Постинг
18.04.2020 08:09 -
АРБАТ УНГАРСКИ и династията АрПатиди на Унгария
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 248 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2020 10:34
Прочетен: 248 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 18.04.2020 10:34
АРБАНЦИ – Албанци; 1. жителите на Арбанаската земя* или Арбанашката хора*; 2. жителите на Арбанаси; 3. хората, оглавявани от рода Арбен*; преминаването от Арбанец, мн.ч. Арбанци, в Албанец, мн.ч. Албанци, е подчинено на преминаването от “Р” (R) в “Л” (L), срв. Холезми ~ Хорезми (ПД*) и пр. В т.с. едва ли названията Арбания ~ Албания (в т.ч. и Кавказка Албания) следва да се свързва пряко с лат. Албион (Albion) – названието на Британия, което е във връзка и с името на Alba Longa – град в Лациум, ~ Albanus: “албански”, Albani: “албани”; Аlba Marsorum или Alba Fucentia – град в Сирмиум, Albensis: “албански”; Albici – “Албици”, планинско племе около Марсилия; Albruna: “Албруна”, германска провинция; Albingauni: “Албингауни”, племе в Лигурия (ЛР*); и прочее. Българският термин Арбанци ~ Албанци, от Ар*, Хар*, има свой път на етимология, а латинския – отделен, като близостта им, довела по-късно до формалното им уеднаквяване в някои части на И. Европа, е съвсем отделен въпрос;
АРБАТ – др.-бълг., ст.-бълг., волг.-бълг. Арбат (882/885-907), = унг. Арпат* (896-907), Арпад; подобно на кан Ор-кан* (602-641/645), най-вероятно и името еритет е Ар-бат/а, вж. Бата /4/*; във връзка с факта, че е споменат в българската хроника през 882 г., но вече като служущ при чичо си Лъчин* (855-883), то вероятно тогава е на повече от 12 години и може би на поне 16 години или повече, като е роден най-късно между 866 и 860 година; от 893-896 г. Арбат е Маджарски (угърски) кан и военен вожд (византо-елин. архонт) на пристигналите на запад и настанили се в някогашните аварски земи “западни” маджари, битуващи от 894 г. в териториите на държавата на франките или Каролингите [Германия или Свещена Римска империя на Арнулф (887-899) и на Людвик ІІІ или ІV – Детето (900-911)]. По-късно, явно под натиска на германците, западните маджари започват да нахлуват в териториите на България. Към 903-907 г. Арбат е кан или военен вожд на около десетте (10) клана на Западните маджари или угри в Панония, наричани “западните турки” (западните турци) – както между 901 и 925 г. ги назовава съвсем ясно и конкретно съвременника и Константинополски патриарх Николай Мистик (901-907, 912-925; ИЗ*, ИБИ*).
Арбат е син на Кан Алмъш* (864-925) и е български принц от царската ни династия Дуло*, към която принадлежат всички български владетели, включително по-късните Асеневци*, Шишмановци*, Тертеровци* и пр. Той е основател на Династията на Унгария – т.н. Арпатова династия или Арпатиди. За трансформацията на името Арбат в Арпат - т.е. на българско “-б-“ (“-b-”) в унгарското “-п-“ (“-p-“), срв. унг. Полгар*: “Болгар, Булгар” = “Българин, Български”, срв. че името на град Балтавар* е редуцирано в Полтава, че това на Батавил* е станало Путивл* и пр.;
Представлява интерес родословието на Арбат, което следва да се проследи още от династията на Древните българи* – т.н. Династия на Балх* (Balkh, Балг, Бълг):
След 8300-7800 г. пр. Хр. (активна търговия на обсидиан между Изт. М. Азия и Зап. Иран е фиксирана към 7 000 г. пр. Хр., което показва, че тогава вече е имало социално разделение в обществото на Древен Иран, His.) → …
↓
Зиусудра* (шумер.) или бълг. Зиези* (между 6 500 и 5 600 г. пр. Хр.), = акад. Ут-Напишти, = Ной*, = волгобълг. Нух: “нов”; според генетичните изследвания Българският етнос се формира около 5800 година пр. Хр. (ИК*), а в съчетание с данните на Древнобългарския календар* това е станало в 5792 г. пр. Хр. (б.м.);
↓
Династията на Балх* - столицата на Бāлгхара* или Бактрия*; Бактрия по-късно е Елинистична Бактрия (323-190/100 г. пр. Хр.) и Царство Партия (от 250 г. пр. Хр. до 224 г. от н.е.);
↓ от ІІ в. пр. Хр. част от българите се установяват
в Европа… →
↓ Европейските българи късат административната
обвързаност с Партия* в 153 г. след Христа;
Епохата Авитохол* от 153 г. до 453 година:
Авитохол* или Кана-Батър (153 – сл. 173);
↓ пряк наследник на Авитохол
Канар-Таркан или Камар-Таркан (ІІ – нач. ІІІ в.;
явно това е сина на Авитохол, но не е изключено това
да е и Максимин І* /173-238/);
↓
…
↓
Булимир* (ок. 340 – есента на 378 г.);
↓ син на Булимир
Алавив* или Кан Дере* или Дербал* (378 – сл. 420);
до есента на 378 г. Кан Дере е Бат Алавив* и най-
вероятно е носел титлата канартикин*: “канов-
следовник, престолонаследник”;
↓
Епохата Ирник* от 453 г. до 603 година:
Еран* или Хрун І (>428/39 – 453, † пр. 463);
↓
Ирник* или Хрун ІІ (453-?);
↓
Буза* или rex Бузан* (?-488);
↓
Реан* или Еран* или Хрун ІІІ* (488-520538-540673-?), от 673 г.
е Кан на областта-княжество
“България” (“Бурджан”) –
западната част на С. Кавказ
[източната е “Джураш” –
Дагестан и Вайнахстан (=
Чечено-Ингушетия)]; до
673 г. тази област е под
управлението на Аспарух*
(638-698/699); по името на
Кумък е нарицат. Кумъни*;
↓ 2-ма сина на Гостун-Албури:
Курт или Кубрат* (605-665) + Самбат* (618-675);
↓ синове на Кубрат:
Бат-Боян* (625/665-690) + Алцек* (665-?) + Аспарух* (637/665-698)
+ Котраг* (665-?) + Кубер* (665-687
Следващ постинг
Предишен постинг
2-ма сина на Гостун-Албури:
Курт или Кубрат* (605-665) + Самбат* (618-675);
синове на Кубрат:
Бат-Боян* (625/665-690) + Алцек* (665-?) + Аспарух* (637/665-698)
+ Котраг* (665-?) + Кубер* (665-687<?);
линия на Бат-Боян, син на Кубрат*:
Бат Боян* (625/665-668, †690);
син
Бат Тимер* или Бат Джураш* (690-700);
син
Сулаби* (700-727), с Тервел* (699-720);
син
Авар или Севар* (727-759)
↓ синове:
1.Тат Утяк-Сарачин* (745/759-787)
+
2. Тат Угек-Бесерман* (746/59-787), а също Мардукан* (ДТ*, с. 25)
син на Бесерман*
Дамян или Бураш*, Каназ на
Тму-таркан* (Дима-таркан);
↓ син
Иляс (855-870), Бек-управник на
Хазария
↓ …..
