Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2020 06:28 - Владимир, Българският цар Владимир I (889-893)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 684 Коментари: 3 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ВЛАДИМИР – ср.-българско л. име; за първи път е упоменато в света при Българския цар Владимир І* (889-893 г.), но се среща и в др.-български вариант още през ІV в. като Булимир* (ок. 340-378); Була: “владетеля” и Влад* са синоними; името В. е от Влад*, Влада* = Владея*, + Мир* = Велик*, Повелител*; срв. О’МУР/ТАГ, О’МИР ПРЕСИЯН, ОМОРТА* и пр.; авест. аma-: “силен, мощен, могъщ”, ham-: “със (силата)”, hama-: “същ, равен (на божествата), богоравен, богоподобен”, hamaēstar-: “който поваля врага на земята”, haōma-: “вечната божествена сила, Мада*”; ирл. mor, mar, кимр. mawr: “голям, велик”;

ВЛАДИМИР ГАЛИЦКИВладимир Галички (кр. XI-XII век); рус. Владимирко Галицки (РН*) е умалително и пренебрежително - без никаква титла, затова вероятно е от късен текст – от време доста след събитията; български висш велможа, княз на Галичко-Волинското княжество* през ХІІ век, сват с Киевско-Суздалския княз Юрий І Дългоръки (1090-1157), който Киевски княз пък е женен за българската княгиня Асеневичева*;

ВЛАДИМИР ІБългарски цар (889-893); до 889 г. е Канартикин*: “престолонаследник”, Канпсис; по-късно Канъз*, Канензъ = Цар; роден е към 850 г., защото участвал във военния поход срещу хърватите през 863 г., когато не можел да е по-малък от 12-годишен; починал е след баща си Борис І* (852-914), но не е изключено и след брат си Симеон І* (893-927); Езическото му име е Пресиан, с което е споменат и всред българските делегати на Цариградския вселенски събор (869-870) – “Пресиан канпсис” (ИЗ*). Когато е осъден на Събора в Плиска (893) и ослепен, В. най-вероятно бил и отлъчен от Българската праводлавна църква, заедно с цялото си семейство; във връзка с тези злополучни събития получил и епитета Храсате*, с който е известен единствено в изворите от времето след 893 година. След отстраняването и осъждането си останал да живее със семейството си в Плиска*, която от 893 г. вече не е столичен град (вж. Преслав*). Негова дъщеря (? или внучка) е Киевската княгиня Олга* (941-969) – майка на Святослав І* (Борис /5/*) и баба на Владимир І Святой* (970/978-1015), който пък се оженил през 988 за Анна /3/*, дъщерята на Цар Петър І* (927-970), но според руската историография е “византийска принцеса” и майка на Св.Св. Борис и Глеб* (РН*; всъщност Борис и Глеб са синове на Болгариня* - Волжко-българската принцеса Базок, дъщеря на Тимар Мумин, Кан на Волжка България /981-1004/, а пък Анна е майка на Роман /2/*, ДТ*);

Владимир І сключва договор с римо-германците да приеме върховенството на Римската църква, с което Българската църква би загубила независимостта си, извоювана на 4 март 870 г. на VІІІ Вселенски събор (869-870). Това принуждава баща му Борис І Михаил* (852-914) да го отстрани от престола и да коронова за съвладетел брат му Симеон І Велики* (893-927); (но вж. Брегалнишка мисия* за статута на Българската охридска архиепископия и нейната принадлежност към Западно-Римската империя до 535 г.);

Неправилно се приема, че Расате или Храсате е древно-българското име на Каназа или Кана* (ВЛАДИМИР е християнското му име, прието при покръстването му през 863 г. или при възкачването му на престола, каквато е бълг. традиция); но РАСАТЕ, ХРАСАТЕ ни е познатото и при други висши боляри – ХРЪС и ХРИЗ, като в името Храсате-Расате окончанието “-ТЕ” е от Тоу, Тоз*, Тоя*. В случаят РАСАТЕ, ХРАСАТЕ (както и познатите от по-късно ХРЪС, ХРИЗ) е нарицателно, с което е заменено анатемосаното име на В. във всички документи и книги след детронирането му. Срв. авест. hъrъzaiti: “изпуска, хвърля, изхвърля, излива”, което в преносен смисъл – от “изхвърлен, отстранен; наказан”, е и “изкупуващ вината си”;

