Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2020 01:44 - История на Българите в Европа (2)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 233 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 08.03.2020 01:58


 ВУНД – Кан от българския клан Оногондури* (Олхон-дури, Хайлан-дури, Алан-дара, Алани), родоначалник на рода Вананд*; Българският кан Вунд се заселил от Северен Кавказ в Армения* - на юг от Кол (Колхида), през втората полвина на ІІ век пр. Хр., през периода между 140 и 114 г. пр. Хр.; В района на С. Кавказ, който е между Каспийско море*, делтата на Волга*, долен Дон* и билото на Голям Кавказ, до днес съществуват следните безспорни българо-др.-ирански топоними и хидроними: върхове Дъхта*, Тебулосмта*, Бещау*, Богос*, Домбай-Ульген* (Оглос*), Чугуш*, Пшиш* и пр., хребети Бзъб*, Сунженски (Сун-, Сунга; срв. Сур*), Муров-даг* (срв. Булгар-даг*, Мура*, Мургаш*), Рачински*, Картлийски* (Картал*), реките Сулак*, Терек*, Кума*, Калаус*, Кубан*, Бела*, Черек*, Ардон*, Ингури*, Уруп*, Самур*, Кура*, Баксан* и пр.

В същия район прави впечатление името на град Търнъ-ауз* (срв. Търнов*) и др., като там са и развалините на старите български градове-крепости Булгар-Балк*, Вабандар* и др. Според сведенията от V-VІ в. за 13-те етноса, които населяват С. Кавказ, само българите имат градове и крепости, а броят им е над 300; през първата половина на ІІ в. Птолемей (ок. 80-160 г. от н.е.) също е отбелязал множество названия между долното течение на Дон*, Азовско море (блатото Меотида) с река Вардан* (също Кубан*), билото на Голям Кавказ със Закавказието, Каспийско море* и делтата на Волга* (Ра, Rha) с долното течение на реката (вж. картата по географията на Пнолемей „Сарматия Азиатска“ или „Tabula Asiae II“);

В географията на Птолемей (80-160) от първата половина на II век след Христа в района на Северен Кавказ – населяван единствено от др.-ираноезичните Скити* (от IX в. пр. н.е.) и Сармати* (от VI-V в. пр. н.е.), са поставени няколко названия, които могат пряко да се свържат с живеещите там от 160-140 г. пр. н.е. българи (преселението обаче не е еднократен акт, и след първите български и сродни им групи продължили да идват нови заселници от Запада Азия в ареала на Северен Кавказ и прилежащите му райони, като нпр. българите Кутригури или Котраги* пристигнали в Седморечието* и западно от Урал към втората половина на 39 г. или през 40 г. от н.е.).

Едно от интересуващите ни имена в Птолемеевата география е това на река Алонта* (Alonta), споменавана и като Олонта*, Олхонта (ПД*), която съвпада с днешната Терек* – наричана също Аргун или *Алгун (вж. Л*). Някои изследователи, като нопример П. Добрев, свързват Алонта-Олонта с древно-българите и пряко с името на българския клан Хайлан-дури* (Алан-дара), Олон-дури, Оногон-дури*, ВНДР-и и/или ВХНДР-и (ПД*).

Точно в този район, северно от р. Алонта – в равнината между нея и по-северната река Удон или В-Дон (Vdon fl.), чието име можем да свържем пряко с др.-иранското Дон*: „речен бог“, и вероятно съвпада с днешната река Кума*, е отбелязан и народът Олонде или Олонди (Olonde), носещ име, което напълно съвпада с това на българите Олон-дури или Хайлан-дури, Алан-дара. Северно от там пък е поставен етносът с име Сирби или Сърби (Sirbi), напомнящо за т.н. Сабар, Сабари* – тоест Саки* от клана Масагети*, част от които са известни по-късно и с името Печенеги*. Съвсем наблизо, в равнината западно от хълмовете Ергени*, са посочени и Сакани (Sacani), т.е. Сака, Саки*, известни и като Саклани*, които са др.-ираноезични, в по-голямата си част са номади и по древна традиция са подчинени на Царя на Българите. На юг от тези Сакани или Саки, по средното течение на днешната река Кубан* или др.-бълг. и ср.-българската Куба /2/*, са посочени т.н. Метиби или Медиби (Metibi), чието име изглежда означава, че са обвързани по някакъв начин с Мидийците*, каквито са и членовете на клана Гата*, смятан за част от Древните българи*.

