Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2020 15:24 - СТАРА ВЕЛИКА БЪЛАРИЯ = СТАРАТА ИМПЕРИЯ БЪЛГАРИЯ (5)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 550 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 10.03.2020 10:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Номадите-скотовъдци Утигури и земеделците Котраги или Кутри-гури (Котраги*), които хронистите свързват етнически и културно с българите (но не по-различно от това, както арабските източници свързват всички Саклани* с българите), водени от Българския кан Булимир* (ок. 340-378), идват и се установяват на запад от Волга чак през 70-те години на ІV в. – може би “в степите на изток от Дон” (защото след време те се оплакват на Ромеийския император от тежките жизнени условия в земите, в които ги настанил Кана на България).

Всъщност двете сродни др.-ирано-езични родови групи – Утиги (Утигури) и Котраги (Кутригури), се заселили в териториите на изток от Кама* и Волга*, и до Седморечието* при река Тобол, още към 38-40 година на І век от н.е. Тук те пристигнали от Хин – земите при Хиндукуш, откъдето са прогонени от настъплението на китайците (127 и 121 г. пр. Хр.) и тюрките (от 160-100 г. пр. Хр. започнали да навлизат в Согдиана* и Бактриана*, и вълната продължила активно до 50 г. от н.е., когато завладели и долината на р. Кабул). Утигурите веднага успели да подчинят Котрагите* и създали общата си държава Буляр* (Бъıларъ, Боилар: “Боилството, Княжеството”, или Ак-Булгар: “Източна България”, от волгобълг. Ак: “Изток, източен”).

На запад, тоест по разделителната линия на голямата и трудна за преминаване долна част на Волга*, още от създаването си около 38-40-та година от новата ера, Утигуро-Котрагската страна Буляр граничела с Кара-Булгар: “Западна България” (от др.-бълг. Кара*: “Запад, западен”). Това съобщение фиксира Българска държава в района на Северен Кавказ най-късно още в началото на І век, а то се потвърждава и от сведението за Кан Вунд*, който се преместил в Армения – на юг от Колхида, идвайки в новите си владения именно от “българските земи в Северен Кавказ”. Един от преките наследници на същият Вунд – Кан Вананд*, е убит в Армения от римляните към средата на І век, от римските войски, изпратени в Арменските земи от Император Нерон (54-68). Излиза, че Вунд – и то само ако е баща на Вананд, а не негов дядо, прадядо или по-древен прародител – е напуснал българските земи в Северен Кавказ не по-късно от 30-те години на IІ век. От това пък става ясно, че Европейска България – наречена Кара-Булгар: “Западна България”, е съществувала в района на Северен Кавказ най-късно от началото на І в. пр. Хр.;

Съществуването на Българската държава в Източна Европа – между Каспийско море и Крим*, най-късно още от началото на І в. сл. Хр., се потвърждава и от още няколко независими сведения. В римската пътна карта Певтингериана, която има късни копия, обаче е изработена през ІІ в. и отразява статуса от І в., съдържа надписа “14 варварски* (др.-ирански, др.-персийски) народа, страната (terra) България”, стоящ в района между Крим* и Каспийско море*. В картата (географията) на починалия в 160 г. от н.е. Птолемей (ок. 80-160), на изток от Дон, освен че започва Азия и Sarmatiae-Asiae, има и надпис: Persaebidi gens magna (т.е. Персебиди народ велик), и той съвпада с положението на источнатата част от Стара Велика България* и потвърждава сведението, гласящо че “българи и перси и влъхви (мидийци*, маги*) са едно и също” (ПД*).

А имаме и фактите в “Историята” на Гази Барадж (1229-1246), където на базата на древни писания, а не на устни легенди, се твърди, че Кара-Булгар*: “Западна България” (от др.-бълг. Кара*: “Запад, западен”) вече съществувала през 38-40 г., когато Утиги (Утигурите) и Котраги* създават своята държава Буляр* между р. Волга и р. Иртиш, носеща и името Източна България или Източна Българска Държава (волг.-бълг. Ак Булгар Йорты, от Ак: “Изток, източен” и Йорты: “Държава”, ДТ*).

