Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2020 15:19 - СТАРА ВЕЛИКА БЪЛАРИЯ = СТАРАТА ИМПЕРИЯ БЪЛГАРИЯ (4)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 86 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.03.2020 09:20


КОТРАГ – вторият син на Кан Кубрат* или Курт*, Курбат* (605-665), който след възцаряването на Бат Боян* (665-690) или след нахлуването на Хазарите* в 673 г., става Кан на т.н. Котрагова България*. За него Теофан Изповедник (VІІІ-ІХ в.) казва: “И първият син (на Кубрат), наречен Батбаян* (Бат-Боян*), спазил нареждането на баща си [Кробат (Курбат)] и останал в земите на прадедите си досега (! ІХ век), а вторият [син] (на Кубрат), негов брат, наречен Котраг, преминал река Дон (“Танаис”) и се заселил срещу първия брат.” (ТИБ*);

Името Котраг не може да се отдели от названието на един от българските кланове – Кота* или Котраги*. Основавайки се върху българската традиция за даване на имена-епитети, която с векове била запазена във Волжка България* и е ясно фиксирана в “История” на Волжко-българския кан и хронист Гази Барадж* (1229-1246), то най-вероятно майката на Котраг – съпруга на Кан Кубрат* (605-665), е била принцеса на клана на Котрагите*. Византийският хронист не съобщава, че другите синове на Кубрат, третият – Аспарух*, четвъртият и петият – Кубер* и Алцек*, са “братя” на братята Батбаян и Котраг, което предполага, че те са били от друга майка или майки.

Вероятно К. се оттегля “зад Дон” - т.е. на север от Дон (или от Донец) и зад противостоянето Дон*-Волга*, които земи били извън пределите на Кубратоата Вътрешна* (Черна*) България още преди инвазията на Хазария в 673 г., и организира там своето крило от държавата със съответните компоненти – Вътрешна и Външна, Горна (Дясна*), Централна и Долна (Лява*). Първоначално областите владени от Аспарух* и К. граничели помежду си и вер. представлявали единна България под управлението на двамата братя (по това време Кубер* е в Панония, а Алцек* е вече в Ю. Италия), в която влизали както земите на чичо им Самбат* (620-675), така и тези на Аспарух*.

Ето какво пише в българската “История” на Гази Барадж* (1229-1246) за идването на Хазарите в Европа. “… отново позачулите се тюркски хакани нападнали [през 673 г.] иззад Агидел* (Долна Волга) върху Саклан* (от р. Урал на запад). Говорят (пишат), че през реката от Тюркестан преминали тогава 150 хиляди кумани, тюркмени-кук-огузи и киргизи, обединени под името на основателя на тюркската държава Хазар (т.е. тук е изброен етническия състав на Хазарите*). Самбат и Аспарух се хвърлили срещу врага, но били разбити и избягалри (отстъпили) със своите части в Киев … Бат Боян* (665-690) повел кимерците (кримляните, българите от Крим и околните земи) срещу хазарите. Противниците се срещнали на река, която нашите наричали Алмъш (Алмыш), а киргизите (тюрките) – Кельмес, и Хаканът Бат-Боян предложил на вожда на хазарите Калга [мир и] да върне незаконно завзетата от него територия на Саклан (по-точно завладяната част от Западен Саклан). В отговор Калга заповядал на своите да преминат през реката, и избухнала ожесточена битка. [Върховният Бог] помогнал на своите раби и заставил вожда на бурджаните (българите от Сев. Кавказ и поречието на Кубан) Кумък (Хумык, принц от рода Дуло, внук на Бат Оркан* /602-603, поч. ок. 641-645 г./) да се присъедини към своите, в следствие на което на българите, при поддръжката на отчаяните храбреци – анчийците*, се удало да одържат пълна победа. От двете страни паднали [общо] 90 хиляди воини, от които 50 хиляди хазари, а Калга бил посечен от Кумък, и от тогава хазарите нарекли реката Алмъш [с името] “Калга” (Калка*).

Хазарите едва отстъпили, а когато Бат-Боян приближил към нях отново, новият хакан Кабан – племенник на стария – му предложил мир при следните условия: хазарите да съхранят за династията на Бат-Боян [цялата] Кара-Българска (Западно-Българска) и Булярска (на изток от Волга) част на Саклан*, а за рода на Кумък – Бурджан* (България, южната част на Сев. Кавказ и Г. Кавказ, заедно с поречието на р. Кубан), в замяна на което Балтаварите* (Бат-Боян и Кумък) се отказват от титлите “хакат” и “кан”, отстъпват на тюрките (хазарите) Сакланските степи [без обработваемите земи] между Долни Дон и Джаик (р. Урал), и [ще] дават за външните войни на хазарите част от своите воини. Кумък се съгласил и заминал за своята Бурджан* (България), а Бат-Боян решил да размисли и сключил с хазарите само примирие. Обаче на обратния път [към Крим] той узнал, че в негово отсъствие Шамбат (Самбат*) и Атиль-късъ (Аспарух*) са завзели неговия Крим и се придвижват срещу него. Хаканът изпаднал в ярост, нехарактерна за него. Опиянен от това чувство той се отправил към Кабан и сключил с него предложения мир. … грамотите били скрепени с печати…