Епохата Крум от 787 година:
син и дъщеря на Сарачин*
Кан Караджар* (787-814) + Na. Сарачинина
↓ син на Караджар*
Айдар (814-855) или Угър Айдар*;
майка му Аря-Услан е леля на Кан
Омуртаг* (814-831) и сестра на
майката на Хазарския хакан Урус
(824-840);
↓ дъщеря на Сарачин*
Na. Сарачинина & Асен-кул* (765-805),
внук на Кук-Куян и
син на Шадчин или
Саксин (ДТ., с. 27);
син на Na. Сарачинина и на Асен-кул
↓
Урус, Хазарски хакан (824-840); има
син, познат с епитета Чинвъз (832-?),
който в 832 г. бил издигнат за
хазарски наместник на областта
Новгород; майката на Урус е родна
сестра на майката на Айдар (814-
855), от рода Услан на сакланите-
уруси, което означава, че и двете са
дъщери на Сарачин* (759-787), но
може да са и полу-сестри (вж.
Оморта*); Айдар* е полу-брат на
Омуртаг* (814-831), което дава
отговор на въпросите защо точно
Омуртаг, а на Айдар, трябвало да
се справя с Хазария, и защо до
смъртта на Омуртаг властника на
Хазария – Урус, не смеел да си
позволява агресивна политика
спрямо България;
↓ син на Урус
Чинвъз (“Чинъвыз”), Хазарски
наместник в Галидж (Новгород) от
832 г.;
↓ син ва Чинвъз
Арслан (885-921), Бек на Хазария
↓ син на Арслан
Маджар, Бек на Хазария (921-943);
името му е в пряка връзка с
етноса на майка му - маджарка;
↓ …
↓ син на Кан Караджар* или
Кан Крум* (787-814):
Айдар* или Угър Айдар, чиято
първа съпруга, с която сключва
брак през 814 г., е дъщерята на
маджарския (угърския) вожд
Юлай-Бата*. С този брак е
скрепен първият известен мирен
договор между българи и маджари
на такова високо равнище (угрите
или башкортите са поне три групи,
едната от които са маджарите
или мишарите);
↓ 2-ма сина на Айдар (814-855):
1. Джилки (855-882; “Джилки” е годината “Кон”, ДТ* - с. 90) или Балтаур* (ФА*);
+ 2. Лъчин (855-883), брат на Джилки;
↓ синове на Джилки:
1. Мардан или Марджан (Мардукан*),
или Ар-Буга (865-924);
+
2. Бат Угор Мумин* (882-922);
+
3. Алмъш (865/895-925), първи
Кан на Волжка България*; през
885 г. Алмъш е приет от войвода-
губернаторът на Бащу* (Киев*) –
Сахлаби (рус. Олег, ПВ*), сина
на Ерек (рус. Рюрик, ПВ*), и му
е позволено да си построи вътре в
града свой дворец; Сахлаби (Олег)
е губернатор от 882 г., а при него
фиктивен княз-губернатор на Бащу
(Киев*) е Угър или Угор-Лъчин* -
сина на Лъчин (855-883), братът на
Джилки (855-882); в руските хроники
Угър Лъчин е именуван Игор (ПВ*)
и погрешно е представян за син на
Рюрик – т.е. на варяга Ерек, бащата
на Салах-би (ДТ*, с. 44);
↓ син на Лъчин
Угор Лъчин (882-944), идентичен с
киевско-руският Игор Рюрикович
(912-945); женен за княгиня Олга*
(941-969) - дъщеря на Владимир І*
(889-893<) и внучка на Борис І* (852-
914);
↓ син
Борис* (944-972), идентичен с
киевско-руския Святослав І* (945-
972, р. 942) - син на Угор Лъчин =
Игор, и на Олга* (941-969) –
дъщерята на Владимир І* (889-893<) и
внучка на Борис І* (852-907);
↓ син
Булимир (970/977-1015) = Владимир І
Святой* - син на Малуша* (дъщеря
на Мал – сина на Алмъш и полу-
брата на АРБАТ); пра-внук на
Алмъш* (865-895-925); внук на Олга*
(941-969) пра-внук на Владимир І*
(889-893<) и пра-пра-внук на Борис І*
(852-914); той е женен от ~988 г. за
Анна /3/* - дъщеря на Петър І* (927-
970), внучка на Симеон І* (893-927) и
пра-внучка на Борис І* (852-914);
↓
от Булимир или Владимир І Святой
↓
всички владетели и князе на Киевска
Рус и Московия* до Юрий І
Догорукий (1090-1157) – женен за
Асеневичева* (1107-1154<), до Иван
ІІІ (1462/1472-1505) – женен за Зоя-
София Асенина*
от 1472 г., Иван ІV Грозни (1533-
1584) - внук на Зоя-София Асенина,
Фьодор І (1584-1598) – син на Иван
ІV, и Борис Годунов* (>1584/1598-
1605);
Родът Романови (1613-1917<) е
основан от Андрей Иванович Кобила
(Кобъила: “главен боил”, †1351),
който е наследен от сина си Феодор
А. Кошка (Тодор Кота*, †1393), Иван
Ф. Кошкин (Иван Кота, †1427), Захар
И. Кошкин (? Чакар И. Кота, †1461),
Юрий Захар. Кошкин (Кота, †1503),
Роман Юрьевич Захарьин (†1543),
Никита Романович Захарьин-Юрьев
(†1586), Фьодор Никитич Романов или
Филарет - монах, митрополит,
патриарх (†1633), Михаил Федорович
Романов - цар (1613-1645), роден 1596
г., и т.н. - до Император Петър І
(1682/1721-1725) и Николай ІІ (1894-
1817);
↓ деца на Алмъш*:
1. АРБАТ (>882-907), Ар-Бата
или Бат Арба, служи при чичо
си Лъчин и при Хазарския бек
Арслан (885-921), “по чиято
заповед воюва на страната на
Византия срещу Българското
царство” на Борис І* и Симеон І*
през 894-895 г. (ДТ*, с. 46); през
895-896 г. АРБАТ се установил в
“Дулоба* или Авария*”, където
башкортите (угрите), живеещи
там под гнета на франките, го
приели за техен кан (ДТ*, с. 49);
АРБАТ (Бат Арба) има син
↓
Джакин, Джакан (Джакын, ДТ*);
↓ синове на Джакин
1. Балак и 2. Бахта, които в 970 г. отишли
от Волжка България в Панонски Маджария;
? деца на АРБАТ (унг. Арпад) в Унгария
↓
Династията на Арпатидите в Унгария (896-
1301);
↓ …..