Да добавим, че грузинците свидетелстват, че през І в. над тях управлявали владетелите Аспарук* и наследникът му Кардцам* (Кардам*), имащи традиционни български имена, които не се срещат по онова време в именната практика на разнородната и разроена на отделни племена Грузинска общност. Древната Арменска география Ашхарацуйц също твърди, че в района на Северен Кавказ (от р. Кура до Волга и Дон, и от Каспийско море до Азовско море) вече съществувала Българска държава, когато, по времето на Първия Аршак, който управлявал 13 години и воювал с Понтийското царство (съществувало автономно до 64 г. пр. Хр.), от нея се преместил в района на Армения Българският кан Вунд*, заедно със своята част от народа си. Вземайки ги в своето единство, тези древни сведения поставят създаването на Европейска България най-късно през І в. пр. Хр.;

За времето на установяването на Българите в Европа (в Северен Кавказ и Северно-Каспийското кавказко крайбрежие) е показателен фактът на преселването на кан Вунд в планинския анклав Армения, в района на юг от Колхида – при сегашното езеро Ван*. Знаем, че това станало по време на “първия Аршак“ – Арменски владетел, който управлявал 13 години и воювал с Понтийското царство* (съществувало автономно до 63 г. пр. Хр., след което става протекторат на Римската империя). Но в началото на Арменската династия Аршакиди има двама такива владетели – Вахаршак, който управлявал 13 години – от 140 до 127 г. пр. Хр., и сина му Аршак I, който също управлявал 13 години – от 127 до 114 г. пр. Хр.

За решаването на загадката, скрита в израза "по време на първия Арменски владетел Аршак (Արշակ)", е ключово името на Арменския владетел Вахаршак или Вах-Аршак, Va-h-Arshak, Vaʼ-Arshak = арм. Առաջին Արշակ: "Първи Аршак" (140-127). Точно по време на неговото управление Българският кан Вунд* тръгнал от българския регион Северен Кавказ с целия си подвластен клан и се заселил при езерото Ван, давайки му името си и основавайки рода си Вананд*; известно е, че един български принц Вананд е пленен и после екзекутиран от предводителя на нахлулите в "Армения" римски войски на император Нерон (54-68 г. от н.е.), които го обявили за "Партски принц" (т.е. като принадлежащ към висшата аристокрация на Партското царство* = Партска империя, а както знаем римските сведения се отличават със своята точност и прецизност).

Тоест, става ясно, че още преди или най-късно към 150 г. и доста преди 140 г. пр. Хр., българите вече живеели в Северен Кавказ – между реките Дон, Волга и Кура.

Индиректно отпътуването на значителна група Древни българи* от Бактрия (Балгара) към Европа около средата на II век преди Христа се потвърждава и от фактът, че през 160 г. пр. н.е. българската хегемония в региона на Бактрия намаляла дотолкова в земи по периферната северна част на областта Согдиана*, че това позволило там за първи път да се настанят тюрки – племето на т.н. Ефталити, което преминало на запад през голямата, много широка и трудно преодолима гранична река Сър-даря*;

*

За мощта на държавата “Западна България” (волго-бълг. Кара-Булгар, др.-бълг. Кара*: “Запад, западен”, ДТ*), която под управлението на Авитохол* (153 – сл. 173/span>) – от рода Дуло*, през 153 г. сл. Хр. се отделила от Партското царство* (250 г. пр. Хр. – 224 г. от н.е.) и поела по свой самостоятелен и независим път, можем да съдим по един факт, изглеждащ само на пръв поглед страничен. През 235 г. на Римския престол се възкачва Император Максимин І* (19/22 март 235 – април 238, роден 173 г., убит на 65 години). Той изобщо не стъпил в Рим по време на едва 3-годишното си императорство, а само съобщил с писмо на Сената, че поема властта, и продължил да воюва успешно с германците, после с даки и сармати* (“Все монархи мира. Древняя Греция. Древний Рим. Византия, Константин Рыжов, Москва, 2001; също: “Советская историческая энциклопедия, в 16 томах“, Москва, изд. Советская энциклопедия, 1973-1982. Том 8, 1965).

