Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2020 11:28 - ОЛГА, Българска царска принцеса, Киевска "царевна" (941-969)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 282 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 17.04.2020 14:11


ОЛГАОлгу: “Велика, Велико (великобългарска)”, Велика княгиня на Киев* (лятото на 941 – 11 юли 969), съпруга на Киевския княз Угър или Угър-Лъчин* (921-944, роден в края на 870 или нач. на 871 г.), който е руския Игор Рюрикович (912-945, роден 877 г.; вж. Искористен*);

Олга управлява еднолично Киев* и Киевското княжество от зимата на 944-945 г. до смъртта си през 969 година. Чества се в наше време от Московско-Руската църква на 3 януари. Олга е първата от всички руски владетели, която започнала да строи сгради с камък (ОРТ, Канал 1, утринен блок, 3, І, 2012 г.), което е още едно доказателство за нейния български произход (т.е. за нейния не-склавски = не-славянски произход). Същевременно, обаче, руските историоведи удобно забравят, че е каменна главната Киевска крепост, строена още в 619-622 г. от Българския принц Самбат* (618-676), по нареждане на властващия му по-голям брат Курбат* или Кубрат* (605-665). Каменно е и предхристиянското светилище-прорицалище в Киев (Аскал*), строено от българите към 373-375 година, веднага след като Българския кан Булимир* (ок. 340-378) прогонил готите* от района на среден и долен Днепър на запад – към земите край Дунав и в Трансилвания* (вж. Булимир*, Алавив*, Кубрат*, Самбат*).

Олга е майка на Киевския княз Борис (942-972, вж. Борис /5/*), наречен в по-късни руски версии еднозначно с името Святослав, т.е. Святослав І* (945/464-972, роден 942 г.).

Олга е родена в “Псков”, който е др.-рус. Плъсковъ, = ст.-бълг. Плъсковъ, др.-бълг. Плъсковъ, т.е. в Плиска* (основан в VІ или VІІ век). Тя най-вероятно е дъщеря (или внучка) на Българския цар Владимир І* (889-893). Става съпруга на Игор (в.-бълг. Угър или Угър Лъчин*) като гаранция по договора от 941 г. между Угър (Игор) и България цар Петър І* (927-970).

През 941 г. Игоровата флота (ПВ*), при бягството си от района на Константинопол, който Киевчани нападнали, е разбита от корабите на Византия. Руските ладии са подпалени с “гръцки огън” и войските на Игор, изхвърлени на българския бряг, са били принудени да се върнат пеша покрай Черно море*, през пътищата в българските държавни земи. България, управляваня от Петър І* (927-970), включвала Днепър* до р. Рос*, а вероятно и северно от Рос до р. Стугна, както и град Канев*, Батавил* (Полтава), Харка* (Харков*) и пр. [районът Кара-Булгар*: “Западна България”, обозначаван като т.н. Черна България*, за която говори за първи път Константин VІІ Багренородни (944-959, р. 905 г.), включваща Чернигов* и Путивл (Батавил*), а и Курск*, вероятно се формира след 912 г.]. Българската власт в източните територии между Дон, Донец* и Днепър била препотвърдена още при войната на Симеон І* с Византия и Хазария* през 893-896 г. и осигурена с двустранни договори между трите държави.

Въпреки създаването на полу-автономни образувания в тези земи (нпр. т.н. Западна България, назовавана и Черна България*, която според българската хроника към 858 г. била разделена на феоди, ДТ*, с. 35), няма сведения, че те са се откъснали напълно от българската корона (което всъщност е и невъзможно според феодалното право, вж. ФК*). Същевременно такова пълно отделяне би противоречало на структурата на самата феодална система, която не позволява съществуването на малки автономни земи и феоди в границите на политическата хегемония на големите държави като България и Византия, и донякъде Хазария. Покръстването на Киевска Рус от Цар Роман-Симеон* (977-997) и Българската православна църква от 988 или от 990 г. насетне, както и писмото на Калоян* (1197-1207) до Папата, с което той иска подкрепа да покръсти куманите* - т.е.половците* между Дон, Кубан* и Днепър, доказвайки че само Българския цар (император) има право на това, също еднозначно говорят за принадлежността на тези територии към България през III, IV, V, VI, VII, VIII, ІХ, Х, XI и ХІI век, и както в периода преди това, така и в този след това. Затова е и много вероятно към 941 г. град Киев* (Самбатис*), заедно с областта си, да е бил все още подчинен на България.