За Вунд се знае, че напуснал Северен Кавказ, където имало брожения между българите (т.е. българите вече населявали Северо-Кавказките земи), и се заселил в региона на Армения “по времето на Първия Аршак” (?), който управлявал 13 години и воювал с Понтийското царство (ПД*).

В цитираното сведение е посочен за времеви ориентир и Понтийското царство*. То съществувало от 301 до 64/63 г. пр. Хр., като вероятно се фиксира индикта от 1 сепнември 64 до 31 август 63 г. пр. Хр., ако не се взима предвид по-старата римска Календарна година, която започвала от 1 март (64 г. пр. Хр.) и свършвала в края на февруари през следващата (63 г. пр. Хр.) слънчева година (вж. Древно-българския календар*). Това означава, че преселението на Вунд и водените от него българи от Северен Кавказ в региона Армения* е станало в периода преди 64/63 г. пр. Хр., защото от 63 г. пр. Хр. споменатият „Първи Аршак“ би воювал с Рим, който вече притежавал Понтийското царство*.

В същия този период има само двама Арменски царе, които отговарят на определението “Първи Аршак”, като и двамата са управлявали по 13 години – Вахаршак или Вах-Аршак (Бай-), Бат-Аршак (140-127 г. пр. Хр.), и наследникът му Аршак І Арменски (127-114 г. пр. Хр.); епитетът Вах в името Вах-Аршак следва да се преведе като Бах, Бай* или Бат*, в синхрон с елинското β – фонетизирано като “в, v” и като “б, b”, което е съзвучно с факта, че едва сина му е вече независим върховен владетел Аршак Арменски или Аршак І [за тази традиция срв., че сина на Булимир* (340-378) до смъртта на баща си е Бат-Алава (Алава-ба/т, Алавив*), а едва след това става Кан Дере* (Дара*); срв. че Бат Оркан* (602-640/645) е известен само с титлата Бат, защото е върховен кан на България само няколко месеца от 602 до 603 година; срв. че Безмер* си остава Бат-Боян* (665-690), защото управлява като върховен кан само 3 години – от 665 до 668 г.; срв. и за по-късно време, че Симеон I (893-927) се обяваява за Самодържец* едва през втората половина на 914 г. или в началото на 915 г., но при всечки случаи след смъртта на баща му Борис I Михаил (852-914) на 2 май 914 г. и след преминаване на свързания с това период на дълбок траур; и прочее].

Според съпътстващи факти българите се заселили в С. Кавказ между 160 г. пр. Хр., когато тюрките за първи път навлезли на запад и заели една част от областта Согдиана*, и 140 г. пр. Хр., когато тюрките заели повече територии в района на Согдиана* и частично на Бактриана*; тези земи явно вече били напуснати от българите след настъпилите климатични промени, довели до водна, флорална и фаунална криза, и голямото земетресение, унищожило столицата Балх* (Балг*) или Бактра* (ББ*).

