл. пр. Хр. и по-точно към 5 800 г. пр. Хр., е потвърден чрез най-модерни генетични изследвания през 2002-2008 г., ИК*),

2., Телец, от 20 април, - бик,

3., Близнаци, от 21 май, - пастир или двоичност (в българската традиция – мъжко агне, пастирски празник, берекет),

4., Рак, от 21 юни, - рак (вж. Еньовден*, Енох*; воден празник за българите);

5., Лъв, от 23 юли, - дракон или лъв;

6., Дева, от 23 август, - Ищар*,

7., Везни, от 23 септември, - везни,

8., Скорпион, от 22 октомври, - скорпион (първоначално Орел*),

9., Стрелец, от 21 ноември, - стрелец с лък или кентавър (в бълг. традиция – данъците в края на годината се плащат със самурени кожи, което може да се свърже с това, че 9-тата година от 12-годишния цикъл е Сомор*),

10., Козирог, от 21 декември, - козирог или риба (два цикъла по-рано – в периода преди 8000 до 5000 години, именно със съзвездието “риба” завършвала слънчевата година, съвпадайки с календарната година, понеже към това време са поставени основите на др.-иранските календари, в т.ч. на Древнобългарския календар; в бълг. традиция – коли се прасе или овен, или коза, или крава; на 20 дек. е Еньовден*, с който започват 19-дневните празници по Каледа*, която се чествала през средновековието именно на 21 декември),

11., Водолей, от 20 януари, - водоносец или лодкар, или ваза (когато края на годината преди около 8000-6000 г. завършвал с края на съзвездие “риба”, а слънчевата година съвпадала с календарната година, тогава времето на съзвездието “водолей” съвпадало с ноември – есенно-зимния валежен период),

12., Риби, от 19 февруари, – риби (рибешки) опашки (вж. Чиста*: “чига”);

***

Знаците, ползвани в традицията на Вавилон, се различават с тези в Египет, Китай, разпространените по-широко в Европа, Еврейските и Елинските:

1., Египет – котка, Китай – мишка, Европа – овен, Еврейска – Гад*, шатра (? на гадател или на пастир-стопанин; дом), Елинска – сова, Атина;

2., Египет – чакал, Китай – крава или вол, Европа – бик, Еврейска – магаре, осел, Елинска – гълъб, Афродита (срв. Семирамида*);

3., Египет – змия, Китай – тигър, Европа – двоичност или двама влюбени, Еврейска – меч и кирка, Елинска – лира, Аполон;

4., Египет – скарабей, Китай – заек, Европа – рак, Еврейска – вълк*, Елинска – костенурка, Хермес;

5., Египет – магаре, осел, Китай – дракон, Европа – лъв, Еврейска – грозде (сок, вино), Елинска – орел, Зевс;

6., Египет – лъв, Китай – змия, Европа – дева, Еврейска – маслинова клонка, Ашер (Ищар*), Елинска – киста, пашкул, утроба (кутия, съндъче), Деметра;

7., Египет – козел, Китай – кон, Европа – везни, Еврейска – палма, Елинска – шлем, Атина;

8., Египет – крава, Китай – овен, Европа – скорпион, Еврейска – змия, Дан*, Елинска – вълчица, Арес;

9., Египет – сокол, Китай – маймуна, Европа – стрелец с лък или кентавър, Еврейска – лъв, Елинска – гонче, Артемида;

10., Египет – бабуин (маймуна), Китай – петел или кокошка, Европа – козел, Еврейска – елен, Елинска – светилник, Хестия;

11., Египет – ибис (птица), Китай – куче, Европа – водоносец или лодкар, или ваза, Еврейска – слънце на вода, Елинска – паун, Хера;

12., Египет – крокодил, Китай – свиня, Европа – кораба “Арго” или риба, Еврейска - кораб, лодка, Елинска – два делфина, Посейдон;

***

 Древно-Индийските месеци са съответни на 12-те зодии:

1., меша (Овен); др.-бълг.-авест. Меша, Мешина: “кожа, овча кожа, някаква щавена кожа, изделие от кожа” (но срв., че българите събирали данъка в кожи на собол, самур*, или неговата равностойност, ФА*, ПВ*); Вавилон – жертвовател;

2., вришабха (Телец), Вавилон – бик; др.-бълг. Шегор: “крава”, Имен-шегор: “бик, вол” ?;

3., митхуна (Близнаци), Вавилон – пастир или двоичност, срв. др.-бълг. Дван*: “двоен, близнаци, плодовитост; ? заек”;

