Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2020 15:33 - Асен, Асеневичева
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 220 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 10.05.2020 04:01


АСЕН (2а) – Половски кан (пр. 1084 – сл. 1087), др.-рус. Осень, рус. фонетично Асень (за името вж. Асен /2/*, Асен*). Той е брат на Сакзя (Сакша, нарицателно от Саки*, Саклани*). Асен и Сакзя са наречени “братя Багубарсови” (ПВ*, ІV), като фамилното име вероятно е русизирано  от *Богуборисови – от бълг. Бог* (рбнен др.-бълг. Баг, Бага, но също рус. Богэбор/и/сови или Богубор/и/суви се фонетизира на руски Багэбар/и/суви и Багу/барисуви, откъдето е сведено към по понятното за руснаците Багубарсови, свързано с тюрко-рус. Барс: “тигър”); и от бълг. Борис* – името на др.-българския Бог на огъня, светкавиците, пречистването, справедливостта и възмездието (СБ*).

Не може да се изключи вероятността Асен и брат му Сакзя (Сакша) да са синове на Асен /2/*, който според др.-руската хроника починал през 1082 година. Факт е, че според строгите феодални закони и практиката двама Половски кана не могат да носят едно и също владетелско родово име – в случая Асен*, освен при положение, че са представители на един и същ род и най-вероятно са баща и син или чичо и племенник. Явно е, че след смъртта на Половския кан Асен /2/* през 1082 г. той бил наследен от сина (племенника) си, който приел родовоно име Асен. При това е безспорно, поне от начина на изброяването на имената, че Асен е по-големият и старши брат спрямо по-малкия Сакза (Сакша), чието пък име е базирано върху етнонима Саки ~ Саклани* (по традиция това е епитет, свързан пряко с произхода на майката, която следва да е Сакланска княгиня). В случая интерес представлява нарицателното име, носено от рода на Асен и Сакза (Сакша) – русизираното Багубарсови, което, имайки предвид др.-българското божество на огъня, пречистването, справедливостта и възмездието Бог Борис – описан доста обширно от Микаил Бащу* (ок. 819-900) в неговото “Сказание на Кана за щерка му” или “Сказание за дъщерята на кана”, създадено в пещера-обител край Киев от 865 до 882 г. (СБ*, ДТ*), по-скоро е производно от българското Богуборисови;

Двамата братя *Богуборисови – Асен и Сакза, се споменават във връзка с пленяването им от синовете на Киевския княз Всеволод І Ярославич (1077, 1078-1093, род. 1030 г., женен първо през 1043-1044 г. за Анастасия или Мария – извънбрачна дъщеря на Византийския император Константин ІХ Мономах /1042-1055/, а после за Анна* – дъщеря на Половския кан, вж. Половци*). Самият текст е част от тъй нар. “Поучение към децата” или “Завещание” на Киевския велик княз Владимир ІІ Всеволодович Мономах (21 април 1113-1125, род. 1053 г.) – син на Всеволод І Ярославич (1077, 1078-1093), написано през 1117 г. и включено като заключение на третата поред известна ни редакция на “Повест временных лет”, съставена в Переяславл Южни (др.-бълг., др.-рус. Преслав*) през 1118 г. по поръчка на княз Мстислав Владимирович (ПВ*, ІV, бел.). Ето го и самият др.-руски текст в осъвременена руска редакция, преведен на български и с добавени пояснения, като при четенето му трябва да се имат предвид позициите, към които се придържат руските князе и летописци – силно изявена себичност и самохвалство, наред с безочливото пропускане на всички онези факти, които са неугодни за желаната лицемерна идеализация и за руското княжеско високомерие:

И на пролетта мене постави баща ми [Всеволод Ярославич (1077-1093)] в Переяславл (Преслав*, дн. Переяславл Хмелницки при устието на р. Трубеж) по-високо от всичките ми братя и ходихме [на поход] зад [река] Сула* (източен приток на средан Днепър). И по пътя към град Прилък (срв. Лъкатник*, Лъки*; рус. “к Прилуку городу”, Половски град на десния бряг на р. Удай, приток на Сула*, където са и градовете Песочен /Пясъчен/ и Переволоку /Превлак, на превлачище/ – и трите града са в района на сегашната Полтавска обл.) ни срещнаха внезапно Половските князе с 8 хиляди [бойци], и бихме искали с тях да се сразим, но оръжието [ни] бе изпратено напред на колите, и ние влязохме в града; само семец един жив заловихме и смерди (селяни-общинари) няколко, а нашите половци повече убиха и заловиха, и [атакуващите] половци, не смеейки да слязат от конете [си], побягнаха към Сула* в същата нощ. И на следващия ден, на Успение [Богородично], тръгнахме ние към Бела Вежа* (“Бяла Шатра”, “Бяла Колиба”, град на р. Остер, югоизточен приток на долна Десна*, в района на угрите-себери), Бог нам помогна и Святата Богородица: пребихме 900 половци и двама князе пленехме, Багубарсовите братя, Асйн и Сакзя (*Сакша, срв. Балза* = Балша*), и само двама мъже (велможи) избягаха.

