Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2020 12:20 - ШУПЕР и ШУМЕРСКО-АКАДСКА МИТОЛОГИЯ
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 522 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 11.03.2020 12:23


ШУМЕР (1) – в.-бълг. Самар* (ДТ*); 1., народът Шумери*; 2., страната Шумер или Шумерия (Шумериа); вж. Шумер /2/*, Шумери*, Шумеро-Акадска митология*, Самар /2/*;

ШУМЕР (2) Самар /1/*, страната Шумер, народът Шумери*, перс. шумәри [ﺷﻭﻣﺭﻯ] (Шум-ри): “шумери, шумерски; шрумер, шумерка; шумерски език” (ПС*, ІІ, стр. 120); През ІV (или V) хилядолетие пр. Хр. Шумерите се спуснали от север в Двуречието* (средното и долното течение на Тигър и Ефрат), където основали своя нова държава. Те дошли като вече отдавна уседнал градски народ от земеделци, скотовъдци, занаятчии и търговци, които строяли свои градове и съграждали напоителни канали и валове, а най-вероятно имали и свои кораби. Шумерите са родствени на Древните българи* по бит, култура и език (вж. Шем*, Кави*, Кан*, Зиези*, Зиусудра* и пр., вж. Шумеро-Акадска митология*, Билга-мес*, Древните българи* и пр.);

Най-късната дата, когато Шумерите пристигнали “от север” в Двуречието* на Тигър и Ефрат, където се установили завинаги, е преди 5200 години или по-точно около 3200 г. пр. Христа. Тази дата излезе във връзка с проучването на историята на Маите в Америка, които уж в своя календар били предвидили, че края на Света (или края на поредния исторически период) ще настъпи на 21 декември 2012 г. сл. Хр. (за 21 декември вж. Игнажден*, Коледа*, Рождество* и пр.). Това дава основание на една научна експедиция да проследи обстоятелствата в Америка около времето в края на предходния период от календара на Маите. Изследователите от експедицията регистрират през 2010 или 2011 г. сл. Хр. факта, че преди 5200 г. в Северното полукълбо (Кордилерите в Северна и Централна Америка), а явно и на цялата планета (Килиманджаро в Африка, масивите в Сев. Индия и пр.), настъпило изведнъж колосално съдбоносно застудяване със силни снеговалежи, което увеличило мащабно и за много столетия площта на ледниците във високите части на планините. Под новообразуваната изведнъж дебела снежно-ледена покривка останали консервирани тогавашните едногодишни и двугодишни тревисти растения със зелените си листенца, разцъфнали цветове и коренова система. Едва в наши дни ледниците, топящи се при сегашното ускорено общо планетарно затопляне от последното десетилетие на ХХ в. до днес, освобождават “консервираните” някога и вече фосилизирани растения. Датирането им по въглеродния метод дава относително точното време от 5200 години (± 1-2 г.), поставяйки казаният общопланетен катаклризъм през 3200 г. пр. Хр. (His., 4-5 март 2012 г.). Едва ли може да е случаен и фактът, че именно към 3200 г. пр. Хр. се появила и Египетската І династия (3200-2980 г. пр. Хр.) с царете Мен (Нар-Мер) и Аха (ИС*). Тя предхожда с цяла епоха от 420 г. Древното египетско царство (ІІІ-VІ династия, от 2780 до 2258 г. пр. Хр.) и нейното възцаряване над цяло обединение от няколко родово-племенни групи няма как да не е предизвикано от някакво значимо и съдбоносно събитие;

Не може да се пренебрегне и възможността Шумерите, или поне една по-малка авангардна част от тях, да са се спуснали от север на юг и по-рано от 3200 г. пр. Хр. Знае се, че от 5000 до 3800 г. пр. Хр. имало голяма планетарна суша, която предизвикала междуплеменни войни за вода в региона на Двуречието, а това, наред с утежнилите се житейски условия, вероятно довело и до относителното обезлюдяване на тези земи и освобождаване на пространства за заселването на нови етноси. Има възможност първите Шумери да са пристигнали в района на Двуречието именно след 3800 и преди 3200 г. пр. Хр., във времето на съграждането и съществуването на археологически първия град Суза;