В единственият документ на латински език от времето преди 893 г., с който разполагаме (запис от устно говорим български на византо-елински и от него – препис на латински), датиращ от 4 март 870 г., като член на възможно най-високата делегация, представяща Кана Субиги* (Борис І*) на VІІІ Вселенски цълковен събор, се споменава с името и титлата ПРЕСИАН КАНПСИС (за разлика от “санпсис” = сановник, сановит). Според поименният списък Българските делегати са:

Стасис* (Сташ, Стач, Схач, Исхач?, вж Саса Бинду*) чергобила* (чергубила*), Сундика (Сондоке) багатур, Ивац таркана-таборе*, Пресиан канпсис и Алексиус (Алексий или ? Алцек) санпсис” (сановник, сановник-писар, началник на царската канцелария, вж. Санпсис*), като всички се представят с не-христиански, др.-български имена, въпреки че като най-близки съратници на Борис І* са кръстени още през есента на 863 година.

Заседанието започнало по същество с встъпителното изказване на ичергэбоила Стасис* (с християнско име Петър). То било последвано от отговора на легатите – патриаршеските викарии на Апостолическата и Александрийската църкви, и патриарсите на Антиохийската, Йерусалимската и Канстантинополската (Игнатий /847-858, 867-877/) църкви, които заявили че:

“Ние, които ви знаем за чеда на Светата Римска църква, не можем, нито искаме да пренебрегваме поздравите на тези, които Светия апостолически престол смята за свои членове” (по ИБК*), т.е. било официално потвърдено от всички и пред всички на най-високия църковен форум в Света, че въпреки конфликта между Рим и Константинопол (едните не признавали покръстването и действията на другите), българите са всепризнати като християни.

Едва тогава “Българските пратеници казаха:До днес бяхме езичници, а сега се сподобихме с християнска благодат. Затова, за да не изпадаме в заблуждение, искаме да узнаем от вас, наместниците на върховните патриарси: на коя църква следва да бъдем подчинени?”...” (ИБК*, с. 63);

Освен позицията на българската делегация и развитието на разговорите, документите показват още и факта, че Владимир І, който участва в делегацията, познавал много добре проблема с независимостта на Българската църква – включително най-вероятно посетил и Рим в пряка връзка с уреждането на българския църковен статус (ВД*), а това отговаря на въпроса защо Борис І* се отнесъл толкова строго с него през 893 г., включително и на Събора в Плиска* (893).

Вижда се, че чак след официалното признаване на извършеното до 4, ІІІ, 870 г. покръстване за валидно от всички христови църкви, българските делегати са започнали да се предсавят с християнските си имена; всъщност Борис І* използвал формалната правна норма, че докато християнството в България и Българската православна църква не се признават от всички, българите все още не са християни, а това било в ущърб на всички христови патриаршески престола и на доктрината за разпространението на християнството в целия свят. Последното следва да се разглежда в контекста на бурното разпространение на религиите в И. Европа и З. Азия през този период, като граничещата с България и с Византия държава Хазария* била юдаистка, а активно настъпващия Арабски халифат на Абасидите (750-1258) разпространявал в зависимите от него земи исляма.

Този ход - да се представят с предхристиянските си имена, е във връзка с целите на делегацията: І. Да покаже, че покръстването на България от Рим и Константинопол не е окончателно завършено, и ІІ.- да получи независимост за Българската православна църква. Първото име в списъка на българските делегати – Стасис, е на Петър - роднина на Великият кан Борис І* (брат ?), най-висшият български дипломат, с титла чергубила*. Втори е Соундоке, с титлата багатур*, висш дипломат, който заедно с Петър поне веднъж е ходил при Папата в Рим през 867 г. (или през 865-866 г.) Трети е Ивац* таркан-табора* - т.е. най-висшият таркан – тарканът на Плиска* и/или главният таркан на цяла България.