Според руската хроника Игор е бил бил син на Рюрик (волж.-бълг. Ерек), който управлявал от 912 до 945 г. [А според българската хроника на Гази-Барадж (1229-1246) синът на Ерек се казвал Салах-би (рус. Олег*), като и двамата били на служба при българските канове. Самият принц Игор бил само един от Киевските войводи-властници, с името Угыр или Угър Лъчин*. Той е син на Лъчын* († ок. 883 г.) – братът на Кан Джилки (855-882), като двамата са синове на Кан Айдар или Хайдар, или Ай-Дара (814-855). Бщата Лъчин и синът му Угър-Лачин били от време на време съюзници на Хазарския хакан. Един от синовете на Кан Джилки* се наричал също Угър, рус.-волжкобълг. Угыр*, известен като Бат-Угър Мумин* (882-895, †922), и бил Кан на град Болгар* и областта от 882 до 895 г. Другият син на Джилки е Кан Алмъш* (882-925), който е Кан на Болгар* от 895 г. и баща на Арбат* (893-907) – родоначалника на Унгарската (Угърската) династия (ДТ*); Името Лачын най-вероятно е от Лък*, Лъка*, Лъча*, със значението “крив, изкривен; страничен, стоящ встрани, вторичен; грешен; отлъчен, прогонен” – срв. епитета Кий*: “отчупен, откъснат; изсъхнал клон, ялово отклонение; низвергнат”, който Кубрат* дал на брат си Самбат* (619-675) към 625 г.].

През 942 г. – т.е. година след завръщането си от злополучния поход срещу Константинопол през 941 г., на Игор се родил синът му Святослав І* (942-972), именуван Борис* според българските хроникални документи (ДТ*). Записано е, че “Угыр (бълг. Угър, рус. Игор), ставайки господар на [град] Бащу* (Киев*, Самбатис*), първо се оженил за попадналата в [негов] плен Ульджай (Олга). Като узнал за свалянето на своя господар [- управляващия Хазария бек] Арслан (885-921), той силно се ядосал и се обявил за независим уруски бек (княз).” (ДТ*), т.е. княз на сакланите-Уруси (вж. Уруси*), а не на Русите (скандинавците) или на Анчийците* (Антите). Това сведение е сложено в контекста на 921 г., а не през 941 г., но при всички случаи много след 912 г., когато според руската историография се възкачил Игор, и след дълъг период на междуособни войни за надмощие в района от Хазария* до Горна Волга* и Киев*.

Без да се отделя прекалено внимание на вероятната грешка при записването или преписването на цифрите 912, 921 и 941, трябва да се отбележи, че същественото в даденото сведение е, че женитбата станала едва след като Угър или Игор се укрепил трайно и окончателно на Киевския областен престол, което станало пък едва след утвърждаването му с договора от 941 г.; както и това, че Ульджай-Олга била някаква “неидентифицирана” чужденка, някаква пленница, някоя си дошла от някъде, доведена или придобита от Игор (Угър-Лъчин*).

В този смисъл интерес представлява името Улга (рус. Ульга), което (!) не е първостепенното царско българско име Ана* ~ Анна*, носено задължително от първородната дъщеря на кана и царя през този период. То следва да се свърже с корена Ала* и да се сведе до значението “бляскава, блестяща; велика” – срв. по-късната форма “сиятелство”, отнасяна към князете в руската аристократична система; срв. в този смисъл Алусиан*, Олта*, Олонта*, както и рода на Дуло* - Хайлан-дури* (= Оногон-дури*), споменавано в хрониките като Алани (но да не се бърка с номадите Алани*, които са наследници на племената Алхон* и Валхон*).