И после при [град] Святослав гонихме половците, и после при Торческ град (на р. Торче, десен приток на Рос*; срв. рус. Торки: “угри*, себери, маджари, турци, мишари и др.”), и после при [град] Юриев (Гюргевъ, на р. Рос* в Киевското княжество) [воювахме] срещу половците. И отново на онази страна, до Красен* (на р. Красна* в Киевското княжество, при похода през лятото на 1087 г.), половците победихме, и после с Ростислав [Всеволодович] (младши брат на Владимир ІІ Всеволодович Мономах и син на Анна, Половска княгиня, която е втората съпруга на Всевелод І /1077-1093, род. 1030/) при [Половския град] Варин* шатрите (или колибите) [край града] завладяхме. И след това ходих отново в [град] Владимир (град във Волиния – Владимир Волински), Ярополк там поставихме [на местния престол], и Ярополк умря.

И отново, след смъртта на отеца и при [Киевския велик княз] Святополк (ІІ Изяславич, 1093-1113), на [река] Стугна се бихме ние с половците до вечерна, бихме се [през 1094 г.] при Халеп (др.-рус. Халепье, вероятно Хлебие – от Хлеб, Хляб*– село недалече от р. Стугна в Киевското княжества), и след това мир сътворихме с Тугоркан* (?-1096, чиято дъщеря е жена на руския княз Святослав Изяславич) и с другите князе Полодски, и у Глябовите чада (чадата, челядта на Половския кан Глеб*) отнехме дружината своя, цялата (някои от половците били в съюз и родство с доста от руските князе, които всъщност били зависими от мощните Половски канове, вж. Калка*).

И после Олег [Святославич (женен за Половска княгиня, дъщеря на Асадук, споменат заедно с половските князе Саук и Белкатгин /ПВ*/)] дойде срещу мен с цялата Половска земя към Чернигов* (в.-бълг. Караджар*, др.-бълг. Кара-цар: “Запад-цар”) и бих се дружината моя с тях 8 дни зад малкия вал и не им даде да влязат в укреплението (рус. Острог: “ограда от дървени колове”); пожалих аз християнските души, и селата горящи, и манастирите и казах: “Нека да не се хвалят езичниците (Цар Калоян* /1197-1207/ също определя половците като езичници и иска от Папа Инокентий ІІІ съдействие, за да ги покръсти). И отдадох на брата на баща ми неговия престол, а сам отидох на престола на отеца свой в Переяславл (Преслав*, дн. Переяслявл Хмелницки, недалеч от устието на р. Трубеж* в Днепър*). И излязохме ний в деня на светия Борис (24 юли; Борис и Глеб* са канонизирани за светци през 1072 г. /ПВ*/) от Чернигов и пътувахме през полковете половски (т.е. става въпрос за обучена и дисциплинирана войска, коятоимали половците), [като бяхме всичко] около 100 човека (мъже-велможи), [пътуващи] с децата и с жените си. И облизваха се за нас половците точно като вълци, стоейки при брода (край Чернигов) и на планината (Болдини възвишения, рус. “Болдиных гор”). Бог и светия Борис не ме предадоха в техните ръце, невредими стигнахме ние до Переяславл (дн. Переяславл Хмелницки).