В този сановнически ред е естествено чак след тях да е престолонаследникът (Канартикина*), който от години участва в кампаниите на България (наскоро уж е пленен, при връщане от военен поход в Хърватия, с 12 архонти от сърбите*, при вътрешните сръбски борби за власт), но няма реалните права на предхождащите трима държавни администратори, които същевременно най-вер. са близки родственици на Борис І*, а значи и чичовци на Владимир І.

При това ясно е разграничена титлата “канпсис*”, “канпа-“ (от Канъза, “Именник”) – с корена Кан*, който е добре известен на ромеите, от следващата на Алекс (Алцек?) – “санпсис” (*санпа), = сановник (срв. др.-иран., др.-перс. Оросанга*, от *Хара-санга: “Хранен човек, Хранен сановник”, където Санга = сановник, = бълг. Санпа).

Трябва да се добави, че престоло-наследника (канар-тикина*) се възкачва на трона* не с рожденното си име, а с ново (свързано с датата на възществие ?), т.е. реално е рожденното име на В. да е друго, в случая Пресиан* - името на дядо му (по това време има трима Императори с името Михаил – Михаил І Рангаве /811-813/, Михаил ІІ /820-829/, Михаил ІІІ /842-867/, т.е. наличието на Пресиан І /836-852/ и евентуално на Пресиан ІІ = Владимир І /889-893/, не би противоречало на съвременната практика). Остава открит въпросът дали Борис І* е короновал сина си с име според др.-бълг. традиция (което изглежда по-малко вероятно), или е променил това във връзка с новото христанско битие на България, като е сигурно само, че името Владимир* е древно-българско, а не от славянски произход (традицията в “Именника” е свързана с датирането на възкачването, а не с имената на кановете); Не може да се изключи и трета възможност - КАНАРТИКИНА* (престолонаследника) Пресиян* (В.) при коронацията си да е получил две имена - едното по старата традиция – ХРАСАТЕ (РАСАТЕ) и друго – Владимир, установяващо нова традиция. Само че какъв е смисълът от това и защо никъде не е открито такова дву-именуване при други коронации. Има и вероятност Владимир да е епитет, синоним на “владетел, цар, кан”;

В своята “Византийска история”, гл. VІ – “Исторически и родословен списък на кралете на България”, Шарл дю-Канж (1610-1688) също споменава името Пресиян, пряко отнесено към Владимир І* (ВД*, с. 44). При това както във връзка с оттеглянето на Борис І Михаил (852-889, 893-914), така и с повторното възкачване на Борис І* през 893 г. (ако изобщо може да се говори за “повторно“ възкачване на върховния владетел-император), което предхожда съвладетелското управление на Симеон І* (893-927). Същевременно данните дадени от Дю-Канж са правдиви. Той пише:

“ХVІІІ. Пресиан се споменава след това (т.е. след Борис І) за Крал на България (Constant. de Adm. Imp., с. 32). По негово време започнала война с владетеля на Сърбия* Властимир, в която Пресиан претърпял поражение.” (ВД*).

Това “поражение” е именно по времето на Борис І*. Тогава Владимир, още престолонаследник и носещ рожденното си име Пресиан (или Персиан), заедно с 12 български архонта, бил “пленен” от Сърбите* или по-скоро възпрян и възпрепятстван да продължи пътя си. Сръбското бружение било във връзка с вътрешноплеменните сръбски борби за власт и станало при завръщането на българската войска от поход срещу Хърватите (Сърбия* тогава е част от България и князът им се поставял с изричното одобрение на българския владетел; в случая претендента за княжеския престол се стремял по-бързо да получи личната подкрепа на Българския върховен владетел Борис І. Самият Борис І използвал случая, за да премахне многовластието в сръбското племе и да наложи едновластие. Затова той оставил един княз да управлява склавинията* Сърбия, а всички князе-претенденти за властта над сръбското племе отвел като заточеници в България. По този начин той имал под ръка поне трима сръбски князе, с които винаги можел да замести управляващия сърбите княз, ако той решал да води неизгодна за България или сепаратистка политика).