4., карката (Рак), Вавилон – рак; бълг. Каравида: “рак”, ст.-бълг. Ракъ: “рак”, Каръкинъ: “рак; зодия рак”; месецът е под знака в др.-бълг. практика ? Тох: “петел”;

5., синха (Лъв), Вавилон – дракон или лъв; срв. др.-бълг. Верени: “дракон, хала, змей”;

6., канья (Дева), Вавилон – Ищар*: “плодородие”;

7., тула (Везни), Вавилон – везни; срв. др.-бълг. Текучитем*;

8., вришчика (Скорпион), Вавилон – скорпион; срв. др.-бълг. Верени: “дракон”, Дилом: “змия, змей”;

9., дханус (Стрелец), Вавилон – стрелец с лък или кентавър; срв. др.-бълг. Дохс, Докс, както и Имен-шегор: “жребец”;

10., макара (Козирог), Вавилон – козирог или риба;

11., кумбха (Водолей), Вавилон – лодкар или ваза; срв. др.-бълг. Текучитем;

12., мина (Риби), Вавилон – рибя опашка; др.-бълг. Чиста*: “чига”, фонет. Чистон;

Доколкото имената на месеците отговарят на тези на годините в “царската година” = на един 12-годишен цикъл (МН*), то това се отнася и за българската традиция.

Интерес представлява и паралелът с действията на Гилгамеш* (Билга-мес*), част от които са на територията на Древна България, носеща и епитета Бактриа*: “благословена, божествена”. В периодът на зодиакалния знак

Овен, Гилгамеш* пребивавал с Енкиду в Долния свят (Херакъл се бил с Немейския лъв),

Телец – освобождение (Херакъл – Лернейската хидра),

Близнаци – убийството на Небесния бик, изпратен от Ищар* (Херакъл – Керинайската сърна),

Рак – гибелта на Енкиду (Херакъл – Еримантийския глиган),

Лъв – оплакване на Енкиду (Херакъл – почистване на Авгиевите обори),

Дева – среща с Утнапища, т.е. с Ной* = др.-бълг. Зиусудра*, Зиези* (Херакъл – Стимфалийските птици),

Везни – търсене на цветето на безсмъртието (Херакъл – Критския бик), Скорпион – Змия открадва цветето на безсмъртието (Херакъл – кобилите на Диомед),

Стрелец – смъртта (Херакъл – поясът на Иполит), Козирог – раждането (Херакъл – кравите на Херион),

Водолей – Енкиду против Гилгамеш (Херакъл – ябълките на Хесперид),

Риби – Енкиду и Гилгамеш стават верни приятели (Херакъл – схватката с Цербер);

В древната Иранска митология* пролетта и пролетното равноденствие (Овен) е свързвано с Ахурамазда* и доброто (в Елада – с Кронос и мойрите, в Китай – със Зеленият дракон), лятото и лятното слънцестоене (Рак) е свързвано с Митра* и доброто (в Елада – със Зевс и харпиите, в Китай – с Червената птица), есенното равноденствие (Везни) е свързано със Ангро-Майну и злото (в Елада – с Хадес и фуриите, в Китай – с Белият тигър), зимното слънцестоене (Козирог) е свързано със Спанта-Майну и доброто (в Елада – с Аполон и музите, в Китай – с Черната костенурка). Съответно Митра* е свързан със Слънцето* и Петела*, което предполага, че вероятно българският зодиакален знак и годишно име Тох: “петел”, следва да се свърже с месеца на Овена, предхождащ донякъде Еньовден*, а значи и с 4-тата поредна година. А пък Сраоша*, който като свирепо “куче-пазач” брани хората от злото, както и българската зодия “куче” (? Текучитем), по-скоро трябва да се отнесе към септември (Везни) и 7-та поредна година.

За сравнение, Римският календар, който се използва днес в България, според легендата бил създаден още от Ромул (753-716 г. пр. Хр., т.е. ср. на VІІІ в. пр. Хр., когато през 753 г. пр. Хр. е основан Рим, или ? като син или внук на Еней – кр. на ХІІІ в. или нач. на ХІІ в. пр. Хр.). Той разделил годината на 10 месеца – март (на Марс), април (на Афродита, чрез етруско посредничество, но не и от aperire: “отваря, открива”, както често се мисли), май (на Майя, майката на Меркурий), юни (на Юнона), а след тях по числен принцип – quintilis: “пети” (по-късно юлий – по името на Юлий Цезар /60-44 г. пр. Хр./), sextilis: “шести” (преименуван август, по сана Август, който приема през 27 г. пр. Хр. император Октавиан /43 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр./), september: “седми”, october: “осми”, november: “девети”, december: “десети”.

