Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2020 16:31 - РАЗСЕЛВАНЕ НА НАРОДИТЕ В ЗАП. АЗИЯ КЪМ СРЕДАТА НА II ХДЛ. ПР. ХР. (3)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 184 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 13.03.2020 02:28


 ТАНАГРА – от Тан*, Тана, и от финик. Танит*, Танита*. Танагра е име на селище между Атика и Тива. То е основано, именувано и населявано от Финикийци от периода ХІV-ХІІІ в. пр. Христа. През V век пр. Хр. в Т. продължавали да живеят финикийци, каквито населявали също остров Тасос и прилежащите му земи на континента (Х*). Мардониос (Мардона*) – полководецът на персийските войски (в които участвали и българи – Бактри*), когото Ксеркс І (486-465) оставил за главнокомандващ в континентална Елада след заминаването си за Азия – на път с войските си от Атика за Тива и преди да стигне Сколос, се установил на лагер в Т. (Х* - ІХ, 15). Между Т. и Глисас тече реката Термодон, с която е свързано едно предсказание на Мусайос, отнасящо се до персийските войски на Мардониос (Мардона):

“…и на брега на река Термодон и на Асопос тревиста,

събраната елинска бран и викът на варварогласни (т.е. “др.-ирано-езични”, “говорещи на др.-ирански”, вж. Варвари*),

с който ще паднат мнозина лъконосци Мидийци (= “перси”, “др.-персийски войници”),

следвайки жребия, щом съдбоносният ден им настъпи” (Х*-ІХ, 43).

В сражението между персийските и елинските войски участвали и части от Бактрия* (Балхара*, Българа*), но те отдавна изповядвали Заратустризма* и се прекланяли пред Ахурамазда* (официалното божество на Древна Персия), Фа* и Митра*, за да са дали това име, свързано с по-древното Тангра*. Такъв извод се свързва и с декларираното от д-р Петър Добрев (ПД*) заключение, че в древните и старите български надписи (във времето от ІІ в. пр. Хр. до Х век от н.е., б.м.), никъде не се среща името Тангра. Същото се отнася и за надписите на Дарий І* (522-486), а и от времето преди него;

Херодот (V в. пр. Хр.) съобщава, че името Танагра е поставено от Финикийците, още във времето, когато те донесли и наложили азбуката си на прото-елините в района на днешна континентална Гърция някъде в периода между края на ХІV и ХІІ в. пр. Хр. Това дава основание да се приеме, че името е производно от Тан*, Танит* и Тангра* – Върховният космически бог в симитска Западна Азия до утвърждаването на Заратустризма*, който най-вероятно бил Богът-закрилник на град Танагра (Според някои изследователи Танагра е женско божество – т.е. богиня, но още Херодот определя много Азиатски божества и владетелски имена като женски, само защото тези имена окончават на “а”, което означава, че и повечето елини са ги приемали по тази причина за “женски“.

Като богиня Танагра навлиза в елинската социална традиция, а пък по нея и изследователите възприемат извода, че е женско божество. Но дори да приемем, че Танагра е била богиня, то тя при всички случаи във времето на върховенстването на патриархата следва да е съпругата на Тангра* или Тан*, т.е. първобогинята и богинята-майка; вж. Шурей*).

Навлизането на Заратустризма* в отделните общности на Зап.-Азиятския цивилизационен район станало в широките граници между ХVІ-ХV и ХІІ-Х в. пр. Хр., а Тан* ~ Тангра* и персонификациите му – Ан*, Ану* и пр., останал Върховен космичен бог, но минал на заден план, в сравнение с активното положение, което заели новопоявилите се божества, отразяващи по-модерната заратустристка философска концепция за Света. В тази връзка интерес представлява и това, че най-вероятно формата Тангра* ~ Танагра (Танаг`ра, от Та*-Ан*-Га*-Ра*), е производно от Тан* – същинското име на Господа-Бога, и носи значението “притежаваният от Тан” или “имащият (силата, мощта на) Тан”.

