Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2020 18:44 - Българските царе Самуил, Гавриил Радомир, Иоан Владислав и прочее
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 575 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 20.04.2020 10:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
САМПСИС – виша дворцов сан от др.-българската аристократична практика до Х-ХІ век, който е споменат при титулуването на “олгу-таркан* и сампсис” Симеон* (БН*), съпругът на Ана*, която е дъщеря на Борис І Михаил* (852-914), сестра на Владимир І* (889-893) и на Симеон І* (893/914-927) и леля на Петър І* (927-970); Сампсис е близко по форма до български дворцови епитети от същия период Канпсис*: “канов, който е кан*, който е със статут на кан”, и Санпсис*: “сановник, сановит” (др.-бълг. и ст.-бълг. сановитъ: “с виш сан, вишестоящ, вишепоставен”), които са фиксирани в написан на елински и латински списъка на българските пратеници на Вселенския църковен събор през 869-870 г. (вж. Владимир І*); За определяне на титлата Сампсис са показателни другите санове на Симеон /1/* (пр. 893 – сл. 927), който бил Олгу-таркан*: “Велик таркан”, Калу-таркан*: “Върховен таркан” (вж. Кави*, Кан*), както бил и “на Симеон, Владетелят на България (914-927), брат по жена (зет)”; в допълнение се знае, че, след Българския цар, сампсисът Симеон заемал най-видно положение в управлението на България, наред с Георги Серсубила*. В пряка връзка с това можем да твърдим, че санът Сампсис, чиято форма изглежда е византизирана с елинското окончание “ис”, “сис” или “псис”, има значението “самовластник, неприкосновен, съвладетел, първи след царя (върховния кан), царев следовник, царев наместник, царев брат”. Тази титла явно е традиционна за България. Във формата Сама* тя е носена от Самбат* или Бат Сама* (618-676), известен и като Само*, който е брат на Върховния български кан Курт* или Курбат* (605-665). Носена е и от българският велможа на византийска служба Самбата* (пр. 867 – сл. 886?). Титлата Сама*, която безспорно има пряка връзка с българския термин Сам* и производните му, има много стар произход (какъвто има и Българския език*, и българската култура). Титлата е ползвана с векове в района на древната Западна Азия и категорично показва откъде идват Древните българи* в Европа през ІІ в. пр. Хр.; вж. Сама /2/* и пр.;

САМСАР – животно Белка* ~ Бялка;

САМСИ – Сам*, Самичък*, Сам-самин, Самосебеси; срв. Съг-съга: “сега-сегичка, на момента, в мига” (БНТ* - т. ІІІ, стр. 149; НИ, Соф., 1978); нпр. “Върви си самси той посред полето…“;

САМУИЛСамоил, Цар на българите (997-1014); срв. неговото титулуване: “во Христе верен Цар и Самодържец българом” (фонетичната форма на надпис от 997 г. или от началото на ХІ в., открит на 3 март 2004 г); вж. тук статиите свързани със Самуил – Роман Симеон*, Никола*, комит*, кмет*, Арон*, Давид*, Моисей*, Алусиан*, Петър Делян*, Отвъд-Дунавските земи*, и пр.;

САМУН – отделен хляб, обикн. кръгъл; според ТР* е от гръц. > тур. произход, а според РЧ*: “турската samun от гръцката ψωμίον” - за срв. елин. ψώρα: “краста”, като вер. както гръцката* дума, така и турското “самун” са от др.-ирано-бълг. произход; връзката със Сам* и др.-религиозната и митологичната българска традиция, която поставя хляба в основата на жертвоприношението към Бог и божествата, определя думата към др.-българско-авестийския езиков фонд; от Сам*;

САМУР (1) – хищен бозайник, сибирско животно от семейство Порови*, със скъпа кожа, Martes zibellina. 2. Кожата от това животно (ТР*); вж. Сам*, Сомор*, Самсар*;

САМУР (2) – река в Г. Кавказ, дн. в Дагестан; дълж. 213 км, вод. басейн - 7330 кв. км, влива се в Каспийско море* с делта; вж Дербент*, Стара Велика България*, Чдар болкар*, Сомор*;

САМЧИЙСамчия, др.-бълг. и ст.-бълг. САМЪЧИИ: “управител, управляващ; предводител”; срв. Сама*, Самбат*;

***

НИКОЛА (1) – името следва да се разгледа от българска гледна точка, при което значението му е “смирен”, авест. nyеŋk-: “смален, смирен, принизен, преклонен”, вж. Никой*, срв. съпътстващото исконно българско име Нягул, вж. Никулица*; въпреки съвпадането с гръц. Νικόλαος и християнската базова среда, в която откриваме съществуването му в българската именна практика (недостатъчно изследвана до ден днешен), не може да се отхвърли значението му в традиционната българска езикова среда, срв. Никопол*, вж Христа*;

НИКОЛА (2) – Комит Никола*, бащата на комитопулите Самуил*, Арон*, Давид* и Моисей;