Мястото “на север”, от което се спуснал на юг в Двуречието* (Месопотамия) народът на Шумерите, в целия предишен и следващ период, включващ времето от VІІ-мо до края на ІІІ-то хилядолетие пр. Хр., може да е само едно. А именно – “обширната равнина” (Х*) на север от Хиндукуш и Куш, затворена между тогавашното огромно Каспийско море* и планинския масив на Памир и Тян-шян (Танкан*), и реката Сърдаря* (на изток от Сърдаря и поне до езерото-море Балхаш* тогава живеели само номадски племена, а и такива били там повечето от етносите чак до VІ-І век пр. Хр., вж. Масагети*). Защото и след края на последния Ледников период, който продължил около 60 000 години и завършил към 13500-8300 г. пр. Хр., още 8-9 хилядолетия на север от 48-52-тия паралел земите, особено ниските равнини между планините Алтай и Урал, били толкова блатисти и с такава бедна почва, че въобще не ставали за живот на каквито и да е хора (вж. Ледниците в Евразия до към 8300-7600 г. пр. Хр.).

Същевременно още от VІІІ-мо хилядолетие пр. Хр. в земите на юг от 48-мия паралел и на изток от Каспийско море*, в равнината, стигаща до течащата като източна граница на региона огромна Сърдаря*, условията били изключително благоприятни за развитието на уседналия начин на живот (вж. Анау*). Именно от тази северна равнина, където живеели и Древните българи* около столичния си град Балх* или Балг, Бълг, намираща се северно от планинската верига на Хиндукуш и Куш, и между Каспийско море и Сърдаря, тръгнали на юг през V-ІV хилядолетие Шумерите и се спуснали в южната Месопотамия*, в междуречието на благотворните води на Тигър и Ефрат. Те може би били подтикнати да слязат на юг от комплекс от няколко фактора. Както от настъпилата катастрофална промяна към 3200 г. пр. Хр., така и от създалия се по-рано етнически вакуум в района на Двуречието, базиран върху факта, че по време на голямата суша през V хдл. пр. Хр. (откъм 5000 до към 3800 г. пр. Хр.) имало продължителни войни между местните Месопотамски племена за владеене на водните ресурси в равнинния регион между Иранската планинска област, Средиземно море и Персийския залив, което довело до обезселяването на зоната на Тигър и Ефрат; вж. Самар /1/*, Шумеро-Акадска митология*;

ШУМЕРИ – населението на Шумер*, Самар /2/*;

ШУМЕРО-АКАДСКА МИТОЛОГИЯАкадо-Шумерска митология* (вж. Шумер*, Шумери*); Шумерите и Акадците населявали в дълбока древност Двуречието или междуречието на Тигър и Ефрат, където се развили културата на Вавилонците и Асирийците (Вавилонци и Асирийци говорели Акадски език, но повлиян от шумерския). Животът им и формирането на митологическите им представи се проследява до средата на VІ хдл пр. Хр. по археологически източници и до началото на ІІІ хдл пр. Хр. по писмени.

Шумерите (Самар /2/*, перс. шумәри [ﺷﻭﻣﺭﻯ]) – са племе от неизвестен (по-скоро неуточнен) произход, пристигнало от север-североизток (където са Балх* и Бактрия*) и към средата или края на ІV хдл пр. Хр. завладяло долината на Тигър и Ефрат, където създало първите градове-държави в Двуречието [за името Шумер*, Шумери представлява интерес едно късно съобщение, включено в енциклопедичния Симеонов изборник (ІХ в. сл. Хр.) и не случайно фиксиращо Халдейското значение на думата, че Самарити (самаритеҐ или Шумерити) означава (съкаґа¬’мии’) Стражи (стражь¬’Ґ) на Халдейски език (по Халъдэи’ск№ я’ґык№; СС* - л. 158 г, 1-5); вж. Халдейска династия*; Понеже името Шумер е пряко свързано със Световната планина, наричана Самар*, а също Хара*, Машу*, Имеон*, Хон*, Сара*, Тара*, Мара* (в Марканд, вж. Самарканд*) и пр., то те могат да са единствено стражи на тези Божествени територии. Както в епоса на Билга-мес* (Гилгамеш*), така и в Библията са отбелязани такива стражи, които Бог поставил да пазят божествените планински територии с Едем* и рая, вж. Самар /2/*].