Вероятно името Пресиан или Персиан, носено от Владимир І* до отстраняването му от престола, ще се открие и в трудовете на Константин Багренородни (913-959), които Дю-Канж тук е цитирал.

Владимир І е управлявал от българските главни градове Никулицел* и Плиска*, където най-вер. е живеело както семейството му, така и наследниците му, въпреки, че столицата след 893-896 г. се мести в Преслав* (обаче през 893 г. Всебългарският събор се провежда в Плиска – т.е. Преслав още не можел да изпълнява функциите си на столица). Това има отношение към произхода на Киевската княгиня Олга* (941-969). Според руски източници тя е от Псков* = др.-рус. Пльсковъ (едва в Тверск. летопис, Паракл. 1389 г., името е записано Пьсковъ /ЕР*/). Но е ясно, че др.-рус. Пльсковъ (фонет. Плисков) = ст.-бълг. Пльсковъ, Плисковъ, Плиска*, може би от др.-бълг. Плyскŕ, плyскъ: “шум, звук”, съвпадащо с по-сетнешния съседен Шумен* [гръц. Πλίσκοβα, Πλίσκα, Πλίσκουβα = Pliskova, Pliska, Pliskouva (ЕР*). При това др.-рус. име Плъсковъ е споменато в Лаврентиевската летопис, която е съставена по поръчка на Владимир ІІ Мономах (1113-1125) през 1116 г. Този факт категорично говори, че името на града, което липсва в Нестеровата летопис от 1113 г., е явно прибавено вторично през 1116 г. към събитията за 903 (6411) година, във връзка с целите, преследвани от поръчителя. Тоест, може да се потвърди съществуването на Плъсковъ – Псков към 1116 г., но не и през 903 г. Същевременно следва да се има предвид, че българското название Плъсковъ е много по-старо от това на др.-руския град, което е променено по-късно на Псков];

Древните летописи не дават отговор на това за кой Псков - Плиска става въпрос, когато се отнася за произхода на Олга, а съвременните руски историци еднозначно приемат, че става дума за руския град Псков, който е известен, според тях самите, от ? 903 г. (ГС*; Всъщност тук се получава омагьосан затворен кръг, защото Псков е споменат през 1116-1118 г., когато, както видяхме по-горе, може да е бил единствено Плъсковъ. В същото време той се споменава именно във връзка с това, че Олга била от този град – т.е. съвсем не може да се докаже, че е съществувал руски град Псков през 903 г., от който е Олга, защото този град е отбелязан в хрониката като Плъсковъ, и защото през 1116 г., или векове по-късно, произходът на Олга е трябвало да се изведе от руския Псков. От друга страна Плъсков*, със значението “трон, престол” (авест. paršta-: “гръб”, pъrъsu-: “страна; ребро, ръб, кант”, pārayeiti: “води, водещ, водене”, fraskъmba-: “стълб”, при “r” = “л”, вж. Л*) предполага наличието на княжество. Но в близостта си с мощният Новгород (Хълмград*), където се бил установил и самия Рюрик (862-879), едва ли е имало възможност за такова формирование, макар и племенно. При това Псков е в район, граничещ с дн. Латвия, където през 903 г. въобще не живеят славяни, а варягите, фините, латвите или балтите биха му дали друго име; да не говорим, че самата бележка, поставена към 903 г. в “Повест врем. лет” – писана в 1116-1118 г. и умишлено “редактирана” през ХVІ в., е явно привнесена по-късно от съставянето на хрониката през 1113 г., което пък е станало най-малкото повече от 200 г. след събитието, за което уж се отнася).