КОМИТ – ст.-бълг. Къметъ: “кмет, комит/а, принц – управлявщ комитат (кметство)” (ИЗ*), Комитъ, Комисъ (ЕР*), Комита и Комиса, Комисии (МС*), армен.- Комсадцаги: “комитопули” (ИЗ* - І, т. 2, с. 651); в Източна и Централна Европа за първи път в българската държавна система се появява длъжността К. като управител на КОМИТАТ – военно-административна единица в България поне от ІХ век при Кан Омуртаг* (814-831 г.), а може би още при Крум* (800-814) или по-рано. Римското Комес (нпр. “Комес на Тракия” у Амиен Марцелин /330-400/, ХИС* - с. 607), лат.- comes, comitis, гръц.- komes мн.ч. kometes, може да е база за приемане на термина в България, но значението му в българския явно е свързвано с думи като Комат*, Кум*, Кмет* (смята се, че Кмет е производно от Комит, както Княз* от Кан*, но пък това не обяснява връзката Кум – Кмет, както и липсата на термина Кмет в руско-славянския); срв. Ка*, Кан*, шумер., авест.- Кави: “владетел на град и област”; срв. др.-перс.- kamna-: “малък; камък; съществена част от нещо”, авест.- kąm: “ради, поради, заради, за, про”, kъm: “cum, quom” (лат.). Като едно от доказателствата за българска етимология на ползваната в България дума Комит, който явно е производно от Комитат – а не обратното, е родственият с древно-българския термин в езика на Печенегите* или Баджанакците, Сабани, Сабари (ДТ*) - печ.- κομέντον = συμβουλή (Скилица Кедрин) = βουλή (Лъв Дякон) = consilium = “съвет, съвещание, народно събрание” (ИЗ*, І, 2, с. 321), което отговаря на автономната форма на управление на Комитбта, чийто почти независим управител-владетел или губернатор (Комит) не само имал изключително широки пълномощия и можел да взима самостоятелни решения, съобразявайки се преди всичко със ситуацията в управляваните от него земи и подчинената му в тях аристокрация и етноси, и да сключва еднолично договори от името на Върховния владетел на България, на когото единствено бил подвластен и от чието име действал, а при нужда да води самостоятелна външна политика, в рамките на общата Българска доктрина и сключените от България външни договори, но обикновено бил и много близък родственик на Българския кана-субиги* или цар* (вж. Солан*, Бат Оркан*, Самбат* и др.);

Думата Комита се запазва със значението си “командир, водач, войвода” по време на Османското иго (от ХV-ХVІ в. до ХІХ-ХХ в.), когато длъжвостта (сана) и принадлежността към съсловията по традиция са се подчертавали в облеклото и формата и големината на шапките (калпаците) на мъжете (сведения на Стефан Герлах - посланник на Свещената Римска империя в Турция през 1569-1571 г., НА*); Понятието е напълно съпоставимо с френското comte: “граф” и по всяка вероятнос са от един бълг.-келтски (галски) корен. Не може да се твърди, че руският Петър І (1682-1725) е взел титлата КОМИТ (граф) от французите, защото той използва българската форма, а не френската ”Комт” [при това имената на дедите на Петър І Велики са оформени под влияние на традицията на др.-бълг. календар, при която “фамилията” отразява годината на раждане според 12 (60) годишния зодиакален цикъл (вж М. Москов): Андрей Иванович КОБЫЛА - живял по времето на Семьон /Симеон/ Гордый, Велик княз Тверски и Владимирски (1316-1353) - и починал в 1351 г., а наследник на Кобила* е Фьодр Андр. КОШКА (т.е. Кота*), умрял 1393 г., и пр. (РН*)];

КОМИТ НИКОЛА – управител на КОМИТАТ* през Х в., със столнина град Преспа в югозападна България (Македония); баща на Цар Самуил* (997-1014) и братята му комити и по мястото си в конюнгтурата на България от това време съвладетели - Давид*, Моисей* и Арон*, които управлявали България (Македония, Зап. Тракия, Изт. Далмация, Сев. Гърция, Мизия, Добруджа, Северно-Дунавските земи, Отвъд-Дунавските земи*, Сремската област, Белградската и Браничевската области, Сръбската етническа област и пр. – вж. Пустинята между Полша и България*), а столиците им са Преспа и Охрид. Предполага се, че К.Н. е роднина на предишните български канове и царе от рода ДУЛО*, но с голяма увереност може да се каже, че е бил близък родственик със семейството на Цар Петър І* (927-970); вж. Рипсимия*;

КОМИТА – командир, водач, войвода, хайдутин, четник, някой воюващ с оръжие срещу турските поробители; отнася се за мъже и за жени; нарицателно от КОМИТ*;

КОМИТИТЕ – синовете на Комит Никола* и Рипсимия*;

КОМИТАТ – военно-административна единица в средновековна България поне от началото на ІХ век; вж. Комит*; По-късно това българско название и съдържанието му е заето от Унгария (автономна спрямо България от към 972 г. или от по-късно), като през ХVІ в. унгарските комитати са сравнително малки области с военно-административни функции, които могат да се приравнят към район с един районен град-център; например срв. Кучево*, по чийто адрес се казва през ХVІ в., че Кучево* и съседното му Браничево* са два много известни “комитата” (НА*). Този извод е направен според унгарските реалии по онова време. А като се има предвид, че западна граница на районите на Кучево* и на Браничево* е река Българска Морава*, северната граница е Дунав, източната граница е областта на Видин, а южна граница е района на Ягодина (НА*), то двата комитата общо са се разполагали в така обозначения район на територия от около 40 на 50 км, и при това са били относително равни по площ и население; т.е. всеки от тях е бил с приблизителни размери от 20 на 25 км, или горе-долу имал площ от 500 кмІ, без да се уточнява спицифичното увеличаване на квадратурата при планинските земи. Същевременно срв., че Софийска област по същото веме – от Калотина* и северната част на Искърския пролом, до Самоков* и Вакарел*, заедно с района на Перник*, е приблизително 90 на 95 км или около 8400-9000 кмІ, но и така е по-малка от един български комитат от периода VІІІ-Х век, когато България, простираща се от Кама и Волга до Босна и р. Висла*, където се допирала с Германската граница, била разделена само на 10 комитата, управлявани от комит* или др.-бълг. и ст.-бълг. къметъ: “кмет*”;

КОМИТОПУЛИ, КОМИТОПУЛИТЕКомитите*; изглежда самата формата Комитопули е гръцка или по-скоро гърцизирана, като носи българско окончание за едниствено и множествено число;

 

ГАВРИИЛ (1) – трети син на Кан Пресиан* (836-852) и брат на Цар Борис І* (852-907), чието християнско име е известно от приписка в евангелие от манастир при град Аквилея в Италия. Записа е направен от българското пратеничество до Рим, което посетило обителта през 867 г. (КК*);

ГАВРИИЛ (2) – Гаврил, втори син на Цар Борис І* (852-907) и на Мария*, брат на Цар Владимир І* (889-893), Цар Симеон І* (893-927), Яков*, Пресиана* и Ана*;

