ОМОРТ – Оморта, български принц (865 – сл. 895); авест. ama-: “силен, мощен; непобедим; велик; закрилян от Върховния бог и божествата”, в.-бълг.-рус. Юмарт (ДТ*, с. 38), т.е. в.-бълг. Юморт [ﻳﻮﻣﺎﺭﺖ] (й-у-м-о-р-т), др.-бълг. Оморт/а; срв. волж.-бълг. Йомырчага: “Омъртага, Омуртага”, т.е. Омуртаг*; за близостта и преминаването на “йо, ьо” във “йу, ю” срв. бълг. Иван* ~ Йован ~ Юван, юнак* ~ йонак ~ Йонко, Иеньо* ~ Иеню, и пр.; за “-а-“ = “-о-“ срв. в.-бълг. Барис = Борис*; в падеж Оморт/а получава формата Омуртъ, Омурта – срв. Омуртаг*, срв. Баща* ~ Бащу*, срв. Бал* ~ Бул*, срв. Бага ~ Бога*, Богу, и пр.;

 

Оморт: “великият; великите”, е “български род”, от който е каназ (княз) Бел* или Бел-Оморт/а* (волжкобълг.-рус. Бел Юмарта, ДТ* - с. 38, 53; срв. волжкобълг.-рус. Бу Юрган = Бат Оркан*, срв. в.-бълг. Йомырчага = Омуртаг/а*).

Синът на Бел-Оморта – Бырак (ДТ*, с. 50), т.е. Бърак, е споменат през 921-922 г. от арабският висш дипломат Ибн Фадлан (пр. 921-922 и сл.) като “цар” с името “Уираг”, т.е. Бирак (ФА*, 20; но текстът на Ибн Фадлан е преведен на български видимо от руски, а не от арабски, при което руската форма Бырак е редуцирана в български като Бирак, вместо в по-точното Бърак).

Бел Оморта е споменаван като участник в политически и военни действия в областта на град Болгар* и района на бъдещата Волжка България* от 865 г. до 895 г. (ДТ*, с. 47, 48) и насетне. Отбелязан е като “бурджанския (българския) княз от рода Юмарт – [именуван] Бел”, който през 865 г. заедно с анчийския бала* (глава) Нанкай и князете от сабанските (вж. Сабани*) родове Джулут и Барын (Барин*) – Тарнак и Алабуг, възкачили на престола на град Болгар българският кан Джилки* (855-882), бащата на кан Алмъш* (865/895-925).

Името или епитетът Джилки, означаващо годината “Кон” и сочещо за неговото рождение 814 г., 826 г. или 838 г., може да се свърже и с в.-бълг. Джалда (Ялта): “полуостров Крим* и прилежащите му континентални земи”, още повече, че произхода на Кан Джилки се извежда от Бат Боян* (665-690), а прозвища, свързани с топоними, са често срещани в българската практика – срв. Бат Джураш* и др. При това и името Алмъш е обвързано с топонимията около Кримския полуостров. Българите наричали Алмъш реката Калка* – поне в периода до убийството на Хазарския хакан Калга (?-673) на брега й през 673 г., от внука на Бат Оркан* (602-603, сл. 640) - Кумък или Кумык, владетел на Северно-Кавказка България (ДТ*);

Синът на Бел Оморта се казва Бърак или Барак (волжкобълг.-рус. Бырак, ДТ*) – т.е. Барак Оморта, който взима активно и значимо участие в събитията от 900 г. насетне. Първата му известна мисия била да открие в Урал и върне в Болгар тялото на Микаил Бащу* (ок. 819-900), което Микаиловия син Абдулла ибн Микаил Бащу погребал край р. Свияга (ДТ*, с. 50). Към 912 г. Кан Алмъш признал наследствените права на Бърак над областта Бершуд в района на р. Кама*. Участвал във “Войната на болярите” срещу Кан Алмъш, която свършила с мир през 922 г., след като във Волжка България* пристигнало Великото посолство (от 12-23 май до август 922 година).

