Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2020 04:28 - ИСПЕРАНТА, ЕСПЕРИХ, ИСПЕРИХ, ИСПОР = АСПАРУХ
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 362 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.03.2020 08:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ИСПЕРАНТАХисперанта*, от основната форма Аспаранта*, елин. Хюсперантес, Хисперантес (Х*, VІІІ, 224-225); вж. и срв. Исперих*, Есперих*, Аспарух*, Аспарак*, Аспарук*, Испор*, Аспар*; възможна е формата Исперан/г/та – Isperaŋta, като наставката -ta е членуване към основната форма на името или образува умалително от нея; Исперанта (*΄Υσπεραντης) е принц от управляващата персийска династия, син на Дарий І* (522-486), полубрат на владетеля Ксеркс (486-465) и по-малък брат на Аброкома(с) или Аврокома (вж. Ава*, Авитохол*). Двамата братя – принцовете Аврокома и Исперанта, са синове от една майка – принцеса Фратагуне (Фратакане, от бактро-партското царско име Фраат или Фрата, Фра-, често носено от царете в Бактро-Партската династия Аршакиди, и от титлата Кан*; срв. също Фа*, Фара*: “Слънцето*, Бога Слънце”, вж. и Фарн*); тя е единствено дете на принц Артанес или Артана – брат на Дарий І*, а значи тя е и племенница на Дарий, независимо че може би братята Артана и Дарий І били от различни майки.

Елинският историк Херодот (ок. 495/485-425/420), който е съвременник на тази Персийско-Елинска война (480-477 г.) и имал възможност да събира сведения за нея от живи участници в събитията, пише: “Тогава (в битката при Термопилите през август 478 г. пр. Хр.) паднали убити и много именити перси, между които двама синове на Дарий, Авракомас и Хюсперантес (*Χυσπεραντης, *΄Υσπεραντης, Исперанта), които му родила дъщерята на Артанес Фратагуне (Фратакане); Артанес бил брат на Дарий, син на Хистасп*, [който е] син на Арсамес (Аршама, вж. Мегабат*). Той дал за жена на Дарий дъщеря си, както и цялото си богатство, защото тя му била единственото чедо. Двамата братя на Ксеркс загинали тогава, сражавайки се за тялото на Леонидас (Леонид); в невъобразимата блъсканица на боя между перси и лакедемонци (спартанци), елините (спартанците) успели храбро да го (тялото на Леонид) изтръгнат от ръцете им (на братята Авракома и Исперанта), като на четири пъти обръщали в бягство противниците си. Така било, докато не дошли [в гръб на спартанците] хората (персите на Хюдарнес), предвождани от [елинина-предател от местното племе на малиеите] Епиалтес (Ефиалт)” (Х* - VІІ, 224, 225);

Времето на провеждането на 3-дневната битката при прохода Термопили се определя от днешните историците по традиция през 480 г., в широките граници от 2 до 22 август (единствено А. Бърн, в книгата си “Персийските войни” /1984/, поставя битката през септември). Обаче, в случая се подценяват и даже неглижират поне два факта. Първият е, че Херодот е съвременник на събитията, който черпи данни от живи очевидци и участници в тях, и затова е много трудно да се приеме, че той може да греши за посочените дати. Вторият е, че едва в наше време може да се посочи точната дата на слънчевото затъмнение, което станало в деня, когато войската на Ксеркс* (486-465) започнала да напуска лагера си при град Сарди (Sardes), на път към Хелеспонта (Дарданелите*). Ето какво пише Херодот:

... войската (на Ксеркс) останала да зимува там. Когато се запролетило, войската се приготвила и от Сарди (Sardes, по права линия на ок. 80 км източно от Измир) тръгнала към Абюдос (тракийска област и държава на източния бряг на Хелеспонта), но с тръгването й [от зимния стан при град Сарди], Слънцето* напуснало мястото си на Небето* и изчезнало, въпреки че на небето нямало никакви облаци и било съвсем ясно. Вместо ден, настанала нощ. Виждайки и разбирайки това [Божие дело], Ксеркс се угрижил и запитал маговете какво означава това явление. …” (Х*, VІІ, 37).

Според днешната наука, слънчевото затъмнение в района на западната част на М. Азия е станало на 17 февруари 478 година. Тази конкретна дата, когато Персийската армия напускала лагера си при град Сарди, определя с най-голяма точност времето на похода на Ксеркс, който започнал през 479 г. пр. Хр., но стигнал до Европа през 478 г. пр. Хр.,, а пък до Термопилите стигнали през лятото на същата година.