↓
други деца на Алмъш и братя или
сестри на АРБАТ:
↓
2. Казан или Газан (925-930); синът му
Талиб (960-981) или Талиб Мумин
е чергубиля* (везир) при Кан Мохамед
(943-976), а след това Кан на Волжка
България;
3. Гюлби – “най-малката дъщеря”
на Кан Алмъш;
- деца от дъщерята на кук-огузкия
хан Салар – Нуша-би, родени
след брака й с Алмъш през 895 г.:
1. Микаил* или Ялкау (930-943);
2. Мал - баща на Малуша* и на
Добрина*; Малуша Любечанка е
майката на Булимир* - Владимир І
Святой* (970-1015), който е син
на Борис = Святослав І (942-972),
и внук на Угор Лъчин (882-944) –
внукът на Кан Айдар* (814-855) и
правнукът на Кан Караджар* или
Кан Крум* (787-814); срв. имената
Мал и Маламир* (831-836);
3. Зухра;
Наследници на Алмъш или Джилики (895-925) и канове на Волжка България* със столици Болгари и Буляр:
↓
Казан (925-930), син на Алмъш* (895-925) и брат на Арбат;
↓
Микаил или Ялкау Микаил Балтавар (930-943), син на Алмъш* и полубрат на Арбат;
↓
Мохамед (943-976), син на Микаил (930-943); той се възкачил преди 4, ІХ, 943 г. (Мас`уди, вж. Саклани*); от 960 г. негов първи министър и фактически властител на държавата бил Талиб, син на Казан (925-930); негови синове са Тимар, Ибрахим и третия - Масгут (Масагет*);
↓
Талиб (976-981), син на Казан (925-930);
↓
Тимар Мумин Баджанак (981-1004), старши син на Мохамед (943-976); носел прозвището Печенег или Баджанак: “Печенег”, защото майка му била печенежка княгиня;
↓
Масгут или Масагет (1004-1006), трети син на Мохамед (943-976);
↓
Ибрахим (1006 - сл. 1021), втори син на Мохамед (943-976);
↓
Ашраф-кан Балък (?), син на Тимар (981-1004); той е посочен за наследник от бездетния Ибрахим, но сина на принц Сал-Сал – войводата Васил, помогнал да се възкачи на трона Азгар; син на Ашраф е принц (“емир”) Адам;
↓
Азгар (?-1028), син на Масгут (1004); негов син е Ахад;
↓
Ашраф-кан Балък, повторно (1028-1061);
↓
Азгар, повторно (1061);
↓
Ахад Мосха (1061-1076), син на Азгар (?-1061);
↓
Адам (1077-1118), син на Ашраф-кан Балък (?-1061); избягал от стражите на Ахад, оженил се за дъщерята на таркана на Саркел – Дугар, превзел Буляр и се провъзгласил за Кан на Волжка България там, като оставил на Ахад апанажа в град Болгар* (тогава града се наричал Ибрахим); по негово време няколко пъти бил разбиван Сып-Булат (Изьяслав І Ярославич, Киевски велик княз /1054-1068, 1069-1073, 1077-1078/), бил превзет Кан* (Муром) и убит тамошния княз Мъшдаула (Мстислав), внук на Мъшдаула (Мстислав, Княз на Тмутаркан* и Киевска Рус от 1015 до 1036 г., брат на Ярослав І Мъдри /1015-1054/); князете-мюсюлмани от Кан, обидени от действията на Адамовия военачалник, напуснали града и основали град Кисан (дн. Рязан), който скоро станал дотолкова силен, че подчинил на себе си и Кан (Муром); избягалия в земите на Киевска Рус и назначен за областен управител Ахад Мосха си построил в 1088 г. резиденция Мосха (дн. Москва*), а сина му – принц Селим, по прозвище Колин, бил избран от населението на Кисан (Рязан) за техен княз;
↓
Шамгун или Сама-кан (1118-1135, род. ок. 1077 г.), син на Адам (1077-1118); починал от драскотина, направена от отровна вражеска стрела; негов син е принц (емир) Отяк Улуг Мохамед Джанга;
↓
Анбал (1135-1163);
↓
Отяк (1163-?), син на Шамгун;
↓
↓
↓
…..
По-голяма яснота дава паралелът между династичните линии на Бат-Боян* (625-690) и Аспарух* (638-699) по отношение на Балгария, отъждествявана с т.н. Дунавска България (“Кара-Булгар” = Западна България, която е в “Кара Саклан” = Западен Саклан*), като следва да се има предвид, че досега почти нищо не се знае за наследниците на Бат Оркан* (602-603, †ок. 640-645) и на другите принцове от рода Дуло*:
Бат Боян* (625/665-690),
От 668 г. в областта на
Крим*, а от 673 г. в Киев*;
Аспарух* (638/668-698)
↓
↓ син на Бат Боян
Бат Тимер (690-700);
↓ син на Аспарух или негов
братовчед (син на Самбат* ?,
роден след 658 г.);
Тервел* (699-720), наследник
на Аспарух - син на Аспарух
или син на Самбат* (618-675);
внук на Бат Боян* и син
на Бат Тимер*
↓
Сулаби* (700-727) или
Крумесис = Кормисош І,
управлявал 28 г., споменат в
надписа от 718 г. в Мадара*
(ММ*); съвладетел на Кан
Тервел*;
↓ син на Сулаби*
Севар* (727-759) или Авар,
на власт от Дван шехтем
(727 г.), той е Кормесий ІІ
- “727 (г.). Кормесиус над
българите управлява”
(Зигеберт, ММ* - с. 249);
↓
Кормисош ІІІ (742/749-760),
17 г., от (Имен-)Шегор твирем
(742 г.?), род Вокил; за него е
казано: “750 г. Над българите
… пък вече царува трети
Кормесий” (Алберих, ММ* - с.
262);
↓
Сивин* или Винех* (760), общо 7 г.
от Шегор алем (= февруари 761 г.) ,
род Укил или Вокил; само бил обявен
за наследник на Кормисош ІІІ, но
реално не е управлявал;
↓
Телец* (юли 760 – юли 763), 3 г., от
Сомор алтем (юли 760); род Угаин (?
