ПРЕКО – от ПРЕК*, Пряк*;

ПРЕКОП (1) – 1. “окоп; прекопано или изкопано място; 2. дълъг изкоп за прокарване на вода” (ТР*), а също “изкопа от външната страна на военен вал*, която е по посока на очакваното вражеско нападение”;

ПРЕКОП (2) – др.-рус. Перекопъ (ХVІ в.), в древноста е известен и с елинското име Τάφρος: “Ров” (Страбон, Птолемей, ЕР*), но явно елинското Тафрос е превод на съществуващо още по-древно скито-сарматско име, което е от др.-ирански произход, какъвто е и Българският език*; Прекоп е град в тесния провлак между Кримския полуостров и континента, като самият провлак е дълъг 30 км., широк 8-23 км., висок до 20 м. В картите поне до ХVІ-ХVІІІ в. е Прекоп – Precop (карта на Себастиян Мюнстер /1488-1552/ от 1544 г. “Polonia et Ungaria. XX. Nova Tabula”; карта на Николаус Висшер от 1702 г. “Magni Turcarum Domini Imperium ...”, БКО*); като Перекоп влиза в Московския политически ареал от края на ХVІІ - нач. на ХVІІІ в. (вж. Азов*), а от 1966 г. е град Красноперекопск; Ясно видима е бълг. етимология на думата П. и името на средновековния град-крепост, който се намира в традиционно български земи; от Прекоп /1/*; вж Стара Велика България*, Корсис*, Черна България /2/*, Половци* и пр.;

ПРЕКОР – ПРЯКОР*; от ПРЕК* ~ ПРЕКО*;

ПРЕНИЕ – ст.-бълг. ~ бълг.-църк. Пьрение; от Пра (2)*;

ПРЕНОС – от Пренасям*;

ПРЕОБРАЖЕНИЕ – превръщане, преобръщане, преобразяване; ст.-бълг. Преобразити, както и Преобратити – от Обратити: “обърна, насоча, превърна” (МС*), сродно с Обрести: “намеря, съгледам; открия; изнамеря, измисля; придобия, получа” (СС*), което показва, че се отнася по-скоро до есенното плодородие, а свързването му единствено с Образ: “лик”, е недопустимо. Дори само този факт показва, че ст.-българското Преображение - основаващо се при това на езика, философията и културата на Древните българи*, не е калка от гръц. metamorfosis (ЕР*), което е свързано с гръц.- μορφή: “форма” (РЧ*) и е влязло в общото прото-елинското пространство не по-рано от ХІІІ в. пр. Хр., а като единно елинско понятие може да се смята най-рано от V в. пр. Хр. (вж. Грък*). Приемането на Преображение за калка на Метаморфоза е невероятно, особено като се знае др.-бълг. отношение и познания за астрономията и стопанската метеорология, както и другите празници, свързани със слънцестоенето и пр., и боговете (нпр. Еньовден*), които се почитат във връзка с това (вж Митра* и пр.). Преображение Господне се чества на 6 август (ПК*) по Григорианския календар, а по Юлиянския календар (ползван и днес от църквата в Русия) - на 19 август. Най-вероятно Преображение е финалната част от цикъла обреди, започващи с Лятното слънцестоене (20-22 юни) и Еньовден* (24 юни) – самото название Преображение Господне свързва празника с Господ, т.е. с Еньо* = Енох* = Енки* = Енлил*. Той е древен празник, влязъл в християнския календар, и вер. може да се търси още при Тангризма*, който се проследява до средата на VІ хдл пр. Хр. - вж Тангра*. В т.с. по-скоро гръцката дума е калка от др.-иранската, особено като се знае и мощното генезисно влияние на Вътрешна Азия върху др.-елинската култура и философия, което продължило от дълбоката древност - VІ-ІV хдл пр. Хр., поне до І в. пр. Хр., а и до І-ІІ в. сл. Хр. (вж. Митра*, Ищар*, Изида*, Заратустра*; вж. Херодот /Х*/, Диоген Лаерций /ДЛ*/ и пр.);