Барак Оморта кръстил сина си Анатыш или Анаташ Оморта, в памет на убития от него през 912 г. и провесен на дърво - в знак на голямо уважение, скандинавски воин Худ или Худ Анатыш. В случаят Анатыш означава “Дания, датчанин”, но това едва ли е променило фонетично самата дума. Ако изходим от българската етимология, то Анатъш следва да се изведе от Ан* и носи значение “Небесен, божествен, свят” (вж. Андрей*). Худ бил голям юнак и герой, почитан от противниците си. Именно той пленил през 912 г. Зухра – дъщеря на Кан Алмъш* (895-925) и сестра на Мал* (бащата на Добрин /Добрина*/ и на Малуша* - майката на Владимир І Святой* /970-1015/). Дървото, където бил провесен Худ, станало обект на поклонение, а мястото било наречено Худ-Имен (вж. Имен*, Имеон*). След смъртта му и Ерек (рус. Рюрик, ПВ*), който живеел в Скандинавия, взел в негова памет името Худ. Синът на Ерек – Сахлаби (рус. Олег, ПВ*), пък се оженил още в същия месец на 912 г., в който бил убит Худ, за неговата съпруга-вдовица, наречена “анатишката”, т.е. “датчанката” (вж. Олга*). Худ е син на Халиба или Ас-Халиба (рус. Асколд, ПВ*), който първоначално бил нает от Хазарския хакан Урус (824-840; внук на Кан Караджар*) и нахлул през 832 г. начело на отряд скандинавци в княжеството Болгар*, управлявано от каназ Борис (823-864; вж. Борис /4/*) - поставен през 823-824 г. за владетел-губернатор от Омуртаг* (814-831). След това Ас-Халиба, по заповед на Урус, още в 832 година направил опустошително нападение над Тимер-Кабак (кабак: “врата, порта”) и Азърбайджан.

Във връзка с рода Оморта интерес представляват и други сведения. Например, че майката на Кан Угър Айдар (814-855) била леля на Омуртаг* (914-831), т.е. двете майки вероятно били сестри и то от рода Оморта, или, по-вероятно, и двете били съпруги на Кан Караджар*, наричан в българските и византийските документи Крум* (787-814). Последното се потвърждава и от съобщението на Абдаллах ибн Бащу (сина на Микаил Бащу* /ок. 819-900/), че “майките на хаканите Айдар (814-855, род. 799 г.) и Урус (824-840, хакан на Хазария) били родни сестри от уруския (сакланския*) род Услан (урусите са саклани* от рода, чийто вожд бил Урус, убит от готите* към 370-373 г., и живеещи в поречието на р. Рос*). Това родство не позволявало на Балтавара* [Айдар] да воюва непосредствено с Хазарския хакан [Урус], понеже българската традиция забранявала да се воюва против роднини под страх от проклятие…” (ДТ*, с. 40);

Майката на Айдар е наречена Аря-Услан (ДТ*), от Ар*, Хар*, Ара: “господарка; пазителка, хранителка” (срв. Оркан*, Бат Оркан*), в съчетание с родовото име Услан. От това родство между Кан Айдар* (814-855, род. 798-799 г.) и Хазарския хакан Урус (824-840, род. 766 г. или по-късно), не произлиза, че Кан Омуртаг* (814-831) също е бил в толкова близки родствени връзки с Урус. Въпреки, че Омуртаг и Айдар да са от един и същ баща – Крум* или Караджар* (787-814). От тази позиция следва да се разглежда фактът, че Айдар и Урус нямали право да воюват помежду си; но пък именно Омуртаг нанесъл разсипващо поражение на Хазария, а Урус не посмял да действа срещу България чак до смъртта му и предприел първите си ходове в тази посока едва през 832 година; 

Знае се още, че майката на Урус е съпруга от 765 г. на Асенкул* (?-805) и че е дъщеря на Тат Утяк - Сарачин* (759-787), който е брат на Тат Угек - Бесерман* (759-787), а двамата са синове на Авар или Севар (727-759), който пък е син на Сулаби* (700-727). Кан Караджар* (787-814) обаче също е син на Тат Утяк - Сарачин*, което означава, че Кан Караджар (Крум*) и майката на Урус са брат и сестра [това косвено потвърждава и вероятната дата на раждане на Урус да е към 766 г. или относително скоро след това, и че майката на Айдар е по-малката дъщеря на Тат Утяк Сарачин* (759-787)].