ГАВРИИЛ ЛЕСНОВСКИ – български аристократ, отшелник и светец от ХІ в., роден в с. Осиче край град Крива Паланка. Основал Лесновския манастир, в чието изграждане вложил всичките средства от голямото си наследство. Той бил син на “благородни и богати родители”, от малък започнал “книжовно обучение” и получил отлично образование – знаел “много езици” и “нито за час не изпускал книгата от ръце”. Цар Иван Асен ІІ* (1218-1241) пренесъл мощите му в столицата Велико Търново* и ги положил в храма “Свети апостоли” на Трапезица* (КК*). Както сведенията за родителите му, така и името Гавриил, го свързват с най-висшите кръгове на българската аристокрация и предполагат родство с Българския династичен род;

ГАВРИИЛ РАДОМИРГаврил Радомир, Български цар (1014-1015), син на Цар Самуил* (997-1014), баща на Петър ІІ Делян* (1038/1040-1041, роден 1001 г.), който е от първата съпруга на Г.Р. – дъщеря на Унгарския крал Ищван І (княз 997-1000, крал 1001-1038) и внучка на Княз Геза (972-997) от т.н. Унгарска династия на Арпатидите (вж. Арбат*); Г.Р. е баща на най-малко още 7 деца от втората си съпруга, които след 1018 г. се установили във Византия и създали там семейства в относително затворения кръг на управляващата Българо-Византийска върхушка;

 

ИОАН ВЛАДИСЛАВИоан Владислав, Цар на българите (1015-1018), Иоан І или Иван І; син на Арон /1/* (?- 14 юни 987, обвинен в държавна измяна и екзекутиран с цялото си семейство, с изключение на И.В., от брат си Самуил в местността Разметаница*, близо до Дупница*; КК*); Арон е брат на Цар Самуил* (987/997-1014), на Давид (регент 971-978, убит от скитащи власи* в местноста “Хубави дъбове”, между Костур и Преспа; КК*) и на Моисей (?-976 г., загинал при обсадата на Сяр, дн. Серес; КК*), и са синове на Комит Никола* и Рипсимия*. Като внук на Комит Никола и Рипсимия, И.В. воюва яростно срещу Василий ІІ (979-1025), въпреки че баща му бил склонен да приеме съединението на българската и византийската корони, което станало през 1018 г. Тогава, освен че бил убит И.В., Василий ІІ успял да завладее българското царско съкровище с короните и другите царски инсигнии, което до голяма степен предопределило обединяването на българската и византийската императорски власти; Цар И.В. имал със съпругата си Мария /2/* 12 деца, а Цар Гавраил Радомир (1014-1015) – 7 деца, като след 1018 г. всичките те се включили в състава на най-висшата византийска аристокрация. Анна Комнина*, която самата е правнучка на Арон – бащата на И.В., описва наследниците на Иван Владислав като “известите Ароновци” (КК*); вж. Византийско-Българско управление на юг от Дунав през ХІ и ХІІ век*; вж. Тихомир*, Петър ІІ Делян*, Арон /1/*, Арон /2/*, Самуил*, Мария /2/*;

 

МАРИЯ (2) – Мария Българска*, Българска царица (1015 – след 1030), съпруга на Цар Иоан Владислав* (1015-1018), с когото до смъртта му през 1018 г. вече имали 12 деца – 6 момчета и 6 момичета (имената на някои от синовете й са Пресиан*, Алусиан*, Арон, Траян). Коронована е официално за Българска царица най-вероятно заедно със съпруга си през 1015 (6523) година. При това ритуалът на коронацията може да бъде изпълнен единствено от Българския патриарх, в присъствието на висшия клир и върховните български аристократи и чуждите посланици, като никой повече не може да го отмени до самата смърт на коронования.

От края на 1018 или началото на 1019 г., предвид конкретните обстоятелства, Мария Българска приела предложението на братята-императори Василий ІІ (976-1025) и Константин VІІІ (976-1028), сключила с тях съответен мирен и съюзен договор и се настанила да живее в Константинопол. През 1029 г. организирала преврат, за да постави на престола в Константинопол най-големият от синовете си – Българския цар Пресиан*, наричан и Фружин*, който трябвало да се възкачи заедно с Теодора, сестрата на управляващата Императрица Зоя Багренородна (1028-1050, род. 978, дъщеря на Константин VІІІ /976-1028/).

След провала на операцията, вероятно през 1030 г., формално от Роман ІІІ Аргир (1028 – 04, 11, 1034, убит от заговорници), а всъщност по искане на властницата Зоя Багренородна (978-1050), Мария Българска била заточена в манастир на западния бряг на М. Азия (през същата 1030 г. била подстригана за монахиня и Теодора – сестрата на Зоя, която е участничка в заговора на Мария за въздигането на Българския цар Пресиан на Византийския трон). Царица Мария Българска произхождала от семейството на Симеон І* (893/914-927) и Петър І* (927-970), което гарантирало законово правото върху Българската корона на съпруга й Иоан Владислав (1015-1018; или Иван Владислав*) и на синовете й, и каквото нямали в такава степен Цар Самуил* (997-1014) и сина му Цар Гавриил Радомир* (1014-1015);

В Синодика от 1211 (6719) г. на Българския цар Борил* (1207-1218), в параграф 87 е спомената именно управляващата самостоятелно царица Мария:

“87. Началото на Българските [христови] царе: На Бориса, първият [християнски] български цар (834/852-914), наречен в светото кръщение Михаил, който приведе българския род към богоразумие чрез светото кръщение, вечнаа памет. На неговия син Симеон (893/914-927) и неговия внук цар Петър (927-971), на Пленимир, Борис (971-977), Роман (977-997), Самуил (997-1014), Радомир, Гавриил (1014-1015), Владимир, Владислав (1015-1018) – древни (стари) български царе, които със земното царство наследиха и небесното [царство], вечнаа памет. На древната (старата) българска царица Мария (1015 – сл. 1030...) вечнаа памет." (ТБИ*);