Шумерският период обхваща около 1 500 г. – до края на ІІІ и началото на ІІ хдл. пр. Хр., с т.н. Трета династия на град Ур и династиите на Исин и Ларса, последната от които била само частично шумерска (Първа династия на Вавилон започва от 1894 г. пр. Хр. със Суму-авум /1894-1881/, като името-епитет Суму също може да се свърже с Шумер, както с Шуми*: “знаменит” и със Сама*, а наставката “авум” видимо е от Ава*: “основателя”, срв. Авитохол*).

В началото са разпространени антропоморфни божества - покровители на общините и олицетворяващи силите на природата, с които се съвместява представата за властта на военния вожд, който постепенно приел и функциите на върховен жрец.

От първите писмени източници (пиктографни текстове от Урук ІІІ - Джемдет-Насър от края на ІV и нач. на ІІІ хдл пр. Хр.) са известни имената (или пиктограмите) на боговете Инана, Енлил* и пр., а от ХХVІІ-ХХVІ в. - на теофорни имена и най-древният списък на богове (“списък А”), както и някои химни, пословици и митове. От ХХІІ в. са някои текстове свързани със строителството, но главният масив от литературни, учебни, митологични и пр. текстове е от края на ІІІ и нач. на ІІ хдл пр. Хр., когато шумерския език вече отмирал, но вавилонската традиция още съхранявала системата да се води обучение на него.

До края на ІІІ хдл още нямало единен божествен пантеон, въпреки че имало някои общо-шумерски богове - Енлил: “владетел на въздуха”, “Цар на боговете и хората”, Бог на Нипур - шумерската столица; Енки: владетел на подземните пресни води и на световния океан (по-късно и Бог на Мъдростта), Бог на Ереду /г/ - културната столица на Шумер; Ан* - бог на Небето и Инана - Богиня на Водите и на плътската любов - божества на град Урук, който се издига към края на ІV - нач. на ІІІ хдл пр. Хр.; Нанна - Бог на Луната, почитан в Ур; Нингирсу, почитан в Лагаш (по-късно е отъждествяван с Нинурта - Богът на Земеделието, лова и риболова) и пр.

Списъкът на боговете от ХХVІ в. пр. Хр. определя 6 върховни божества: Енлил*, Ан*, Инана*, Енки*, Нана и Слънчевият бог Уту [за влиянието на шумерите върху акадците срв. шумер. Уту: “Слънцето*” (= др.-бълг. Фа*, Фара, Фта, *Фата: “Слънцето”, носещ също епитета Кубар, Кубер*) и акад. Ут-Напишти: “Ной”, докато Ной на шумерски е Зиусу-д(а)ра*, а на др.-бълг. Зиези*];

Древните шумерски божества, вкл. астралните, съхранявали функцията на божества на плодородието, смятани за покровители на отделните общини. Типичен е образът на Богинята-майка (изобразявана с дете в ръцете си), която се почитала под много имена: Дамгал-нуна, Нинхур-саг, Нинмах (Мах; Нин-: “господарка, божествена, богиня”, Мах = Ма: “майка”), Нинту (“Богинята”, “Божествената”), Мама, Мами, акадските - Белетили (“владетелката на боговете”; от Бал*: “глава” ~ Балата: “главната”), Мами (с епитет “помагащата при раждане”), Аруру - създателката на хората в ! Асирийските и Нововавилонските митове, а в епоса за Гилгамеш* (Билга-мес*) - на “дивия” човек /първочовека/ Енкиду* – вж. Енки*, вж. др.-бълг. Арда* (формите Мама и Мами са фиксирани в българското народно творчество /БНТ*/ със значение “майка” и се използват и до днес от българите).