Олга* е съпруга, според руската легенда, на Киевския княз Игор Рюрикович (912-945), роден към 878-79 г. и когато дошъл със Скандинавския княз Олег* (879-912) в Киев* през 882 г. е бил към 3 годишен (всъщност руския Игор е българския принц Угър или Угър-Лъчин*, роден в 870-971 г. от майка угърка – угърска княгиня, за която Угъровия баща принц Лъчин* /855-883/ се оженил, защото първата му съпруга – сестра на Хазарския хакан Исхак /858-895/, не можела да има деца). Съобщението, че Олег* я сватосал с Игор, е най-вероятно привнесено в “Повест временных лет” и поставено под 903 г. (формата на името на родния град на Олга* – Пльсковъ, т.е. Плиска*, а не Псков, е фиксирана в руските източници чак през 1389 г., ЕР*). Самата Олга* се споменава чак във връзка с делегацията на Игор, която сключила договора с Византия през 945 (944) г.: “[посланикът] *Искусевъ от Княгиня Олга; [посланикът] Каницар* от [княгиня] Предслава (?)(ПВ*). След това се споменава като майка на Святослав І (945-972) и наследничка на Игор, която в действителност от зимата на 944-945 г. управлявала самостоятелно Киевския феод (т.е. договорът, приписван на Игор, може да е предложен на Византия през лятото на 944 г., но да е сключен фактически при управлението на Олга* /944-969/, след смъртта на съпруга й).

Интерес представлява фактът, че при многоженството на Игор и другите Киевски князе, Олга е спомената с изричното определение “княгиня”, което саму по себе си показва различно отношение (Игор е българина Угър или Угър-Лъчин* и като такъв можел да има само 2 съпруги). При това тази княгиня има личен посланик в общата руско-варяжка дипломатическа делегация, наред със съпруга си (многоженеца) Игор; такъв личен представител има и Княгиня Предслава, както има личен посланик и родения в 942 г. княз и престолонаследник Святослав. При това посланиците са подредени в ясна йерархия, като първият, Ивор, е пратеник на Княз Игор, вторият – Вуефаст, е на престолонаследника Святослав, третият е Искусевъ – на Княгиня Олга, четвърти е Слуда – на Игор, племенник на Княз Игор, пети е Улеб – на Володислав (втори син на Олга и Игор ?), шести е Каницар* - на Княгиня Предслава, а седми е Шихберн Свандр – на жената на Улеб, и т.н. Знаем, че Предслава, дъщеря на Киевски болярин, е първата съпруга на Святослав (РН*) и майка на синовете му Олег и Ярополк – полубратя на Владимир І Святой* (970-1015, роден към 963-967 г.). Както името Предслава*, така и името на пратеникът й – Каницар*, са от български произход. Явно баща й е най-видният български велможа в Киев*, може би наследник на Самбат* (618-676) или представител на друг известен клон от българската династия. Същевременно връзката Улеб – Володислав е твърде любопитна, доколкото има и посланик “на жената на Улеб”. Името на посланика Шихберн Свандр може да се отнесе както към скандинавско-варяжките (руските), така и към мюсюлманските имена, каквито вече е имало в Хазаро-Волжкобългарския регион. Самото име Улеб може да се приравни към по-късната руска форма Олег*;

Святослав І* се ражда в 942 г., т.е. на следващата година след разгрома на руските нашественици при бягството им от Константинопол през 941 г., което станало край българските брегове, защото на византийска територия биха ги избили до крак. Русите или по-точно Киевските сборни войски, водени от Игор, разорили северозападното Малоазийско крайбрежие (т.е. не смеели да нападнат откъм Балканите, където в близост била България, като може би прикривали някаква тайна договореност с Петър І – защото по това време Византия отказвала помощ на България срещу маджарите, въпреки че това задължение произтичало от действащия Българо-Византийски договор). Опустошили и околностите на Цариград, но водените от Игор войски били обградени от византийците и подгонени в морето от флотата, която унищожила голяма част от ладиите им с гръцки огън. Според едно византийско сведение от Х век, Игор (Угър-Лъчин*) тръгнал с 10 000 кораба, а едва се добрал до Кимерийския боспор (Крим) с 10 кораба (Лъв Дякон, ИЗ*). Константин VІІ Багренородни (912-959, род. 905 г.) определя тези кораби като “еднодръвки”, които можели да се ползват само един сезон или една година (ПИ*), а според руските хроникални данни те побирали по 40 гребци-войници във времето на скандинавеца Олег* (ПВ*), управляващ Киев от 882 до 911 и от 912 до 921 г. (ДТ*), обаче не се знае по колко хора имало в “корабите” на Игор през 941 г.

