Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2020 20:41 - СТАРА ВЕЛИКА БЪЛАРИЯ = СТАРАТА ИМПЕРИЯ БЪЛГАРИЯ (17)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове:
0



 Знае се, че хегемонстващите над Западната част на България Аварски хакани в годините на Тубджак, Бат Оркан и Гостун, налагали участието на български войски в своите нападения срещу византийските земи. Но същевременно уравновесените преки отношения на България с Византия в същия период – при Тубджак* (587-602), Бат Оркан* (602-603), Гостун* (603-605) и Кубрат* (605-665), която граничела с българите на обширния лимес от Долна Мизия и делтата на Дунав, до Крим и до Кавказ – на С. и Ю. от Лазика (Колхида; южно от Кол или Колх са българските области Тайк и Вананд*), позволило градивно развитие на С.В.Б. и спокойствие.

То било нарушено чак при настъплението на Арабите по крайбрежието на Каспийско море* - през Дербент* към Терек*, Кума* и СИ Кавказ в 652-653 г., и последвалия им натиск. Промяната в управлението на С.В.Б. през 603 г., когато Аварския хакан организирал преврат за свалянето на Бат Оркан* (602-603) и издигането на престола на “наместник съй” – Гостун* (603-605, †618) – по-малък брат на Бат Оркан, е доста показателна. Защото нито българския престол бил узурпиран от аварите, нито бил променен царстващият български род; т.е. Аварският хакан не бил в състояние да се бърка по-грубо от това, което направил, във вътрешните работи на България и да прави каквото му се искало. Явно той трябвало да се съобразява не само със силите в Аварския хаканат и в България, но и с външните фактори.

По ред причини Гостун-Албури можел да бъде само наместник на Кубрат, който по това време е в Цариград, най-вер. като гарант по последния мирен Българо-Византийски договор – този от 597 година. Същевременно в “Именникът” ясно е подчертана смяната на родовете – от Ирник* (който е Дуло*) към Кубрат (който също е Дуло*), като Гостун* е Ернак* (т.е. Ирник*). Вер. именно по тези причини, както говорят някои косвени сведения, първата работа на новият Кан Сибиги – Кубрат*, след възкачването му на престола в 605 г., била да си осигури жизнено и многобройно поколение, което безспорно е свързано и с укрепването на властта чрез бракове [както казва Аша (Аса*): “Който сее жито, той сее праведност”, а също “Има само един път, това е пътят на Аша (Аса*), всичко останало е безпътие” – вж. Ахурамазда*, Ахури*, Митра*, Фарн* и пр.; колкото до варияцията между “с” и “ш”, тя съществува и до днес – и сега се казва Бургаски и Бургашки, и пр.].

След 610 г., когато се възкачил Византийския император Ираклий (5, Х, 610 – 11, ІІ, 641, род. ок. 575), и най-късно през 619 г., Кубрат* (605-665) започнал да изтласква Аварите на запад – вер. до Серет* (от корена Сур*), където е българският вал Прут*-Серет, а може би и до р. Олта* или р. Черна* и до Банат*. Това не може да се отдели от значението на Онгълът* – важен с функцията си на Източно-Карпатска врата (като Каспийските двери* с Дербент* - също във владение на България до 652 г.) както за С.В.Б., така и за Византия, за която и двете “врати” били част от таксиста й – “установеният (световен) Ред”.

Настъплението на България срещу Авария било предизвикано от стигналото до крайна наглост и цинизъм поведение на Аварския хакан спрямо Западна България (страната на запад от Днепър). След смъртта на Българския кан Тубджак* (587-602), Хаканът искал от нововъзкачилия се Бат-Оркан* (602-603) да воюва против волята си заедно с аварите срещу Византия. При съвместните сражения пращал в началните, най-тежките и самоубийствени атаки българските войски, а когато след това аварските части настъпвали към омаломощения пронивник, но въпреки всичко претърпявали провал, той обвинявал безсрамно единствено българите. Недоволен от Бат-Оркан*, Аварският хакан организирал преврат, успял да го свали от престола и поставил на негово място по-малкия му брат Гостун*, познат и с името Албури* (603-605, †618). Детронираният кан Бат-Оркан потърсил сигурност и убежище във византийската част на Крим, където за недълго време останал на византийска служба.