ПРЕОБРАЖЕНСКИ

ПРЕСИАН – Персиан, др.-българско владетелско име, носено от няколко български владетеля и принцове; от др.-бълг. и ст.-бълг. Персъ, Перса: “перс, перса, персиец, персиеца”, елин. Πέρσής; от др.-перс. pārsa- (ср.-перс. pārs): “перс, перса, персиец”, авест. *pārsa-; прил. ст.-бълг. ďерсьńкъ: “персийски” (СС*, ІХ в.), от *οеръсьскъ; страната Персия е споменавана със ст.-бълг. Перъсидΰ, др.-рус. Перъсида, гръц. Περσίς (ПВ*), Περσίδος, ср.-лат. Persia: “Персиа, Персия”. Името Персиан следва пряко да се свърже със средновековното българско сведение, че “българи и влъхви* (мидийци*) и перси са едно и също” (ПД*); формата на името като Пресиан следва да се обвърже или с неправилно разчитане и фонетизиране през късния период от ХVІІ до ХХ век, или с редуциране под въздействието на ст.-бълг. οрьсь, οрьсθ: “гърди, гръд”, прен. “сила, мощ”, и на οрэсθятθ, οрэсθя«: “озарявам с обилна светлина, с блясък, правя всичко да засияе”, от Сияе*;

ПРЕСИАН (1) – Пресиан І, Персиан, О`Мир Персиан, Кана Субиги* на българите и на България (836-852); вж. Пресиан*; името му се изписва и като О’Мир Персиан =  Велики Персиан (вж. Владимир*, Оморт*, Омуртаг*), а при това Мир* следва да се приравни към Мес в Билга-мес* = -меш в Гилгамеш*, както и с Машу* = Меша в Библията (Б*, Битие 10 : 30); името Пресиян се изписва и като Персиан; В българската историография е възприето, че Кан Пресиан или Персиан е син на Звиница* и внук на Омуртаг* (814-831) [О`Мур-Та-Га, от авест. ama: “сила, мощ, могъщество”; при това положение не е нужно във връзка с О`Мир името на Омуртаг да се разчленява на “О`-“ – елинска предскавка, със знач. “господарят, владетелят, царят”, на “-Мур-“ – отнасяно към “Велик, Величество”, на “-Та-“ – “този който”, и “-Га”: “притежава”. Наистина елините виждали в “Мур” др.-иранското Мес, Машу*. Но пък в Българския език* името Омуртаг е от корена Ама: “силен, мощен”, което пък елините предавали с “О`Му-“]. Кан Пресиан е правнук на Кан Крум Страшни* (787/796-814) или Кан Караджар* (787-814), и е баща на Борис І* (852-914), който е съвладетел на баща си от преди 837 година. Борис І е съвладетел най-вероятно от 834 година, което е продиктувано от факта, че “управлявал 80 години”; а понеже по време на похода към Филипи през 837 г. бил на възраст между 12 и 17 години, то той е роден между 819 и 824 г., тоест преди баща му Пресиан да се възкачи на трона в 836 г.; вж. Борис І Михаил* и др.;

ПРЕСИАН (2) – Владимир І*, Цар на България (889-893), внук на Пресиан (1)*, син на Борис І Михаил* (852-914), брат на Симеон І* Велики (893-925); Пресиан или Владимир І е баща на Киевската княгиня Олга* (941-969), дядо на Киевския княз Святослав І (942-972) – сина на Олга*, и прадядо на Киевския княз Владимир І Святой* (970-1015) – син на Святослав І Киевски и внук на Олга*; вж. Мир*, вж. Владимир*;