Максимин І, на когото знаем само латинските имена – Гай Юлий Вер Максимин (Gaius Julius Verus Maximinus), е първият т.н. “войнишки император“ или владетел от “периода на военна анархия” в Римската империя (ДИВ*), или “периода на войсковите императори”, който пък се свързва със силното влияние на източнитеварвари” в териториите на Рим (тук под “варвари“ следва да се разбира “др.-ирански по език и култура народи“, в т.ч. българи, скити*, сармати*, саки* или саклани* и др., включително и т.н. хони*, макар че част от тях може би вече били частично тюркизирани в периода между 100 г. пр. н.е. и идването им в Европа през 39-40 г. от н.е.).

Приема се, че Максимин І* е роден в “провинция Тракия” (Г*), намираща се между среден Хемус (Балкана*, Стара планина*) и река Арда*, западно от Причерноморската провинция Хемимонт и източно от Вътрешна Дакия, или в диоцез Тракия – всички земи от делтата и долен Дунав до Беломорието, източно от линията на реките Места* и Вит*, която включва провинциите: Мизия II (Долна М.), Малка Скития, Хемимонтум, Родопа, Тракиа, Европа (вж. АБИ*, с. 4; вж. карта: “293-395 г. Римската империя…“). Името му е типичен римо-латински епитет – от лат. maxime: “най-много, най-вече”, mactus№: “прославен, надарен, отличен, чудесен, доблестен” (срв. и лат. macto: “коля, принасям в жертва; унищожавам; наказвам”, mactusІ: “заклан”, ЛР*), и то само по себе си за нас не говори кой знае какво.

Обаче от особен интерес е фактът, че Максимин по баща НЕ Е от народа на т.н. Готи*, а майка му е Аланка (Г*, с. 38); вж. Халандури*, Онондури*, Алани*, Готи*, Понтийско царство*;

Безспорно бащата и майката на Максимин І* (235-238, род. 173 г.) са висши аристократи на своите етноси. А пък техният брак през 172 г. фиксира сключен мирен и съюзен договор между клана на бащата Мицо* или Мичо* (Micco) част от племето Готи* или по-вероятно Понтийците* (Боспорци), и страната, владетеля и народа на майка му – тук наречени Алани* или Хайлан-дури* = Оногон-дури* [История на императорите, лат. Historia Augusta – биографии на римски императори и претенденти за трона от Адриан (117-138) до Карин (283-285), включително статията “Двамата Максиминовци“ – за август Максимин и за сина му цезар Максим; сборникът е съставен през 4 век; вж също Ат. Орачев – РИД*].

Двете общности, които чрез този брак скрепили съюза си, явно са граничели в териториите по р. Днепър* и в Крим*, като се знае къде са били тогава земите на българите, което е видно от археологическите проучвания, от налични древни карти (Певтингериана) и ранни географии (Птолемей, Ашхарацуйц), и от антични и стари писмени документи. И понеже именно българите доминирали общността от “14 варварски племена, страната/държавата (terra) България” (надпис, поставен между Крим* и Каспийско море* в римската пътна карта Певтингериана, чийто оригинал е от І-ІІ в.), то няма съмнение, че тук под “алани” следва да се разбира Хайлан-дара – тоест Оногондурите*, и управляващият им род Дуло* (Дара*).

При това майката на принц Максимин І* (173-238) е българската принцеса Авава* (Άβαβα, лат. Avava) или Ава-ба (елин. Άβαβα, Άβα-βα = лат. Avaba) – дъщерята на Българския кан Ави-то-хол* (153 – сл. 173/span>), а баща му е Мицо* (Micco), който “живеел в земите на Готите”, но явно не бил гот (вж. Ат. Орачев – РИД*; вж. Готи*).