Багаин); за него се казва: “и той
[управлява] заради друг” (Именник*) –
т.е. “и той управлява от името на
друг владетел”, който е съвладетеля
му Сарачин* (759-787);
↓ синове на Севар*
Тат Утяк - Сарачин* (759-787),
който е и Тервил (ДТ*);
+
Тат Угек - Бесерман* (759-787);
↓ зет на Кормисош ІІІ
Сабин* или Сивин, повторно (кр. 763-764);
↓
Умор* (765 г., 40 дни)
↓
Токту* (765);
↓
Паган* (765-767); името е условно, защото
думата е с малка буква във вида “…paganus”,
лат.- “езичник, неверник; селянин, провициал”;
↓
Сабин* или Савин, трети път (767-673)
↓
Телериг* (773-777);
↓
Кардам* (777-797), съвладетел на Сарачин*
(759-787) и на Крум* (787-814);
↓ син на Сарачин*
Кан Караджар* (787-814) или Крум*;
↓ син на Крум* (787-814);
Омуртаг* (814-831), известните му
синове са канартикин Енравота*,
боил-таркан Звиница* и Маламир*;
↓
↓ син на Караджар*
Айдар* (814-855), полу-брат на Омуртаг*,
областен управител, съвладетел;
↓ син на Айдар
Джилки* (855-882)
↓ син на Джилки
Алмъш* (864/895-925);
↓ първи син на Алмъш
АРБАТ (925-907);
↓
Династия на Унгария;
↓
(вж. по-долу)…
↓ най-малък син на Омуртаг
Малıамир* (831-836), и кавкан Исбул*;
↓ внук на Омуртаг, син на Звиница* – братът на Маламир;
Пресиан* (836-852);
↓ син
Борис І* - Михаил (852-907), който налага през 855 г. в България съвременната средновековна българска писменост и терминология, и съвременния словесен = говорим език (словенския език*), а в единство с цялата цивилизационна реформа и християнството през 863 г.;
↓
Салан*, родственик на Борис
І* (852-907), областен властник
на земите между Германия и
Седмоградско* (Трансилвания)
и на юг – до границата на Рим-
Византия; към 907 г. Салан*
сключва договор с АРБАТ от
името на Борис І (852-907) и на
Симеон І* (893-927) за правото
му да управлява от името и в
полза на Българския владетел
територията на север от Дунав
между границата на Германия
и Седмоградско; до 993-996 г.
Вроцлав и Краков, а вероятно
и Прага, остават под властта на
България и извън апанажа на
АРБАТ;
↓ син на Борис І* (852-914)
Владимир І* (889-893, †сл. 925);
↓ брат на Владимир І, син на Борис І*
Симеон І* (893-927);
↓ син
Петър І* (927-970), женен за Мария-Ирина Лакапина, която е дъщеря на Император Христофор Лакапин (920-931) - син на Роман І Лакапин (919-944), и първа братовчедка на Роман ІІ (959-963) – бащата на Василий ІІ (976-1025) и на Константин VІІІ (976-1028); сестрата на Христофор - Елена Лакапина, е съпруга на Константин VІІ Багренородни (945-959) и майка на Роман ІІ;
↓ син
Борис ІІ* - Борис Петрин Лакапин Симеонин (970-977);
↓ брат на Борис ІІ*, син на Петър І*;
Роман Симеон* (977-997); по време на царуването му е кръстена
в христовата вяра Киевска Рус на Владимир І Святой* (977-1015),
който е женен от към 988 г. за “болгариня” (ПВ*) - Анна Петрина
Лакапина Симеонина Борисина … Дуло (Анна /3/*) – първа
дъщеря на Петър І* (927-970) и сестра на Борис ІІ* и на Роман
Симеон*;
↓ братовчед
Самуил* (997-1014);
↓ син
Гавриил Радомир (1014-1015);
↓ първи братовчед, син на Арон* - брат на Самуил*;
Иван Владислав (1015-1018);
↓ втори братовчед на Борис ІІ*, на Роман Симеон* и на
сестра им Анна (3)* - съпругата на Киевския княз Владимир І
Святой* (978-1015);
Василий ІІ (1018-1025);
↓ брат
Константин VІІІ (1025-1028);
↓
Зоя (1028-1050), със съпрузите си:
1.Роман ІІІ Аргир (1028-1034),
2.Михаил ІV Пафлагон (1034-1041) и
с осиновения Михаил V Калфат (1041-1042),
3.Константин ІХ Мономах (1042-1055);
↓
Теодора (1042, 1055-1056);
↓
Михаил VІ Стратиотик (1056-1057);
↓
Исак І Комнин (1057-1059, 1081-1118),
Династия на Комнините (1057-1059, 1081-
1185), които са близки родственици на Българската
династия;
↓
…..
В автономната Отвъд-Дунавска
България – от река Черна или от
река Олта* във Влашката равнина
до р. Дон* и Волжка България*, в
т.н. Кумания (Comanya) и Асения
(Asanya) се възцарява Шарукан*
(от. ? 1028 – сл. 1063);
↓
…..
Успоредно с посоченото, следва да се сравни наследствеността на Хазарските хакани от установяването на хазарите в пределите на Европа през 673 г. (до граничната на запад река Дон*) и на доминиращите над хаканите от средата на ІХ в. бекове-военоначалници, които стават действителните владетели-управници на Хазария* (БИХ*):
Урус (?-?);
↓
Калга (?-673), брат на Урус; през 673 г., в боя с войскита на Бат-Боян* (665-690), Калга е убит от Хумък – внука на Бат Оркан* (602-603, поч. към 640-645) при река, наречена по неговото име Калка*;
↓ син на Урус
Кабан, Хазарски хакан (673-691); още от 673 г. бил много близък с Бат Боян* (665-690) и с Хумък – сина на Бат Оркан* (602-603, поч. към 640-645), дотолкова, че дори ги поканил да присъстват на задушаването му чрез затягане на въженце около шията му при обряда на питането на Тангра за продължителността и характера на царстването му, който бил главна, но видимо интимна част от коронацията на Хазарските хакани; след като през 690 г. Кабан научил за смъртта на Бат Боян* изведнъж се пречупил и скоро умрял от разтройство (ДТ*, с. 22);
↓ син на Калга
Айбат, Хазарски хакан (691-700);
↓ син на Кабан
Кук-Куян, Хазарски хакан (700-745);
↓ син на Кук Куян
Шадчин или Саксин;
↓ син
Асанкул*, женен от 765 г. за Na. Сарачинина;
↓ син
Урус, Хазарски хакан (824-840);
↓ син на Айбат
Барджил, Хазарски хакан (745-759/760);
↓ син
Булан, Хазарски хакан (759/760-805);
↓ синове
Бен-Амин, Хазарски хакан (805-812) + Карак;
↓ брат, син на Булан
Карак, Хазарски хакан (812/813-824);
↓ син на Асенкул* (765-805) и пра-внук на Кук-Куян (700-745);
Урус, Хазарски хакан (824-840)
↓ син на Карак
Манас, Хазарски хакан (840-858), под властта на бека Буртас (от
към 824-842) и на бека Иляс
(843-870);
↓ син на Манас
Исхак или Аксак Тимер (858-895), под властта на бека Иляс (843-
870), сина на Дамян или Бураш
- отровен по заповед на бека
Буртас (824-842), и правнук на
Тат Угек Бесерман* (759-787);
(!) Именно при управлението на
българския принц Илиас ~ Иляс в 858 г. в Цариград е
пратена хазарска делегация, която, официално уж
от името на Хакана, предала на Император Михаил
ІІІ (842-867): “евреите ни убеждават да приемем
тяхната вяра, а сарацините от друга страна,
като ни обещават мир и много дарове, скланят
ни към своята вяра, думайки: нашата вяра е най-
добра, отколкото оная на другите народи…
Молим да ни изпратите учен човек, за да
приемем вашата вяра, ако той в препирните с
евреите и сарацините надвие.” (ИЗ*). Тогава в
Хазария бил пратен Св. Константин-Кирил*, който
водил усилени препирни с “хитрите и лукави
еврейски учители” (ИЗ*, Панонско житие на Св.
