Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2020 11:18 - Бьлг, Бълг - СТОЛИЦАТА НА ДРЕВНА БЪЛГАРИЯ
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 163 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 11.03.2020 11:32


БАЛХ (1) – в картите от ХV-ХІХ в. е отбелязан като Balkh, Balk, Balck, = *Balqh, *Balgh, т.е. Балг, Бълг (срв., че Valahia, Walachia е всъщност бълг. Вълахиа, Вълахия, от вълага«: “слагам, поставям в нещо, влагам; затварям; определям, ограничавам”, днес областта Влахия: “Влашката равнина”); късен перс. Бдлх, Балк [ﺒﻞﺦ]: “град и район в Афганистан”, който свежда ранното “г” и “к” към “х”, срв. Болгар, Болкар [ﺒﻞﻐﺎﺭ]: “българин, българка; България”, Болгари, Болкари [ﺒﻞﻐﺎﺭﻯ]: “български; българин, българка” (ПС*, т. 1, стр. 216, 217); Балх, Балк, Балг или Балг, Бълг, е град-крепост, столицата на Балхара*, Бългхара*, наричана също Бактрия*: “благословена, свещена”, от Ба*: “върховна, върховенстваща, главна”; и елините на Александър ІІІ Македонски – Велики или Искандър* (329-323), приемат разпространеното в Азия название Бактра, а за страната - името Бактрия*. Арменците го наричат “Царственият Балх” - название което може да се отнася и за Булгар Балк* в Изт. Кавказ, за който пишат хвалебствия и арабите през 652 -653 г. (вж Стара Велика България*); Б. е отбелязан на карта за земите около р. Окса* (Oxsus, Амударя*) през ІV в. пр. Хр. (N.Sims-Williams. New Light on Ancient Afganistan. London 1999) всред други български градове: Варна* (Warnu), Мадар* (Madr), Рабатак* (Rabatak, срв Батак*), Саминкан* (или Саминган - Samingan), Сурк Котал* (Surkh Kotal), Бамян или Бамиан (Bamyan), Роб (Rob), Ках (Kah), Тармид* (Tarmid, срв Царевград Тарнов) и пр.; От древните народи в Двуречието*, които осъществяват и първите империи във Вътрешна Азия, Б. е наричан “Майката на всички градове”, а царската династия на Б. е смятана за първодинастия, от която водят началото си династиите на Асирия и Персия, а вер. и на Шумер и Акад*.

Основаването на Балх е станало преди това на град Суза (археологическата Суза І - около 5100-5150 г. пр. Хр) и град Анау* - изграден в ІV хдл п.н.е. Причина за съграждането му може да е както настъпилото световно засушаване към 5 000 г. пр. Хр. и продължила до 3 800 г. пр. Хр., което наложило разместване на човешки маси и нова степен на обществени отношения у народите в Двуречието* (Месопотамия*) и във Вътрешна Азия (вж ІІ*), така и промените от 6000-5500 г. пр. Хр., които се изразили в появата (ср. на VІ хдл пр. Хр.) и хегемонията на култа към Тангра* във Вътрешна Азия. Най-вероятно основаването му следва да се свърже пряко с появата на българския етнос, което според последните генетически изследвания е станало 7800 години преди 2005 г. (ИК*), а според компонентите, заложени в Древнобългарския календар*, това е станало точно през 5 792 г. пр. Хр., началната календарна дата;

Важна предпоставка е средищното положение на Балх на културния, търговския и етническия път между Западна и Източна Азия. Теоритично не може да се изключи и версията, че Заратустризма* от ІІ хдл пр. Хр., налагайки с новата философия и други традиции, е в основата на култа към Балх, но редица предпоставки показват, че този култ е от времето преди опитомяването на коня* в кр. на ІV и нач. на ІІІ хдл. пр. Хр. Израз на висшето положение на града и района е превръщането му в култово място с нарицателно Бактра* - Бактрия*: “благословена”. Много факти говорят, че точно там се е намирало главното прорицалище на Вътрешна Азия, а след създаването на азиатската империя от Шарукин І* (2369-2314) – и на цялата Западна Азия. Затова Ксеркс (486-465) пренася от Йония (от Дидима при Милет) в Бактриа, по-ночно в столицата й Балх, и едно от трите главни Елински прорицалища – Прорицалището на Аполон, заедно с Оракула му (другите две са  Перперикон* и Делфи). Аполон е елинският бог на Слънцето, а това показва, че българското светилище в Бактия също е било на Слънцето* - българските Фа* и Митра*, както и Фарн*, което е видимия образ на Небесният бог – първоначално Тангра*, а от ІІ хдл пр. Хр. и на Ахурамазда*; при това българският култ към Слънцето* е неразривно свързан с култа към Огъня* и към Мада* - почитан от българите на Балканите в ритуалния комплекс Мадара*;