Връщането на победените и разстроени остатъци от войската е станало по сушата, т.е. през България, в която управлявал Петър І* (927-970), родсвеник с властващата във Византия династия (Българската царица Мария-Ирина* е принцеса на Византия с права върху византийския престол. Точно заради бракът й с Петър І /927-970/, станал на 8, Х, 927 г., Константин VІІ Багренородни /913-959/ обвинил Роман І Лакапин /919-944/, че престъпно нарушил закона, постановен от Константин І Велики /306-337/, забраняващ на византийски принцеси с права върху трона и короната да се омъжват извън Византия). За да достигне след погрома до Киев* заедно с отрядите си, Игор (Угър-Лъчин*) не само трябвало да получи позволение от Петър І, но и да сключи договор, в който влизали и гаранциите по него. Вероятно тогава се е оженил за Олга* (вече около 70-годишния Игор, както и другите Киевски князе, бил многоженец и езичник, и още един брак не бил голям проблем).

Олга дала на сина си името на своя дядо Борис, а руското (? варяжко, скандинавско, по-късно славянизирано) име Святослав се появява много по-късно. На внукът си дала името на своя баща Владимир*, което е от доказан български произход. Знае се, че Олга била първоначално не-християнка, но това също ни отвежда към Борис І* (852-914) и синът му Владимир І, който бил низвергнат от християнската църква. Това наказание най-вер. се простирало над цялото му семейство, защото Борис І така постъпвал със семействата на прегрешилите пред него, а не можел да прави изключение за сина си пред очите на цяла България и при целите, които преследвал. Името на внукът й Владимир, роден между 963 и 967 г., е следа към произхода не само на майката Малуша Любечанка*, сестрата на велможата Добрина*, но преди всичко към този на Олга*, която продължавала самовластно да управлява Киев в отсъствието на вече порасналия си син Святослав (в семейството на Добрина* не се споменава за син с име Владимир; същевременно никой в Киевска Рус и особено варягите, не биха кръстили княза си с име, което дори го няма в ареала, където живеят, а при това е име на чуждо владетелско семейство, ако приемем, че Киевска Рус е независимо от България княжество; всъщност данни, че Киевското княжество е независимо от България няма, налице са само такива твърдения, при това на руските историци).

През 941 г. едва ли имало в България друга принцеса, освен Олга*, толкова подходяща кандидатка за гарантиране на договора с преминаващия езичник Игор (Угър), вече 70 годишен, който управлявал съседстващо с България княжество с традиционно древно изповедание, опитващо се да е автономно спрямо християнска България, иудаистка Хазария* и ислямска Волжка България*. Защото тя е българска принцеса, дъщеря на цар, макар и свален от престола и наказан, която не била християнка и носела дамгата, тежаща върху Владимир-Храсате* и цялото му семейство. А вер. Олга била и към или над 30-годишна, вече прехвърлила нормите за моминство (дали това не е една от причините да има само едно или две деца ?, което прави впечатление на фона на многодетието на другите князе; в “Повест временних лет” не са споменати други деца на Олга, освен Святослав, а твърденията, че има още двама сина – Володислав и Улеб (споменати в списъка на посолството от 945 г., при това наред с “жената на Улеб”), са по-скоро привнесени по-късно, като дори формите на имената им се отнасят за друг, по-нов период (срв., че името Володислав по онова време би могло да е единствено Владислав, Владыславъ, и това име е в хармония със Святослав, обаче Улеб не е в синхрон с тях).