Кирил);
↓ син на Исхак
Бакчуар (895-918 ?); под властта на бека Арслан (885-921) - син на
Чинваз, внук на Урус (824-840), правнук на
Асанкул* и праправнук на Тат Угек Бесерман*
(759-787) – брата на Тат Утяк Сарачин* (759-787);
именно Арслан, като съюзник на Византия и Лъв
VІ Мъдри (886-912), изпраща АРБАТ да нахлуе
през 893-895 г. с маджарите си в Царство България
на Борис І* (852-914) и Симеон І* (893-927);
Арслан бил в съюз и със Саманидите, като дори
от към 912 г. се признал за техен васал;
↓ синове-близнаци на Бакчуар – Алан и Юсуф;
Алан (? 918-943), Хазарски хакан, под властта на Хазарския бек
Арслан, а след това и на сина му – Хазарския бек
Маджар (921-943);
↓ брат на Алан
Юсуф или Йосиф І (943-944), Хазарски хакан; овладял Хазарския трон с помощта на сина на Кан Алмъш* (895-925) – принц Мал*, управляващ областта Кара-Булгар със столица Батавил (Путивл); брат му – Хазарският хакан Алан, избягал във Волжка България заедно със своя син-мюсюлманин Дауд и двамата се заселили в град Банджа, който при Кан Ашраф-Балък (1028-1061) вече имал 80 хиляди жители;
↓
Йосиф ІІ (944-966<) – Угез-бек или Уз-бек, Хазарски хакан, син на бека Маджар (921-943) и на дъщеря на Тюркменския хан Курук или *Кърък, който служел при Саманидите; именно Саманидите поставили Йосиф-Узбек за Хазарски хакан от страх, че Хазария ще се присъедини към Волжка България (ДТ*) [Йосиф нарича Аспаруховите и Бат-Бояновите българи Оногондури* или Хайландури с името В-н-н-три (БКА*, с. 45, 46), т.е. Вананатри, *Хананатри = Ванандури, *Ханандури, което е Хайландури или Алани – познато и като Оногондури* (ПД* и др.)]; Йосиф или Уз-бек избягал през 966 г. пред настъпващите към Итил войски на Киевския княз Борис /5/* или Святослав І* (964-972) в Хорезъм, а от там в Бухара, и повече не се завърнал в Хазария*, чиито земи били присъединени напълно към Волжка България през 969 г.; с възкачването на Йосиф, бек на Хазария става съратника му Кубар (944-969), син на Хан Гали; бекът Кубар е насечен на части в Итил от тюркмените на Микаил (?-969) – съюзник на Волжко-Българския властител Талиб (960-981, кан от 976 г.), които се разярили след като един от Кубаровите стрелци убил хана им; когато Иосиф или Уз-бек и Кубар завземали Хазарската столица Итил през 944 г., Юсуф (943-944) и Мал* избягали в областта Кара-Булгар – вж. Мал*, Угър-Лъчин*, Олга*;
***
(Следва)
цитирайКурт или Кубрат* (605-665) + Самбат* (618-675);
синове на Кубрат:
Бат-Боян* (625/665-690) + Алцек* (665-?) + Аспарух* (637/665-698)
+ Котраг* (665-?) + Кубер* (665-687<?);
линия на Бат-Боян, син на Кубрат*:
Бат Боян* (625/665-668, †690);
син
Бат Тимер* или Бат Джураш* (690-700);
син
Сулаби* (700-727), с Тервел* (699-720);
син
Авар или Севар* (727-759)
↓ синове:
1.Тат Утяк-Сарачин* (745/759-787)
+
2. Тат Угек-Бесерман* (746/59-787), а също Мардукан* (ДТ*, с. 25)
син на Бесерман*
Дамян или Бураш*, Каназ на
Тму-таркан* (Дима-таркан);
↓ син
Иляс (855-870), Бек-управник на
Хазария
↓ …..
Епохата Крум от 787 година:
син и дъщеря на Сарачин*
Кан Караджар* (787-814) + Na. Сарачинина
↓ син на Караджар*
Айдар (814-855) или Угър Айдар*;
майка му Аря-Услан е леля на Кан
Омуртаг* (814-831) и сестра на
майката на Хазарския хакан Урус
(824-840);
↓ дъщеря на Сарачин*
Na. Сарачинина & Асен-кул* (765-805),
внук на Кук-Куян и
син на Шадчин или
Саксин (ДТ., с. 27);
син на Na. Сарачинина и на Асен-кул
↓
Урус, Хазарски хакан (824-840); има
син, познат с епитета Чинвъз (832-?),
който в 832 г. бил издигнат за
хазарски наместник на областта
Новгород; майката на Урус е родна
сестра на майката на Айдар (814-
855), от рода Услан на сакланите-
уруси, което означава, че и двете са
дъщери на Сарачин* (759-787), но
може да са и полу-сестри (вж.