Гостун*, който имал за пример станалото с Бат-Оркан* (602-603), явно проявил повече такт и дипломатичност, и съумял да балансира по-дълго отношенията си с Аварския хакан, като изглежда приемал васалното си положение спрямо него. Същевременно, обаче, именно по негово време и то относително скоро след възкачването му е осъществен акт, който бил в ущърб на Аварската политика. А именно, че през пролетта на 605 г. на Източно-Българския престол се възкачил като напълно автономен владетел Гостуновия син Курт* или Курбат* (605-665), познат в днешната историография и като Кубрат*. Той се ширел в земите от Ю. Буг и Днепър до Дербент* на Каспийско море и р. Кура*, а според известните ни данни столиците му били Аскал* (днес Киев*), Балтавар* (днес Полтава*), Фанагория*, Булгар-Балк*, Вабандар* (всъщност всяка област имала своя столица, която се превръщала в държавна столица при пребиваването на Върховния кан в нея). За да се възцари самостоятелно на трона на Източна България, макар и при някакви извънредни обстоятелства и в обкръжението на опитни по-възрастни съветници-родственици, Курт или Курбат е трябвало да има навършени поне 14 години или може би 16 години. В този смисъл, а и без да изключваме възможността да е коронован и на 18-21 годишна възраст, неговото раждане следва да се постави не по-късно от 591 г. или 589 г., когато все още управлявал дядо му Тубджак* (587-602).

Фактите говорят, че актът на възцаряването на Курбат в 605 г. не се отразил пагубно на Гостун*, а може би даже укрепил положението му спрямо Аварския хакан. Даже и Бат-Оркан* повече не се страхувал от аварите, напуснал службата си при византийците в Крим и се завърнал на запад в апанажа си, който обхващал земите между Прут* и Южен Буг, където столицата му била Кашан* (днес Кишинев). Според други сведения това изглежда станало възможно заради факта, че Аварския хакан (582-604), който управлявал от 582 г., бил свале ни убит през 604 г., а на Аварския трон се възкачил нов хакан (604-619).

Само в “Именника*”, писан вероятно по поръчка на Аспарух* (668-699) към 678 г. (вж. ПД*), е отбелязана съществена промяна на позицията на Гостун (603-618), чието управление в положението на “наместник същ” е ограничено на две (2) години, от възшедствието си в 603 г. до възкачването на сина му около май 605 година. Независимата позиция на Източна България, върховенствана от Кубрат, вероятно имала отрицателно въздействие върху аваро-българските отношения между Авария и Западна България, управлявана от Гостун и съседстваща непосредствето с Аварския хаканат. Напрежението постоянно растяло, заедно с годините и амбициите на новия Аварски хакан (604-619). Тогава, през 618 г., след едно злополучно нападение на отряд авари срещу васални на Гостун склави (славяни), при което склавите се разбунтували и разбили натрапниците, се стигнало до развръзката. Бесен от факта, че някакви си роби-склави си позволили да вдигтат ръка срещу господарите-авари и виждайки в този акт ръката на господаря им – Българския кан, Аварският хакан (604-619) поканил по някакъв измислен повод в своята столица Гостун* (603-618) и веднага безсрамно го убил. След това цинично кърваво престъпление войната между България и Авария станала неизбежна.