И управлявах аз в Переяслав 3 лета и 3 зими с дружината своя, и много беди поехме ние от войните и глада. И ходихме срещу воините им (на половците) зад Римов (град на р. Сула*), и Бог нам помогна, пребихме ги, а други пленихме. …” (ПВ*, ІV);

От цитирания текст не става ясна съдбата на братята Асен и Сакзя, с фамилия *Богуборисови, след пленяването им. Обаче е по-вероятно, при множеството родствени връзки между руските и половските князе и при зависимостта на руските князе в борбичките им занадмощие от мощта на Половските канове, братята да са били освободени и да са се върнали в своите владения. Същевременно пък може да се заключи, че тези събития са станали преди 1087 г. и след 1084 г., когато според Владимир ІІ Всеволодович Мономах “търчахме зад Хорол след половците, които взеха Горошин”. А града, закономерно носещ в руската хроника русизирано име – Горошин, е на р. Сула*, в земите на Половците. Руските историоведи го представят като руски град в състава на Переяславското княжестно (ПВ*, бел.), но в древно-руския текст не се коментира дали градът не е бил половски още преди Киевските руснаци да го завземат временно през 80-те години на ХІ век. При това, както се знае, руснаците, подобно на угрите*, не строят градове, а създават само села от родов тип, които относително често местят по различни причини от едно място на друго. Строителството на градове е приоритет на българите, в т.ч. половците (в документи от VІ в. се сочи категорично, че в района между Днепър, Каспийско море и р. Кура* само българите имат градове, а останалите 13-14 народа живеят в палатки и колиби). В източно-европейския регион даже и укрепленията с малки гарнизони, играещи роля на пътни станции и места за събиране на стоки и данъци от околното население, се изграждат в късния период на VІІІ-ХІ в. по повеля на българите и понякога от изпратени за целта смесени отряди от българи и саклани* (вж. Анчийци*), дори и в тези отряди от време навреме да са били включвани и известна част склави* (славяни);

Интерес представлява посочената през втората половина на ХІ в. граница между Киевско-руските територии и земите на Половците – българите-староверци, чиято столица е Полтава*, др.-бълг. Балтавар*. Тя е в поречието на река Сула* в района на изток от Днепър, по р. Удай – северен (десен) приток на Сула, и по горното течение на р. Остер (бълг. Остра, вж. Остър*), която пък се влива в Десна* в района на долното й течение. Киевско-Половската граница е също и по цялото течение на река Рос* на запад от Днепър (отиването на руснаците “зад Рос” е вече навлизане в чужди земи). Фактът, че т. нар. Половци* са на запад от Днепър през втората половина на ХІ в., а явно те са в тези земи както преди този период, така и след това – през ХІІ век, е важно сведение за Българската история през ХІ и ХІІ в.; вж. Половци*, Асен /2/*, Асен*;

АСЕНЕВИЧ – т.е. Асен, а по-точно “син на Асен“, най-вер. родственик (син) на Асен /2/*, като родовото име е придобило русизираната форма Асеневич; А. е фамилното име на Половски* (български) кан с лично име Аспа* (срв. Аспарух* ); В руските версии е изписано с руското Осеневич* най-вер. заради това, че ударението в българския изговор (оригиналния изговор) не пада върху началната А- и заместването му с О- (в рус. правопис) води до изговаряне на “О” като “А”. Така са изписвани и други не-руски имена през ХІ-ХІІІ в. - нпр. Александър, от гръцкото Άλέξανδρος (‘Aleksandros) и ст.-бълг. Алеξан’дръ (СС*, ІХ в.), в рус. е Олександр, а в др.-рус. (ХІ-ХVІ в.) е Олександръ (ЕР*); формата Асеневич е от Асена*, + оконч. –ВИЧА, което е характерно при руските фамилни имена; в оригинален вид се явява през последните десетилетия на ХІІ век в ср.-бълг. Асен*, Асеневци*, Асена*, Асенин*, Асенев* и пр.; вж Асен І*, Иван Асен ІІ*, Кумани*, Асеневичева* (Осеневичева*), Асеневци*;

АСЕНЕВИЧЕВАNа. Асеневичева, рус. Осеневичева*, дъщерята на Аспа Асеневич* и внучка на Половския (т.е. Българския) княз Асен*, който починал в 1082 (ПВ*) или пък в 1081 г., или около това време (защото датировките в др.-руската хроника „Повест врем. лет“ са най-вече от XVI в. и са много често неточни); вер. А. и баща й – българския аристократ Аспа Асеневич – са роднини на Аспа Гиргенович* и дъщеря му Nа. Гиргеновичева;

Асеневичева (родена най-късно към 1094/95 г. – починала след 1154/55) е съпруга на княз Юрий І Долгорукий (род. 1090-1157) и е родоначалничка на много от руските княжески родове. В руската историография е известна като Осеневичева* [фонет. Асеневичева]; вж. Асен /2/*, Асеневич*, Аспа Асеневич*, Половци*, Гиргенович* и пр.; вж. Осеневичева*;