Оморта*); Айдар* е полу-брат на
Омуртаг* (814-831), което дава
отговор на въпросите защо точно
Омуртаг, а на Айдар, трябвало да
се справя с Хазария, и защо до
смъртта на Омуртаг властника на
Хазария – Урус, не смеел да си
позволява агресивна политика
спрямо България;
↓ син на Урус
Чинвъз (“Чинъвыз”), Хазарски
наместник в Галидж (Новгород) от
832 г.;
↓ син ва Чинвъз
Арслан (885-921), Бек на Хазария
↓ син на Арслан
Маджар, Бек на Хазария (921-943);
името му е в пряка връзка с
етноса на майка му - маджарка;
↓ …
↓ син на Кан Караджар* или
Кан Крум* (787-814):
Айдар* или Угър Айдар, чиято
първа съпруга, с която сключва
брак през 814 г., е дъщерята на
маджарския (угърския) вожд
Юлай-Бата*. С този брак е
скрепен първият известен мирен
договор между българи и маджари
на такова високо равнище (угрите
или башкортите са поне три групи,
едната от които са маджарите
или мишарите);
↓ 2-ма сина на Айдар (814-855):
1. Джилки (855-882; “Джилки” е годината “Кон”, ДТ* - с. 90) или Балтаур* (ФА*);
+ 2. Лъчин (855-883), брат на Джилки;
↓ синове на Джилки:
1. Мардан или Марджан (Мардукан*),
или Ар-Буга (865-924);
+
2. Бат Угор Мумин* (882-922);
+
3. Алмъш (865/895-925), първи
Кан на Волжка България*; през
885 г. Алмъш е приет от войвода-
губернаторът на Бащу* (Киев*) –
Сахлаби (рус. Олег, ПВ*), сина
на Ерек (рус. Рюрик, ПВ*), и му
е позволено да си построи вътре в
града свой дворец; Сахлаби (Олег)
е губернатор от 882 г., а при него
фиктивен княз-губернатор на Бащу
(Киев*) е Угър или Угор-Лъчин* -
сина на Лъчин (855-883), братът на
Джилки (855-882); в руските хроники
Угър Лъчин е именуван Игор (ПВ*)
и погрешно е представян за син на
Рюрик – т.е. на варяга Ерек, бащата
на Салах-би (ДТ*, с. 44);
↓ син на Лъчин
Угор Лъчин (882-944), идентичен с
киевско-руският Игор Рюрикович
(912-945); женен за княгиня Олга*
(941-969) - дъщеря на Владимир І*
(889-893<) и внучка на Борис І* (852-
914);
↓ син
Борис* (944-972), идентичен с
киевско-руския Святослав І* (945-
972, р. 942) - син на Угор Лъчин =
Игор, и на Олга* (941-969) –
дъщерята на Владимир І* (889-893<) и
внучка на Борис І* (852-907);
↓ син
Булимир (970/977-1015) = Владимир І
Святой* - син на Малуша* (дъщеря
на Мал – сина на Алмъш и полу-
брата на АРБАТ); пра-внук на
Алмъш* (865-895-925); внук на Олга*
(941-969) пра-внук на Владимир І*
(889-893<) и пра-пра-внук на Борис І*
(852-914); той е женен от ~988 г. за
Анна /3/* - дъщеря на Петър І* (927-
970), внучка на Симеон І* (893-927) и
пра-внучка на Борис І* (852-914);
↓
от Булимир или Владимир І Святой
↓
всички владетели и князе на Киевска
Рус и Московия* до Юрий І
Догорукий (1090-1157) – женен за
Асеневичева* (1107-1154<), до Иван
ІІІ (1462/1472-1505) – женен за Зоя-
София Асенина*
от 1472 г., Иван ІV Грозни (1533-
1584) - внук на Зоя-София Асенина,
Фьодор І (1584-1598) – син на Иван
ІV, и Борис Годунов* (>1584/1598-
1605);
Родът Романови (1613-1917<) е
основан от Андрей Иванович Кобила
(Кобъила: “главен боил”, †1351),
който е наследен от сина си Феодор
А. Кошка (Тодор Кота*, †1393), Иван
Ф. Кошкин (Иван Кота, †1427), Захар
И. Кошкин (? Чакар И. Кота, †1461),
Юрий Захар. Кошкин (Кота, †1503),
Роман Юрьевич Захарьин (†1543),
Никита Романович Захарьин-Юрьев
(†1586), Фьодор Никитич Романов или
Филарет - монах, митрополит,
патриарх (†1633), Михаил Федорович
Романов - цар (1613-1645), роден 1596
г., и т.н. - до Император Петър І
(1682/1721-1725) и Николай ІІ (1894-
1817);
↓ деца на Алмъш*:
1. АРБАТ (>882-907), Ар-Бата
или Бат Арба, служи при чичо
си Лъчин и при Хазарския бек
Арслан (885-921), “по чиято
заповед воюва на страната на
Византия срещу Българското
царство” на Борис І* и Симеон І*
през 894-895 г. (ДТ*, с. 46); през
895-896 г. АРБАТ се установил в
“Дулоба* или Авария*”, където
башкортите (угрите), живеещи
там под гнета на франките, го
приели за техен кан (ДТ*, с. 49);
АРБАТ (Бат Арба) има син
↓
Джакин, Джакан (Джакын, ДТ*);
↓ синове на Джакин
1. Балак и 2. Бахта, които в 970 г. отишли
от Волжка България в Панонски Маджария;
? деца на АРБАТ (унг. Арпад) в Унгария
↓
Династията на Арпатидите в Унгария (896-
1301);
↓ …..
↓
други деца на Алмъш и братя или
сестри на АРБАТ:
↓
2. Казан или Газан (925-930); синът му
Талиб (960-981) или Талиб Мумин
е чергубиля* (везир) при Кан Мохамед
(943-976), а след това Кан на Волжка
България;
3. Гюлби – “най-малката дъщеря”
на Кан Алмъш;
- деца от дъщерята на кук-огузкия
хан Салар – Нуша-би, родени
след брака й с Алмъш през 895 г.:
1. Микаил* или Ялкау (930-943);
2. Мал - баща на Малуша* и на
Добрина*; Малуша Любечанка е
майката на Булимир* - Владимир І
Святой* (970-1015), който е син
на Борис = Святослав І (942-972),
и внук на Угор Лъчин (882-944) –
внукът на Кан Айдар* (814-855) и
правнукът на Кан Караджар* или
Кан Крум* (787-814); срв. имената
Мал и Маламир* (831-836);
3. Зухра;
Наследници на Алмъш или Джилики (895-925) и канове на Волжка България* със столици Болгари и Буляр:
↓
Казан (925-930), син на Алмъш* (895-925) и брат на Арбат;
↓
Микаил или Ялкау Микаил Балтавар (930-943), син на Алмъш* и полубрат на Арбат;
↓
Мохамед (943-976), син на Микаил (930-943); той се възкачил преди 4, ІХ, 943 г. (Мас`уди, вж. Саклани*); от 960 г. негов първи министър и фактически властител на държавата бил Талиб, син на Казан (925-930); негови синове са Тимар, Ибрахим и третия - Масгут (Масагет*);
↓
Талиб (976-981), син на Казан (925-930);
↓
Тимар Мумин Баджанак (981-1004), старши син на Мохамед (943-976); носел прозвището Печенег или Баджанак: “Печенег”, защото майка му била печенежка княгиня;
↓
Масгут или Масагет (1004-1006), трети син на Мохамед (943-976);
↓
Ибрахим (1006 - сл. 1021), втори син на Мохамед (943-976);
↓
Ашраф-кан Балък (?), син на Тимар (981-1004); той е посочен за наследник от бездетния Ибрахим, но сина на принц Сал-Сал – войводата Васил, помогнал да се възкачи на трона Азгар; син на Ашраф е принц (“емир”) Адам;
↓
Азгар (?-1028), син на Масгут (1004); негов син е Ахад;
↓
Ашраф-кан Балък, повторно (1028-1061);
↓
Азгар, повторно (1061);
↓
Ахад Мосха (1061-1076), син на Азгар (?-1061);
↓
Адам (1077-1118), син на Ашраф-кан Балък (?-1061); избягал от стражите на Ахад, оженил се за дъщерята на таркана на Саркел – Дугар, превзел Буляр и се провъзгласил за Кан на Волжка България там, като оставил на Ахад апанажа в град Болгар* (тогава града се наричал Ибрахим); по негово време няколко пъти бил разбиван Сып-Булат (Изьяслав І Ярославич, Киевски велик княз /1054-1068, 1069-1073, 1077-1078/), бил превзет Кан* (Муром) и убит тамошния княз Мъшдаула (Мстислав), внук на Мъшдаула (Мстислав, Княз на Тмутаркан* и Киевска Рус от 1015 до 1036 г., брат на Ярослав І Мъдри /1015-1054/); князете-мюсюлмани от Кан, обидени от действията на Адамовия военачалник, напуснали града и основали град Кисан (дн. Рязан), който скоро станал дотолкова силен, че подчинил на себе си и Кан (Муром); избягалия в земите на Киевска Рус и назначен за областен управител Ахад Мосха си построил в 1088 г. резиденция Мосха (дн. Москва*), а сина му – принц Селим, по прозвище Колин, бил избран от населението на Кисан (Рязан) за техен княз;
↓
Шамгун или Сама-кан (1118-1135, род. ок. 1077 г.), син на Адам (1077-1118); починал от драскотина, направена от отровна вражеска стрела; негов син е принц (емир) Отяк Улуг Мохамед Джанга;
↓
Анбал (1135-1163);
↓
Отяк (1163-?), син на Шамгун;
↓
↓
↓
…..
