Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2020 02:36 - Кан ТУБДЖАК (587-602)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 1407 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 17.03.2020 02:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ТУБДЖАКТуптжака (ДТ*), *Тупчак, Кан на България (587-602), “управлявал 15 години” (ДТ*), баща на Бат Оркан* (602-603) и на Гостун* или Албури* (603-605, убит в 618 г.). За името или епитета Тубджак, за което се съобщава, че е Аварско* (ДТ*) и затова може би ирано-езично (ББ*), макар може би и да е тюркизирано в някаква степен, и имащо вероятни предполагаеми форми Тубчак, Тубцак, Тубжак, Тубгака, Тубага-, Тупчака, Туптшака, Туптзака, Туптсака, срв. авест. tāpayeiti: “тупа, тепа, бие, чука, тресе, пердаши, нагрява, нажежава”, tafta-, taphta-, tapta-: “избухлив, възпламенителен, гневлив, кипващ”, tačaiti: “тече, тича, бяга, точи, наточва, източва, тбка”, taxma-: “крепък, здрав, силен” - превъзходна степен tančišta, авест.- taxti-: “ток, поток; устрем”, taxša-: “лък”, а също сродните tašaiti: “създава, прави”, tašan-: “ваятел, създател, творец”; срв. Тупа*;

Според “Гази-Барадж тарихи”, писана по по-стари документи и завършена преди 1246 г., “Тубджак починал в 605 г., след като князувал 15 години, оставяйки на старшия си син Бат Оркан* (602-603) обширно княжество от Карпатите до Аксу (Сулак*, от волж.-бълг. Ак: “източен” и Су: “река”) и от Киевските възвишения до Крим.” (ДТ*, с. 16). Тоест Тубджак управлявал от 590 до 605 година. Това съвпада с формалният край на периода Ирник*, към който следва да се прибави и бащата на Кубрат – Гостун или Албури, от рода Ерми*; но така периодът Ирник се увеличава с 2 години – от 150 на 152 години, и излиза от схемата 300 г. (периода Авитохол*), към 150 г. (периода Ирник*), към 75 години. Последният период от 75 г., освен че е в точно съотношение с предходните два, е в синхрон с времето на съставянето на първата част от “Именника” в 678 г., по поръчка на Аспарух* (638-699), с явна идеологическа цел и в помощ на конкретната задача - непосредствено преди да причисли през 679 г. към Стара Велика България* смятаните за исконно римски (ойкумене) земи на юг от Долни Дунав, където от Горна Мизия, през южно-дунавска Дакия, до Долна Мизия, живеели потомците на българите на Кан Булгар /2/* (>597-600566-587), който управлявал като Върховен кан на България над 21 години, Стара Велика България* била в съюзни отношения с Аварския хаканат*. Това подкрепя тезата, че Аварите се заселили в подвластните на България още от времето на Кан Реан* (588-520?) земи, като явно бил сключен Българо-Аварски договор (размяната на имената Боян и Тубджак е показателно за този договор, при това Митра* = Договорът). Сражение между Аварите и Българите през 566 г. не е имало – битката е на съюзените Българи и Авари срещу нахлулите Хазари*, които били прогонени далече на изток, вероятно зад Волга* и южно от Дербент* (днешната Хазария или Азар-байджан е по-скоро остатък от образуваната век по-късно Хазарска държава), а на запад и югозапад от владенията им била създадена българска военна област – управлявана от големия син на Боян-Челебир и по-късно от Аспарух* (638-699) до 668 г.; точно там са традиционните земи на Оногондурите* (наричани също Хайландур, което се бърка с названията на Аланите-номади, както и Вахан-дур, което пък оправдава съществуването на нарицателното Вайнах-стан за този район).