Българският произход на Олга може да се види и в начина и размаха й на управление, и в претенциите на Святослав І (942-972) към България, и в продължителното й пребиваване в Константинопол, където можела да получи благоразположението на връстникът си Константин VІІ Багренорадни (913-959, роден 905 г.) само ако той знаел за високия й произход и рода й (вж. Улита*, Каспийско море*, Македония*);

За възрастта на Олга можем да съдим и по възрастта на баща й Владимир І* – Храсате*, кръстен при раждането си с името Пресиан* (Персиан). Към 870 г., когато на 4 март участвал в Българската държавна делегация на 10-то извънредно заседание на VІІІ-я Вселенски събор (869-870) като представител на баща си и преди всичко като гарант за съхраняване на българската политика във времето (т.е. и след като той приеме властта от баща си Борис І), вероятно бил към 15-17 годишен, т.е. бил роден между 852 и 855 година. Когато се възкачил на престола през 889 г. бил на 35-39 годишна възраст, а когато бил отстранен и ослепен бил на 34-37 години. През 910 г. Владимир е към 55-58 години, а през 917 г. – на около 62-65 г. Дъщеря му “Олга”, която явно не носи името Ана* или Анна* - което по-скоро би било споменато, и в т.с. не е негова първородна дъщеря, а най-вероятно последната, най-малката, може да е родена между 910 и 920 г., когато Владимир бил най-много на 58-68 години. Ако, например, тя е родена към 915 г., то през 941 г. би била на 26 години – възраст, на която би родила деца на 70-годишния Игор (Угър-Лъчин*, род. в края на 870 г. или в първата пол. на 871 г.) и би се харесала на 50-годишния Константин VІІ Багренородни (905-959) по време на престоя си в Константинопол през 955 г., както съобщават източниците, когато била на 40 години. Ако това се постави във времеви граници от 5 години по-рано или 5 години по-късно, не би противоречало с нещо на известните ни факти и на детеродните й способности;

Името Олга може да се сведе до корена Ал* (срв. Алцег*, Алусиан*) със значение “блестяща, искряща, сияеща” и от там “принцеса, княгиня”, и до името на река Олта*, както и до Хайлан-дури* = Алани, Оногон-дури*. Същевременно руската форма Олга, която познаваме най-рано от хрониките от ХІІ век (?), може да е повлияно в легендарните разкази през ХІ-ХІІ век и от варяжкото име Олег (българските източници от първата полвина на ХІІІ в. не споменават такава именна форма – вж. ДТ*). Най-вероятно, обаче, името Олга* е производно от др.-бълг. Олгу* – което е познато и като волгобългарск. Улаг*: “велик, главен; господар, велик княз”, също е във в.-бълг. епитет на България – поне от втората полвина на ІХ век волго-българското Улаг Булгар*: “Велика България” – означава “Дунавска християнска България”, Кара Улаг*: “Западна Велика (България)”, Улагци: (1) “западни българи, дунавски българи, християни-българи; велико/голямо-българи“ (2) „византийци; (3) романски народи” (ДТ*); вж Владимир І Святой*, Олга*, Борис /5/*, Олег*, Угър-Лъчин*, Олгу-таркан*;