Древно-руското Ульга (944-969), което познаваме от много по-късната руска хроника “Повест временных лет” – съставена вероятно чак през ХVІ в., е записано от Византийския император Константин VІІ Багренородни (913-959, род. 905 г.) като ’’Еλγα (ЕР*; но срв. др.-гръц. ơλκός: “бразда”, ơλέκω: “погубвам, губя”, χολάδες: “вътрешности, черва”, χόλος, χολή: “жлъчка, жлъч”, έλκω: “влека, мъкна, тегля, нося”, ελαχύς: “малък”, ελαφρός: “лек, лесен”). Това се различава дори от корена на гръцкото ’Еλένη, с което традиционно се свързва българското и славянското име Елена*. Според хрониката на Гази-Барадж името на Олга е Ульджай (ДТ*, с. 58), където, на базата на записаната от Константин VІІ Багренородни форма, междинната “-дж-“ следва да се приравни към “-г-“, а крайната “-й” да се елиминира като допълнително привнесена. Налице е и друго близко име – Улита*.

Същевременно Ульджай е съотносимо с епитета Ульчийци и Улагци – ползвано в българската хроника на Гази-Барадж* (1229-1246) общо нарицателно название на жителите на западните територии, земите западно от Днепър и Днесър, римски жители, византийци, влахи*, славяни, християни, васалното и подвластно население на Българската държава;

В един откъс от “История” на хрониста-кан Гази-Барадж (1229-1246) произходът на Олга се свързва с Дания: “В Бащу* (Киев*) той [- Субаш, син на Балус, знаменит табиб (лечител) и заслужил прозвището “Отчы”,] се заел да изцери смъртно болния Борис (Святослав І), сина на Угыр Лачын (Угър-Лъчин*, рус. Игор), когото до тогава безуспешно лекували балински (северо-източна Русия и Белорусия, т.е. Новгородски) и византийски лекари. Когато майката на Борис – анатышката (датчанката) Ульджай (Олга), го попитала защо той направил това, Субаш отговорил: “Моят баща много забогатя от продажбата на византийски вещи, които купил от Угыр (Угър-Лъчин*, рус. Игор), и се считал за задължен към него (намеква се, че Игор вече е починал). Затова аз искам да помогна на сина му”. – “Какви са твоите условия?”, поинтересувала се княгинята. “Ако аз изцеря Бориса, нека той да не приеме християнството.”, казал Отчы-Субаш. Той излекувал Бориса и му дал ново име – Аудан (Атила* същи се казва Аудан Дуло)… и оня не приел християнството…” (ДТ*, с. 51-52).

Явно случката, оправдаваща факта, че Святослав І* никога не приема християнството и то въпреки настояването на християнката Олга, има повече легендарен характер, който се разпростира върху всички посочени факти, в т.ч. “датския” произход на княгинята. Същевременно трудно може да се съчетае посоченият тук датски произход на Олга и скандинавския произход на Игор (според руската история) с българското име на сина им Борис, който според руските хроники всъщност е Святослав І* (942-972). Но пък е възможно името или епитетът Аудан да се сближава по значение до Святослав или дори Святослав да е точен превод на Аудан (вж Атила*; срв. коренът Ава* в Авдан и Авитохол*).