Сравнете и известният факт, че българският род Мицо или Мичо съществува още много векове със същото фамилно име; Мицо* е принц на България включително и през ХIII век, който става – по правото си на кръвен член на рода Дуло* – даже и Български цар, какъвто става и сина му Иоан Асен ІІІ* или Иоан Мицо Асен (1279); за безспорното право да се възкачват на Българския престол, което имат членовете на рода Дуло* до и през XII-XV век и насетне, вижте също Петър II (IV)*, Калоян*, Чака*, Волжка България*, Фружин* и пр.; 

Максимин І* не би могъл да се възкачи на императорския трон на 19 или 22 март 235 г. (т.е. с началото на Древно-българската календарна година*, вж. Марта*, Баба Марта*, Мартеници* и пр.) без подкрепата на своите роднини – най-вече могъщата бронирана българска войска. А този “дребен” факт за нас е важен и с това, че българите още от първата половина на ІІІ век вече оказвали влияние върху събитията в Римската империя, като при това някои от тях живеели на юг от долен Дунав – нпр. родителите на Гауденций* (пр. 370-?), чийто син е известният Аеций* (390-454).

В подкрепа на българското присъствие в Европейската част на империята е и значителното разпространение там на култа към Митра*, особено като се има предвид, че готите* не са митрианци. Следва да се отбележи и това, че българите били близки само с единия от двата клана на готите (вж. Готи*), което се проследява ясно от българо-готските съюзни отношения и сблъсаци през следващите времена – от Булимир* (ок. 340-378) и Алавив* (378-421), до Атила* (434-453), Буза* или Бузан* (пр.475-488), Алцек* (665-?) и пр., както и от смесените българо-готски бракове (нпр. Ардабур /1/* - бащата на Аспар* /400-471/, е женен за Na. Plintha – дъщеря на готския първенец Plintha /Г*/);

Настаняването западно от река Волга* на земеделците Котраги* (Кутри-гури*) и частично на Ути-гурите, които след І век постепенно и на отделни групи-родове започнали да възприемат земеделието, станало чак към 370 г., с преминаването на голямата река от върховния им кан Булимир* (ок. 340-378, от рода Дуло*); той самият пристигнал към 340 г. с хората си от Западна Азия в региона между р. Кама* и р. Ишим*, и взел властта в утигуро-котрагската държава Буляр* (ок. 40-340 г. от н.е.). Но предводителите на двете общности – Котраги и Утигури, чак през 463 г. пишат прочутото си оплаквателно писмо до Византийския император (ПД*; тогава император е Лъв І /457-474/ от т.н. Тракийска династия /457-518/), тоест точно в периода, когато Кан Еран* или Хрун І (>428/439 – † ок. 463) е заменен от Кан Ирник* (Ераник) или Хрун ІІ (453-?); той пък е последван от Кан Буза* (пр. 475-488), който е наследен от Великият кан Реан* или Хрун III* (488-521).

*

Да припомним, че Българите, в т.ч. Оногондурите* – споменавани и като Хайлан-дур/и или Алан/и (които не трябва да се уеднаквяват с номадите Алани*, вж. Алхон*, Валхон*), вече отдавна живеели в Европа – първите още от 160-150 г. пр. Хр., а държавата им била автономна от 153 г. сл. Хр.; най-последни от значимите кланове, в 39-40 г. сл. Хр., пристигат две големи общности от хони* (“планинци“, т.е. обитатели на планинските полета и предпланинските земи на масива Хон* или Хара*) – Котраги* (Кутри-гури*) и Утиги* (Ути-гури*), които се установяват на изток от Волга* (Ра*, Атил); двете образуват обща държавна формация Буляр*, но са в постоянен етно-културен конфликт една с друга.

Котрагите отсядат в Седморечието* – между билото на планина Урал и реките Ишим и Тургай, но явно част от тях преминали и на запад от Волга, където ги отбелязва още Птолемей (80-160) – най-късно към 145-155 година, в района между Донец и Днепър (Бористенес), като ги записва с тяхното име-нарицателно Хони* (записано Chuni вместо Choni, и то независимо че през XVI-XVII век името е трансформирано погрешно на Хуни). При това там те са в близост (в съседство) с българите Бурги или Burgarii (Burgiones) и Bodini, и Bulensii (Буленсии = Българи), чиито граници на запад – с Римската империя, са поставени по течението на Южен Буг* – от устието му във Borystenes (Днепър*) на изток (областта Сарматия* – Sarmaticae pars, започва на север от Южните Карпати, а в най-южната й част – до Черно море и Дунав, са земите на т.н. Буленсии, вж. ПД*).

