СЕКЕНЕНРЕ – Цар (Фараон) на Тива от ХVІІ Тиванска династия, при която, предполага се, е започнала борбата на египетските владетели срещу управляващите северната част на Египет с Делтата на Нил Хиксоси (ХVІІ династия произхожда от разклонение на ХІІІ египетска династия). Изследователите смятат, че раните по мумифицираното тяло на С. са нанесени с хиксоски оръжия.

Името “Хиксоси” е елинска форма на египетското “хекау-хасут” - Владетели на чужди страни = “пустинни възвишения” (= дюни), а “хасут” означава “всичко извън Египет”. Споменати са още при ХІІ династия (2000-1785) и вер.? са племената от Азия или Речену, Ааму, Сечетиу и Ментиу, които са познати на египтените от предишни конфликти. Те превзели през ? 1688 г. (!) Аварис (Хут-уерет) в източната част на Делтата по време на Себекхотеп ІV от ХІІІ егип. династия и основали ХV династия. Някои смятат, че Хиксосите са Евреите, но е всеобщо мнението, че това са Симити* [Използването на коне и бойните колесници със сърпове - нещо познато в Средна Азия, където е опитомен коня*, трудно се свързва с битието на симитите от Предна Азия по това време, и конкретно с Еврейския народ, който по-скоро е съпътстващо племе, ако въобще е навлязъл заедно с Хиксосите, а не ги е последвал след факта на овладяването на част от Сев. Египет. При минимум 10-20 хиляди бойни колесници, каквато била армията на Хиксосите, всяка с впряг от 3 и 4 коня, както се вижда по изображенията от онова време, това са най-малко 30-60 хиляди ! бойни коня - т.е. обучени и расови коне. Това изисква запас от поне още толкова коня, и стопанство, което да ги произвежда и поддържа. Не е известно Евреите да са имали такова стопанство, а когато се говори за броя на конете им в Библията (Б*), те не се упоменават изрично като бойни и количествата им винаги са по-малки от това на камилите или ослите - т.е. няма преки или косвени данни, че стопанството на Евреите е създадено, или е имало възможност, да произвежда и поддържа една военно-конна промишленост, дори и като второстепенна за икономиката им].

Хиксоските владетели приели царскато египеско титолуване и се обявили за “синове на Ре” (Ре в египетския език е с различно значение от Ра* в северо-симитския и конкр. в др.-българския, затова тълкуването зависи от това симитски или египетски е даден термин), но държавното им божество било чуждо (симитско) за Египет и населението му, и властниците се опитвали да го отъждествят с Бог Сетх, на когото, дори в иконографията, придали много симитски черти. Предполага се (под влияние на тезата, че Хиксосите са конкретно Евреи, а не други симити!), че Сетх бил отъждествяван с Баал-Решеф и Хетския Тешуб, и сиро-палестинската Анат*-Астарте* (вж Тангра*). Египтологът Ю. Перепьолкин подчертава, че в Новото царство наричали боговете на Сирия и Анадол “сетхове” (само тях ли, или изобщо симитските божества? Да не забравяме, че Рамзес ІІ от ХІХ егип. династия /1314-1200 г. пр. Хр./, възкачил се между 1300 и 1250 г. пр. Хр., стигнал до Балхара* при Имеон* - вж Древните българи*; ЕФ*);

Предполага се, че войната срещу хиксоския Цар Апопи била започната от С., чието име може да се разгледа и с корен от Кан* - Се-Кенен-Ре (Се-Кан/ан-Ра): “канов храненик”, “канов пазеник”, от Кан ~ Канана (срв. Жена* ~ Женана*), и от Ра*: “храня, съхранявам, пазя” (срв. близкото Канар- ~ Канара- в Канартикин*: “престолонаследник”, и Келтската* форма на думата - keann: “глава, началник”), с представка Ас* (Ес*) или Есе, Аса* (?): “е” - и независимо как египтяните са приели и предали това нарицателно или титла на своя език. Срв. името на приемника Камосе* (Камов?, от Ка /5/*, Кави*), който след убийството и отстраняването на С. от хиксосите, не би могъл да заеме престола без съгласието на, все още, същинския владетел на Египет - Царя (Кана ?) на хиксосите (при това Кан е широко разпространено - при Готите като Конунг*, при Авари* и Хазари* като Каган*, при Хунори* като Кхан-ю (кит.), при Келти* - Keann, и по-късно при тюркките формата Хан); вж Тангра*, Древните бйлгари*;