През втората половина на 618 г. или в самото начало на 619 г. Курбат и Бат Оркан* сключили договор с Византия, като заедно с това Курбат получил и сана Патриций (вер. това било предшествано от активен дипломатически диалог с приятеля от детството му Ираклий /610-641, род. ок. 575 г./, който още при встъпването на престола през 610 г. трябвало да поднови договорите на Византия със съседите й, включително с близката до Константинопол могъща България). Хронистът Никифор описва така събитията:

“По същото време господарят на Уногундурите (Оногон-дурите*), Кубрат, племенник на Органа* (Бат Оркан*), встъпил (618 г.) срещу Хагана (Хакана*) на Аварите* (604-619). Той се отнесъл много зле с войската, която била оставена от него, и я изгонил от своята земя (владенията на баща му Гостун, които включвали Седмоградско* и земите до Висла*). Отправил (от есента на 618 до пролетта на 619 г.) пратеници при Ираклий и сключил с него мир, който те запазили до края на живота си, защото той (Ираклий) му изпратил подаръци и го почел с достойнството Патриций” (по ММ*).

Ираклий имал повод да удостои с високата титла Кубрат - и двете порти, Кавказката (проходите и Дербент*) и Източно Карпатската (Онгъла*), били вече в сигурните ръце на силен ромейски съюзник, стабилизирайки и гарантирайки важният за Византия таксист (“установеният Ред”). Точно този българо-византийски мирен и съюзен договор развързал ръцете на Ираклий І (610-641) и му позволил да води преговори с Аварите още през същата 619 г.

Обаче по време на пътуването си към Хераклея, където трябвало да се срещне с Аварския хакан (604-619), Ираклий І бил нападнат из засада от аварите и едва не е пленен от тях. Нападателите “се сдобили с богата плячка от обоза, а след това опустошили цялата земя досами стените на Константинопол и отвели близо 270 000 пленници към Панония. Това [обаче] не обезкуражило Ираклий ...” (ББ*). А не го обезкуражило точно защото договора му с Кубрат* създавал такава конюнгтура на Балканите*, в която Авария ставала слаб и губещ елемент.

В пряка връзка с този договор през 619 г. Кубрат изпраща брат си Самбат* (Само*, Сама*) да започне изграждането на голяма каменна стратегическа крепост при укрепеното селище Аскал* (дн. Киев*) по Среден Днепър. Крепостта, наименувана с прозвището на Кан Кубрат – Бащу*, била завършена преди 623 г. Тя е на главният път, идващ от Варшава* и Червен* (дн. Люблин, Ю. Полша), както и на този от Вроцлав* и Краков*. От кръстовището Аскал* (Бащу* = Киев*) пътят продължавал по Днепър* към Черно море*, делтата на Дунав*, византийски Крим* и Византия. Друг път минавал от Аскал* (Киев*) през Балтавар* (дн. Полтава, от която на ден път са погребани Бат Оркан* и Кубрат*) за С. Кавказ и Армения*. Трети - през пазара Балчуг* (Кучково*, Москва*) по Волга* към Кавказ, Каспийско море, Дербент* и пр.; и на изток от Каспийско море (както и през морето с кораби) към Ср. Азия – Хорезъм, Бактрия*, С. Персия и Синд* в Индия (от там е родът на Микаил Бащу*), където продължавали да живеят българи (заселени през 190 г. пр. Хр. – вж. Древните българи*) и да съществува център на търговия.

Най-вероятно чак след завършване на крепостта Бащу (Киев*) и укрепване на целия западен край на С.В.Б., Кубрат изпратил брат си Самбат* срещу Аварите в Сулу* (“Среден Дунав”) – Панония, Чехо-Моравия, Полша и пр. Този ход на Кубрат* (605-665) има своята предистория, свързана с действията на съюзника му – Византийският император Ираклий І, по отношение на Аварския хакан:

“През зимата на 622-623 г. Ираклий изпратил на Кагана (Хакана* на Авария*) 200 000 златни монети, като в същото време му предоставял под формата на заложници и мнозина от децата на най-видните ромейски (византийски) аристократи, включително и своя собствен син. По този начин ромеите искали да осигурят тила си и да се съсредоточат върху военната кампания срещу Иран (където Шах е могъщият Хосров или Хосроу ІІ /590-628/), която обещавала да бъде изключително напрегната и кръвопролитна. Но политиката на Ираклий имала временен успех...” (ББ*).