Идването и заселването в днешна континентална Гърция на Финикийци, изповядващи и деклариращи ясно култа към Тангра и принадлежността си към оставащия вече на заден план Тангризъм, когато Заратустризма навлизал в своя възход, е жалонно събитие. То показва, че към времето, когато това станало – към ХІV-ХІІ в. пр. Хр., в района на Зап. Азия имало религиозни конфликти (най-вер. още от ХV в. пр. Хр., които постепенно достигнали и до периферните земи по Средиземноморското крайбрежие), свързани с утвърждаването на новата философско-религиозна доктрина. Малко по-рано от основането на Танагра от Финикийците, този конфликт е фиксиран и в Египет, при управлението на Аменхотеп ІV Ехнатон (възкачил се към 1353 г. пр. Хр. - ДИВ*), когато фараонът наложил култа към Слънцето – основен за Заратустризма*; вж. Мегабаз*, Шурей*, Древните българи*;

***

Според днешната популярна историография (Уикипедия и др.) се базира върху някои елински митологични вариации, които са относително доста късни и едностранно приобщават древните жители на Танагра към елинската визия за събитията и елинския божествен пантеон:

Танагра (гръц. Τάναγραлат. Tanagra) днес е област в Гърция. А в древността е град в Беотия (основан от финикийци в периода XIII-XII в. пр. Хр.). Той лежал на стръмния ляв бряг на река Асоп, недалеч от градовете Платея и Ороп. Славел се със своите терактни статуетки.

Според едно от преданията, най-древните жители на Танагра хефиреите, се заселили в областта Беотия под предводителството на Кадъм от Финикия*, но после били покорени от Беотийците, които ги елинизирали (обаче това елинизиране би могло да стане чак след формирането на елините, което станало едва след 480-470 г. пр. Хр.).

Населението на град Танагра се занимавало със занаяти и търговия, а главен предмет на продажбите им било виното (вж. Вино*, Лоза*, Грозд*, срв. Дионис* = Багхус*, от др.-ир., авест., др.-бълг. Бага, Baga: “бог, божи, богов, божествен“). За търговския характер на Танагрийците подсказва и срещащото се на монетите изображение на бога на търговците и сладкодумниците Хермес, който заедно с бог Аполон (вж. Фа*, Фара*, Шамаша*, Слънцето*) бил покровител на града.

Вследствие на близкото съседство с границата на Атика, град Танагра не веднъж бил подлаган на нападения и опустошения. Атиняните разрушили стените на града още преди началото на Пелопонеската война (431-404 г. пр. Хр., вж. ТУК*).

Тъй като в по-нататъшните борби Танагра се придържала към неутралитет, то тя продължила да процъфтява и още била значителен град по времето на Страбон (елин. Στράβων, ок. 64/63 пр. Хр. – ок. 23/24 г. от н.е.). Областта на град Танагра заемала цялото източно крайбрежие на Беотия от границите на Атика до Еврипа – тесен пролив в Егейско море в територията на днешна Гърция, широк в най-тясната си част само 38 метра, който отделя брега на остров Евбея от областта Беотия и цялата континентална Елада (Википед.);

***

Според елинските митологични представи, които обаче са относително доста късни (защото елините се формират като общност чак след 480-460 г. пр. Хр. – вж. Херодот, Тукидит), божествената Танагра (елин. Τάναγρα = лат. Tаnagra) е дъщеря на Еол (прародител на еолийците, син на Елин; повелител на ветровете). Тя е съпруга на Поймандре (Poimandres). Именно тя основава град в Беотия, на който дава своето име Танагра.

Еол (елин. Αἴολος, лат. AeolusAiolos, Дolus), според елинската митология по Аполодор (180 – сл. 110 г. пр. Хр.), е син на Елин и на нимфата Орсеида (дъщеря на Океан, или на Пеней, или на Зевс и на мойрата Дино), и е прародител на еолийците. Брат е на Дор и Ксут.

Когато баща му Елин разделя царството между синовете си, Еол отива в Тесалия (вж. Солун*) и става там владетел. Той нарекъл жителите на земите си по своето име еолийци. Жени се за Енарета, дъщеря на Деймах (един от синовете на Деймах и брат на Енарета е другар на Херакъл).