По-голяма яснота дава паралелът между династичните линии на Бат-Боян* (625-690) и Аспарух* (638-699) по отношение на Балгария, отъждествявана с т.н. Дунавска България (“Кара-Булгар” = Западна България, която е в “Кара Саклан” = Западен Саклан*), като следва да се има предвид, че досега почти нищо не се знае за наследниците на Бат Оркан* (602-603, †ок. 640-645) и на другите принцове от рода Дуло*:
Бат Боян* (625/665-690),
От 668 г. в областта на
Крим*, а от 673 г. в Киев*;
Аспарух* (638/668-698)
↓
↓ син на Бат Боян
Бат Тимер (690-700);
↓ син на Аспарух или негов
братовчед (син на Самбат* ?,
роден след 658 г.);
Тервел* (699-720), наследник
на Аспарух - син на Аспарух
или син на Самбат* (618-675);
внук на Бат Боян* и син
на Бат Тимер*
↓
Сулаби* (700-727) или
Крумесис = Кормисош І,
управлявал 28 г., споменат в
надписа от 718 г. в Мадара*
(ММ*); съвладетел на Кан
Тервел*;
↓ син на Сулаби*
Севар* (727-759) или Авар,
на власт от Дван шехтем
(727 г.), той е Кормесий ІІ
- “727 (г.). Кормесиус над
българите управлява”
(Зигеберт, ММ* - с. 249);
↓
Кормисош ІІІ (742/749-760),
17 г., от (Имен-)Шегор твирем
(742 г.?), род Вокил; за него е
казано: “750 г. Над българите
… пък вече царува трети
Кормесий” (Алберих, ММ* - с.
262);
↓
Сивин* или Винех* (760), общо 7 г.
от Шегор алем (= февруари 761 г.) ,
род Укил или Вокил; само бил обявен
за наследник на Кормисош ІІІ, но
реално не е управлявал;
↓
Телец* (юли 760 – юли 763), 3 г., от
Сомор алтем (юли 760); род Угаин (?
Багаин); за него се казва: “и той
[управлява] заради друг” (Именник*) –
т.е. “и той управлява от името на
друг владетел”, който е съвладетеля
му Сарачин* (759-787);
↓ синове на Севар*
Тат Утяк - Сарачин* (759-787),
който е и Тервил (ДТ*);
+
Тат Угек - Бесерман* (759-787);
↓ зет на Кормисош ІІІ
Сабин* или Сивин, повторно (кр. 763-764);
↓
Умор* (765 г., 40 дни)
↓
Токту* (765);
↓
Паган* (765-767); името е условно, защото
думата е с малка буква във вида “…paganus”,
лат.- “езичник, неверник; селянин, провициал”;
↓
Сабин* или Савин, трети път (767-673)
↓
Телериг* (773-777);
↓
Кардам* (777-797), съвладетел на Сарачин*
(759-787) и на Крум* (787-814);
↓ син на Сарачин*
Кан Караджар* (787-814) или Крум*;
↓ син на Крум* (787-814);
Омуртаг* (814-831), известните му
синове са канартикин Енравота*,
боил-таркан Звиница* и Маламир*;
↓
↓ син на Караджар*
Айдар* (814-855), полу-брат на Омуртаг*,
областен управител, съвладетел;
↓ син на Айдар
Джилки* (855-882)
↓ син на Джилки
Алмъш* (864/895-925);
↓ първи син на Алмъш
АРБАТ (925-907);
↓
Династия на Унгария;
↓
(вж. по-долу)…
↓ най-малък син на Омуртаг
Малıамир* (831-836), и кавкан Исбул*;
↓ внук на Омуртаг, син на Звиница* – братът на Маламир;
Пресиан* (836-852);
↓ син
Борис І* - Михаил (852-907), който налага през 855 г. в България съвременната средновековна българска писменост и терминология, и съвременния словесен = говорим език (словенския език*), а в единство с цялата цивилизационна реформа и християнството през 863 г.;
↓
Салан*, родственик на Борис
І* (852-907), областен властник
на земите между Германия и
Седмоградско* (Трансилвания)
и на юг – до границата на Рим-
Византия; към 907 г. Салан*
сключва договор с АРБАТ от
името на Борис І (852-907) и на
Симеон І* (893-927) за правото
му да управлява от името и в
полза на Българския владетел
територията на север от Дунав
между границата на Германия
и Седмоградско; до 993-996 г.
Вроцлав и Краков, а вероятно
и Прага, остават под властта на
България и извън апанажа на
АРБАТ;
↓ син на Борис І* (852-914)
Владимир І* (889-893, †сл. 925);
↓ брат на Владимир І, син на Борис І*
Симеон І* (893-927);
↓ син
Петър І* (927-970), женен за Мария-Ирина Лакапина, която е дъщеря на Император Христофор Лакапин (920-931) - син на Роман І Лакапин (919-944), и първа братовчедка на Роман ІІ (959-963) – бащата на Василий ІІ (976-1025) и на Константин VІІІ (976-1028); сестрата на Христофор - Елена Лакапина, е съпруга на Константин VІІ Багренородни (945-959) и майка на Роман ІІ;
↓ син
Борис ІІ* - Борис Петрин Лакапин Симеонин (970-977);
↓ брат на Борис ІІ*, син на Петър І*;
Роман Симеон* (977-997); по време на царуването му е кръстена
в христовата вяра Киевска Рус на Владимир І Святой* (977-1015),
който е женен от към 988 г. за “болгариня” (ПВ*) - Анна Петрина
Лакапина Симеонина Борисина … Дуло (Анна /3/*) – първа
дъщеря на Петър І* (927-970) и сестра на Борис ІІ* и на Роман
Симеон*;
↓ братовчед
Самуил* (997-1014);
↓ син
Гавриил Радомир (1014-1015);
↓ първи братовчед, син на Арон* - брат на Самуил*;
Иван Владислав (1015-1018);
↓ втори братовчед на Борис ІІ*, на Роман Симеон* и на
сестра им Анна (3)* - съпругата на Киевския княз Владимир І
Святой* (978-1015);
Василий ІІ (1018-1025);
↓ брат
Константин VІІІ (1025-1028);
↓
Зоя (1028-1050), със съпрузите си:
1.Роман ІІІ Аргир (1028-1034),
2.Михаил ІV Пафлагон (1034-1041) и
с осиновения Михаил V Калфат (1041-1042),
3.Константин ІХ Мономах (1042-1055);
↓
Теодора (1042, 1055-1056);
↓
Михаил VІ Стратиотик (1056-1057);
↓
Исак І Комнин (1057-1059, 1081-1118),
Династия на Комнините (1057-1059, 1081-
1185), които са близки родственици на Българската
династия;
↓
…..