Към 340 г. Булимир*, принц от рода Дуло, пристигнал от района на Аму-даря* и Сър-даря в страната на хоните Буляр* (между Ишим, Кама и долна Волга) и поел върховната власт, отстранявайки управляващия род на Ути-гурите, който царувал там вече 300 години. Около 370 година кан Булимир преминал през Волга на запад и явно обединил под скиптъра си западно-българите (кара-булгар*), местните саклани* и наличните групи от родствените им скити* и сармати*. По молба на бедстващото сакланско* ( = др.-ираноезично) племе Уруси*, които готите* преди около година били прогонили от земите им по поречието на днешната река Рос* (също др.-рус. Рус – явно от етнонима на др.-иранското сакланско племе Уруси) и на север от нея по реките Стугна и Ирпин (укр. Їрпїнь, рус. Ирпень) – все западни притоци на среден Днепър, Българският кан провел наказателна акция срещу казаните нашественици. С българските си войски, а вероятно и с бойните сили на самите саклани* Уруси, кан Булимир изхвърлил готите от уруските земи (от поречието на Рос или Урус до това на по-северната река Їрпїнь-Ирпен – десни притоци на Днепър*), като тази съдба сполетяла и съюзните им околни готски общности. Разгромените готи* поели по мигрантския си път към Балканите*.

Може да се предположи с голям процент сигурност, че именно при тази наказателна бойна акция срещу готите*, проведена от българите във времето между 370 и 373 г., Българския кан Булимир* (пр. 340-378) и сина му – бат Алаба или Алавив* (пр. 378-421), видяли и оценили стратегическата височина и божествения вид на голия скален връх-чукар (др.-бълг. Чуката*, в.-бълг. Джукетау*) на днешното Киевско възвишение – изключително подходящ и удобен за преклонение, отдаване на почит и правене на жертвоприношения, песнопения и жертвени пирове за възхвала на Върховния космически бог на българите и на всичките други български божества, мъртви герои и предци (доколкото е останало нещо от неговия тогавашен девствен и величствин вид, при положение че сега, след много катаклизми, урбанизации, войни и тотални бомбардировки, там – тоест на западния висок бряг в Киев, най-извисената земна точка е 196 м. надморска височина, при най-ниска точка 91 м. до брега на Днепър; т.е. в периода от 370 г. поне до 863 г. – приемането на християнството в Царство България и в неделимия от българската държава Киев, или до 991 г. – вторичното приемане на християнството в Киев и Киевския феод от Владимир I Киевски /980-1014/, върхът бил с височина към 215-220 м. надморска височина, като от него през заобикалящата го отвред равнина на цели 280 км източно, на 245-250 км южно и на 80-90 км западно нямало толкова висока земна точка; вж. карта: 371-373 г., географията на Украина). 




Гласувай:
0



1. soeasy - пич,
08.03.2020 15:48
що ми се струва, че спамиш
ти смяташ ли, че спама тук, в блог.бг, е бестселър пик?
ако не е обикновена свинщина и искаш да те прочетат,
то сервирай черешката на ден, не като компот..
цитирай
2. dichodichev1 - soeasy
08.03.2020 19:35
Пич,
Ти си безпощано неграмотен и явно не си чел моя сайт "Азбучна история на българите" (www.азб-istoria-bulg точка бе ге), който разработвам от 1990 г. и чиито откъси публикувам.
цитирай
3. kirk - Значи имаш сайт в който да се изхождаш
14.03.2020 01:39
Значи имаш сайт в който да се изхождаш, ами тогава какво правиш тука - копи-пейст на фекалното производство ли???
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 194232
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031