В митовете за боговете на плодородието се вижда тясна връзка с култа - в култова песен от Ур (кр. на ІІІ хдл пр. Хр.) се говори за любовта на жрицата “лукул” (една от значителните жречески категории) към Цар Шу-Суену и се подчертава свещения и официалния характер на тяхното съединение. Химните на обожествените царе на ІІІ династия на Ур и І-ва на Исин също показват, че между царя (той е и върховен жрец - “еном”, от Ан*) и върховната жрица ежегодно се извършвал обред на свещен брак, в който царя въплъщавал Бога-пастир Думузи, а жрицата - Богиня Инана (владетелка на небето, олицетворяваща плодородието, плътската любов и разпрата, “звездата на утринния възход”- Венера), като тази традиция свързана с Богинята-майка била свързана и с образното представяне на цикъла “живот-смърт-живот”, при който конкретиката се променяла, но обновлението оставало постоянна и неизменчива същност.

Митовете, имащи отношение към плодородието, дават сведения за шумеро-акадската представа за Подземното царство. За местоположението на това царство (шумер.- Кур, Кигал, Еден, Иригал, Арали, вторично название - кур-ну-ги: “страна без завръщане”, акад. паралели към това понятие - ерцету, цету) точна представа няма. Там не само се спускат, но и се “провалят”, “пропадат”; за граница на царството служи подземна река, през която пренася лодкар. Попадналият там минава през 7 врати на Подземния свят, където го посреща главният вратар Нети. Участта на мъртвите в царството е тежка - хлябът им е горчив (понякога от нечистотии), водата - солена (понякога е помия), там е тъмно и прашно, а обитателите са “както птиците, облечени с одеждата на крилата”. Описание за “нивата на душите” няма, както и за съда над мъртвите, който би ги съдил за постъпките им в живота и по законите на морала. Сносен живот - чиста вода и покой - имали тези души, които били получили погребален обред съпроводен със съответните жертви, а също - падналите в бой и многодетните (срв. Перси*, които имали същите традиции; Х*).

Съдиите на Подземния свят - анунаки (срв. Ахури*, Митра*, Сраоша* и пр.), седящи пред Ерешкигал - владетелката на Подземното царство, произнасяли само смъртни присъди. Имената на мъртвите записвала в своята таблица жена-писар на Подземното царство Гещинана (акад.- Белет-цери). В числото на предците - жители на Подземното царство, са много легендарни герои и исторически личности - нпр. Гилгамеш* (Билга-мес*), Бог Сумукан (Самакан*, срв. Самбат*), основателят на ІІІ династия на Ур - Ур-Наму. Непогребаните души на мъртвите се връщат на земята и причиняват беди (вж Ее*, Шурале*, Абзар-иясе* и пр.), а погребаните със съответен ритуал, преминават през “реката, която отделя от хората” с ладията на лодкарят на Подземния свят Ур-Шанаби или демонът Хумут-Табала (Табала = Балата, Балът – вж. Бал*; срв. Хомот*, Гибил*, Тангра*, Кан*, Грозен* и пр.).

Специални космогонични шумерски митове не са известни. В текста “Гилгамеш, Енкиду и Подземния свят” се говори, че някои събития стават във времето “когато небесата се отделили от земята, когато Ан* взел за себе си Небето, а Енлил - Земята, когато подарили Ерешкигал на Кур”. В мита за мотиката и топора се казва, че Енлил отделил Земята от Небето; в мита за Лахар - богиня на добитъка (може би от общосимитското “овца”, и от там “майка-овца”, но срв. Лахан* /лахань/), и Ашнан - богиня на зърното, се описва още слятото състояние на Небето и Земята (“планината на Небето и Земятя” - Дуку), които владеел Бог Ан; в “Енки* и Нинхурсаг” се разказва за остров Тильмун, като за първосъздадения Рай* (срв. Келти*). 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 194437
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031