Двамата – Еол и Енарета – имат седем сина и пет дъщери. Синове им са Кретей, Сизиф, Атамант, Салмоней, Деион, Магнет и Периер. От късните писатели Хигин (II в. от н.е.) и Павзаний (115-180) се твърди, че Макарей е осмият им син. Павзания твърди, че Етлей също е техен син. А дъщерите им са: Канака, Алкиона, Писидика, Калика и Перимеда. Според Павзаний дъщери на Еол и Енарета са също Танагра и Арна; според Диодор (ок. 90-30 г. пр. Хр.) Арна има от бога Посейдон двама сина, близнаците Еол и Беот, като е женена за Владетеля на Икария (остров Икар, на югозапад от остров Самос).

Бащата на Еол – Елин (елински Έλλην), е митичен прародител на елините (на гръцки: Έλληνες, което в определени случаи следва да е синоним на “хора, човеци“). Той е син на Девкалион (според други версии – е син на самия Зевс) и на Пира, брат е на Амфиктион и е баща на ЕолКсут (Ксутос) и Дор (Дорос).

Всеки един от синовете му е родоначалник на по един от основните гръцки родове: от Еол произлизат еолийците, от Дор дорийците, а пък синовете на Ксут Ахей и Йон – дават съответно началото на ахейците и йонийците. Според Хезиод (VIII-VII в. пр. Хр.), от връзката на сестрата на Елин – Пандора, със Зевс, се ражда Грек (Грекос, Γραικός) който много по-късно – през втората половина на Х в. от н.е. – става епоним на склавите-гърци (Graikoi), а пък от връзката на другата сестра на Елин – Тия, със Зевс, се раждат Македон, митичен родоначалник на македоните, и Магн/а (Магнес) – основател и първи цар на Магнезия (най-южната част от региона Тесалия, днес област с площ 2636 км2, административен център е град Волос, като в областта се намира и планината Пелион).

Названието „Елини“ датира от времето на Омир (VIII-VII в. пр. Хр.). В Илиада „елини“ е име на племе, населяващо Фтия (южната част на Магнезия, която е юга на Тесалия); наричани са още мирмидонци (от елин. Μύρμηκες мравки“), и са водени от Ахил – син на Пелей (внук на Зевс) и на нимфата Тетида или Тети/с (елин. Θέτις, Θετιδα), която е нереида и внучка на титанидата Тетия или Тетида (гр. Τηθυς) – морска богиня, титан, дъщеря на Уран (Небето) и на Гея (Земята), сестра и жена на Океан, от чийто брак се раждат три хиляди океаниди, както и всички речни богове; приема се, че името ѝ идва от индоевропейското „τετα“ – майка (Уикипед.).

А пък бащата на Елин – Девкалион (елин. Δευκαλιων) е син на Прометей и Келено (или Климена). Счита се за прародител на всички хора. Съпруг е на Пира, която му е първа братовчедка, дъщеря на Епиметей и Пандора. Когато разгневеният на хората Зевс, решил да унищожи всички хора и да прати на земята потоп*, Девкалин и Пира били единствените праведници, които той решил да спаси. По съвет на Прометей, Девкалион построил голям ковчег, върху който той и жена му се спасили по време на деветдневния потоп, който унищожил цялото човечество (според много по-древният шумеро-асирийски вариант, Потопът* продължил само “6 нощи и 7 дни“, вж. Ищар*, Билга-мес*, Гилгамеш*, Хара*, Арарат*, Машу*, Масис* и пр.).

На десетия ден Девкалион видял планината Парнас (смятана от елините за център на Света и/или центъра на пан-елинския свят) и излязъл на брега. Има и вариант, според който спрял при вулкана-планина Етна (Сицилия, която едва ли може да се приеме за център на пан-елинския свят).

След като принесъл жертва на Зевс, той му изпратил Хермес с обещание да изпълни всяко негово желание. Девкалион пожелал да възроди човешкия род и Зевс го посъветвал да хвърля зад главата си камъни. Според Овидий (43 г. пр. Хр. – 17 г. от н.е.), съветът бил даден от оракула на Темида в подножието на Парнас. Девкалион и Пира трябвало да хвърлят зад гърба си "костите на пра-майката" и когато Девкалион се досетил, че това са камъните и изпълнил задачата. От камъните, които хвърлил той, се появили мъже, а от тези на Пира - жени.