Гласувай:
0



1. dichodichev1 - История на Българите
19.04.2020 18:45
От “компанията” на древните (старите, първите) български царе и съцаре, управлявали в периода ІХ-ХІ в., в която е спомената като самостоятелна владетелка в поменика Българската царица Мария, и от хронологичното място, където е поставена, се вижда ясно и категорично, че става въпрос именно за Мария Българска, съпругата на Иоан Владислав* (1015-1018). Същевременно по този начин е подчертано, че тя е управлявала като легитимна владетелка след смъртта на съпруга си през 1018 г. и е била такава чак до смъртта си, без значение къде е живяла и дали в някакъв момент след 1030 г. е приела монашество; вж. Тихомир*, Иван Владислав*, Самуил*, Петър І*, Петър Делян*, Алусиан*, Пресиан*, Фружин*, Цар* и пр.;

МАРИЯ (3) – дъщеря на принц Траян*, сина на Българския цар Иоан Владислав* (1015-1018), и внучка на Мария (2)*; кръстена е явно на баба си. Според аристократът-историк Никифор Вриении “тя била най-красивата и най-умната от всички жени и съединявала външната хубост с вътрешната красота и блестяля както със знатния си произход, така и с добродетелна чистота и приятен характер” (КК*). Нейна внучка е Византийската принцеса и писателка Анна Комнина*, която възхвалява красотата й и царствения й български произход. Мария била съпруга на Андроник Дука, племенник на Император Константин Х Дука (1059-1067). Имала три дъщери, а най-голямата, Ирина, била съпруга на Алексий І Комнин (1081-1118) и майка на Анна Комнина*. Двамата й синове играели видна роля в двореца при управлението на Алексий І Комнин. Творчеството на Анна Комнина е неуспоримо доказателство, че рода високо ценял и се гордеел с българския си произход (КК*).

ДАВИД* (1) – името на най-големият син на Комит Никола* и брат на Цар Самуил* (997-1014). Давид, във връзка със старшинството спрямо своите братя Моисей, Арон* и Самуил, е този, който поема от 970-972 г. до смъртта си ръководството в борбата на “комитопулите” (от бълг. *Комитобал/а, мн. ч. Комитобали) срещу агресията на Киевския княз Святослав І* или Борис (964-972) и на Византия по време на заточението на Цар Борис ІІ* (970-977) и на брат му Роман Симеон* (977-997) в Константинопол. Убит е през 976 г. (ИЗ*) или 978 г. (КК*) в местността "Хубави дъбове", някъде между Костур и Преспа, от скитащи власи* (вж. Влах*, но срв. гръц. βλάχος: “селянин, земеделец, крепостен селянин, закрепостен, несвободен, крепостник” /ИРЧ*, стр. 165/).

Според Паисий Хилендарски в края на дните си Давид приел монашество и се оттеглил в манастир. Интересен факт е, че иконата “Свети цар Давид” е разпространена в почти всички български църкви (КК*). Явно братята, старши от които е Давид, били най-висши български аристократи след Цар Борис ІІ* и Роман-Симеон*, защото те били избрани от водещите български феодали да ръководят войната с Византия по време на заточението на синовете на Цар Петър І* и да управляват страната (ИЗ*). Името Давид навлиза в номенклатурата на имената на руските християнски княжески родове заедно с Роман* - името на Българския цар Роман Симеон* (977-997), по чието време Българската църква покръства и ограмотява от 988 г. Киевския феод, като всред киевляни то е наред с имената Борис*, Глеб* и Предслава*; вж. Арон*, Олга*, Никола*, Анна /3/*, Владимир І Святой*, Самуил*, Роман Симеон* и пр.;

ДАВИД (2) – Български патриарх от времето на Цар Иoан Владислав (1015-1018), резидиращ в Охрид*; вж. Македония*;

ДАВИД (3) – български аристократ, служещ във Византия, стратег (управител) на остров Самос в началото на ХІ век. През 1015 г. се споменава една пиратска флотилия от 800 руси (т.е. това са 20 лодки-еднодръвки по 40 човека, или пък 800 лодки с 32 000 човека, което е по-вероятно; но може лодките да са имали екипажи по 20 човека, т.е. общо до 16 000 човека). Тук под руси* следва да се приема сборна група от (1) скандинавци, (2) новгородци – многолика конфигурация от скандинавци, волжки българи и анчийци* (вж. Добрина*), а също и (3) Киевски анчийци, българи и склави (словени). Тази флота от лодки е водена от Хрисохир – родственик на Киевския княз Владимир І Святой* (978-1015), и тя успяла да премине Босфора и Дарданелите. В преследването и разгрома на тези пирати-руси участвали кораби от тема Кивиреоти (егейското крайбрежие на М. Азия), от град Солун* и тези на Самоския стратег Давид (КК*). Присъствието на българина Давид в състава на управляващите среди на Византия преди 1018 г. е още едно доказателство за трайното и дълбоко включване на представители на българската аристокрация в имперската държавна система, което започнало най-късно от времето на Аспар* (400-471);
***
МОИСЕЙ* – Български принц (ок. 970-976), комит*, син на Комит Никола* и на Рипсимия*, брат на Давид*, на Арон* и на Българския цар Самуил* (997-1014); неговите деца, каквито най-вероятно е имал, се установяват след 1018 г. в Костантинопол и Византия, за да бъдат под по-осезателния контрол на Василий ІІ (976-1025) и брат му Константин VІІІ (976-1028), където създават свои родове след женитбите си с брачни партньори от тамошната висша визаннийска (и българо-византийска) аристокрация (Georgii Elmacini, Historia Saracenica…, ИРЧ* - стр. 151);

МОЙ – авест. mе: “ме, ми, мене ми; мой”, midwa-: “сдвоен, от две принадлежащи си части”, maya: “мая, омайвам; подчинявам”;
***
АРОН (1) – Български принц (971-987), комит* (кмет*) – владетел-управител на Комитат* (област) в 976-978 г. по правото на старшинство; Арон е трети син на Комит Никола* и на Рипсимия*. Той е екзекутиран за държавна измяна от 1брат си Самуил* на 14 юни 987 г. близо до Дупница*, в местността Разметаница* (“разделяница”, “разбиваница“ “разкъсваница“), др.-бълг. и ст.-бълг. ğа´метати, ра´мета«, ра´мета¬шè: “разруша, унищожа, прекратя (съществуването), свърша” (СТР*);

Арон е брат на Самуил* (997-1014) и вероятно е старши в семейството след смъртта на най-големия от синовете на комит Никола – Давид* (?-976/978), и на следващия по старшинство Моисей (?-976). Сигурно заради това Василий ІІ (979-1025) води преговори именно с Арон (срв. поведението на Византийския император спрямо Българския принц Иоан*, който е официално престолонаследник, най-голям син на Симеон I* и по-голям брат на Петър I*).