Излиза, че Кан Караджар, майката на Айдар – Арьа-Услан, и майката на Урус – Na.-Урус или Na. Сарачинина, са брат и сестри. Но това би означавало, че Кан Караджар е женен за сестра си, което въобще не е отбелязано в повествованието и би било явна грешка, освен ако тя не е доведена сестра на Караджар, т.е. ако не е негова кръвна роднина от първа степен. Същевременно не е задължително децата на един баща да са от една и съща майка. Знаем, че по това време широко са разпространени вторични бракове и осиновяване на децата на бащата или братът, или дори брак с вдовицата на достойния противник [Макар и фиксиран в този период при скандинавци, но през 912 г. в град Бащу* (Киев*), Салахби (Олег, ПВ*) - сина на Ерек (Рюрик, ПВ*), се жени са “анатышка” (“датчанката”), вдовицата на Худ или Худ Анатыш: “Худ Датчански”, който е син на Ас-Халиб (Асколд, ПВ*). Същевременно при българите и сродните им ирано-езични етноси се наблюдава старата традиция, известна още от древна Персия (Х*), за женитба със съпругата на починалия баща или брат, и осиновяване на децата му (ДТ*)]

В случая явно става дума, че майките на Айдар и на Урус са и от една майка, което още не означава, че са от един и същи баща. При това двете сестри са в близка родствена връзка с майката на Омуртаг*, който е син на Крум* - Караджар* (787-814) както и Айдар. Не е маловажно, че главната столица на Караджар-Крум била в Бащу* (Киев*; всяка област си имала своя, провинциална столици, като е известно, че на юг от Дунав, Крум*, освен Никулицел* - при Дунавската делтата, и Плиска* в Долна Мизия, притежавал главен град и в Българска Тракия – районът южно от Стара планина, между Витиня, Родопското Беломорие и Одрин*, ИБИ*).

От основните хроникални факти става известно:

Арьа-Услан – майка на Айдар (814-855) и

съпруга на Кан Крум* = Кан Караджар* (787-814),

леля на Омуртаг* (814-831); дъщеря на Сарачин* (759-787);

↕

+ Na. Услан – майка на Урус (824-840)

и съпруга на Асенкул* (?-805), сестра

на Арьа-Услан и леля на Омуртаг*; дъщеря

на Сарачин* (759-787);

↕

+ Na. Оморта, майка на Омуртаг* (814-831)

и съпруга на Крум* = Караджар* (787-814);

или ? сестра на Арьа-Услан и на Na. Услан,

или тяхна първа-втора братовчедка ?, или друг

вид тяхна близка родственица;

 

Като се знае, че Омуртаг (814-831) наследява короната на Крум-Караджар (787-814), тоест на България, а Айдар* (814-855) получава управлението над една или няколко провинции на изток от Днепър*, става ясно, че: 1., Омуртаг* и Айдар не са от една майка; 2., Омуртаг, а вероятно и майка му, имат по-големи права, т.е. имат и по-високо положение в българската аристократична пирамида и конкретно в рода Дуло* [за наследствените права и прилагането им в практиката на овластяването - вж. Българин*; срв. Кирил и Методий*, които също са от рода Дуло* и с права върху короната (Константин-Кирил заявява в Хазария, че е наследник на “Адам”; за управниците на Хазария вж. по-долу), но нито искат, нито получават права върху трона на България, въпреки че участват активно в правенето на Българската държавна и национална политика]; 3., Омуртаг е по-голям син на Караджар-Крум от Айдар, който по време на смъртта на Крум-Караджар е “15-годишен”; 4., възможно е сестрите Арьа-Услан и Na.-Услан да са свързани по произход с клана на Кубратовия син Котраг* (665-?), защото Айдар* получава именно апанажа на Котраг* (665-?) - т.е. Котраг може би е от рода Услан.