Следва да се има предвид, че след Ксеркс (486-465), който пренесъл Прорицалището на Аполон от Дидима в Балх, ситуацията с великите прорицалищни центрове на Древния сват (Зап. Азия и Европа) била отново променена още преди времето на Александър ІІІ Велики или Александър ІІІ Македонски (356-323, Македонско-елински цар от 336 г.; Александър прекарал четири години в Бактрия* /= Балгхара = България/ – от началото на 329 до 326 г. пр. Хр., като през 327 г. се оженил за българската принцеса Роксана*, майката на Александър ІV /323-305/). Защото прорицалището в Делфи пострадало съществено още през 373 г. пр. Хр. при земетресението (или удар на метеорит или комета – около деня на катаклизма нощем небето светело), което станало в района на Южните Балкани или на Източното Средиземноморие. Тогава бил прекъснат притока на благовонен упойващ газ (етилен ?), проникващ в прорицалището от процепите на двата разлома, които се пресичали във формата на “х” под храма, където правела пророчествата си Пития; нейното последно предсказване е фиксирано в писмените извори през 363 г. пр. Хр., когато, според днешните изследователи, прорицалището престанало да съществува като такова (His., 1-2 февр. 2011).

Погледнато в тази плоскост, става ясно, че Александър ІІІ Велики (356-323) и елинско-македонското общество от периода на неговия живот и десетилетията след това, обърнали специално внимание на три прорицателски светилища: – 1., това на Балканите в Перперикон* или Татул*, което било на Дионис (ТЕ*) и е пазено от тракийското племе Беси (Х*); 2., това в Египет, в Амониум (Amonium) или оазиса Шива (Siwa Oasis), което Александър посетил за съвсем кратко време през 333-332 г. пр. Хр.; 3., това в царствения Балх – столицата на Балхара (Балгхара) или Бактриа*, където той останал почти цели 4 години (от края на 330 до кампанията си към Индия през 326 г. пр. Хр.);

Фактът, че столицата Балгх (Балг, Балх), наричана и с епитета Бактра: “благословена, свята”, е свещено място за човечеството, а жителите на Балгх-Бактра (града и страната) са пазители на почитта към Бога и божествата и стражи на Божествените закони в Света, е запазена в паметта на хората и през средновековието, включително и в земите на Източна Европа, намираща се под културната хегемония на България и българите. Например, в руската хроника “Повест временных лет” е записано в текст от Х-ХІІ в.: “Такъв е законът и у Бактрианите, … те по Завета на предците и от благочестие не ядат месо и не пият вино, не творят блудство и никакво зло не правят, имайки (носейки, пазейки) великият страх на Божията вяра (т.е. – пазейки великият закон на Божията вяра). Иначе е у съседните с тях Индийци; това са убийци, сквернотворци и гневливи свръх всякаква мяра… Свой закон има и у Халдеите, и у Вавилоняните: майките да взимат в ложето, блудство да правят с деца и да убиват. …” (ПВ*);

Според елинските летописци, посетили Балх (Балг, Болг) по времето на Александър ІІІ Велики (330-323) и непосредствено след това, града носел имената Бактра и Балх (Балгх или Балкх – Balkh, Balck), и Зараиспа* (ПД* - БХ). П. Добрев превежда името като “градът на Златните коне” - от ЗАРИ: “злато” и АСПА: “кон”. И може би донякъде има право - много вероятно е такава да е била народната етимология, която елинските хронисти да са предали на това име. Многобройни са обаче фактите, които показват, че елино-македонците (пеласги по произход, Х*) от онова време не само фонетично преиначават персийско-българските думи, в частност имената, и ги редуцират и трансформират, но в по-късните епохи тези думи също търпят грешно разчитане, преписване и промени, които водят до създаване на изкривена представа за тях в днешната им битност. Например, Шарукин* е елин. Саргон, Набуку-Дара-Цар/а* е елин. ж. р. Навуходоносор, познатото ни като елинска форма Кюбрю (Х*) е българското Кубер и Кубар* - в падеж Кубра (срв. също Кубрат, Курбат), а някои дори не са елински форми на истинските имена, ами прякори, дадени на лицата от самите елино-македонци (вж. Х*, Древните българи*).