Дю-Канж пише: “Пресиан се споменава след това (възкачването на Борис І*) за Крал на България. По негово време започнала война с владетеля на Сърбия Властимир (сръбски родов княз, поставен от Борис І* за управител на сърбите* и областта, която населявят), в която Пресиян претърпял поражение” (ВД*, с. 44). От оскъдните и противоречиви данни, с които разполагал за Владимир-Пресиан и времето около царуването му, Дю-Канж поставил Пресиан след предполагаемата смърт на Богорис в 896 г. (Борис І Михаил: 852-914), и преди възшествието на Михаил със “второ име Ворис или Борихий” (т.е. пак Борис І Михаил, който починал чак през 914 г.). Като цяло разказът на историка е правдив, въпреки че Дю-Канж не е могъл да се оправи в сложната линия на събитията в България от 863 до 914 г., когато под върховното управление на Борис І Михаил (852-914) е поставен в 889 г. и отстранен през 893 г. Пресиан (Владимир І*), издигнат е на трона брат му Симеон І* (893-925), който пък през 896 г. утвърждава победата си над Византия и съюзните й маджари (угри, унгарци, тюрки, мишари; вж. Волжка България*, Арбат*). Името Пресиан, носено от Владимир І* (889-893) до интронацията му през 889 година, е достигнало до нас само в един документ от времето преди детронирането му през 893 г. (в списъка с имената на делегатите на Борис І* на Вселенския събор от 869-870 г. като Пресиан кампсис), но Дю-Канж може да го е срещал и в други, неизвестни днес източници; вж. Владимир І* (889-893), Олга* (941-969, дъщеря на Владимир І*, родена не по-рано от 905-910 г.);

ПРЕСИАН ІІ – Персиан, Фружин*, Цар на българите (1018 – сл. 1030), като вероятно носи Българската царска титла до смъртта си през 1039-1040 г.; Пресиан е първороден син на Цар Иван Владислав* (1015-1018) и на Мария /2/*; вж. Фружин /1/*;

ПРЕСЛАВ – град, специално построен след 893 г. за официална столица на християнското от 863 г. Царство България*, във възможно най-близкия и същевременно достатъчно обезопасен район до Византийската столица Константинопол. Преслав е недалеч от Плиска*, на югозапад от Шумен*, заложен е и е провъзгласен от Св. Борис І* (852-914) в 893 г., а е изграждана от Борис І и сина му Симеон І* (893-927) – срв. “и Великы Преславь онь (Симеонь) сьзда, и тоу вь немъ прїемь царьство (на 2 или 3 май 914 г.) … и Пресла(вь) гради и сьзида. к‚н. (28) леть.“, тоест: “И Велики Преслав он (Симеон) създа(де), и той в нем (в него) прие царството [на 2-3 май 914 г.]… и Преслав гради и съзида 28 лета.” (Споменик, срп. акад. ІІІ (1890), стр. 191; ИЗ* - І, 2, стр. 254); според този текст, в който не се вижда пряка връзка между годините на изграждане на Преслав и времето на възцаряването на Симеон І, градът-столица, за чието създаване е решено на Събора в Плиска* през 893 г., е съграждан до 921-922 г., или пък е граден 28 години от 865-867 г. насетне до 893-895 г. (вж. Борис І Михаил*); Едва след построяването на българската столица Преслав, името й се разпространява широко в българския ареал, като го получават редица селища – в днешна Русия и Украина има няколко селища, н.-рус. ПЕРЕЯСЛАВЛЬ, в Германия – Prenzllau, и пр.; На запад и изток в Европа тълкуват думата като “приемащ славата, приел славата” или “унаследил славата” (ЕР*), но на български значението е категорично – “стоящ над славата, повече от славен, над-славен, многославен” - т.е. Преславен, превъзходна степен на Прославен; срв. Преслапа*, срв. Пресиан* ~ Персиан, и в този аспект срв. Персеполис*; от Пре* + Слава*; османците назовават Преслав още през ХV век с нарицателното Ески Истамбуллук, т.е. Стар Истамбул-лък (ХV в., ИОД* - 73; осм.-тур. Ески, Eski: “древен; стар”), със значение Старата Столица (тур. Истамбул: “градът, главният град, единственият град, столицата”), както по същото време са я наричали българите;