[В руския текст името Борис* е предадено във формата Барис, което идва от факта, че не-удареното “о” в руския език се произнася “а”. Това показва, че не толкова Гази-Барадж (1229-1246), колкото някой по-късен преписвач на неговия текст (може би този от 1680 г.), е ползвал др.-руско-славянски фонетични форми при работата си върху “Историята” на Волжка България*, която записвал с арабица; като пък в арабицата “о” се записва с буквата “а” (), срв. Борис – ﺑﺎﺮﻳﺲ (Б-а-р-и-с). При обратният превод на текста от арабица на руски, което станало през ХХ век, се получава отново формата Барис. Всичко това обаче показва, че българското ударение в името е било върху “и” – др.-бълг, ст.-бълг. Боръсъ, както е и в днешния български език];

Объркването около личността на Олга се засилва и от още едно сведение:

[Когато] приключил с враговете край [град] Болгар*, Салах-би (Олег*, синът на Ерек или рус. Рюрик) веднага с помощта на анчийците* овладял [град] Бащу* (Киев*) и взел за жена датчанката (“анатишката”) - вдовицата на Худ (?-912). При това тя попитала: “Къде беше убит моят мъж?”. Салах-би (Олег*) отвърнал, че в овраг в [областта на град] Болгар, където в края на краищата заградили и където разстреляли със стрели войнството на Худ. В действителност, с войските на Худ било привършено в оврага Бу-елга (срв. Тлга и рус. улга: “блато, овраг”; Бу: “бат*, бал*, бай*, бий, бей, княз, боил*”; срв. ср.-гръц. ’’Ελγα: “Елга (Олга)”, Конст. Багр.), наречен още от Джилки (855-882) в памет на оврага при Бащу (Киев*) - Бу-чай (срв. Чая*), зад който се намирало мястото за поклонение и гробището (“зи’’рата”, шумер. “зикурат”, в.-бълг. “кула-мавзолей на Мардукан* в град Болгар”)

[Хазарският предводител бек] Арслан, с помощта на Саркелските (“хин-ските”, Хин: “град Саркел”) печенези изтласкал Рыштау от Хорисдан (Батавил*, дн. Путивл) и поставил Угър [Угър-Лачин*] начело на бейлика (област, княжество, букв. бейство) Кара-Булгар (в случая става въпрос за онази част от Кара-Булгар: “Западна България”, която тогава е васална на Хазария*). Но Салах-би (Олег*) веднага се придвижил към Хорисдан (от Хар*, Хара*; дн. Путивл) с част от пристигналите при него кубанци (“каубийци, групировка от няколко български рода) и изхвърлил Угър (Угър-Лъчин*) вън. Тогава оня устроил за себе си ново седалище – източно от Хорисдан (Путивл) – и го нарекъл Хурса (дн. Курск*). Печенезите я наричали “Кура”… Тук, в Кара-Българската столнина (“батавил”) Хорисдан (Путивл), Салах-би (Олег*) направил [в 912 година] сватбата си с Ульджай (Олга), защото решил, че името на тукашната река Сююм-Идел (Идел: “река, воден път”) е подходящо за това и че с това ще уважи Кан Алмъш* (Алмъш-Джафар, 882/895-925). Така завършила тази война, която нарекли “Железно-знаменна”, защото тя започнала с разграбването от хазарите на българските кервани по пътя Хоръс (Хорыс-юл; волгобълг. Юл: “път, търговски път, военен път, керванов път”).” (ДТ*, с. 54,55); най-вероятно става въпрос за пътят през Путивл – наричан Харыс-дан, а пък трасето-път – Хорыс-юл;

В случая следва да се знае, че т.н. Салах-би е синът на ...




Гласувай:
1



1. dichodichev1 - История на Българите
17.04.2020 11:33
В случая следва да се знае, че т.н. Салах-би е синът на Ерик (867/870-925<) – руският Рюрик (ок. 865-879). Салах-би се появява на сцената през 882 г. като вероятно едва тогава е навършил пълнолетие, т.е. бил е поне на 21 години (срв., че Борис или Святослав І*, който е роден в 942 г., се появява като самостоятелен военен вожд чак през 964-965 г., когато бил на 22 години).