Според преданието още Римският цар Нума Помпилий (716-673 г. пр. Хр.) въвел нови два месеца, за да направи броя им 12 – януари, на Янус, и февруари, на februalid – великата изкупителна жертва в края на годината. Определял началото на месеца специален Римски жрец (по-късно върховния пунтификат), следящ за новолунието от специално ритуално съоръжение на хълма Капитолий и тържествено обявяващ (лат. calare, от където calendae: “първият ден на месеца”, и наименованието “календар”) това на народа (МН*).

Тъй като Римската митология е подкрепена от хроникални източници в един доста късен период – приблизително от І в. пр. Хр. до ІV в. от н.е., и често съдържа лъжлива етимология на имената на боговете и на интерпретацията на функциите им (МН*), то може да се предположи, че цялата традиция е дошла от Западна Азия, както по думите на Диоген Лаерций (ІІІ в., ДЛ*) твърдяли дренвите елински философи през VІ-І в. пр. Хр. В този смисъл е и преданието, че Рем и Ромул са деца или внуци на Еней – син на Азиатския Троянски цар Приам, както и факта, че множество от елинските богове имат Западно-Азиятски произход. Влиянието на Азиятската цивилизация върху културата в Средиземноморието можем да проследим в късния период от към ХV в. пр. Хр. (Херодот - Х*, фреските от Крит с Гилгамеш*, Енкиду*, Небесния бик и Ищар*, и пр.), Финикийската инвазия (ХІV-І в. пр. Хр.), инвазията на Персия на Балканите и в Егейско море (VІ-І в. пр. Хр.), започната от Дарий І* (522-486) през 520-513 г. пр. Хр., времето на Елинизма* от 323 г. пр. Хр. до към І в. от н.е. (при завладяването на Балканите през І в. пр. Хр. римляните се срещат и воюват с персийски сатрапи-владетели в тези територии). На тази база може да се предположи, че месец май е по термина Мая*: “омайвам” и е свързан с Мада*, януари* – с Върховния бог Ан* или Ану* (Тан*), февруари – с традицията на Трифон Зарезан*, и прочее.



 




Гласувай:
1



1. shtaparov - Харесвам темата за Календара откак ...
07.03.2020 01:23
Харесвам темата за Календара откак се специализирах върху него и почнах да го разбирам по волята Божия. В "Именника" впрочем няма месеци,нито календарни термини "теку" или "читем". Онези месеци,които се приписват на "славяните" са истинските месеци на "пра"-Българите: останалото са имена и епитети на годините и това е добре изяснено от мен в редица статии,писани между 2017-2019 г. А blog наистина е малък форум,щом независимо от броя на прочитите голяма част от най-ценните ми статии остават почти неизвестни за хората.
цитирай
2. dichodichev1 - shtaparov
07.03.2020 17:53
За "славяни" изобщо не може да се говори - това е термин измислен в немския двор на Московия към началото на 19-ти век сл. Хр. и влиза в картите на Европа от 1822-1824-1826 г. На немски, датски, английски и пр. езици slav, slavе е еднозначно "роб", "роби".
Виж статиите Славяни, Сърби, Влах, Грък, Славянски език, Кирилица и прочее в Азбучна история на българите - www-istoria-bulg точка бе ге
цитирай
3. dichodichev1 - shtaparov
07.03.2020 18:12
www.azb-istoria-bulg
цитирай
4. shtaparov - За "славяни" изобщо не ...
08.03.2020 02:58
dichodichev1 написа:
За "славяни" изобщо не може да се говори - това е термин измислен в немския двор на Московия към началото на 19-ти век сл. Хр. и влиза в картите на Европа от 1822-1824-1826 г. На немски, датски, английски и пр. езици slav, slavе е еднозначно "роб", "роби".
Виж статиите Славяни, Сърби, Влах, Грък, Славянски език, Кирилица и прочее в Азбучна история на българите - www-istoria-bulg точка бе ге

Благодаря- нещата,които споменаваш може да са ми доста полезни но ако си видял и другаде,аз считам думата "славяни" за напълно фалшива и условна- затова я слагам винаги в кавички така,както правя с думите "македонци" (съвременни), "византийци" и с представката "пра",която нашите "любимци" московитите обичат да слагат на дедите ни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 111506
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031