За нас представлява специален интерес династичното име от VІ в. пр. Хр. Исперанта, от базовата форма Аспаранта и най-вероятно имащо и падежна форма Есперанта, което е от корена Испор, Испера, Аспар, Аспара. Няма съмнение, че то напълно съвпада с българското име Аспар*, Аспара, Аспарух*, което е познато и с падежните си форми Испор*, Исперих*, Есперих* (Именник*, надпис от съкровището от Наг-Сент-Миклош, и др.). Разликата между Аспарух* (Исперих, Есперих) или Аспаракх*, Аспарук* и Аспаранта (Исперанта) е само формална, и се отнася единствено до наставката при по-разширените именни разновидности. Като се абстрахираме от падежните промени на гласната “а” във “о” и “у”, то става въпрос за сравнение на крайната “х, ха” или “кх, кха” със “н, на, н’та” (от “-ната”), което въобще не променя съществено фурмата на името и значението му. В същото време не можем да бъдем съвсем сигурни дали елино-македоните самоволно не са променили в една или друга степен, много или малко, общия вид или окончанието (срв. Навухудоносор*) на това Дариевско семейно име Испера, Испераха – записано от Херодот като Хисперантес, Исперантес (΄Υσπεραντης, ΄υσπεραντης) – за каквато перманентна елинска практика в оня период спрямо “персийските” и “индийските” имена имаме достатъчно факти (ПЖ*).

Обаче, като имаме предвид стабилната позиция на това име, образувано от две фиксирани базови съставни – Ас* и Пара- (Парах, Парак, Парана), и неговите основни форми във вековете – Аспар*, Аспарух*, Аспарук*, Есперих*, Есперерих, Испор Испир*), Исперих, Исперанта и пр., категорично записани на няколко езика – включително на латински и на български, можем определено да твърдим, че то явно е точно такова, каквото е достигнало до нашата епоха и ХХІ век. А пък това означава, че то е преминало поне от VІ век пр. Хр. до днес и от някогашните Балх* (Балг*), Бактрия* и Древна Персия до средновековна и сегашна Европейска България; като същевременно, в единство с много други неоспорими факти, то трасира и онагледява пряката и неразривна връзка между тези два езикови и културни ареала, и между двете етнически общности – древната Балго-Бактрийска и сегашната Българска; вж. Исперих*, Хисперанта*, Дарий І*, Дарии*, Древните българи* и пр.;

 

ЕСПОР – името на Аспарух* = Исперих* = Испор* = Аспар*, изписано върху орела от неговия гроб; от Ес* (форма на Ас*, позната и като Ис*):  + -Пор от Перети - Пера (1, 3)* ~ Порити - Поря* - Поривъ (Поражати /Поражавам*/, Пораждати /Пораждам*/, Поразити /Поразявам*/, и пр.; СС*);

 

ИСПЕРИХИспор*, Исперанта*, Есперих*, Аспарух*, Аспаракх* и др.; от корена Ис*, в съчетание и единство със съставната –ПАР,  –ПОР, –ПОРА, –ПАРА (в Испор/а, Аспар/а) и с нейната разширена форма –ПЕРИХ, –ПЕРИХА, както и –ПЕРАНТА; вж. Ис*, Испир*, Испор*, Аспар*, Аспарух*, Есперих*, Исперанта*;

ИСПИР – причина, външна причина, не подлежаща на контрол (РД*); срв. Въиспирь (вж. Испор*);

ИСПОЛИН – великан, колос, ”стърчащ” във висините; от ИСПОР*, като в окончанието  -Р*, -Ра* е заменено с формата -ЛИН, -ЛИНА, която е характерна за съществителните и е сродна с окончанието –Н, НА; срв. Исбул*; срв. Балин*; срв. Пълен*; срв. Бай*, Бан* ~ Пан*, вж. Стопана*, Стопанин*; род. с Исперих*, Аспарух*;

ИСПОЛИНОВ

ИСПОЛИНСКИ

ИСПОРАСПАР*, АСПАРУХ*; от ИС* + -ПАРъ,-ПОУРъ; срв. ст.-бълг. Въиспрь: “във висините”, от ВЪ-, и от ИС/ПРЬ = Вис*, Висини*; вж. Ист*;




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 101348
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031