Всичко това е в синхрон с българската традиция - Аспарух* (638-699) е назначен от баща си Кубрат Бащу* (605-665) от 638 или след арабското нападение в поречията на Сулак* и Терек* от 652-653 г. да управлява източните зами, Котраг* поема един от клановете (Котрагите) – вероятно този на дядо си по майчина линия, Алцек* и Кубер* отиват след 665 (или още през 663) година в Ср. Европа - в Дулоба* (откъдето Алцек* заминава с клана си за Италианския полуостров), от 658 г. до смъртта си братът на Кубрат* - чичото на принцовете Самбат* (619/658-675), се разпорежда с Бащу* (Киев*) и прилежащия му район Дулебия* (Сама-тера*), а наследник на короната от 665 г. е най-големият от братята Бат Боян* (625-690). През същият период Гостун* (603-605, †618) е владетел (губернатор) до 618 г. на района между Чехия и Горни Днестър, а брат му Бат Оркан* (602-603) е владетел (губернатор) на Онгъла* с център Кишинев* - до 619 г., и след това вероятно живее в управляваната лично от Върховният владетел Кубрат* (605-665) област – от Южен Буг до С. Кавказ, като е погребан към 640-645 г. “на един де път от Батавил*”, т.е. от днешния Путивл в Украина [по-точно край Мала Перешчепина (Прещипина, Прищина*) - в разкрития от съветските археолози гроб, който се приписва за жертвена могила на Кубрат*]. Следва да се има предвид, че в случая разглежданите конкретни данни за Айдар* - и от тази гледна точка за Омуртаг*, са в хроника [“Гази-Барадж тарихи” (1229-1246)], чиято цел е да проследи историята на Волжка България*, а не на цяла България - именувана Кара-Булгар, т.е. “Източна България” = Дунавска България; историята на Династията на Волжка България* за дадения период се извежда от Бат Боян* (625-690).

Майката на Айдар* (814-855) се нарича в хрониката “уруската Арья-Услан”, като втората част – Услан, е свързана със сакланския уруски род Услан (вероятно волжко-българска трансформация от фонетичното Ар-слан, което в писмена форма следва да е Аръ-сланъ), а Арья или по-точно Арьа, е със значение “господарка, княгиня” – срв. Ар*, Хар*, Оркан*, като не може да се пренебрегне връзката с българските княжества в Армения – срв. Артаван*, Артаз*, както и волжко-българското нарицателно за арменци – Арьяк: “арменец” (ДТ*). Според “разказите тя живяла 150 години и люляла дори правнука си Алмъш” – каназ (865 до 925.), който към 865 г., когато баща му Джилки (855-882) го изпраща да поеме княжеството Болгар на мястото на починалия Борис /4/* (823-864), вече бил навършил 18-21 години, т.е. роден е най-рано около 844-845 г. Тогава Аря-Услан следва да е родена към 694-695 г. или към 698-699 г.!, когато починал Аспарух* (665/668-699) и на престола се възкачил Тервел* (699-720) и съвладетелят му Сулаби* (699/700-727).

Това по-вероятно е само един мит, но той здраво се свързва с другата част от този разказ, а именно, че “рода на Аря-Услан идвал от прародителя…, когото българите наричат Тарвила”. А Кан Тервел* - Цезар на Византия от 805 г., управлявал в България именно от 699 до 720 г., като датирането на основният договор между България и Византия, изписан върху барелефа Мадарски конник* - обобщаващ дотогавашните споразумения между двете империи (нпр. от 480 г., 597 г., 619 г., 680 г.) и станал основа за всички по-сетнешни договори между България и Византия (в т.ч. и при Крум*-Караджар*), е именно от 716 година, въз основа на преговорите от 711-715 година (вж ММ*, ИЗ*). А като извадим от 865 г. 150 години, се получава именно годината 715-та.