Първоначално, след 972 г., А. твърдо подкрепя българските царе, синовете на Петър І* (927 - І, 970) – Борис ІІ* (970-977) и Роман Симеон* (977-997), и воювал с изключителна твърдост срещу гея Василий ІІ, който бил жестоко разгромен при Сердика* и Траянови врата през 986 година и даже се посрал (по Византийски сведения); в тази битка Цар Роман Симеон нахлул през Балкана (Стара планина) от север на юг към местосражението и "Траянови врата", идвойки с войските си от Преслав* и през Мизия. Към 987 г. обаче, Арон влязъл в преговори с Византийския император (Василий II), който изглежда вложил много сили и средства, за да предотврати покръстването на Киевския феод от Българската църква (от 986-988 г., по-точно покръстването на Киев е от 900 г. /ИБИ*/ насетне), като част от цялостното укрепване на България и позициите й в Източна Европа.

Съглашателската политика на А., може би в стратегически план по-верна (вж. Византийско-Българско управление на юг от Дунав през ХІ и ХІІ век*), но изпреварваща развоя на събитията и изискването на времето, води до трагичния му край: за да предотврати съюза на А. с Василий ІІ и влизането на голяма част от ЮЗ България под скиптъра на Константинополския император, Самуил го убива на 14 юни 987 г. в местността Разметаница* край Дупница*, заедно с цялото му семейство (с изключение на сина му Иван Владислав /1015-1018/, който по-късно имал 18 деца; сина на Самуил - Гаврил Радомир /1014-1915/, пък имал 7 деца. Подобно наказание в българската християнска епоха се прилага към ония, които водят предателска политика спрямо стратегическите цели на България; Борис І* /852-914/ налага такова наказание на боилите, които се опълчват срещу приемането на християнството през 863 година и на сина си Владимир І* /889-893/, който се опитал да подчини на Римския папа независимата Българска църква, а това значи и България).

Рода на А. се запазва и разраства под имената Алусиан и Арон, и има голямо влияние във Византия през следващите времена. Известната писателка Анна Комнина* е правнучка на Арон, а в тази връзка е родственица и на семейството на Петър І* (927-966) и прочее. Същевременно няма спор, че династичния род Комнини* (1057-1185), който управлява и Трапезундската империя до 1461 г., е българо-византийски;

Името Арон може да се изведе от корена Ар*, Хар*, както и това на царстващия му след 997 г. брат Самуил* от Сама*. Това подсказва, че името на най-големия от синовете на комит Никола – Давид*, може да се сближи с Даръ, Датель, Дати: “дам; родя (плодове); въздам, отдам; възнаградя; позволя; поверя; направя; определя, назнача; издигна глас; изразя благодарност; прославя; произнеса присъда; положа усилия” (вж Дарий І*), а на втория син на комит Никола – Моисей*, със ст.-бълг. термин Можениiе: “сила, мощ, можене”, Могъть: “властник, владетел, управник, велможа” (МС*) и авест. Ме*. При това съвсем не е невъзможно българските имена на “комитопулите” (от *комитобул/а – от комит/ат* и бала*, була*) да са приравнени от византийските хронисти към библейските имена още през Х и нач. на ХІ в., във връзка с политическите цели на Византия да обедини българската с византийската власт, поставяйки ги под единния Константинополски трон (но под двете корони – Българската и Византийската); както и от христолюбиви и родолюбиви български черноризци-кънигъчии (вж книга*), които по тоя начин както възхвалявали делата на Давид, Моисей, Арон и Самуил, така и разграничавали братята, поставяйки ги в специфична позиция и спрямо българската, и спрямо византийската властова върхушка; вж. Алусиан*;

АРОН (2) – син на Цар Иван Владислав* (1015-1018) и на Мария /2/*; А. е брат на Пресиан* и на Алусиан*; през 1044 г. Арон бил губернатор на Беспаркан*, българска област и град в Армения; вж. Алусиан*, Иван Владислав*, Мария /2/*, Беспаркан*;

АЛОГОБОТУР – Ологобатур, Олого-батър, Олгу-батър, висш военачалник при Цар Симеон І* (893-927); визант. àλογοβοτούρ (ИЗ*); от някои се приема, че това не е л. име, а военна титла: ОЛ`ГО БОГАТУР: “велик богатур”, визант. àλοβογοτούρ (ИЗ*, с. 433); срв. Олг/у/-таркан ~ Огл/у/-таркан*, Олгу-жупан*, Улаг Булгар: “Велика [западна, дунавска] България”, Улуг Болгар: “Велики [град] Болгар” (ДТ*), където Олг/у или Оглу*, Улаг, Улуг имат значението “велик, висок, висш” и показва по-скоро връзка със статута на държавата и с нейното административно-военно устройство. Следва да се има предвид и формалната връзката на корените на имената Олгу- ~ Олта*, Олонта*, както и близкото Онгъл: “ъгъл, огън; крепостен район”, Онгъла*: “голяма и самостоятелна крепостна област” (Он- = Оу (У) = Ъ).

