Битието на град Анау се отличава с голяма продължителност и интензивност, като са открити 17 метра културни напластявания – изключителни дори за селищата на Юга – т.е. тези в Двуречието; характеризира се с високо развито земеделие: хромели, зърна от ечемик и пшеница; налични са жилища във всички пластове – още от най-древния, които са изградени от сурова глина (т.е. по определена технология) и често са покрити със стенна живопис (вж. Хипербореи*, Бореи*); оръдията на труда са от кремък, но във всички пластове има медни шила, листовидни ножове и пр., като медните предмети говорят за металургия, която била развита някъде в околните страни (най-близката и значимата е Балгара* или Бактрия*), както и за наличието на търговия със съседните градове, области и етноси; керамиката се отличава с хубава писана геометрична украса, често срещана на юг в Предна Азия – в селищата на Иран (Сиалк) и Месопотамия (Двуречието); да се има предвид, че геометричната орнаментика е характерна както за Древните българи* (обитаващи съседната на Анау област Балгара* или Бактрия*), така и за Европейските българи от античността, през средновековието, та до ден днешен, отличаваща ги от всички околни и подчинени им народи – елини, римляни (ромеи, византийци) и гърци*, унгарци* (угри*, маджари*), влахи*, славяни*, етнически сърби*, украинци, татари, руснаци*, османски турци* и пр.;

Името Анау е от Ан*: “небе, чист, висок, извисен, божествен” и пр., като вероятно носи името на местния Върховен бог Ан*, каквато била традицията при Шумерите* и в другите древни градове от Двуречието и в цяла Западна Азия в продължение на десетки векове. В този смисъл Анау може да се преведе като “Анов”, “На (Вълховния бог) Ан владението”, “на Ан града”, “Ановата земя”, “страната на Ан”; вж. Каспийско море*, Балх*; срв. Тарима*; вж. Древни българи*, Билга-мес*, Билга /3/*, Шумер /2/*, Шумеро-Акадска митология*;