Аварското надмощие, което е дискусионен въпрос в досегашната българска историография, се отнася единствено за най-западните земи на Стара Велика България*, граничещи с владенията на Авария* (566-797 г.). То е от един по-късен момент, вероятно едва след смъртта на Боян-Челебир в 587 г. Изглежда това е станало най-рано по времето на Кан Тубджак (587-602). Защото знаем, че Бат-Оркан* (602-603) бил свален с преврат, организиран от Аварския хакан, а на престола е издигнат брат му Гостун* - Албури* (603-605). Това обаче съвсем не означава, че управляваната от Бат Оркан и Гостун целокупна България била васална на Авария (Аварският хакан не би организирал преврат, а направо би свалил Бат Оркан). Самият Гостун* - “наместник същ” от 603 до 605 г., е посечен през 618 г. от Хакана на Аварите.

Причината била, че Гостунови поданици - от апанажното му владение, което управлявал след 605 г. – Анчийци (Анти), живеещи някъде в близост с Аварската граница - най-общо от района на Седмоградско* (Трансилвания) до р. Припят, се защитили срещу една аварска грабителска група и убили предводителя й – аварски велможа. Т.е. земите управлявани от Гостун след 605 г., които се намирали по западния край на България, може би били васални на Авария. Възможно е и Онгъла* (дн. Молдавия, между Днестър и Прут), където е владетел Бат Оркан* - резидиращ в Кишинев, да е бил в пределите на Аварската зависимост (след убийството на Гостун през 618 г. Бат Оркан се оттеглил в Аскал* = Киев*). Това обаче не се отнася за другите български земи, управлявани от Кубрат* (605-665) от 605 г., който резидирал в Аскал* (Киев*), а владенията му се простирали от реките Ингул и Синюха до Волга* и днешния Азербайджан. След убийството на баща му Гостун, което явно унищожавало силата на действащия тогава Българо-Аварски договор, Кубрат веднага – още през 619 г., сключил антиаварски договор с Византийския император Ираклий І (610-641), стегнал западните български граници (вж. Киев*, където изградил крепостта Бащу* от 620 до 623 г.), а след това – през 623 г., изпратил брат си Самбат* (618-675) да се разправи безкомпромисно с Аварите.

Баща на Боян-Чельбир бил Татра* (срв. името на дунавското селище Тутра-кан*), който “се прославил с успешни набези над Ромейската държава, които извършвал с помощта на подвластните му склавини (“ульчийци”) …”. Татра или Татра-кан = Кан Татра, е починал преди 566 г., когато Боян-Челебир (>566-587) вече бил върховен кан. Името Татра, от Тата*, Татко*, следва да се сравни с др.-перс.- θātiy: “говори, разговаря”, авест.- tašaiti: “създава”, tašana-: “създател”, tačaiti: “бяга, тече”, taxti-: “ток, теч”, tafta-: “избухлив, гневлив”, от ta-: “този, оня който”, вж. Татра*, Тупа*; Може да се предположи, че Кан Татра властвал около и след средата на VІ в., и вероятно починал не много преди идването на Аварите, което е посочено като основно събитие при управлението на сина му Боян-Челебир.

Бащата на Татра-кан бил “Джураш, по прозвище Масгут (= Масагет), който служел ту на един, ту на друг сабарски вожд (княз, бек), и получил затова земите между Сула* (Дунав) и Джалда (Крим*) ... Бидейки по природа добър, той изкупил от сабарите сто хонски бия (бий: старейшина, вожд, племенен княз, бат*, бай*; хуни* = имйнци, т.е. българи от Имеон*, и от Хара* или Хон*) и голямо количество техни хора, и ги присъединил към българите под името сюрбийци (сербийци)...”. Етнонима “серби” е със значение “заселен, поставен на определено място, посаден, въдворен, засаден” (вж. Сърби*).