Девкалион и Пира имали три деца: Елин Амфиктион и Прото-генея, които станали родоначалници на гръцките племена. Дъщеря на Девкалион е и нимфата Меланто, която била съблазнена от Посейдон.

Впоследствие Девкалион се спуснал от планината и основал светилище на Зевс в Локрида (lokris) и в Атина, където и бил погребан. Този мит в основни черти повтаря древния симитски и разпространен по цялото Средиземноморие мит за всемирния потоп – библейския мит за Ной*, = шумерския Ут-напишти и акадския Зиусудра* или Зиуси-дра = др.-български Зиуси-Дара* и/или Зиези*, доста по-късния волжко-български Нау, Ноу, Нав или Нов*, и др.;

***

Същевременно има успоредна елинска митологична линия, според която бащата на Танагра е Кадъм, Кадма (елин. Κάδμος), герой от древната елинска митология, който основал Тива в Беотия. Кадъм е син на Финикийския цар Ахенор („мъжественият“, син на Посейдон и Либия = Африка) и на Телафеса – “далече виждаща“ или “далече светеща-осветяваща“, която починала в Тракия и била погребана там или на тракийския остров Тасос – обитаван от край време от финикийци, владеещи и прилежащите континентални “тракийски“ земи (по друга версия майка на Кадъм е Архиопа). Кадъм е брат на Европа*, Фойник и Килик. По баща си Кадъм е внук на морския бог Посейдон (това родство с елинския бог на океана и водите е показателно за факта, че Кадъм идва в района на Елада из-зад морето – от презморската Финикия, където са териториите на Шумеро-Акадската и Асиро-Вавилонската култура, език и бит).

Кадъм помогнал на боговете по време на битката им с Тифон. Посетил остров Родос, принасяйки жертва на Атина Линдия.

Арабите, които съпътствали Кадъм и пристигнали в Елада с него, се заселили на остров Евбея. 

Основавайки беотийската столица - великият град Тива,той дал на гражданите му зконите и устроил своя държава; в чест на Кадъм тиванският акропол бил наречен "Кадмея" (елин. Καδμεία). Неговине деца са Ино, Семела, Агава, Полидор, Автоной. Кадъм станал един от най-могъщите управници на Елада. Изобретил елинските писмена. Първи намерил мед.

Но не само едното щастие му изпратили боговете. Неговите дъщери Ино и Семела погинали пред очите му, а внука му Актеон паднал жертва от гнева на Артемида.

Оставяйки Тива, Кадъм и съпругата му Хармония (дъщеря на Арес и Афродита, която Зевс дал за съпруга на Кадъм) се отправил към енхелейците. Те ги избрали за свои предводители във войната с илирийците и одържали победа. Кадъм се възцарил у илирийците (енхелейците). На старини помречен от своята мъка, Кадъм напуснал седемвратата Тива и след дълго скитане със жена си пристигнал в далечната Илирия. Тук той с горест възкликнал: "Не ме ли сочат Боговете заради убийството на оня змей? Ако за това ме накзват така тежко Боговете, не е ли по-доре за мен самия да се превърна в Змей!". Изговорил той тези думи, като изведнъж тялото му се покрило с кожа, а вместо краката му израстнала опашка. Неговата съпруга Хармония, като видяла преобразяването на своя любим съпруг, пожелала също да се превърне в Хала. И нейната молба Боговете изпълнили. 

[рус: Основав беотийскую столицу — великий город Фивы, он дал его гражданам законы  и устроил своё государство; в честь Кадма фиванский акрополь именовался «Кадмея» (греч. )
. Его дети Ино,СемелаАгаваПолидорАвтоноя[19]. Кадм стал одним из могущественных правителей Греции. Изобретатель эллинских письмен[20]. Впервые нашёл медь[21].

Но не только одно счастье послали ему боги. Его дочери Ино и Семела погибли на его глазах, а внукАктеон пал жертвой гнева Артемиды.