Асеневичева е дъщеря на Половския* кан Аспа Асеневич* (рус. Аепа // Аспа Осеневич, Аспа Асеневич). Омъжена е в 1107 г. за 17-годишния аристократ Юрий І Владимирович – Долгорукий [род. 1090, първоначално княз на Ростов*, а от 1125 г. и княз на Суздал, от 1132 г. е княз на вече независимото Суздалско княжество, и е Киевски велик княз в 1149-1150, 1150, 1155-1157; името Юрий е форма на Гьоргий, Георги*, вероятно през трансформацията на името в (х)Йоргий, ’Йурхий, Йур’ий (срв. тур. Йергьоги: “Гюргево” или рум. Джурду, Джюрджу /ИОД*/), а епитета му Долгорукий: “дългоръки” (РБ*), в руския има и значение “далекоглед, виждащ на далеч”, срв. антипода Близорукий: “късоглед; недалновиден”, независимо от рус. Дальновидый: “далновиден, предвидлив”, и Дальнозоркий: “далекоглед, виждащ далечните прадмети по-добре от близките” (СР*);

Юрий І започва да строи Москва* като преустройва селището-крепост Кучково* (Качково), което отнел от велможата Кучка* или в.-бълг. Качка, Качек; присъединява към Суздало-Владимировското си княжество земи по Волга* и, може би по линя на жена си Асеневичева, става покровител на някои земи от Волжка България*; след смъртта на Асеневичева, Юрий І Долгорукий се жени за Олга* – (?) дъщеря на Византийския император (“Ольга, дочь греческого императора“, РН*), като в това време Византия се управлява от българо-византийския род Комнини* (1057-1185), а императори поред са Алексий І Комнин (1081-1118), Иоан ІІ Комнин (1118-1143) и Мануил І Комнин (1143-1180); т.е. вторият брак на Юрий І станал след 1154-55 г., по времето на Мануил І Комнин, което не одначава, че Кевския княз Юрий-Гьоргий не би могъл да е женен за извънбрачна дъщеря на Кантакузини* или за такава на някой днуг от византийските императорски родове];

Асеневичева и Юрий Долгорукий имали много деца:

1., Андрей Боголюбски (род. 1111 г.), Велик Владимирски княз (1169 -1174); женен за Улита* - дъщеря на болярина Кучка*, и има поне 3 сина: Григорий, Изяслав и Мстислав; женен е и за Байгюл-би, дъщерята на Волго-Българския кан Хисами Анбал (1135-1164), от която има син именуван от руснаците “княз Юрий”, но наричан във Волжка България “Лачин Хисами, български емир”, т.е. български принц, като Лачин е всъщност от Лъчин*: “отлъчен, отстранен; прокуден; изгубен” (СБ*; Юрий вероятно съвпада с Григорий);

2., Борис*;

3., Василько (вж. Васил*);

4., Всеволод ІІІ - “Большое гнездо” (“Голямото гнездо”, род. 1154), Велик Владимирски княз (1176-1212; Владимирско-Суздалски княз);

5., Давид;

6., Мстислав;

7., Ольга (вж. Олга*);

8., Михаил, Велик владимирски княз (1174-1175, умира в 1176 г., има дъщеря Пребрана*);

9., Святослав;

10., Ярослав;

11., Глеб* (поставен за княз на Киев от брат си Андрей Боголюбски, който превзел града и по някаква причина почти напълно го унищожил, вж. Улита*);

12., Иван*;

13., Ростислав (баща на Ярополк ІІІ, Велик владимирски княз в 1175);

14., Nа. – дъщеря;

***

Децата на Асеневичева имат следните наследници, с по-значимо място в управлението на Русия през периода ХІІ-ХVІ в.:

Всеволод ІІІ –“Большое гнездо” (1176-1212, род. 1154 г.), е баща на Борис, Владимир, Глеб, Иван (Иоан), Константин Добрый (род. 1185, Велик владимирски княз /1216-1218/), Святослав ІІІ (род. 1196, Велик владимирски княз 1246-1248, †1252; има двама сина – Д/и/митрий и Болеслав), Юрий ІІ (род. 1188, Велик владимирски княз 1212-1216, 1218-1238), Ярослав ІІ (род. 1191, Велик владимирски княз 1238-1246), Nа-дъщеря (Анна ?), Анастасия, Всеслава, Пелагия;

