Прочетен: 341 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.03.2020 17:45
Всъщност, като пришълци от Световната свещена планина Хара* и представители на това население, те са имали самомнение на “православни, правоверни, закриляни от Бога, спазващи Божите закони” жители на Свещената планина и благословения район около нея [Арии = “от Хара*, от Ара”; по същият начин българите наричат себе си Именци от Имеон*, и Хони*, по името на Световната планина Хон* (“планината на Ан”; др.-иран. Ан*: “Върховният бог”), носеща названията-епитети Хара*, Имеон*, Машу*, Самар*, Сара (авест. sara-, sarah-: “връх, върховен, цар*, царски”), Тара (др.-бълг. Тарвил, Тервел*) и пр., както и шумер (шумерите) се самоназовават по епитета Самар на същата планина, на която живее Шама (Сама*) или Шамаш*: “Слънцето”; срв. българските градове Харка* (дн. Харков), Самара*, Сара-тау (дн. Саратов) – буквално “Сара-планина”, от в.-бълг. Тау: “планина”, и пр.].
Ариите, като номадски етнос, който до към ХV в. пр. Хр. населява земите м/у Бактрия*, Мидия* и Персия* (прото-персийците - еламити), са близки до културата на Древните българи*, които обаче са уседнал народ с градска култура, живеещ в равнините и планинските долини. Част от А. остават в старите си територии и не се изнасят в Индия. В древната Арменска география, при описание на Ср. Азия, свързано с периода около ІІ в. пр. Хр. (но същевременно и от гледната точка на даденостите през ІІ-VІ в. от н.е.), с името “Ария” се отбелязват северните райони на Иран – Иранското плато, които граничат непосредствено с Бактрия* (в даденият случай Балгхара-Бактрия е включена в общото понятие “Апартах” – тоест Партия*, която е на север от Ария). Това е още една причина, указваща, че името Арии трябва да си изведе от др.-ир. Хар*, Ар* със значение “планинец, планинци”, а етноса да се свърже с масива Хара* - обхващащ Хиндукуш, Памир, Алай, Танкан* (кит. Тян-шян*) и Кандахара*, но включващ и цялото Иранско планинско плато. Най-вер. А. пренасят в Индия пред-заратустрийската и донякъде заратустрийската митологична култура, а може би и късна форма на тангризма (вж Тангра*, Заратустра, Митра*); името явно е базирано върху др.-иранския термин Хар*, Ар*, който често се използва от древните и средновековните българи – срв. Арда*, Арбанаси*, Арбана*, Армения*, Арменци*, Артаван*, Аресвам*, Харен*, Аркан*, Аркбта*, Ареобинда*, Арев*, Арек*, Арбен*, Ардабур*, Арбанци* и пр.;
АРИЙЦИ – Арии*;
АРИЯ – земите населявани от Арии* (Арийци*) в северната част на Иран, в Иранското планинско плато; вж Арии*;
Към ср. на ІІ хдл пр. Хр. Арите завладяват С. Индия, а е възможно техни представители да са стигнали и до Китай, където по това време в Китай е “открита” каруцата за теглена от кон* (все едно, че не познавали "волската каруца"!); към това време вземат от Индия и ориза (какво ли са яли преди това горките китайци - само прилепи и гущери ли?!). В др.-индийският (санскрит) език думата “ария”, както и в др.-персийския език думата “айрия”, е запазена със значението “от добро семейство”, “благороден”, “аристократ”, като така са се назовавали завоевателите-арийци в Индия, в противоположност на покореното местно население, наричано от тях “дасъю, дас’ю” (ИИ*).