Гласувай:
2



1. kirk - Съществува наука лингвистика
21.04.2020 12:38
Съществува наука лингвистика, в която е налице научният дял ономастика, в която е научната дисциплина, която се занимава с човешките имена и названия – антропонимия. В рамките на последната няма и не са приети подобни абсурдни обяснения, народни етимологии… Владимир е руска трансформация на роското, скандинавско мъжко име Валдемар, Валдомихър, Балдемир… Смисълът му не е този, който Дичо Дичев представя… Това име е изковано, измислено в Киевска Рус и няма как преди там да се е появил княз Владимир, то да е прехвръкнало и да е дадено като християнско на син на княз Борис-Михаил. Руският княз Владимир е канонизиран от църквата, заради брака си с псевдоАна Багренородна чак през Х-XI в. , така че името му няма как да е християнско и да се използва за кръщаване на християнчета. Синът на княз Борис евентуално носи само едно име и това е Храсате, съгласно приписката в Чивидалското евангелие. Българистите последно приеха, че периода през който е властвал е на някой си хан Маламир. Името Алусиан е от гръцката дума за „пленник“, тоест това е прозвище, прякор… Направете си един речник на българските имена, какъвто опит имаше по време на възродителния процес. В него посочете, избройте българските лични имена с дата на най-ранно фиксиране, етимология и прочее и чак тогава можете да си развихряте фантазията. Сръбският княз Владимир е типичен пример на подобна фейк новина. Няма начин това роско име да прехвръкне от Киевска Рус в Македония и Сърбия. В житието му дори се твърди, че е наречен така по името на селището в което е роден, следователно имало и топоним Владимир ПРЕДИ появата на руския княз Владимир в Киев, егати бурята???
цитирай
2. dichodichev1 - История на Българите
22.04.2020 13:35
kirk. Ти си писал: "Съществува наука лингвистика, в която е налице научният дял ономастика, в която е научната дисциплина, която се занимава с човешките имена и названия – антропонимия. В рамките на последната няма и не са приети подобни абсурдни обяснения, народни етимологии… Владимир е руска трансформация на роското, скандинавско мъжко име Валдемар, Валдомихър, Балдемир… Смисълът му не е този, който Дичо Дичев представя… Това име е изковано, измислено в Киевска Рус и няма как преди там да се е появил княз Владимир, то да е прехвръкнало и да е дадено като християнско на син на княз Борис-Михаил. Руският княз Владимир е канонизиран от църквата, заради брака си с псевдоАна Багренородна чак през Х-XI в. , така че името му няма как да е християнско и да се използва за кръщаване на християнчета. Синът на княз Борис евентуално носи само едно име и това е Храсате..." и други недоносени неща.
Първо. Владимир Български е много по-стар от Владимир Киевски - роден около 965-970 г. сл. Хр., което е документирано дори в "руската" "Павест временных лет".
Второ. Името "Храсате" (като Хърс* и др.) е явно нарицателно със значение "откъснат, отхвърлен, прокуден, изгонен, наказан", защото се явява след Събора в Плиска (993 г.), когато Владимир Български е наказан и свален от власт; пред-властовото име на Владимир Български е фиксирано в именния списък на Българската делегация на Осмия Вселенски Събор (969-970), на 10-тото тайно заседание от 4 март 970 г., където той е упоменат от византийските писари като "Пресиан кампсис", тоест Персиан-каназ.
Трето. Ти явно не си чел моята статия-изследване за Българската принцеса Олга* (нарицателно от др.-бълг. Олгу*: "велик, велика", с което киевчаните започнали да я наричат вместо името й). Преди това в Киевския дворец живеела друга "Олга", била датчанка, казвала се "Хелга", била женена поне за трима скандинавци и от 921 г. за Игор Киевски или бълг. Угър-Лъчин (921-944, род. 870/871), а накрая и за принц Мал* или Малик, но никога не родила дете. А пък
цитирай
3. dichodichev1 - История на Българите
22.04.2020 14:12
kirk. Към "Трето": А пък Олга Българска, още щом се оженила за възрастния Игор или Угар-Лъчин в 941 г., заченала и родила ВЕДНАГА през 942 година Борис - прекръстен от по-късните редактори на "Повестта" с името Святослав I*. След това Олга Българска прогонила датчанката Олго-Хелга от Киев, която пък се оженила за принц Мал, вероятно в неговия град-село Любеч* (прочети и статията-изследване за Мал*).
Четвърто. Под "руска трансформация" и "руското, сандинавското мъжко име..." ти явно имаш предвид "руския език" - т.е. Московския или Москалския език, който е взет от българите и днешните москово-руснаци говорят на "испорчений болгарский язык". Но този "език" не е на хората (москалите), а е на държавата (империята) - прочети кой да е от насочващите "езиковедчески" трудове на диктатора Сталин (1918-1953) и кой-дае от тази пасмина (включително несменяемия Путин или рус. Пиздин), които до ден днешен са базови и се използват постоянно за сегашния "Российски език и литература" (многото томове на Сталин, а също на Ленин и техните последователи - учени и особено езиковеди и етимолози до ден днешен, са на твое разположение - от "Народната библиотека" в София, та до повечето библиотеки в България).
Пето. Прочети изследванията ми "Русия", "Россия", "Российската империя", "Российския език" и прочее, в моята Азбучна история на българите - www.azb-istoria-bulg ...
Шесто. И не ме занимавай повече с твоите простотии.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 101434
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031