Оставив Фивы, Кадм и съпругата му Хармония (дъщерята на Арес и Афродита, която Зевс дал за съпруга на Кадъм) отправились к энхелейцам. Они избрали их своими предводителями в войне с иллирийцами и одержали победу. Кадм воцарился у иллирийцев (энхелеев)[22]. На старости лет удручённый своим горем, Кадм покинул семивратный град Фивы и после долгих скитаний со своей женой пришёл в далекую Иллирию. Здесь он с горечью воскликнул: «Не наказывают ли меня боги за убийство того змея? Если за его гибель меня карают боги так тяжко, не лучше ли мне самому превратиться в змея!» Только выговорил он эти слова, как тело его покрылось чешуёй, а вместо ног вырос хвост. Его супруга Гармония, увидев преображение своего любимого супруга, пожелала тоже превратиться в змею. И её просьбу боги исполнили].

image

Когато цялото им потомство загинало, Кадъм и Хармония се превърнали в дракони; Зевс (по Еврипид, Арес) ги изпратил на Елисейските полета; или змейовете се превърнали в скали в Илирия. Съгасно Птолемей Хефестион, те се превърнали в лъвове (спред Херодот лъвове живеели от Места до Олимп и Адриатическо море - Х*). 


Мястото, където се издигал дома на Кадъм, показвали в Тива. Или Кадъм живял в храма на Деметра Тесмотор. Споменават го в "Илиада" и "Одисея". Съгласно Деметър от Скепсис, богатствата на Кадъм произлизали от златните рудници в Тракия и на Пенгея, които той открил. Действщото лице в трагедията на Еврипид "Вакханки" (предал властта на Пентей) и в негоната пиеса "Кадъм".

Етимологията на името - от финикийската дума "древен" или "изток". В текстовете на линейното писмо А се среща личното име ka-du-ma-? В 2003 година е намерено писмо на цар Ахиав (т.е. видимо но Микенската държава) до цар Хатусилс III (около 1250 до н.е.). Той споменава, че неговия подарък Кадъм дал своята дъщеря за жена на царя Асува и някои острови преминали под контрола на Ахияв.Царят на хетите бил сигурен, че островите принадлежат на него.

На Кадъм се приписва елинската традиция за изобретяването на азбукатна. Плавайки от Изток към Елада, той се спял на остров Санторин (Тера, Тир) и оставил там няколко свои спътници. По-късно на този остров дошъл Терас (Тир), в чест на когото и бил наречен островът. Именно тук, на Тер, иса намерени най-древните (XVIII в. до н.е.) елински писмена.

[рус: Когда все их потомство погибло, Кадм и Гармония превратились в драконов; Зевс (по Еврипиду, Арес) отослал их наЭлисийские поля[23]; либо змеи превратились в скалы в Иллирии[24]. Согласно Птолемею Гефестиону, они превратились во львов[25].

Место, где стоял дом Кадма, показывали в Фивах[26]. Либо Кадм жил в храме Деметры Фесмофоры[27]. Упомянут в «Илиаде»[28] и «Одиссее»[29]. Согласно Деметрию из Скепсиса, богатства Кадма произошли от золотых рудников во Фракии и на Пангее, которые он открыл[30]. Действующее лицо трагедии Еврипида «Вакханки» (передал власть Пенфею) и его пьесы «Кадм».

Этимология имени — от финикийского слова «древний» или «восток»[31]. В текстах линейного письма А встречается личное имя ka-du-ma-?[32]. В 2003 году найдено письмо царя Аххиявы (то есть, видимо, Микенской державы) царюХаттусилису III (ок. 1250 до н. э.). Он упоминает, что его предок Кадм выдал свою дочь за царя Ассувы, и некие острова перешли под контроль Аххиявы. Царь хеттов утверждал, что острова принадлежат ему[33].

Кадму греческая традиция приписывает изобретение алфавита[34]. Плывя с Востока в Грецию, он остановился на острове Санторин (Тера, Фира) и оставил здесь несколько своих спутников. Позже на этот остров прибыл Терас (Фир), в честь которого и был назван остров. Именно здесь, на Тере, и найдены самые древние (ХVIII в. до н.э.) греческие письмена].




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 111502
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031