Явно нестабилните византийско-аварски отношения, в контекста на българо-византийския договор и личното разбирателство между Кубрат и Ираклий, била една от основните причини, заради които Кубрат изпратил през 623 г. брат си Самбат* срещу Аварите в Сулу* (в Панония, дн. Унгария). При това укрепването на западната българска граница – срещу Авария, което започнало от 619 г., най-вероятно вече било приключило. Поводът за българските действия бил агресивното поведение на Аварите срещу Панонските българи*, а вер. и срещу опитът им да завладеят солниците в Сулу* (около Солноград*, Szolnok на Тиса*, дн. в Унгария). Други възможни причини за синхронизираните с Византия действия на Кубрат*, са традиционно обтегнатите българо-персийски и армено-персийски отношения (през 622 г. Мохамед се преселва от Мека в Медина, а арабско-мохамеданската експанзия извън Арабския п-в ще започна години след смъртта му, която настъпила през 632 година). 

През 623 г. Самбат* тръгнал в поход на запад от крепостта Бащу* (Аскал*, Киев*), която построил за 4 години – от 619 до към края на 622 и началото на 623 година. Той застанал “начело на голям отряд Българи, Анчийци и Саклани-уруси (саклани* от племето на вожда Урус* /†ок. 370 г./, които живеели от Киев до поречието на р. Рос*, намираща се южно от Киев*) … Той успял бързо да разгроми Аварите и да завладее страната им...” (“Гази Барадж тарихи”; ДТ*, ЗБ*; срв. и “Сказание за дъщерята на кана”- СБ*).

Обаче през 625 г., или още в края на 624 г., Самбат отказал да се върне в С.В.Б. и създал независима българска държава, която нарекъл Дулоба* - “Върховенстващият Дуло”, а в историята е позната и като “Държавата на Само”*. Тя просъществувала до 658 г., като контролирала земите между Далмация, горна Драва*, Сава*, Карпатите*, Франкската империя и Балтийско море* (три века по-късно в тези земи се формира Великоморавия*, като Самбатовата държава е още едно обстоятелство, оправдаващо думите на Великоморавския княз през 863 г. към Византийския император, че иска да му бъдат изпратени учители, които да въведат говорим за поданиците му език; доколкото в Самбатовата Дулоба* се говорело на български, който бил основен държавен, административен, военен, данъчен, търговски и стопански език в района още от времето на Кан Реан* или Хрун ІІІ* /488-520 ?/, то едва ли има съмнение, че Кирил и Методий* са наложили във Великоморавия* именно говоримия българския език = словенски*, а не някаква форма на езика на склавите = славяни*).

Заради отказът на Самбат* да се върне през 625 г. в С.В.Б., той през 626 г. “получил от [Кубрат] Бащу прозвището Кий – “Отрязан, Отделен, Отцепен, Отсечен, Откъснат”; но след като бил прогонен от армията на Франкската империя през 658 г., Кубрат “все пак” го приел отново и му позволил да управлява крепостта и областта Бащу (Киев*), а вер. и цялат СЗ част на С.В.Б., която по-рано била лично владение на баща им Гостун* (603-618); при това Гостун също бил по-младият син на Тубджак* (587-602). Точно по името на Самбат* и по прозвището му – Кий, пристигналите с кана си от Дулоба* през 658 г. “Дулеби”, по чието нарицателно областта от р. Десна* до ЮЗ Полша и Карпатите била именувана Дулебия*, нарекли и града Самбатис* и Киев (вж. Киев*).

Прави впечатление, че “прокълнаването”, което отправил Кубрат към брат си Самбат*, наричайки го “Кий” - “Отрязан, Отделен, Откъснат” и пр., е много по-сериозно, отколкото изглежда на пръв поглед. Това се подчертава и от уж мимоходом споменатото колебание, че “все пак”, “въпреки прегрешението” Кубрат “му простил” и му поверил “отново” крепостта Бащу* (Киев*) и княжеските правомощия. Всъщност какво знаем, че е станало?