Според българската етимология Алого- трябва да се съобразят със значенията, които носят Ал*, Ала*: “блестящ”. Като се вземе предвид, че Симеон І* изпраща А. с войска в Хърватия (управлявана от Томислав - Княз от 910 г., Крал от 924 или след 925 г., до 928 г.; ИБС*), след като е усмирил възбунените от Византия сърби* в нач. на 924 г., като оставил “страната [им] пуста” - т.е. пленил и отвел в България всички големи и по-малки сръбски велможи, които не успели да избягат в Хърватия или Византия, и им поставил за княз-управител Чеслав (Чеслав е внук на въдворения от Борис І* в България между 854 и 860 г. Строимир - брат на управляващия в етническата област Сърбия*, която е съставна част от Българската държава – Мутимир, и на въдворения с него в същинска България трети брат - Гойник. Чеслав е син на Строимировият син Клонимир - роден в България от майка българка и “оженен от Борис І* за българка” /ИЗ*/. С тези бракове се слага началото на връзката на сръбската аристокрация с българската, чрез която сръбските князе стават легитимни в международното пространство - срв. Константин*). Това станало след като през есента на 924 г. Българският цар Симеон І сложил гарнизони във всички крепости от Одрин* до стените на Константинопол, които били завоювани още през 923 г. (ИЗ*).

Като се вземат предвид тези обстоятелства и положението в България по това време (вж Златарски - ИЗ*), може да се предположи, че ако не е лично име, а титла, то А. означава “средния ~ средищния бат*” (или -батур, -батър, -батар: “върховен, върховенстващият” – от Бат*, ако, разбира се, окончанието -р, -ра, не се отнася към цЕлия термин Алого-бата), управляващият средищна област на България (около р. Олта* ? и Онгъла*, вж. Влахия*), като производно от Ал*, Ала* ~ Алого-, Олгу-. Същевременно Алого-, от Алога, като производно от Ала*, може да носи значението “блестящ”, отнасяно към “божествен, велик, най-висш (след царя)” – срв. Алусиан*, Ала*. Именно такова тълкуване изисква инфинитивната форма Алога- (Олога-), където наставката “-га” носи значението “имащ, притежаващ”, отнесено към корена Ала-: “блестящ, искрящ, пръскащ светлина” – вж. Светя*, Сияе*; срв. Влахия*; срв. също Алого- и Алди- в Алдимир*, или Алти- в *Алтимир;

Златарски приема еднозначно, че става дума за хибридната форма Олого-богатур сравнявайки с Миник* и Кавкан*, и давайки трети пример със споменатото от Константин VІІ Багренородни (913-959) βουλίας-ταρκάνος (Вулиа-таркан вместо Боила-таркан или Воила-*), за да илюстрира погрешното изписване на българските термини от византийските хронисти. Всъщност става въпрос за два различни термина – Алого-батър (Олого-батър) и предположения от Златарски *Ало-богатур (Оло-богатур). Титлата Алого-батър най-вероятно съответства като висота на статута на Ичергу-боил* (Чергубиля*) и Кавкан*, но може да е и епитет на Канар-тикина* (кановия наследник = престолонаследника). Така или иначе, но в Олгу Българа или Улаг Булгар: “Велика България” на Цар Борис І* (852-914) и Цар Симеон І* (893-927), е имало един висш сановник, много близък родственик на владетелите – може би брат на Борис І* или негов чичо, или пък чичо на Симеон І*, който е носел титлата Алого-батър = Олгу-батър. За сравнение Безмер* носи титлата Бат* и се нарича Бат Боян*, чичото на Кубрат* (605-665) е Бат Оркан* (602-603, починал към 640-645 г.), а Кан Дере* (378-?) преди смъртта на баща си – Кан Болимир* (348-378), също имал титлата Бат и е известен като Бат Алаба или Бат Алавив*; вж. Бат*, Олга*;

АЛП – Алпа, мн. ч. Алпи, Алпове; така - т.е. Бог* - са наречени група Божества в “Сказание за дъщерята на Кана” от Микаил Бащу* (ок. 819-900), писано от 865 до 882 г., както и в “История” на Гази-Барадж (1229-1246). Тези божества са от групата на преките посредници между Върховният бог и хората, земята, материята. Над тях стоят поне две групи божества - тези, които са свързани с планетите, Луната и Слънцето* (Слънцето е олицетворение на самият Върховен бог). В т.с. терминът Алп за волжко-българите означавал буквално “посредник”, “пратеник на боговете”, съпоставим е с Ангел* и същевременно с божествата “Богочовек”, “Змей”*, “Хала”* и пр. Названието Алп, от корена Ал*, Ала*: “блестящ”, е по-късен или успореден епитет на Анунаците*, които са създадени от Ан*, а в след-шумерските текстове са представят като създадени от Мардук* (Мардукан*); Алпите – Анунаци* видимо са свързани с Арштат* (авест.) или Аршта, Арща (др.-перс., Бехистунския надпис на Дарий І*): в Иранската митология е божество, персонификация на честта и честността, истината и на праведната прямота (искреността) в мислите, думите и делата (срв. Фарн*); вж Ал*, Ала*, Алем*, Алтем* и пр.; вж. Анунаки*, Ан*, Ану*, Тан*, Мардук*, Мардукан* (вж СБ*, ДТ*, ЗБ* - стр. 102, и пр.); вж. Микаил Бащу*;

АЛТА – рус. Альта; др.-бълг. и ст.-бълг. Алта: “средната, граничната” (срв. Алтом*: “средният”); река, на която често се срещали руските с половските* (куманските*) войски и която вер. служела като гранична; известна е още от убийството на Борис*, братът на Глеб*, с когото са синове на Болгариня*, извършено от хората на Святополк І Окаяний (1014, 1017-1019) в края на юли 1014 г.; споменава се и при сражението между Святополк І Окаяний и Ярослав І Мъдри (1015-1017, 1019-1054) през 1019 г., а също и при битката между руснаците и половците през 1068 г. (ПВ*); от корена Ал-*, което е членувано с -Та от Тау, Тази*, Този*, Това*; род. с Олта*, сега в Румъния*, и пр.;

АЛТОМ – Алтем; шестият (средният) месец в Древно-българския календар*, през който е и ср. на годината; с букв. значение “средният”, още повече, че във високосната година (поне след всеки две години) се явявя и 7-ми месец от общо 13 месеца в годината, като тя започва от 1 март - или около това и след това между 10-ти и 22-ри ден на Марта (вж Алем*: първи, среден); от Ала* + член “-Т”, -Тоу, -Тоз*; авест.- arъδa-, arъta-: “половина; среда”, фонет. ar`δa-, ar`ta-, като “r” = “л”, вж. Л*;