Ярослав ІІ Всеволодович (1238-1246) е женен за дъщеря на Половски* кан (а след смъртта й се жени за Феодосия /Теодосия/, дъщеря на Мстислав Торопецки), с която имат децата: Александър І Невски (род. 1220, Велик владимирски княз 1252-1263), Андрей (род. 1221, †1264, Велик владимирски княз 1248-1252, прадядо на Д/и/митрий Константинович – Велик нижниновгородско-суздалски и владимирски княз /1359-1362; род. 1322, умр. 1383/, и родоначалник на князете Щуйски), Афанасий (Атанасий), Василий (род. 1241, Велик костромски княз 1272-1276, с две деца), Даниил, Константин, Михаил І Хоробит (Велик владимирски княз 1248), Федор (Теодор), Ярослав ІІІ (Велик владимирски княз 1263-1272);

Юрий ІІ Всеволодович (1212-1238), брат на Ярослав ІІ и внук на Юрий І Долгорукий, е женен за дъщерята на Всеволод Чермный* и има трима сина – Владимир, Всеволод (Всевлад) и Мстислав (вж. Казак*, Волжка България*);

Константин Добрый (1185-1218), брат на Юрий ІІ, има 3 сина – Василько, Владимир и Всеволод (Всевлад);

Михаил І Ярославич – Хоробит, княз Московский и Велик княз Владимирский (Новгородский), убит в 1248 г. в битка с Литовците на р. Протва, на ок. 60-80 км ю.-з. от Москва;

Ярослав ІІІ Ярославич (1263-1272), брат на Александър І Невски, има 5 деца и е баща на Михаил ІІ (1304-1383);

Александър І Ярославич – Невски, син на Ярослав ІІ, род. 1220 г., Новгородски княз (пр. 1240-1252), Велик владимирски княз (1252-1263); майката на Александър І и съпруга на Ярослав ІІ е Половска княгиня (РН*), а самият Александър І Невски е женен също за Половска княгиня – за Александра Брячиславовна*, дъщеря на Половски* кан (по други твърдения тя е Полоцка княгиня), от която има пет деца – Андрей, Василий, Даниил, Дмитрий и Евдокия.

Андрей Ярославич, Владимирски велик княз (1248-1252, род. 1221 г.), син на Ярослав ІІ и на Половска княгиня, брат на Александър І Невски; Андрей е женен за дъщерята на Даниил Галицки (вж. Галичко-Владимирско царстно*), с която имат синове Михаил, Юрий (Георги* или Гюрги) и Василий; Михаил има син Василий, който има син Константин, чийто син е Димитри (ст.-бълг. Димитрии, Дьмитра /СТР*/) или рус. Дмитрий Константинович, Велик княз Нижниновгородско-Суздалски и Владимирски (1359-1362, живял 1322-1383), женен за Анна, които през сина си Василий Кирдяпа и неговия син Юрий са родоначалници на князете Шуйски, включително и на Руския цар Василий ІV Иванович Шуйски (1606-1610); а пък дъщерята на същия княз Дмитрий Константинович (1359-1362, †1383) – княгиня Евдокия Дмитриевна, от 18 януари 1366 г. е съпруга на Московския велик княз Дмитрий Иванович Донский (1362-1389, род. 1350) и е майка на всичките му 12 деца, които се явяват наследници на Андрей Ярославич (1248-1252) и на дъщерята на Даниил Галицки;

Василий Ярославич, Велик княз Костромски (1272-1276, род. 1241), син на Ярослав ІІ и на Половска княгиня, брат на Александър І Невски; женен от 1266 г. и има 2 деца (РН*);

Михаил ІІ, род.1272, Тверски и Велик владимирски княз (1304-1383), също има 5 деца и е баща на: Д/и/митрий“Грозные очи” (род. 1299, Велик княз Тверски и Владимирски /1322 -1325/, с 2 деца) и на Александър ІІ (род. 1301, Велик княз Тверски и Владимирски /1326-1328/, починал в 1339 г., с 8 деца);

Андрей, син на Александър І Невски, Велик городецки (градецки, на град Градец*) княз (1281-1283, 1294-1304) има трима сина – Борис, Михаил и Юрий (Георги*).

Дмитрий, син на Александър І Невски, род. 1246 г., женени се в 1267 г., Велик переяславски княз (1276-1281, 1283-1294), има 6 деца – Александър, Иван№ (Иоан), ИванІ (Иоан), Nа-дъщеря (Анна?), Nа-дъщеря и Мария.