Ако следваме фактите от руската хроника “Повест временных лет”, то именно Салах-би трябва да е Игор Рюрикович (882-912), докато Олег* (879-912), който не е син на Рюрик (Ерек) и “умрял в северните земи” (РН*) – т.е. някъде на север от Киев, следва да е Худ (?-912). Същевременно именно Салах-би настъпва през 882 г. към Киев* (Бащу), което направил по заповед на новият български кан – Бат-Угър Мумин* (882-895). По това време в град Киев управлявал Ас-Халиба (?-†882, др.-рус. Асколд), който е баща на Худ.

Когато Ас-Халиба (рус. Асколд, ПВ*) се опитал да убие Салах-би (Олег*), самият той бил убит с копие, а синът му Булат бил посечен. Най-малкият син на Ас-Халиба – Худ или Хот, избягал от Бащу* (Киев*) в Итил* - столицата на Хазария. След това Салах-би, по договор със знатните жители на Бащу (Киев), се установил в града като съуправител на Угър Лачин*. Т.е. намесва се още едно име Угър или Угыр, наред с това на Бат Угър-Мумин* (882-895), което се припокрива фонетично с името на Игор (912-945). Обаче за нас е важно, че в горният текст се казва, че Олга била женена за Худ, след смъртта на когото през 912 г. веднага била омъжена за Салах-би (рус. Олег*) – сина на Ерик-Рюрик, а не за Угър-Лачин*, който се приравнява с Игор (912-945).

Посочената конкретика поставя под въпрос достоверността на разказаното в руската хроника “Повест временных лет”. И утвърждава извода, че тя е един легендарен текст с идеологически характер, в който фактите са смесени механично – по една или по друга причина, за да се създаде единно повествование, в услуга на преследваната от редакторите цел. Това се вижда и от описваната сборна съдба на Ульджай-Олга. Ако тя е била омъжена първо за Худ (? Олег), а след това през 912 г. за Салах-би (Олег*) – отъждествяван или не с Игор (912-945), и дори при първия си брак към 882 г. да е била около или под 15-годишна, то тя следва да е родена в периода 867-870 г. Даже да предположим, че е родена най-късно към 890-895 година и бракът й с Худ е сключен в 905-910 г., това означава, че при брака си със Салах-би през 912 г. била най-малкото на около 18-22 години, а при раждането на Святослав І* (Борис) през 942 г., който пък въпреки трите й брака (с Худ, с Олег* и с Игор) е неин първороден син, е поне към 50-годишна. Такава възраст очевидно противоречи на рудиментарните възможности на жените, макар и да има феноменални изключения, и напълно изключва възможността Олга да е родила цели три деца – Борис (Святослав І) през 942 г., а след него Глеб* и Предслава (РН*). Тогава през 955 г. Константин VІІ Багренородни (913-959) – роден през 905 г. и вече на 50 години, когато се възхищавал на Олга и не само я ухажвал, но й предлагал и брак, всъщност искал ръката на 65-70-годишна “кака”! Обаче поведението на Константинополския император, дори и да е било продиктувано от политически съображения, говори, че ухажвал по-млада от него жена.

Налага се изводът, че става въпрос за две различни Ульджай – Олги. Първата от тях е датчанка и съпруга на Худ и на Салах-би (Олег*). А втората е жената на Игор (912-945) или Угър Лъчин* (882-944), чието първо дете е Борис или Святослав І (роден 942 г., †972 г.). Втората Ульджай-Олга умира през 969 г. Ако тя беше еднаква с жената на Худ, който е убит през 912 г., то тя следва да е починала на около 100 години. Това обаче не се подкрепя от фактите, които знаем за живота, дейността и активността на Великата княгиня Олга (941-969), пък и при всички случаи фактът на дълголетието би бил отбелязан – най-малкото във връзка с благоденствието от нейното причастие към християнството, което е основна тема в “Повест временных лет”. Да не говорим, че самото християнство е извън бита на варягите-викинги през Х век (Disc.) и още по-малко неговата източно-православна или “гръцка” форма.