През 625 г., явно след като е изпълнил поставената от Кубрат* задача да подчини и да преуреди административно Аварския хаканат*, Самбат* отказва да се завърне от Панония и Сулу* в С.В.Б.; и то въпреки че Върховния кан Кубрат настоятелно го вика, т.е. му заповядва. А “през 626 г. Аварския каган (хакан) събрал огромна войска от Авари, Българи и Славяни* (Склави*), и обкръжил Константинопол. Персите (Хосроу ІІ /590-628/) също изпратили войска, която да затегне обръча около византийската столица откъм Мала Азия и да помогне на Аварите (т.е. на Самбат*). [Единствено] ромейският флот, гръцкият огън и чудотворната намеса на Св. Богородица, според жителите на Константинопол, спасили столицата от ,,варварските” пълчища.” (ББ*).

Георги Писидийски (VІІ в.) описва събитията така:

“Защото славянин [склавин*] се беше споразумял с хун (авар*), скит (саклан*) с българин и пак мидиец (перс*) със скит (саклан и българин), те имаха различни езици и земи, бяха разделени и [заедно с това] дълго време се намираха в близки отношения. Повдигнаха обща война против нас (Византия) и искаха да си задържат собственото безверие (пред-християнска традиционна вяра) в сравнение с нашата истинска [християнска] вяра. От една страна бушуваше беснеещата скитохранителка (българопазителка) Сцила, а от другата страна отекваше силно персийската (мидийската) Харибда”.

Авторът съобщава също, че Аварския хакан бил заповядал на Славяните (склавите*) да нападнат града с лодки еднодръвки, в които славянските бойци били “смесени с българи (ББ*).

Свързват се географски Склави (Славяни) с Авари и Българи със Скити (Саклани*), но също Перси (и Мидийци) с Българи (езиково и културно, въпреки че Персите са вече тюркизирано от към І-ІІ в. общество и след ІІІ в. ползват т.н. пехлевийски език – тюркизирана и редуцирана форма на древно-иранския език и терминология)... Явно Българите, участващи в това мощно и добре организирано настъпление срещу Константинопол, са тези на Самбат и частите на Панонските българи, което не изключва и присъствието на български войски от Долната земя охридска* и областта на Странджа и Родопите.

Нужно е да се отчете фактът, че по това време, още от 623 г. и поне до 658 година, Аварския хаканат е под пълната зависимост на Българския кан Самбат*. Затова нападението срещу Константинопол и Византия през 626 г. явно е организирано и осъществено от Самбат* (618-676), а не от поредния Аварски хакан (619-?), който дължал положението си единствено на крехкото благоволение на господаря на Дулоба* (вж. също Алциок*). От това следва и логичният извод, който е в ситхрон с традиционните връзки между Бъгария и Персия – без значетие, че понякога са съюзни или мирни, а друг път дипломатични или открито враждебни (вж. Заберкан*) – че именно Самбат* влязъл във връзка и съзаклятие със Сасанидския шах Хасров ІІ (590-628), осигурил участието на персийските войски в действията срещу Византия и планирал и организирал цялата обсада на Константинопол. Затова, при тези обстоятелсва и факти, Курт* или Курбат* наплно заслужено обявил брат си Самбат за Кий*: “Отсечен, Откъснат, Изкоренен, Мъртав”.  

Напрактика действията на Самбат* са против мирната и съюзна политика, водена от Курбат* (605/619-665) спрямо Ираклий І (610-641), и провалят общия фронт на България и Византия, целящ да предпазва Константинопол и Византия от синхронни военни настъпления, идващи от две срани – едновременно откъм М. Азия и Персия, и откъм Балканите* (Аварите и съюзните им склави* и други племена). Същевременно трябва да се има предвид, че по това време България, управлявана от Кубрат*, не е имала полза от отслабването на Византия, като вероятно добре се е разбирало, че стабилността на България е била функция от стабилността на Византия и обратното.

***




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 111572
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031