Балтаварът* Джураш или Масгут е “син на Бел-Кермек, от дъщерята на Масгутски бек…” (бек, бак: “феодал от висок ранг в държавната йерархия, княз, велик княз, Бат*”; народностния произход на майката е основание за прозвището Масгут – т.е. Масагет*, което носел Джураш, или пък епитета Масгут е само предположение за произхода на майката, направено от хрониста Гази-Барадж). Ако приемем, че Бел-Кермек е бил още малолетен към 454 г., и при положение, че явно е имал няколко деца от няколко жени (“Джураш есин от дъщерята на Масагетски бек”), то е напълно възможно Джураш-Масгут да съвпада с Кан Дронг*, който през 538-540 г., под предводителството на Кан Булгар*, воюва с Византия в района на Тракия.

Тюркизираното от Гази-Барадж име Джураш е със значение “Източен Северен Кавказ – Дагестан, Чечено-Ингушетия, Кабардино-Балкария* и Източна Грузия”. Това предполага, че Джураш-Масгут е свързан с този Източно-Кавказки регион. Същевременно Джураш може да се сведе до Чураш, Чурас, и известните Чуила*, Чула, Цуло*, които носят значението “висш, вишестоящ, управляващ”. Името Бел-Кермек е от първа част Бел – вж. Бал*, Бел*, Бул*, Бъл*, и вероятно следва да се приравни към титлата Балтавар*, а за Кермек, което следва да е личното му име или епитет, срв. авест.- karъta-: “нож”, др.перс.- kāra-: “войска, народ”, kъrъntaiti: “реже”, kъrъnaoiti: “прави, действа”, срв. Крум*;

А изненадата е, че според Гази-Барадж (>1229-1246




Гласувай:
1



1. dichodichev1 - История на Българите
17.03.2020 02:43
А изненадата е, че според Гази-Барадж (>1229-1246<), Бел-Кермек е (!) син на Хунския вожд Атила* (434-453)! Това, че българският кански род не е хунски, както и българите не са хуни*, е потвърдено от много преки и косвени факти (част от българите се наричат Хони*, по името на планината Хон*, която съвпада с Хара*, Танкан*, Имеон* или Машу*). Затова нека проследим и съпоставим казаното от Гази-Барадж с известните факти.

Знае се, че наследниците на Атила* са синовете му Елак (453-454) – паднал в битка през 454 г., Денгезих (454-469) – убит през 469 г., и Ернах (454-468 ?), който според сведенията през 449-50 г. бил още “в детска възраст” и баща му го държал на ръце (т.е. може да се приеме, че е около 3-5-годишен; според други сведения – бил роден в 418 г. /ММ*/; баща му Атила*, ? връсник на Аеций* /390-454/, следва да е починал на около 63-65 г. ?, а не на ококоло 50 г.). Съобщава се и още едно име или още един син – Бел, който избягал при Кушаните (Атила има брат-съвладетел Бледа, когото убива в 444 или 443 г.). Кушанското царство* обаче е унищожено към края на ІV век. Тогава, ако приемем, че Бел и Денгизих са едно и също лице, то следва, че трябва да търсим Кушаните не в Средна Азия, а някъде по-близо (т.е. в Кашан – три области в земите на българите – Улуг Кашан: “Онгъла*, Молдавия”, Кашан или Ак-Кашан във Волжка България* - по северната страна на средното течение на Кама*, разделена на две от р. Вятка, и трети Кашан – в района на запад от Каспийско море*).

Знае се обаче, че Кашан във Волжка България* - около средното течение на Кама*, е от периода след ІХ век. А чак към края на VІ и началото на VІІ в. Бат Оркан* (602-618<) живеел в другия Кашан – Улаг-Кашан (Онгъла*, Молдова), където обитаващите областта са наричани Кушани, а главният град – също Кашан (ДТ*), и до днес носи името Кишинев.

При съчетаване на фактите може да се приеме, че Бел-Кермек е Ернах, а Малка Скития съвпада с района на Онгъла* ~ Бесарабия* ~ Крим*; според много изследователи точно в този район се установил Ернах (което не отговаря достатъчно ясно на въпроса защо е трябвало да взима разрешение за поселването си от Византия, при положение, че тези земи са извън границите й).