АЛТУНОПА – Кан на Половците (кр. на ХІ-ХІІ в.), който се отличил в битка с унгарците през 1099 г. и загинал в сражение с руснаците през 1103 или 1111 година; вж. Половци*; за името вж. Алусиан*;

АЛУСИАН (1) – `Alousianos (`Aлoucianos, &#902;&#955;&#959;&#965;&#963;&#953;&#945;&#957;&#959;&#962;), `Allousianos; ст.-бълг. *&#912;&#235;№&#241;&#232;&#944;&#237;&#250;; Алусиан е вторият син на Цар Иоан (Иван) Владислав (1015-1018). През 1018 г., когато майка му – Българската царица Мария* (1015-1027<), заедно с тримата си по-малки синове (Траян, Радомир* и Климент), се предала на Византийския император Василий ІІ (976-1025), тримата големи синове: Прусиан* (Фружин*), Алусиан и Арон, се оттеглили в планината Тмор и продължили съпротивата. Скоро били принудени или склонени от Василий ІІ да сложат оръжие, като най-големият – престолонаследникът Прусиан* (Фружин*), получил достойнството магистър, а Алусиан и Арон* патриций (ИБ*);

Алусиан е един от родоначалниците на Българо-Византийския императорски род Комнини*, които са императори на Византия в 1057-1059 и 1081-1185 г., както и на Трапезундската империя до 1461 г.; вж. Анна Комнина*;

Към 1040 г. А. още бил патриций и стратег на Теодосиуполис (дн. Ерзерум, Армения). Точно по това време бил в немилост - имотът му, който всъщност е на жена му, в Харсианон - тема и крепост (дн. Мусалимкале, между Севастия и Апазия), е конфискуван по нареждане на Йоан Орфанотроф, бил глобен да заплати 50 литри и му било заповядано да напусне дома си и да не се появява в Константинопол. Тогава започнало въстанието на Петър Делян*, целящо възстановяване на България (нещо, което по това време е обективно невъзможно - за причините за сливането на южно-дунавската част от България с Византия вж Самуил*). А. се явил в лагера на Делян*, кагато вече били постигнати сериозни успехи. Като син на последния цар, му било отредено място по достойнство. Поверено му било да ръководи настъплението срещу Солун - най-сериозната военна кампания. Завладяването на града се провалило и А. се завърнал безславно в лагера на Делян. Тогава той организирал пиршество, на което ослепил Петър Делян, допринасяйки за ликвидирането на въстанието. Веднага след това избягал в Мосинопол. Там бил приет от императора, отличен с титлата магистър и изпратен в Константинопол. Сетнешната му съдба за сега остава неизвестна (ИБ*).

А. бил женен за арменка (или българка от Армения* ? - вж Вананд*, Вунд*, Артаван*, Арменски българи*) и имал деца, които не са идентифицирани със сигурност, но може да се предположи, че са именно негови наследници: Самуил Алусиан – Дук, с титла проедър, Василий Алусиан – Дук на Едеса между 1068 и 1071, с титла проедър, и Na. Алусианина – съпруга на Роман ІV Диоген (1068-1071), от времето преди да стане император и с когото имали син Константин Алусиан Диоген (ИБ*);

[Роман ІV Диоген е от Династията Дука (1059-1078), която с него слиза от Византийския трон. Но той имал син Леон (Леон Дука), който бил женен за Мария – дъщеря на Киевско-Переяславския (Преславски) княз Владимир ІІ Всеволодович Мономах (1113 – 19 май 1125, род. 1053). Неговият баща – Киевският вел. княз Всеволод І Ярославич (1077, 1078-1093, род. 1030), бил женен за Анастасия – дъщеря на Византийския император Константин ІХ Мономах (1042-1055) от българско-византийската т.н. Арменска или Македонска династия (867-1057; вж. Самбата*), която е майка на Владимир ІІ и на четири дъщери (Евпраксия, Екатерина, Мария и Яна); а след нея Всеволод І Ярославич се оженил за Анна* – дъщерята на Половския (Българския) кан (вж. Половци*).

Самият Владимир ІІ Всеволодович Мономах (1113-1125, род. 1053) – именуващ се по прозвището на дядо си Константин ІХ Мономах (1042-1055), първо бил женен за Гита (?) – дъщеря на Английския крал Харолд (1066), от която имал 10 деца – седем сина и три дъщери; след нея се оженил за втора съпруга (починала в 1107 г.), от която се родил в 1090 г. сина му Юрий І Дългоруки – Киевски велик княз (1149-1150, 1150, 1155-1157; женен за Асеневичева*);

Според руската историография именно Владимир ІІ Мономах основал през 1108 г. североизточния град Владимир, който след 49 години (1157 г.) станал център на Владимирско-Суздалското княжество, а след още 12 години (1169) станал и столица на т.н. Владимирска Рус или Северно-Източна Рус (РН*). Обаче трябва да се отбележи, че все пак повечето “основани” от руските князе градове са всъщност български и волжко-български селища – търговски и охранителни, които са обявени за създадени от руските властници – такива са нпр. Смоленск (Шамлин*), Муром (Кан*), Москва* (Кучково), Нижни Новгород* и пр., и пр.;
Зетът на Владимир ІІ Мономах – Леон Диоген, въстанал срещу новия Византийски император Алексий І Комнин (1081-1118), но в тази си авантюра загинал (след Роман ІV Диоген /1068-1071/ имало междуособици, а преди Алексий І Комнин управлявал за малко само Никифор ІІІ Вотаниат /1078-1081/). Тогава Владимир ІІ Мономах изпратил сина си Вячеслав (Киевски вел. княз в 1139 г. и в 1150 г., поч. в 1155 г.) да завладее Доростол (Дръстър*, дн. Силистра*), но оня нямал успех и единствено успял да поразори (ограби) Тракия, тоес българските земи. Стигнало се до преговори, които от Византийска страна били водени от Ефеския епископ Неофит. Според руската историография – “когато [Ефеския митрополит] Неофит възлагал царския венец (корона) на Владимир Мономах, той го назовал цар” (ИБ*). Знае се, че нито Ефеския митрополит, нито дори Константинополския патриарх имали право да дават титлата “цар*”, която е исконно българска и се предава по съответния ред, при нужните юридически права и единствено от Българския митрополит, който и според Византийските декрети на Василий ІІ от 1018-1020 г. останал единствен и неоспорим Църковен християнски глава на България, а вероятно и на Киевската църква (вж. Македония*, Улита*). Това, обаче, не пречи на руските и съветските историографи да търсят всякакви улики и форми да обявяват руската царска титла за колкото се може по-древна и по-руска, и то по такъв начин, че България въобще да не бъде упоменавана];

