Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2020 03:01 - Българите в ИТАЛИЯ и пр.
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 810 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 26.03.2020 03:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
БЪЛГАРИТЕ В ИТАЛИЯ – заселването на българи на Апенинския полуостров започва вер. преди VІ в., но категорични сведения за трайно установяване на големи монолитни български етнически групи за сега има от 535 г. и след това (ИБ*). Заселването на група българи – ветерани от ромейската армия, в близост до Рим през 535 г. явно не е първият такъв български акт на полуострова, но конкретно този следва да се свърже и с още едно обстоятелство, станало известно едва напоследък; това е големият студ и катастрофален глад през цялата 535 година, а вероятно и през следващите една-две, обхванали планетата в следствие на мощно вулканично изригване (NG, 2008).

Първият по-известен българин висш духовник – кардинал в Рим, Петър Булгаро Левит* (ок. 560-605), който е от българското селище Булгароверчели* – югоизточно и недалеч от град Милано, умира в Италия през 605 година (но вж. и Иоан Аспар* /530-550/, успоредно с безспорния факт, че “византийската”, а по-точно “източно-православна” Южна Италия – по-късното Неаполитанско кралство, е управлявано преди всичко от български аристократи). Българи, участващи във войските на Лангобардския военен съюз на Крал Албоин се заселват през 569 г. в няколко области на Северна Италия (ИБД*). Само в периода 635-665 г. в Италия се заселват поне две големи групи българи, водени от Алцек* и Алциок*, чийто общ брой е минимум 65-70 000 човека (ако това не е броят само на мъжете); българите на Алцек – около 30-35 000 човека (или само мъже), са преместени към 665-670 г. в земите на Южна Италия.

През дълъг период от време българи-аристократи са управници на Византийската част от Италия – Неаполитанското кралство, което саму по себе си говори за мащабното присъствие на етнически българи в този район. Римският папа Инокентий ІІІ (1198-1216) споменава в писмата си до Българския цар Калоян* (1197-1207) за известния български род, който имал водещо влияние в управлението на Италия. Владетелските домове на Неапол, Савой и Монтферат* се обвързват с бракове с Асеневци* и там се появяват преки разклонения на Българската царска династия (АС*);

През ХІІ-ХV век имало отделни български квартали във всички големи градове на Италия (ИБ*), където най-вероятно били канторите и магазините на Българските търговци. Именно в търговските договори между България и Венеция, както и между България и Генуа, където се установяват равни права за българите в Италия, равностойни на тези за чужденците в Царството, се дава отговор на голямото присъствие на българите в Италия през дадения период, без да се подценяват предходните исторически и етнически предпоставки за това, започващи най-късно през VІ век.

С настъплението на Османските орди в земите на Балканите в края на ХІV в и особено през ХV-ХVІІ век, се наблюдава вълна от български преселници към Италия, в чиито големи градове още от ХІІ-ХІІІ в. са фиксирани цели обособени квартали, населени само с българи. Според тогавашни свещеници-католици българите оказали силно влияние върху тогавашния средновековен латински – “развалили” го, а това терминологично и езиково българско влияние пък е отразено в народно-италянския, започнал да се използва като литературен от Данте Алигиери (род. май 1265 г., Флоренция – 14 септ. 1321, Равена).

В труда си “Български преселници в Италия през VІ век” (1933 г.), италианският историк Винченцо Д`Амико съобщава, че поне до началото на ХV в. живеещите в Италия българи били със съхранено народностно съзнание и език, въпреки че принципно се определят като двуезични (Павел Дякон, VІІІ в.). Пример за монолитни български общности през ХV в. е факта, че на 23, V, 1417 г. българските благородници от град Верчели* (някогашното селище Булгароверчели*) положили клетва пред Дука на Милано, а дни по-късно били последвани и от живеещите в самия град Милано българи, и пр.

Около времето на издаването на труда си в 1933 г. Д`Амико смята за преки потомци на средновековните българи (от VІ-ХV в.) приблизително три милиона (3 000 000) от италианците (д-р. Ат. Стаматов, Tempora incognita на ранната българска история, МГУ “Св. Ив. Рилски”, http://free.top.bg/x88x/ tempora/mat-izvr.html). Това е към 8-10 % от всички жители на Италия през 1928-33 г., ако не и повече, защото трябва да се приспаднат поне 2 % не-италианци от цялото население (италианците от български произход са част от основното население – натурализираните към ХVІ-ХІХ в. италианци, които са 98 % от жителите на Италия), а най-вер. следва да се изключат и жителите на о. Сардиния, които, като островно население, са относително постоянна величина през последните векове (1,6 млн през 1976 г. - ГЕ*). Тези 8-10 % процента, които при по-детайлно проучване може да се увеличат поне до 15 %, най-малкото запазват процентната си величина с нарастването на броя на жителите на Италия, а те към 1939 г. са около 43 милиона, в 1951 г. са вече 46 млн, през 1961 г. са 50,5 млн, през 1981 г. са 57,2 милиона, и т.н.; а например 15 % от 60 милиона италианци са 9 милиона италианци с български произход; вж. Асен /12/*, Булгароверчели*, Верчели*, Петър Булгаро Левит*, Алцек*, Алциок*, Максимин І*, Аеций*, Аспар*, Одолкан*;

 

БУЛГАР РУДБалгар руда, Българ руда, название на планинския район при западното крайбрежие на Касписко море, на север от Елбрус и на юг-югоизток от Кура-Аракската низинна област, днес в Ю. Азърбайджан и прилежащите страни (вж. карти България І-ХХ век: “Булгар руд или Булгар руда”); терминът Руд, Руда се свързва както с Руда* (жила от метална руда и пр.), така и с Река, поток, извор, а също и с Рудан; вж. Булгар мадан*;