Чрез тоя разказ за дълголетието на Аря-Услан се документирала и легитимирала връзката между Тервел* (699-720) и Кан Караджар* (787-814), и от там на сина му Кан Айдар (814-855). Разказът трябвало да докаже, че Айдар е с повече или поне с равни права с тези на Кан Омуртаг* (814-831) – “племенник на майката на Айдар”. При това е съвсем логично Кан-Караджар – Крум да търси чрез брак пряко родство с линията на Тервел* (699-720), което ще го направи още по-силен претендент за оглавяването на Българския престол след или по време на Кан Кардам* (777-787 ?), включително и по линия на възможностите за благоприятно разрешаване на политическите отношения с Византия.

Схематично връзката изглежда така:

От 5 792 г. пр. Хр. →

Династията на Балх* (Balkh, Balgh) - столицата на Балгхара* или Бактрия*, която по-късно е Елинистична Партия* (323-250 г. пр. Хр.) и Царство Партия (250 г. пр. Хр. – 224 г. от н.е.); най-късно от ІХ в. пр. Хр. е Българския царски герб, който Фружин* (1395-1460) представя на Вселенския събор в Констанц (1414-1418) като доказателство за легитимността и древността на Българската династия;

↓ от ІІ в. пр. Хр. част от българите се установяват в

Европа, в района на Северен Кавказ… →

(през 140-114 г. пр. Хр. Кан Вунд* се изселва от Сев.

Кавказ в Армения);

↓ Европейските българи скъсват с Партия* в 153 г.;

Авитохол*, Кан на Европейска България (153 - сл. 173);

↓ дъщеря на Авитохол

Авава*, се жени за Мицо* в 172/173 г.;

↓ син на Авава* и Мицо* (Micco)

Максимин І*, Римски император (235-238,

роден в 173 г.);

↓ син на Максимин І*

Максим І*, Римски съимператор (235-238,

род. ок. 192-5 г.)

↓

живи деца на Максимин І и Максим след 238 г.;

↓

наследници на Максимин І, римско-византийски

аристократи и техните родове

↓

(Аспар* ?, Аеций* ?)

↓

…..

 

↓ кан на Европейска България, наследник на Авитохол

Булимир* (340-378);

↓ син

Алавив* или Кан Дере* (378 – сл. 420),

до 378 г. носи титлата Бат (Бат Алавив);

↓

Еран* или Хрун І (>428/439-453, †пр. 463);

↓

Ирник* (Еран*) или Хрун ІІ (453-?); епоха Ирник (453-603);

↓

Буза* или rex Бузан* (?-488)

↓

Реан* или Еран* или Хрун ІІІ* (488-520

Реан* или Еран* или Хрун ІІІ* (488-520<?);
&#8595;
Булгар /4/* (>538-540<), заедно с Кан Дронг;
&#8595;
Татра* (? - пр. 566; от Тата*, срв. Тутракан*)
&#8595; син
Боян Челбир* (пр. 566-587)
&#8595; син
Тубджак* (587-602) или Тупчак или Тубжак, Тубяк
&#8595; синове на Тубджак

Бат Оркан* (602-603) + Гостун* (603-605, †618)
&#8595; внук на Бат Оркан
Кумък (>673<), Кан на
областта-княжество
“България” в С. Кавказ
(Дагестан, Чечено-
Ингушетия, Кабардино-
Балкария и С. Грузия)
от 673 г.;
&#8595; синове на Гостун:
Курбат* (605-665) + Самбат* (618-675);
&#8595; синове на Курбат или Кубрат:
Бат-Боян* (625/665-690) + Алцек* (665-?) + Аспарух* (638/665-699) + Котраг* (665-?) + Кубер* (665-687<?);

Бат Боян* (625-690), син на Курбат*;
&#8595; син
Бат Тимер* или Бат Джураш* (690-700)
&#8595; син
Сулаби* (700-727), с Тервел* (699-720);
&#8595; син
Авар или Севар* (727-759)
&#8595; синове:
Тат Утяк - Сарачин* (745-787) + Тат Угек - Бесерман* (746-787),
наричан и Мардукан* (ДТ*, с. 25)
&#8595; син на Бесерман*
Дамян или Бураш*, Каназ на
Тмутаркан* (Дима-таркан);
&#8595; син на Дамян – Бураш*
Илияс (?-870), Бек-управник на
Хазария (842-870);
&#8595;