Тоест българите се преселили от Бактрия* (Балгхара*) в С. Кавказ (през периода 160-140 г. пр. Хр.) относително скоро преди преминаването на Вунд от Северен Кавказ в Армения (станало между 140 и 114 г. пр. Хр.), когато все още тяхното установяване в новите  европейски поселения било в динамичната си начална фаза. Земите на юг от Колхида, където идващия от Северокавказкия район Вунд се настанил, били наречени по името му Вананд* (или Ван);

Вунд вер. е арменизирана форма на българското име – срв. Вхндур = Уногундури или Оногондури*, споменавани също като Хайлан-дури* и Алани (последното наименование не трябва да се бърка с това на Аланите-номади, отбелязвани със същото име Алани*, които най-вероятно са идентични със “скитническите номадски племена… Алхон* и Валхон*”); името Вананд* пък се припокрива с Банат*, както Вах във Вахаршак или Вах-Аршак, в синхрон че елинското β се чете “в” и “б”, е идентично с Бах, Бай* и Бат*, т.е. Вах-Аршак е Бат-Аршак;

Интересно обстоятелство е, че според древната арменска география “Ашхарацуйц” Вунд се преселил в Армения съпътстван от евреи. Споменава се, че те били подложени на издевателства от арменските князе, които са все още езичници (от една страна през ІІ в. пр. н.е. Исус Христа* все още не е родан, а, от друга, християнството, което предполага форма на мирно съжителство и на взаимна търпимост с евреите, е прието в Армения за официална религия през 301 г.). Тези евреи явно са пристигнали в Северен Кавказ от региона на Древна Персия (Партското царство*) заедно с българите в периода 160-140 г. пр. Хр.; защото преди това няма условия, които да предполагат заселването им толкова далече от цивилизационните и търговските центрове и пътища, а и местните етноси явно не ги долюбват. Същевременно знаем, че евреи живеят както в цяла Персия, така и в Бактрия* и столицата Балх* (Балг*) поне от времето на Дарий І* (522-486 г. пр. н.е.). Явно авантюрата им да се преместят и в Армения, въпреки конфронтацията срещу тях, е свързана с факта, че са разчитали на защитата на българите и на Българския кан Вунд. А това позволява да приемем даденото сведение като едно от първите (след тези от Балх* и Бактрия*) и първото за Европа, в които се споменават т.н. Български евреи*. То е важно с позицията си във времето, която е с векове по-ранна от появата на Хазарите* в Европа (от 673 г.) и на Хазарските юдеи (от втор. пол. на VІІІ-ІХ в.).

Вероятно през периода на преселването си от Западна Азия (Баткрия*, Балгхара*) в Северен Кавказ и на Вунд от С. Кавказ в Армения, а и чак до отделянето на Европейска България през 153 г. като самостоятелна държава от Авитохол* (153-173 и сл.), ....




Гласувай:
2



1. dichodichev1 - История на Българите в Европа (2)
08.03.2020 02:38
Българите, поне до АВИТОХОЛ (153-173 и след), били част от държавата Партия* или Партското царство*, позната и като Елинистична Партия* (250 г. пр. Хр. – 224 г. от н.е.), която е управлявана от партските Аршакиди - преки наследници на династията на Балг (Балх). Именно “парти”, “партски принцове“ са наречени българските канове Вананд* – преките наследници на родовачалника Вунд, от опитните римски военачалници по времето на войната на Нерон (54-68 г.) в Армения, които ясно ги разграничили от самите арменци. Това предполага, че българите са излезли от състава на Елинистичан Бактрия* (от 250/239 г. пр. Хр.) при колизиите, свързани с разцепването й на Индийска и Средно-Азиатска след 190 г. пр. Хр., и тогава са се присъединили към Елинистична Партия, управлявана от династията на тъй нар. Партски Аршакиди. А пък тези Аршакиди, управляващи Партското царство* откъм 250 г. пр. Хр. и прогонили Селевкидите (312/305 – ок. 64 г. пр. Хр.) чак към района на Сирия, са много близки родственици на Българската царска династия и извеждали произхода си от царете на Балх* (Балг*), а изглежда също и пряко от Древно-Персийската династия Дарии* (522-305); вж. Вананд (1, 2, 3)*; Артаван*; Древните българи*, Стара Велика България* и пр.;
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 111486
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031