В автономната Отвъд-Дунавска
България – от река Черна или от
река Олта* във Влашката равнина
до р. Дон* и Волжка България*, в
т.н. Кумания (Comanya) и Асения
(Asanya) се възцарява Шарукан*
(от. ? 1028 – сл. 1063);
↓
…..
Успоредно с посоченото, следва да се сравни наследствеността на Хазарските хакани от установяването на хазарите в пределите на Европа през 673 г. (до граничната на запад река Дон*) и на доминиращите над хаканите от средата на ІХ в. бекове-военоначалници, които стават действителните владетели-управници на Хазария* (БИХ*):
Урус (?-?);
↓
Калга (?-673), брат на Урус; през 673 г., в боя с войскита на Бат-Боян* (665-690), Калга е убит от Хумък – внука на Бат Оркан* (602-603, поч. към 640-645) при река, наречена по неговото име Калка*;
↓ син на Урус
Кабан, Хазарски хакан (673-691); още от 673 г. бил много близък с Бат Боян* (665-690) и с Хумък – сина на Бат Оркан* (602-603, поч. към 640-645), дотолкова, че дори ги поканил да присъстват на задушаването му чрез затягане на въженце около шията му при обряда на питането на Тангра за продължителността и характера на царстването му, който бил главна, но видимо интимна част от коронацията на Хазарските хакани; след като през 690 г. Кабан научил за смъртта на Бат Боян* изведнъж се пречупил и скоро умрял от разтройство (ДТ*, с. 22);
↓ син на Калга
Айбат, Хазарски хакан (691-700);
↓ син на Кабан
Кук-Куян, Хазарски хакан (700-745);
↓ син на Кук Куян
Шадчин или Саксин;
↓ син
Асанкул*, женен от 765 г. за Na. Сарачинина;
↓ син
Урус, Хазарски хакан (824-840);
↓ син на Айбат
Барджил, Хазарски хакан (745-759/760);
↓ син
Булан, Хазарски хакан (759/760-805);
↓ синове
Бен-Амин, Хазарски хакан (805-812) + Карак;
↓ брат, син на Булан
Карак, Хазарски хакан (812/813-824);
↓ син на Асенкул* (765-805) и пра-внук на Кук-Куян (700-745);
Урус, Хазарски хакан (824-840)
↓ син на Карак
Манас, Хазарски хакан (840-858), под властта на бека Буртас (от
към 824-842) и на бека Иляс
(843-870);
↓ син на Манас
Исхак или Аксак Тимер (858-895), под властта на бека Иляс (843-
870), сина на Дамян или Бураш
- отровен по заповед на бека
Буртас (824-842), и правнук на
Тат Угек Бесерман* (759-787);
(!) Именно при управлението на
българския принц Илиас ~ Иляс в 858 г. в Цариград е
пратена хазарска делегация, която, официално уж
от името на Хакана, предала на Император Михаил
ІІІ (842-867): “евреите ни убеждават да приемем
тяхната вяра, а сарацините от друга страна,
като ни обещават мир и много дарове, скланят
ни към своята вяра, думайки: нашата вяра е най-
добра, отколкото оная на другите народи…
Молим да ни изпратите учен човек, за да
приемем вашата вяра, ако той в препирните с
евреите и сарацините надвие.” (ИЗ*). Тогава в
Хазария бил пратен Св. Константин-Кирил*, който
водил усилени препирни с “хитрите и лукави
еврейски учители” (ИЗ*, Панонско житие на Св.
Кирил);
↓ син на Исхак
Бакчуар (895-918 ?); под властта на бека Арслан (885-921) - син на
Чинваз, внук на Урус (824-840), правнук на
Асанкул* и праправнук на Тат Угек Бесерман*
(759-787) – брата на Тат Утяк Сарачин* (759-787);
именно Арслан, като съюзник на Византия и Лъв
VІ Мъдри (886-912), изпраща АРБАТ да нахлуе
през 893-895 г. с маджарите си в Царство България
на Борис І* (852-914) и Симеон І* (893-927);
Арслан бил в съюз и със Саманидите, като дори
от към 912 г. се признал за техен васал;
↓ синове-близнаци на Бакчуар – Алан и Юсуф;
Алан (? 918-943), Хазарски хакан, под властта на Хазарския бек
Арслан, а след това и на сина му – Хазарския бек
Маджар (921-943);
↓ брат на Алан
Юсуф или Йосиф І (943-944), Хазарски хакан; овладял Хазарския трон с помощта на сина на Кан Алмъш* (895-925) – принц Мал*, управляващ областта Кара-Булгар със столица Батавил (Путивл); брат му – Хазарският хакан Алан, избягал във Волжка България заедно със своя син-мюсюлманин Дауд и двамата се заселили в град Банджа, който при Кан Ашраф-Балък (1028-1061) вече имал 80 хиляди жители;
↓
Йосиф ІІ (944-966<) – Угез-бек или Уз-бек, Хазарски хакан, син на бека Маджар (921-943) и на дъщеря на Тюркменския хан Курук или *Кърък, който служел при Саманидите; именно Саманидите поставили Йосиф-Узбек за Хазарски хакан от страх, че Хазария ще се присъедини към Волжка България (ДТ*) [Йосиф нарича Аспаруховите и Бат-Бояновите българи Оногондури* или Хайландури с името В-н-н-три (БКА*, с. 45, 46), т.е. Вананатри, *Хананатри = Ванандури, *Ханандури, което е Хайландури или Алани – познато и като Оногондури* (ПД* и др.)]; Йосиф или Уз-бек избягал през 966 г. пред настъпващите към Итил войски на Киевския княз Борис /5/* или Святослав І* (964-972) в Хорезъм, а от там в Бухара, и повече не се завърнал в Хазария*, чиито земи били присъединени напълно към Волжка България през 969 г.; с възкачването на Йосиф, бек на Хазария става съратника му Кубар (944-969), син на Хан Гали; бекът Кубар е насечен на части в Итил от тюркмените на Микаил (?-969) – съюзник на Волжко-Българския властител Талиб (960-981, кан от 976 г.), които се разярили след като един от Кубаровите стрелци убил хана им; когато Иосиф или Уз-бек и Кубар завземали Хазарската столица Итил през 944 г., Юсуф (943-944) и Мал* избягали в областта Кара-Булгар – вж. Мал*, Угър-Лъчин*, Олга*;
***
(Следва)
Търсене
За този блог
Гласове: 113