Произходът на Атила*, обаче е проследен от Гази-Барадж по българска линия, която се извежда от Бат Алаба – Алавив или Кан Дере* (378 - сл. 420), и баща му Кан Булимир* (348-378). Самият Атила* - носещ прозвището Аудон Дуло, бил внук на Кан Дере* (елин., лат.- Алавив) и син на Айбат, за когото никъде не се споменава, че е български върховен кан или областен кан, или пък че е от рода Дуло.
Това, наред с факта, че Атила предвождал хуните, а не основния български клан, предполага, че връзката му с рода Дуло е по женска линия – чрез майка му, докато името на баща му – Айбат, съдържащо сана Бат* и определението Ай- към него, по-скоро вероятно е епитет на вожд на хуните (съвсем естествено е, че мирните договори с външни етноси се скрепяли и чрез височайши бракове).

Хуни*-те, които идват в Европа към 375 г., не следва да се приравняват към Хони*. Хоните или Именците (от Имеон*) идват под предводителството на Булимир* (348-378), на когото Европейските българи, живеещи вече 300 години (ДТ*) между Днепър и Кавказ, предали властта – явно във връзка с непоклатимото му от законова гледна точка наследствено право върху Българската корона (вж. Българин*, Фружин*). Същевременно Хони*-те се смятат в източниците за Българи, докато Хуните* - номади и тюрки или монголи, категорично се разграничават от Българите.

В единството си сведенията, поднесени ни от Гази-Барадж (1229-1246), показват, че родословието на кановете се проследява изключително по българска линия и чрез династията Дуло*, а не чрез някой не-български етнос, племе (макар и сродно) или династия. Самият Атила* е включен в хронологията доколкото е свързан родствено с династията Дуло, а не защото предвожданите от него Хуни* са близки до българския етнос. Сведенията документират, че българите са в Европа от към средата на І век, когато и Римляните, по времето на инвазията на Нерон (54-68), воюват с Кан Вананд* в Армения.
Това не съвпада с действителната дата на заселването на българите в района на Северен Кавказ и прилежащите земи, което става най-късно през ІІ в. пр. Хр., но определено се свързва с периода между средата на І в. и средата на ІІ в., когато Римското настъпление по посока на Кавказ и Каспийско море наложило откъсването на Европейска България от Партия*. От важно значение за българската историография е и фактът, че доскоро анонимните периоди Авитохол* (153-453) и Ирник* (453-603) от хрониката Именник на българските канове*, могат да се попълнят с конкретни имена на български канове, сравними с конкретни факти от други източници – римски, арменски и пр.;

ТУБОЛ – Тобол*, река в Седморечието*; от др.-бълг., ст.-бълг. Та, Тоу: “този, тази”, и наставката Бал*, Бол*, Бъл*, Боль-, Бол&#305;а, Быль, Был&#305;а: “глава, главен; божествен”; срв. Тува*, Туй*; вж. Тобол*;

ТУВА - река, Това*; най-вер. е базирано на инфинитивната форма Туй*, от която преминава директно в Тува; авест.- ta: “тоз, тоя, то, тя, те, тези, тия”;

ТУГОР – Тугоркан*;

