Прочетен: 657 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.03.2020 00:55
Булимир е “30 години” Кан на Утигуро-Кутригурската държава Буляр* (ок. 340 - ок. 370), която е на изток от Волга* и на юг от Кама и е наричана Ак-Булгар: “Източна България” и Буляр*. След това Булимир става и Кан на Стара Велика България* (ок. 370 г. – септември 378 г.), наричана и Кара-Булгар*: “Западна България”. Тоест той управлява около 38-40 години във времето, което се включва в 300-годишния период Авитохол* (153-453);
Името-епитет Булимир, което е синоним с по-късното име Владимир*, може да е и Бълимар, Бълимир, Былямир, Быльомир, е от корена Бал*, Бала* (срв. Балтавар*, Балдуин*, Балина*, Билга*, Булга*, Булгар*, Българин* и пр.) или Быль, Быля: “боил, велможа, господар” (срв. Кобила /2/*, Кобила /3/*, Кобила /4/*); наставката Мир* или –амар, амара, е от Ама-, Хама-, авест. ama-: “силен, мощен, могъщ, велик”, което е с окончание Ра* и носи значението “силен, мощен, значим, велик; юнак, мъж; човек; смъртен – смъртен човек (като контрапункт на безсмъртен, божествен)” – срв. авест. ama-: “силен, могъщ, велик”, hama-: “същински”, haōma-: “мада*”, вж. Оморт*, Омуртаг*, Пресиан*, Ме*; срв. също др.-перс. martiya-: “човек” (перс. merd: “мъж”), авест. mъrъta-: “умрял, починал”, др.-инд. mŗtбs: “умрял, починал”, mбrtas: “смъртен, човек, небожествен, небезсмъртен”, арм. mard: “човек”, авест. miryeiti: “умира, умиращ; смъртен” (др.-инд. mбrati, mбratē: “умира, умиращ”), арм. meranim: “умирам”, авест. mъrъγaiti: “блуждае, скита, броди, мери – измерва (с крачки), лута се, върви бавно, ходи безцелно, преброжда (блата, реки, гори и други препятствия)”, др.-инд. mŗgiati: “ловува”, ирл. mār, mōr: “голям, крупен, величествен, велик”, кимр. mawr, срв. бълг. Мера*, Мяра*, др.-бълг. и ст.-бълг. (словенски*) Мера, Мерити: “мера, мярка, меря”, ирл. mir: “късче, парче, част; мярка, определена част – хапка, глътка, шепа, шиник и пр.”, Миродрьжьцъ: “миродържец, вседържец, владетел, господар”, от Миръ: “свят, Света – целият свят, Земята, широкия свят, този свят, този живот, земният живот; вселена, космос”; срв. Владимир*, Добромир*, Драгомир* (и Драгота*), Омуртаг*, Омор*, Морут* и пр.;
Булимир “управлявал тридесет години” (“Гази-Барадж тарихи”, писана в 1229-1246 г., ДТ*) в страната Буляр* на племената Утигури, Котраги* и подчинените им Фини, намираща се на изток от долна Волга и стигаща до Иртиш и Ишим. Тоест, той престоял в Буляр от към 340 до 370 година.
После, към 370-371 г., се прехвърлил на запад от Волга, където през 371-373 г. прогонил Готите* от района на Днепър* и поел властта над Кара-Булгар* (Западна България), обединявайки я с Буляр* или Ак-Булгар (Източна България).
Починал вероятно към септември или в началото октомври 378 година. Това станало след завръщането на сина му – Алип-би (волго-бълг.), Бат-Алаба, ромейско-елин. Алавив* или Алаби-ба (Άλαβίβ-), наричан също Кан Дере* (378 – сл. 420) – прозвище, от базовото Дара*, което взел след победоносната си битка при града-крепост Дере* (Одрин*, Адрианополис), станала на 9 август 378 година. След сраженията край Дере* (Одрин*) и в прилежащия район до брега на Мраморно море, Бат-Алаба или Алавив* се завърнал при баща си Булимир в земите по среден Днепър*, вероятно в района на днешния Киев*. За целта той преминал обратно през Добруджа* и покрай Черноморския бряг и Днепър около 1800-2000 км без да бърза и като пътьом устроил Българската граница по брега на Долни Дунав или Сула* (ДТ*). Само пътя, при средна скорост около 35 км в ден, му отнел не по-малко от 51 до 57 дни. При завръщането си Алавив* или Бат Алаба* (378 – сл. 420) донесъл на баща си изключително ценен трофей – инсигниите на Римската върховна власт, принадлежащи на Римския император Валент І (364-378).
След като получил Римските императорски инсигнии Булимир, който бил господар на земите от река Иртиш до долни Дунав, веднага се провъзгласил за Върховен владетел – т.е. за владетел и над Рим и цялата Римска империя. Починал на пира, който вдигнал във връзка с тази бляскава българска победа над 80-хилядната римска армия (ДТ*), която загубила повече от 50-хиляди от бойците си (Амиен Марцелин /330-400/, ХХХІ, 1-13 /ХИС*/). Изглежда смъртта взела щастливия от грандиозната победа Български владетел в града-крепост Аскал*: “пророчище, прорицалище”, по-късния град Бащу* (от 619 г., ДТ*, СБ*), Самбатис* (Х в., Конст. Багр.) и Киев* (ХІІ-ХVІ в., ПВ*). Защото именно от този район Булимир прогонил към 370-372 година готите* и създал на стратегическите възвишения, обмивани от величествения Днепър* (Бористенес*, Борис-дон*), прорицалището Аскал*, а и точно там – на днешните Киевски височини, сина му Бат Алаба или Алавив* издигнал голям родов знак Дуло* или Балтавар*: “владетел, господар”; срв. Балтавар*, Балина*; вж. Котраги*, Алавив*;
БУЛИМИР (2) – Владимир І Святой*, Кназ на Новгород (970-978/980) и Киевски княз (978/980-1015); в.-бълг. Булымер, т.е. Булимир (ХІІ-ХІІІ в., ДТ); Б. е син на Борис /5/* или Святослав І* (944/964-972, род. 942 г.) и внук на Олга* (941-969), дъщеря на Цар Владимир І* (889-893); майка на Б. е Малуша* или Малуша Любечанка – дъщерята на Мал*; Б. е внук на Киевския княз Угър-Лъчин* или Игор (882-911, 921-944, род. 870/71 г.), съпруг на Олга* от 941 г.; към 988 г. Б. се жени за Анна /3/*, дъщеря на Цар Петър І* (927-970); вж. Владимир І Святой*;