&#8595; син и дъщеря на Сарачин*
Кан Караджар* или Крум* (787-814) + Na. Сарачинина
&#8595; син на Крум* & Na.
Омуртаг* (814-831);

&#8595; син на Караджар* & Арьа-Услан
Айдар (814-855) или Угър Айдар*; майка му Аря-Услан е леля на Омуртаг* (814-831), родственица на Тервел* (699-720) и сестра на майката на Хакан Урус (824-840);

&#8595; дъщеря на Сарачин
Na. Сарачинина & Асен-кул* (765-805),
внук на Кук-Куян и
син на Шадчин или
Саксин (ДТ., с. 27);
&#8595; син
Урус, Хазарски хакан (824-840);
&#8595; син
Чинваз (“Чинъвыз”), Хазарски
наместник в Галидж (Вологда);
&#8595; син
Арслан (885-921), Бек на Хазария
&#8595; син
Маджар, Бек на Хазария (921-?);
името е в пряка връзка с етноса
на майка му – маджарка;
&#8595;

&#8595; синове на Айдар (814-855):
Джилки (855-882) + Лъчин (855-883)
&#8595; син на Лъчин от 870/871 г.
&#8595; синове на Джилки:
Мардан или Марджан (Мардукан),
или Ар-Буга (865 – сл. 895);
+
Бат Угор Мумин* (882-922);
+
Алмъш (865/895-925), първи
Кан на Волжка България*; през
885 г. Алмъш е приет от княза-
губернатор на Бащу* (Киев*) –
Са лаби, сина на Ерек (Рюрик),
и му е позволено да си построи
там свой дворец (ДТ*, с. 44);
&#8595; син на Лъчин от 870/871 г.
Угор Лъчин (871/82-944), идентичен с
киевско-руският Игор Рюрикович (912-
945); женен за княгиня Олга* (941-969)
- дъщеря на Владимир І* (889-893<) и
внучка на Борис І* (852-914);
&#8595; син
Борис* (942-972), идентичен с киевско-
руския Святослав І (945-972, род. 942) -
син на Угор Лъчин – Игор, и на Олга*
(941-969);
&#8595; син
Булимир (970/977-1015) = Владимир І
Святой*, женен за Анна /3/*;
&#8595;
всички владетели и князе на Киевска
Рус и Московия* до Юрий І Догорукий
(1090-1157) – женен за Асеневичева*
(1107-1154<), до Иван ІІІ (1462/1472-
1505) – женен за Зоя-София Асенина*
от 1472 г., Иван ІV Грозни (1533-1584)
- внук на Зоя-София Асенина, Фьодор І
(1584-1598) – син на Иван ІV, и Борис
Годунов* (>1584/1598-1605);
Родът Романови (1613-1917<) е
основан от Иоан Кобила и синът му
Андрей Иоанович Кобила* (†1351; ср.-
бълг. Кобъила: “главен боил”), който
е наследен от сина си Феодор А. Кошка
(Тодор Кота*, †1393), Иван Ф. Кошкин
(Иоан Кота, †1427), Захар И. Кошкин
(? Чакар И. Кота, †1461), Юрий Захар.
Кошкин (Кота, †1503), Роман Юрьевич
Захарьин (†1543), Никита Романович
Захарьин-Юрьев (†1586), Фьодор
Никитич Романов или Филарет - монах,
митрополит, патриарх (†1633), Михаил
Фьодорович Романов - цар (1613-1645),
роден 1596 г., и т.н. - до Император
Петър І (1682/1721-1725, род. 1672 г.)
и Николай ІІ (1894-1917);
&#8595; деца на Алмъш:
1. Арбат (>882-907), Ар-Бата
или Бат Арба, служи при чичо
си Лъчин и при Хазарския бек
Арслан (885-921), “по чиято
заповед воюва на страната на
Византия срещу Българското
царство” на Борис І* и Симеон І*
през 893-895 г. (ДТ*, с. 46); през
895-896 г. Арбат се установил в
“Дулоба* или Авария*”, където
башкортите (угрите), живеещи
там под гнета на франките, го
приели за техен кан (ДТ*, с. 49);
Арбат (Бат Арба) има син
&#8595;
Джакин, Джакан (Джакын, ДТ*);
&#8595;
деца на Арбат (унг. Арпад) в Унгария
&#8595;
Династията на Унгария (унг. Арпатиди);
&#8595;
…..
други деца на Алмъш:
2. Казан или Газан;
3. Гюлби – “най-малката дъщеря”
на Кан Алмъш;
- деца от дъщерята на кук-огузкия
хан или кан Салар – Нушаби, родени
след брака й с Алмъш през 895 г.:
1. Ялкау
2. Мал - баща на Малуша* и на
Добрина*; Малуша Любечанка е
майката на Булимир* - Владимир І
Святой* (970-1015), който е син
на Борис (942-972) = Святослав І*,
и внук на Угор Лъчин (882-944) –
внукът на Кан Айдар* (814-855) и
правнукът на Кан Караджар* или
Кан Крум* (787-814);
3. Зухра;