ТУГОРКАН – ТОУГОР-КАН, Тоугоръканъ, Кан* на Половцие* (куманите*) от втората половина на ХІ век, преди ШАРУКАН* и заедно (?) с БАЛДЮЗ*; На запад от Днепър, където половците най-късно от 1092 г. владеели множество “руски” села, Тугоркан разбива Киевските войски на князете Святополк ІІ (1093-1113, род. 1050), Владимир ІІ Мономах (1113-1125, род. 1053) и Ростислав, които побягали на север от граничната река Стугна, при преминаването на която обаче се удавил княз Ростислав (РН*). След този разгром и последвалия мирен договор, дъщерята на Тугоркан става съпруга на Киевския велик княз Святополк ІІ Изяславич (род. 1050, Велик княз: 1093-1113), с когото имат поне пет деца – Брячислав, Изяслав*, Ярослав, Предслава* и Сбыслава;
цитирай
2. shtaparov - Няма кани и канове в Българската ...
17.03.2020 03:16
Няма кани и канове в Българската история- има само КНЯЗЕ и царе!
цитирай
3. dobrodan - Има неща за доизясняване, но иначе много добър опит :),
17.03.2020 11:58
Атила е от смесен брак (в смисъл майката е киргизка в една от песните), бащата е Монджук (алтаец по име)... Бледа е брат му Булут (бивол)....
Умай-къз - майка на император Атила. В началото на V век, когато Атила бил още невръстен, тя потушила опасния за единството на Джунгар-Булгар (Хунска България) метеж на няколко хунски племена в Турджан (Туран).

Да се върнем към дядото на Атила, Алип-бей. Той имал четирима известни синове: император Монджук Ищяк (Унгар) Мермер (Бербер), който царувал след Карадан 9 години (420-429 г.), Барис Абхаз (Абхазец, Грузинец), император Акдар, който бил на престола една година след метежа на Трьок-Абай (429-430 г.) и император Раджил или Руджа (Руа, Ругила от гръко-римските източници), който властвал след Акдар 4 години (430-434 г.). Монджук имал трима прочути синове: император Кий Туки или Туки Айбат Аудан Ардар (Артур) Ашла (Осло, Етцел) Атилле, който бил на престола след Раджил 19 години (434-443 г.), император Булут-Шеке (Бледа в гръко-римските източници и Щек в руските източници), управлявал заедно с Атила 9 години (434-443 г.) и Абраш Курев (Хорив от руските източници)... Булут-Шеке (Гном, Джудже) приел православието и затова го отстранили от властта, като му дали поста губернатор на Кара-Саклан.
Монджук го намерих като Мусокий, стига бе?! :):):)

Утиг - прозвище на бащата на Атила - Монджук, владетел на областта Утиг в Източното Приазовие. Утиг означава "място, обрасло с треви", морава (муравия) на славянски, бащиното име на Атила е Утиг или Муровец, Муромец).
Кипчаци - прякор на хуно-българите (хуните), които те не харесвали особено; кипчак означава "степняче", "празен човек".
Турджан - в случая кансюбиги на хуните. Майка му била дъщеря на хунския император Гуджа Иляркай, баща му е ябхусирът на Скития Таргиз. Царувал от 252-ра до 237 г. пр. н. е. Известен и с друго име - Дуло. Единият от синовете му - Идел Туки, основал имперската династия на белите хуни - абдалите/ефталити, към които принадлежал Атила, а другият - Тума...
И как става това, че Аеций е вуйчо на Атила, още не знам. Може би е имал повече от един вуйчо?
цитирай
4. dichodichev1 - История на Българите
18.03.2020 00:24
Хааааа!
цитирай
5. iliyanv - Звинява многу, иска питам любопитен аз
18.03.2020 18:38
- как успява пише толкоз много тъпни? Даваш още, може многу! Аз чете и радва, уау!
цитирай
6. dobrodan - Ето и няколко от стиховете за Атила, удоволствие беше да ги преведа :).
18.03.2020 21:41
Всичко видяла сестрата му Харка.
Майка им била от рода Киргиз, казват.
Плеснала с ръце тя, както лебед с крила
и за Атилле зажалила, така казват.

"Едничък ти, братко мой, ми остана,
мъртви са другите, така казват.
Слънце Земята огрява, така казват,
моя живот ти вместо слънце огряваш!

Защо тръгна слава да търсиш? Мълчат
юргените разни неща, така казват.
За важното питат ги с примка на шията,
инак не искат стаеното да разказват.


Отбелязвам, че харька са български аристократичен род, има град Харьков в днешна Украйна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 194571
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031