ПРЕСЛАВЕЦ – Малък Преслав, име на българско селища и разпространен топоним; умалително от Преслав*; Преславец, т.н. малыи Преславъ, споменат и в българския превод на Манасиевата хроника (създаден през 1331-1345 г.), гръц. mikra Perstlava, рус. Переяславецъ, според Златарски “се намирал срещу дунавския блатист остров Балта* между Черна вода* и Хърсово* и бил твърде важен търговски град на най-тясното място между Черно море* и Дунав” (ИЗ*). Според други П. се намирал много по-северно, близо до Дунавската делта, а може да се съпостави и с града-тържище и пристанище Вичина*; много е възможно да е идентичен с Никулицел*, където най-вероятно Император Юстиниан ІІ (685-695, 705-711) през 705 г. лично потърсил подкрепата на Кан Тервел* (699-720) за повторното си възцаряване на Константинополския престол. През 1582 г. Мартин Грюневег преминава Дунав при най-северната му част, като говори за голям базар и пристанище при град Облучище (Оброчище*, Обручище), наричан от турците Схтцика (Исакча), което показва, че търговския път и пристанището продължавали да съществуват и да се ползват активно и през ХVІ в. (НА*), като едва ли този търговски път е променян още от времето на Скито-Трако-Елинските отношения от VІІ в. пр. Хр. и похода на Дарий І* (522-486) в Скития през 516 или 513 г. пр. Хр. За оброчните места при българските пазарища и традициите у българите вж. Волжка България* (ФА*);

ПРЕСЛАПА – Преслаба, “зенит (за звезда), връх; меридиан, пресечна – гранична точка” (ПБ*, 282); в т.с. се потвърждава, че името Преславец* е свързано и със значението “най-горна, най-висша точка”, което се отнася до територията около най-северния район на Добруджа - границата между Делтата на Дунав и същинското течение на реката Дунав, и не трябва да се приема за производно на Преслав*, а за термин, който има свое конкретно значение; срв. антонима Долната земя*, срв. Преслав*;

ПРЕСНОСТ – от Пресня*, Пресен*;

ПРЕСНОТА – от Пресня*;

ПРЕСНЯ – Опреснявам*; авест.- pъrъtu-: “брод, проход”, pъrъθu-: “широк, проходим, възможен за преминаване”;

ПРЕСПА (1) – български средновековен град, при Преспанското езеро* (днес в Р. Македония); значението на термина е “връх; престол; база, основа, тил, резиденция, чертог*, убежище”; авест.- pъrъsu-: “страна, половина, част, опора, ребро”, paršta-: “гръб, опора, подкрепа, мощ”, pārayeiti: “вόди; предвожда; стои над; най-висш”; окончанието “-па” е със значението “стои здраво, опора, пре” – срв. Път*, Под*, Пета* и пр.;

ПРЕСПА (2) – Мала Преспа*, старо българско селище в Р. Албания, съществуващо и до днес, а населението му, както и това на непосредствено прилежащия околен район - с около 60 000 жители, продължава да носи българското си самосъзнание (каб.-тв, 12 Март 07 г);

ПРЕСПА (3) – Пряспа, купчина от натрупан сняг;

ПРЕСПАНСКО ЕЗЕРО – езеро, днес на границата между Р. Македония*, Р. Албания и Р. Гърция; името е от български произход, вж. Преспа*, Преслапа*, Преславец*, Преслав*;

"Кан" е турска титла- не е Българска!

shtaparov. Не савай съвсем глупав, а виж каменните надписи на Омуртаг (814-831), Крум и други български КАНове, от времето, когато т.н. Склави (Славяни) не са влияели на Българския език и даже са обявявани от КАНовете ни - в прав текст - за врагове на България. Ние, БЪЛГАРИТЕ, "турци" сме виждали чак на Балканите и чак през 12-14 век след Христа, когато Селджукските турци се настанили трайно в Мала Азия. И пиши с БЪЛГАРСКИ ДУМИ И БУКВИ!

"Кан" ама друг път! Тази "титла" у нас е менте- защо си служиш с ментета? В каменните и пергаментовите надписи пише КАНАС (КЪНЯЗ,КНЯЗ)- У- БИГИ (КНЯЗ У БОГА),а по друга версия: КНЯЗ УВАГА (КНЯЗ НАЙ-ВАЖЕН т.е.- ВЕЛИК КНЯЗ)!

Българите са имали кани и стомни,а турците са имали канове!