Имайки предвид това, за значението на Зараиспа можем да се обърнем към др.-иранските и авестийските термини: срв. авест. sara-, sarah-: “глава, връх, цар”; zara: “стремеж, цел” са базови термини, докато са производни думите zaranya: “злато”, zairi- “жълт, златист”, zairita: “жълт” (едва в нов.-перс. zard: “златен”, zardalu: “златен плод”, но средно-перс. и ново-персийския нямат връзка с др.-българския, въпреки общата авестийско-др.-иранска основа, върху която стоят и от която тръгват). Коренът във втората част на името е Ис* (от Ас*), авест. asu: “стъбло, стрък; ствол, база, скелет”, но срв. и за редуцираното Спа-: авест. spa: “куче” (мид. spaka), род. със spanah: “святост”, spъnta: “свят, светец”, е от sa-: “сила, мощ” + пара, пра* - “спирам, възпирам, запирам”, което е от Па*, Пъ-: “стоя здраво, подпирам, здраво съм свързан, съединен ~ споен” (вж Под*, Път*, Пета* и пр.). От това следва, че името Зараиспа може да има значенията “Царствено стоящ”, “Царствено свещен”, или - от Zara: “целящ, стремящ се ~ имащ” + Аспа* ~ Испа (вж. Аспар* ~ Испор*) – “Налагащият // Имащият // Царственият // Велящият [zara-], (който е с) независимо и неподлежащо на ничие въздействие [-ас-] първенствуващо положение [-па (вж. Ба*: “върховенстващ”)](Едва ли е свързано пряко с yasta: “опоясен”, от yah: “пояс”; срв. също др.-перс. ya: “който”, авест. yada: “когато, щом, ако”; вж Аса*, Асат*, Аспар*, Аспарух* и пр.).

При това българските названия Цари/град/ и Царев-град имат същата представка, а името Аспар* ~ Аспарух*, от чийто корен Ас* е името Асен*, не се явяват за първи път чак през средновековието, а са базирани върху древната българска традиция, идваща с народа ни от азиатското минало. От това следва, че Зараиспа е един от епитетите на град Балх, който е синхронен с “Майката на всички градове” и мястото на столицата в структурата, на която е подчинена българската държавна градско-селищна система, отразяваща се и върху имената им (вж Град*, Бел*, Белград*, Че́рвен*, Варна* и пр.). Значим елемент в името Зараиспа е и това, че съставната -испа не е във формата -аспа - използването на -и- вместо -а- или -е- означава, че значението, което носи наименованието е даденост, нещо вече установено, което не подлежи на промяна - срв. в този смисъл в “Именника на българските канове” мястото на формите Исперих и Есперих: “И по томъ приде на страноу Доунаiа Исперихъ канезъ. Тоже и до селе Есперихъ канезъ ...”, т.е. И по (след) това приде (дойде) на страната (в района) на Дунав Исперих каназа. Също и до сега е [властта на] Есперих каназа (който управлява и пр.)... “;

Според археологическите данни Балх е изграден по класическия и традиционен за българите начин, който не е фиксиран при други народи. Около града-крепост е бил изградена външна стена-вал с дължина от 89 км, обграждаща територия от 630 кв. км - традиция, която откриваме и в Онгъла*, и в Никулицел*, и във Волжка България*, и във всички важни области на България. Самият град е имал стена, дълга към 7 км - според китайски източници “20 ли”, която е ограждала селище с диаметър над 2,2 км, смятано за едно от 7-те най-големи в Света (ПД*). В други източници (His., Александър Македонски, 2006) се твърди, че градската стена на Балх е дълга 11 км (т.е. 20 ли = 11 км, 1 ли = 550 м), като формата му на неправилен квадрат е със страни 2 700 ~ 2 800 метра (китайското линейно “ли” = 0,333 м и 0,500 м в системата на градските мерки /ЕС*/, като е различно в отделните райони и във времето се е променяло; в Китай за площ 1 ли = 6,67 мІ, за маса – 1 ли = 31,25 мг; вж. Зърно*). Територията, в която столицата Балх е смятана за “Майката на всички градове”, е наричана “Страната на хилядата градове” (ПД*). На този фон става по-ясна значимостта на титлата на българските царе, както и израза, че Царят на Балх /е/ първият между всички царе на земята. Разбираема е и традиционната зависимост на всички саклански* народи от Царя на българите, за която говорят арабските хронисти дори през Х и ХІ век; вж Древните българи*, Семирамида*, Заратустра*, Шарукин І*, Саклани* и пр.;