Успоредно с посоченото срв. наследствеността на Хазарските хакани от установяването на хазарите в пределите на Европа (до граничната на запад река Дон*) през 673 г. и на доминиращите над хаканите бекове, които от средата на ІХ в. налагат властта в Хазария*:

Урус (?), брат на Хазарския хакан Калга (?-673);
&#8595; син на Урус
Кабан, Хазарски хакан (673-690);
&#8595; син на Калга
Айбат, Хазарски хакан (690-700);
&#8595; син на Кабан
Кук-Куян, Хазарски хакан (700-745);
&#8595; син на Кук Куян
Шадчин или Саксин;
&#8595; син
Асанкул*, женен от 765 г. за Na. Сарачинина;
&#8595; син
Урус, Хазарски хакан (824-840);
&#8595; син на Айбат
Барджил, Хазарски хакан (745-759);
&#8595; син
Булан, Хазарски хакан (759-805);
&#8595; синове
Бен-Амин, Хазарски хакан (805-812) + Карак;
&#8595; брат
Карак, Хазарски хакан (812/813-824)
&#8595; син на Асенкул* (765-805)
Урус, Хазарски хакан (824-840)
&#8595; син на Карак
Манас, Хазарски хакан (840-858), под властта на бека Буртас (от
към 824-842) и на бека Иляс
(855-870);
&#8595; син на Манас
Исхак или Аксак Тимер (858-895), под властта на бека Илияс
(855-870), сина на Дамян (отровен по
искане на бека Буртас /824-842/), и правнук
на Тат Угек Бесерман* (759-787) – брат на
Българския кан Тат-Утяк Сарачин*;
&#8595; син на Исхак
Бакчуар (895-?), под властта на бека Арслан (885-921) – син на
Чинваз, внук на Урус (824-840), който е
правнук на Асанкул* и пра-правнук на
Тат-Утяк Сарачин* (759-787);
&#8595; синове-близнаци на Бакчуар – Алан и Юсуф;
Алан, Хазарски хакан, под властта на бека Арслан;
&#8595;
Юсуф (Иосиф) І, Хазарски хакан, под властта на Хазарския бек
Арслан и на сина му – Хазарския бек
Маджар (921-943);
&#8595;
…..

Знае се, че брачните отношения между близки родственици не са изключение през този период. В случая се вижда, че вторите братовчеди Борис (Святослав І) и Малуша са родители на значимият Киевски феодал Владимир І Святой (870-1015), който е най-малък от синовете на Святослав и е роден някъде между 865 и 868 г., а е заченат при едно от редките връщания на княза в Киев в този период. Традиционно близките брачни връзки доста затрудняват определянето на родствените отношения по майчина линия между Омуртаг*, Айдар и Урус, но явно те са много тесни. При това остава в страни и неизвестно родословие по бащина линия;

Юмарт-Катраг, очаквано излезе връзката с "жив", "възрастен", Хумар, Омар и Юмер :).