БУЛГАР ЦАРБурджан шах*, владетел на Бактрия* (ок. 224-241);

БУЛГАРЕЛИ – италианско фамилно име, с корен етнонима Булгар, съществувща и днес в Италия; срв. Булгари; вж. Българите в Италия;„

БУЛГАРИBulgari, известна българска фамилия, от рода на Асеневци*, установила се преди падането на Константинопол през 1453 г. на остров Корфу*, което е в близост до Авлона* (Валона, Вльора) – столицата на феода, управляван от братът на Българския цар Иоан Александър* (1331-1371) и на Царицата на Сърбия Елена* (1332-1376) – Деспот Иоан Комнин Асен* (1350-1363; Асен /10/*) и сина му Александър Асен (1363 – сл. 1383/1400




Гласувай:
4



1. dichodichev1 - История на Българите
26.03.2020 03:03
БУЛГАРИ – Bulgari, известна българска фамилия, от рода на Асеневци*, установила се преди или след падането на Константинопол през 1453 г. на остров Корфу*, което е в близост до Авлона* (Валона, Вльора) – столицата на феода, управляван от братът на Българския цар Иоан Александър* (1331-1371) и на Царицата на Сърбия Елена* (1332-1376) – Деспот Иоан Комнин Асен* (1350-1363; Асен /10/*) и сина му Александър Асен (1363 – сл. 1383/1400<?; Асен /11/*). Фамилията Б. е изследвана от Иван Дуйчев. Булгари спасяват и пренасят на о. Корфу мощите на Св. Спиридон, който става закрилник на острова. Булгари строят в чест на светеца главния островен храм на о. Корфу. Познати са много поколения Булгари. Вероятно точно от тях произхожда известната днес фамилия Булгари в Западна Европа; вж. Асеневци*, вж. Митрофан ІІІ*;

БУЛГАРИА – Булгериа, планински масив (Монте ди Булгериа) и селище (Челе ди Булгериа) в ЮЗ Италия, в района на Салерно (южно от Неапол);

БУЛГАРИСТАН* – тюркско именуване на България* и Българската държава*; Стан* е др.-бълг. дума, която е в речника на българите от времето преди евентуална (предполагаема) възможност, тя да бъде заимствана от някой тюркски език/диалект и никога не се употребява от българите в съчетание с което и да е етническо име, и в значението “държава” или “област”, обитавана от даден народ. Най-вер. тюрките са заимствали термина Стан от древния индо-ирански езиков фонд и по-конкретно от иранския терминологичен масив (към които принадлежат Древните българи*) след навлизането им в Ср. Азия към І в. пр. Хр., а след това и на юг от там; вж. Древните българи*, ІІ*, и пр.;

БУЛГАРО – Bulgaro, Булгар /14/*, Петър Булгаро Левит* (пр. 550-605), българин, кардинал на Римската христова църква, живял в Рим и починал там през 605 г.; вж. Булгар /14/*;

БУЛГАРОВЕРЧЕЛИ – Верчели*, българско селище и област в Италия, споменато още през VІ в. като родно място на Петър Булгаро Левит* (ок. 560-605), първият известен кардинал с български произход (вж. Булгар /14/*); името на селището може да се интерпретира като Верчели на велможата Булгаро, имението, феода, апанажа на Булгаро, още повече, че Верчели* е със значение “крепост, крайградска крепост, предградие, автономно селище; пост, пропускателен пункт, митница”; вероятно е и значението “Българската крепост-селище“; поне до ХV-ХVІІ в. селището Б. е населено изключително от българи, като и в близкия град Милано имало значителна и съществена група българи, а вероятно и цял български квартал (вж. Българите в Италия*); в съседните феоди – херцогство Савой, със столица Турин (Торино), и маркизат Монтферат* през ХІІІ-ХVІ век и след това управлявали представители на Асеневци* (АС*, ФК*); вж. Верчели*;

ВЕРЧЕЛИ – външно селище, външна крепост, предградие, в съставното име-нарицателно от исконен български произход Булгаро-Верчели* – селище в СЗ Италия, на река Сезия (ФК*, ХV в.), споменато още в VІ век като родно място на българина Петър Булгаро Левит* (ок. 550-605), кардинал на Папата, като по това време Римски папи са: Пелагий ІІ (579-590), Св. Григорий І (590-604), Сабиниан (604-607); в пущинския език (памирски) е запазен древния термин ВЭРЧЭНИЗ (В&#1241;рч&#1241;низ, В&#230;рч&#230;низ, V&#1241;r&#269;&#1241;niz): “външно селище, предградие” (ПД*); от Вар*; срв. Вароша*, Варна*, Варище*, Вардар* и пр., или Варишор (Софийско), Вардим* (остров в Дунав, на ок. 11 км източно от Свищов, пл. 4,89 км&#178;, дълж. 4,3 км, шир. 1,6 км, вис. 28 м), Вардун* (с-ще в обл. Герлово, на Вардунска река, приток на Тича*), Верила*, Вердикалино* (кв. на Банкя, Софийско), Верегава*, Вереница*, Вършец*, Върбишки проход*, Върли бряг* и пр.; вж. Булгароверчели*, Булгар /14/*, Петър Булгаро Левит*, Асен /12/*, Българите в Италия*;
цитирай
2. dobrodan - Пропускаш Атила, драги ми приятелю,
26.03.2020 10:03
както и Борджиите :). И да не забравяме, че без етруските можеше и да няма Рим.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 194480
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031