Надеждите на всички са, че скоро положението в Афганистан ще се стабилизира и умири. Едва ли има нация или археологическо-историческа институция, освен българската, която да е така пряко заинтересована от разкопките в Балх и района на Бактрия* със Согдиана*, Тарима*, Фергана*, целия Танкан* (Тян-Шян*) и Балхаш*, включително и в Персия (вж. Дарий І*). Докато западните изследователи търсят преди всичко детайлите, свързани със съдбата на Александър ІІІ Македонски, а заинтересоваността им към древна Персия се центрира към района на Двуречието* (Месопотамия = Междуречието), като по-скоро се акцентира – по финансови и други причини, към пикантността, то българите се интересуват от собственото си минало. При това то е свързано пряко и с Александър ІІІ Македонски – Искандър* (356-323), Роксана* и синът им Александър ІV Македонски – както в района на древна Персия, така и в този на древна Македония*. За щастие в пост-комунистическа България археологическите и реставраторските висши и изпълнителски кадри успяха да се запазят на високо професионално равнище. Това, макар и видимо активизирано от 2001 г., стана възможно благодарение на позицията и целенасочената дейност на Симеон ІІ в тази насока още от промените в края на 80-те години на ХХ век, като археологическите и реставрационните работи бяха обвързани с икономическите ползи на България и туризма (Царят винаги е следвал облагодетелстващите България цели, в т.ч. спрямо сферата на културата и в частност историята - тази тясно определима насока, но това е въпрос за друго, цялостно проследяване на неговата дейност). В този смисъл вече е време българската археологическа общност, преди всичко онази част от нея, която е свързаната с античните пластове на цивилизацията, и съзидателната част от историческата общност, да започнат проучвателно-подготвителна работа за установяване на позиции и контакти, и за набиране и проектиране на средства, за да се подготви една продължителна експедиция в района на Балх и Северен Афганистан. При това, за разлика от руските и американските, а вероятно и от повечето от западните, българските изследователи едва ли ще бъдат посрещнати с конфронтация от афганистанците – причините за това са повече от “няколко”;

БАЛХ (2) – в старите индийски текстове – т.н. “пурани”, се съобщава, че край Б. живее народ с име Болхики или Балхики, от който в Индия дошла една царска династия, чийто праотец се наричал Кардам* и поне до Х в. те именували себеси “балхара”* (ПД* - НБ, 19); Вер. Б. е идентичен с Балх (1)* - Балкх (Balkh) в Балхара (Бактрия*) на Ю от Окса* (Oxsus, Амударя*), където Александър ІІІ Велики (330-323) презимува и се жени за “бактрийската принцеса Роксана”; вж Древните българи*, Балх (1)*;

БАЛХ (3) – Балк, бълг. град (столица?) в Армения, по всяка вероятност от времето след началото на масовото преселение на бълг. към Европа - т.е. от ІІ в. пр. Хр., и заселването на Вунд* в Армения. Според П. Добрев (ПД*) Б. е централен град на обл. Булхар в Армения, която граничи с планината Пархар* (Болгар) и е разрушен от нашествениците-араби през 825 г., а жителите му избити (ПД* - БХ, с. 38). По този въпрос вж. и П. Голийски (БКА*); вж Вананд*, Артаз* и пр.;

БАЛХ (4) – река, извираща от Зап. Хиндокуш и течаща на север към р. Амударя (Окса*). Вероятно на река Б. е град Балх (1)* (Балк*, Balkh), който е столица на Балхара (Балгхара, България) в Ср. Азия, която е наричана още и Бактрия* - “благословена”, “свещенна”;




Гласувай:
1



1. elizabethborislavova - БОг ария
11.03.2020 11:25
Да търсим в тази посока
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 111475
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031