Името Алусиан е тълкувано не особено успешно от Ив. Дуйчев, който го свързва с еврейското аlluf: “господар, предводител”, и от Й. Иванов, който го свързва с арменска терминология. Все пак и двамата се насочват към сродна с др.-българската езикова среда - симитско-иранската (вж Българския език*, Древните българи*, Стара велика България*). Името А. е производно от Ала*: “среден, неопределен, блестящ и пр.”. Това се вижда и от типичната за др.-бълг. ез. форма Алусиан - Алуйсиан (`Alouisyanos), *Алоуiсиана ~ *Алъiсиана (Алъiсиана), с окончание или делителна между корена и окончанието -Й (подобно на -ь, -ъ, -х - нпр. в етнонима Алхон*, който е от др.-българския ареал), или с -Ис- като в Исконен - ст.бълг. исконьнъ (МС*), срв. Исперих*, Испор*; може да се предположи и формата -ie-, фиксирана в ieсто ~ iестество (СС*), от която в гръцката форма на името А. (*Аlouiesyanos) е останало само -i-, предполагащо, че значението на името букв. е било “блестящ е; блестящ наистина; блестящ истиниски”; От формите на името може да се рекунструира и *Алонсианъ, което е близко до българското Ален* и още веднъж сближава значението на А. към “блестящ, ярък”. Не може да се пренебрегне и връзката с бълг. названия на месеците Алем*: “преден, пръв”, Алтом*: “среден”. Вижда се и еднаквостта на корена с този в имената Алцег*, Алогоботур*, Алдимир* и пр., както и с Алп* (Алпа), с Алат* и пр.; вж Алусианина*, Алусиан /4/*, Беспаркан*;

АЛУСИАН (2) – Самуил Алусиан, син на Алусиан /1/*, Дук и проедър в обединената с България Византийска империя; вж Алусиан /1/*;

АЛУСИАН (3) – Василий Алусиан, син на Алусиан /1/* и брат на Алусиан /2/*, Дук на (визант., гръц.) Едеса или (бълг.) Воден* (1068-1071) и проедър в обединената с България Византия; вж Алусиан /1/*;

АЛУСИАН (4) – Константин Диоген Алусиан, син на Na. Алусианина* - дъщеря на Алусиан /1/*, и на Роман Диоген - Император Роман ІV (1068-1071);

Константин А. е и внук на Цар Иван Владислав* (1014-1018) и правнук на Арон* - брата на Цар Самуил* (997-1014). Като правнук на Комит Никола и Рипсимия (Хрипсимия) - родителите на Давид, Моисей, Арон* и Самуил*, той бил родственик с царете Петър І* (927-970), Симеон І* (893-927), Борис ІІ* (970-977), Роман Симеон* (977-997) и пр. Родството му с Петър І* го сродява и с византийската императорска фамилия Лакапини. Това не изключва успоредна родствена линия с представителите на българската по произход т.н. Арменска династия (867-1057), започваща от Василий І (867-886; вж. Самбата*); вж Алусианина*; вж. Алусиан /1/*;

АЛУСИАНИНА – Императрица на Византия (1069-1071), дъщеря на Алусиан /1/* - вторият син на Цар Иоан Владислав* (1014-1018) и внук на Арон*; А. е съпруга на Роман Диоген, който е Византийски император през 1069-1071 г. и е представител на Династия Дука (1059-1078) [ДИВ*]. Техен син е Константин Диоген Алусиан – Алусиан /4/*; вероятно А. имала и други деца, които се включили в управляващата част от българската диаспора във Византия; според някои твърдения Алусианина е женена за Роман ІV Диоген преди той да стана император на Византия, а към времето на императорството си се развел с нея и управлявал с друга съпруга;
цитирай
2. kirk - Преписа ли хубаво всичко от учебника
20.04.2020 15:37
Преписа ли хубаво всичко от учебника? Хайде - почини си! Нито имената са тези, нито са българи, нито сведенията са точни... Всичко е пълна галимация - терминът идва от гала Матей, който обичал да гали кокошки...
цитирай
3. dichodichev1 - История на Българите
21.04.2020 01:24
kirk, видим факт е, че нито си чел "учебниците", нито това, което аз съм писал, а двете съществено се различават. Типично поведение на Червен кхмер, които най-вече са мързеливи и чак на второ място са малограмотни. Щом не се интересуваш от собствения си народ и антибългарската демагогия на т.н. "руснаци" (Московити, Москальи) от 1774 г. до ден днешен, то поне живо се интересуваш от здравето на несменяемия Путин (рус. Пиздин) и неговия двуличен "интерес" към българите и България ...
цитирай
4. kirk - Червен кхмер е в множествено число, а?
03.05.2020 08:57
А дали пък не е двойнствено??? Дичо-пичо, осъзнай се - не може неграмотен селяк да се прави на историк и лингвист!!! Кой е моят народ, че нещо почвам да се обърквам - вие нали бЕхте нация, българска нация, Национална Телевизия, Национален съвет..., Национална сигурност... И всичкото това след възраждането, налли? Онова второто, дето още не е свършило?! Турците трябваше да ви осъдят, ама кадесарчетата ги яхнаха и сключиха бЪзнес-сделка. Нищо не си писал - драскотиш и замърсяваш... Чукча!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 101375
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031