Те заедно се отправили в Кара-Булгар (Западна България). Когато те били до аула Харка* (дн. Харков*), Самбат* (618-676) и Аспарух* (668-699) излезли [с войските си] от Крим от опасения да се окажат затворени там и се устремили срещу съюзниците [Бат-Боян и Калга]. Когато те се приближили, Бат-Боян им предложил без сражение да му се подчинят. Те само се присмели и безгрижно препуснали в бой… Кабан не позволил на Балтавара [Бат-Боян] да встъпи в сражение … и постигнал до победата. Самбат и Аспарух отново се укрили в Киев. Кабан се опитал да превземе града от ход, но българите на Самбат, под знамето на рода Харка, направили излаз и обърнали хазарите в паническо бягство.” (ДТ*, стр. 20-21);

В цитираният откъс никъде не се споменава за Котраг, но е интересно, че земите на крепостта Харка* (дн. Харков) и целият тамошен район, свързван априори с обитаваните от Котраг и клана му територии, са обвързани здраво със Самбат и Аспарух. При това войските на рода Харка, оставяйки непристъпната крепост Харка само на жителите и защитниците й, отстъпили заедно с двамата български канове в Киев, където станали главната ударна бойна част, която объртала “в паническо бягство” хазарската армия;

През 668 г. Аспарух и Самбат отхвърлили върховенството на Бат Боян и ограничили владенията му до областта на Крим. Не е известно каква позиция е заел в този конфликт Котраг, ако е бил жив, но явно владенията му и подчинения му клан влизали в състава на Аспарухово-Самбатовата държава. След като през 673 г. Батбаян* (665-690) препотвърждава правата си (с помощта на хазарските войски) на върховен владетел и властта си над земите северно от Днепър и над “своята” част от васалните (славянски и неславянски) племена на север от Крим, които разделят волжките от днепровските области, К. може би бил принуден (най-малкото заради противопоставянето на Аспарух и Бат Боян, и заплахата откъм Хазария) да организира във владенията си конструкцията на самостоятелна държава. Такова деление и преподреждане, което може би е причината както за подобни реформи в Аспарухова България, така и в завладените от Аспарух земи на юг от Дунава (през 679-680 г.), би могло да стане в периода между 673 и 679 г., но по-вероятно след смъртта на Самбат* през 676 г. От това следва, че за Котрагова България, като за евентуално самостоятелна държава, може да се говори приблизително от периода 676-679 г., около времето, когато и Кубер през 679 г., в координация с Аспарух, нахлул във Византия и се установил в Битолската равнина* - между Шар* на север, източните граници на долината на Вардар* на изток, р. Бистрица* или Олимп на юг и до Северните Албански (Арбандси) планини на запад;

Името К. се образува от основната форма Ко*, която е членувана с пълния член -Т (Тоу, Тоз*), + Ра*, + оконч. Г*, Га за принадлежност (към нещо или някого). Това ориентира значението му към “основният” син или наследник, но след Канартикина*: “престолонаследника” - т.е. съвпада с положението му след смъртта на Кубрат (665), когато е втория от братята си в йерархията и вероятен наследник на Батбаян*. Това само по себе си е още една причина, заради която Батбаян би желал разделяне на силите му от тея на Аспарух и така да ограничи възможностите му да го отстрани от власт и да заеме престола – нещо напълно вероятно и изглежда необходим акт в тези времена на хазарска агресия (същевременно обаче, Батбаян се нуждае от положението си на върховен вожд и (!) жрец* на българите най-вече, за да има повече сили и аргументи както за противопоставяне срещу хазарите, така и за да пази стабилитета на независимото си положение вътре в структурата на хазарската държава, в която участва след 673 г. като автономен федерален съюзник и по-скоро на съдружник).

Доколкото обаче в “Гази-Барадж тарихи” (ДТ*) не се споменава за Котраг, то най-вероятно още при управлението на Самбат и Аспарух от 668 г. насетне, той, с подвластните си българи, е влизал в състава на т.н. Аспарухова България*. Възможно е Котис*, Котокий* и пр. да са наследници на Котраг; вж Стара Велика България*, Кубрат*, Кубер*, Аспарух*, Батбаян*, Българско средновековие*, Волжка България*, Казан* и пр.;




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 111496
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031