Прави впечатление и още един аспект. Безспорно е, че ако Игор е скандинавец, то той е имал много жени и много деца още преди да се роди Святослав І през 942 г. Показателно е, че в руските хроники се говори само за този син, който Игор придобил от Олга. Това явно има отношение преди всичко както към въпроса за легитимирането на самият Игор като Киевски първенец, така и към наследствените права, които притежавал Святослав І по линия на майка си.

Наличието на две Олги предполага, че поне е възможно да има и две различни етимологични бази, за произхода на имената им. Ако първата Олга (882-912<) е от севера, то тогава е реално името да се извежда от др.-сканд. Helga (при това ново-горно-немск. Olga е заимствано от руското Ольга в епохата на войните срещу Наполеон в началото на ХІХ век, ЕР*). За втората Олга (941-969) обаче, която е родена в Плъсковъ (Плиска*), явно следва да се обърне внимание на името Улита*, което също е от българско-др.-ирански произход.

Най-вероятно Олга* е формирано от др.-бълг. Олгу*, волж.-бълг. Улаг, Улуг: “велик”, срв. Улаг Булгар: “Велика (Дунавска) България” = араб., тюрк. Бурджан* (VІІІ-ХІ в.); срв. също Улаг-Кашан: “Кишиневия, Молдавия, като част от Дунавска България, т.е. като част от Улаг Булгар (волж-бълг. Кашан: “Кишинев; районът с главен град Кишинев”, който се припокрива със съвременна Молдавия между Прут и Ю. Буг; ДТ*); срв. още град Улуг-Болгар: “Велики Болгар” във Волжка България*, както и Улуг Саклан: “Велики Саклан” – евразийската степ от Дунав до Алтай* (наричана на тюрк. Дешт-и Кыпчак: “Кипчакска степ” или Куманска степ, откъдето е и нарицателното Кумани*, което получили Половците* - българи и саклани*;
Същевременно волж.-бълг. форма Улаг следва да е древно и ст.-бълг. Олгу – срв. българската висша държавна титла, изписана върху български граничен камък край Солун от 904 или 905 г. – др.-бълг. и ср.-бълг. олгу-таркан, ср.-гръц. &#7887;&#955;&#947;&#959;&#965; &#964;&#961;&#945;&#954;&#945;&#957;&#972;&#962; (ИЗ*, І, 2, с. 314 и др., ВГ*);

Улаг* и Олгу следва да е от корена Ол*, Оло- (срв. ст.-бълг. Олъ: “упойваща напитка”, Оловина*, ст.-бълг. Олеи: “олио, рибно масло, маслинено масло, масло за възлияние при жертвоприношение към божествата и мъртвите, елей”, срв. Оливам, Заливам, Поливам, Изливам, Излияние, Лея*); Ол-, Оло- се свежда към Ал*: “блестящ, велик”, и възхожда към авест. ha&#333;ma-: “мада*”, h&#257;u: “този, онзи който” (срв. Алусиан*); за редуцирането на “А-“ в “Е-“ срв. Аспарух* ~ Есперих*, авест. nabah-: “небе, въздушно пространство” в бълг. Небе*, Небеса, Небесен, ст.-бълг. Набъдети: “опазвам, храня, пазя, съхранявам; спасявам (срв. Храм*, Христа*); съблюдавам, спазвам, изпълнявам; грижа се, помагам”, чийто корен от форма с “а” преминават в такава с “е” ~ Небесьнъiи: “небесен” (СС*), Небесьникъ: “небце”, Небо, Небонъ: “понеже, защото; нали; определено от закономерността, предопределено от небесните, от божиите закони”, Небопарьнъ: “стремящ се към небето” (от Небе и Парити: “летя; нося се във въздуха”; МС*); вж. Алусиан*;

Съвременна фамилия в Русия е Ульев (нпр. в Ивановска област), което е успоредно с нарицателното Уличи, производно от Ульчийци, но то не създава форми с начална “о”;
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 194372
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031