Даниил, син на Александър І Невски, има синове Юрий ІІІ Данилович и Иван (Иоан) І Калита;

Юрий ІІІ Данилович, Московски княз (1319-1324, убит на 24 ноември 1324 /РН*/), Велик княз (1319-1322);

Иван (Иоан) І Калита, Велик владимирски и московски княз (1328-1341), има 9 деца, от които: Семен (Симеон) Гордый (род. 1316, Велик московски и владимирски княз /1341-1353/, с 6 деца); и Иван (Иоан) ІІ Милостивый (род. 1326, Велик княз владимирски и московски /1353-1359/, с 5 деца), чийто син е Д/и/митрий Донски (род. 1350, Велик княз московски и владимирски /1362-1389/, с 12 деца);

Симеон Гордий, Велик московски и владимирски княз (1341-1353, род. 1316), син на Иавн І Калита (1328-1341); починал на 26 април 1353 г., покосен от Голямата чума, върлуваща в Западна Европа от 1347 г., но която тръгнала от Крим през 1346 г.; женен е за Анастасия, дъщеря на Август Литовски, с която имат синове Василий и Константин; след това се жени за Евпраксия – княгиня на Смоленск*, а после за Мария Александровна – княгиня на Твер (на р. Волга, на ок. 150 км на с.-з. от Москва, след 1931 г. е Калинин), дъщеря на Великия Тварски и всеруски княз Александър ІІ Михайлович (1326-1328) и Псковски княз (1329-1339), с която имат синовете Даниил, Иван (Иоан), Михаил, Семлн (Симеон), всички починали в денска възраст (РН*); Московският княз Симеон станал свиденел (а може би той самият бил и главната причина) как в Сарай – столицата на Златната Орда*, на 28 октомври 1339 г. били убити Александър ІІ Михайлович и неговия син Феодор, и вярвал, че заради това е прокълнат, поради което и децата му, особено тези от Мария Александровна, умират още в ранна детска възраст;

Иван ІІ Иванович Милостивий (Иоан ІІ Иоанович), Велик владимирски и московски княз (1353-1359, род. 1326), женен за Феодосия (Теодосия), дъщеря на Д/и/митрий Брянски, и за Александра, дъщеря на Василий Вельяминов; от двете има следните деца: Владимир, Д/и/митрий [Донски], Иван (Иоан), Анна, Любовь (РН*);

Димитрий Константинович (1322-1383), Нижниновгородско-Суздалски и Владимирски велик княз (1359-1362), правнук на Андрей Ярославич (1221-1264, велик княз владимирски в 1248-1252 г.); женен е за Анна, с която имат децата: Василий Кирдяпа, Иван (Иоан), Семен (Симеон), Евдокия и Мария; Василий Кирдяпа, чрез сина си Юрий, е родоначалник на князете Шуйски, от които е и Руския цар Василий ІV Шуйски (1606-1610, род. 1552 и живял до 1612); Евдокия е съпруга на Димитрий Донски (1362-1389, род. 1350);

Д/и/митрий Донски (1362-1389, род. 1350), син на Иван ІІ Милостивый (1353-1359), е женен за Евдокия Димитриева, дъщеря на Нижниновгородско-Суздалския и Владимирски велик княз Димитрий Константинов (1359-1362), с която имат 12 децата: Андрей, Семен (Симеон), Василий, Юрий (Георги*), Даниил, Иван (Иоан), Константин, Петр (Петър, ст.-бълг. Петръ, Петра /СТР*/), Анна, Анастасия, Мария, София; Димитрий Донски е баща на владетелите Василий І (Велик московски княз /1389-1425/, род. в 1371, баща на Василий ІІ Темный – род. 1415, Велик московски княз /1425 -1433, 1434-1462/) и на Юрий – род. 1373, Звенигородски и Галич-костромски княз (1433 -1434), с 4 деца от Анастасия – дъщеря на Юрий (Георги*) Смолйнски: Василий Косой, Димитрий Шемляка, Димитрий и Флдор /Теодор/; (вж. Киприан*);

Василий І, син на Дмитрий Донски, Велик московски княз (1389-1425), женен от 1390 г. за дъщерята на Литовския велик княз или Княза на Литовския орден Витовт – София Витовтовна (вж Григорий Цамблак*, Виола*), с която имат 9 деца; те са родители на Московския велик княз Василий ІІ Темный или Тлмный; 

Василий ІІ Тьомний (1425-1433, 1434 – февр. 1446, нач. 1447-1462, род. 1415) е син на София Витовтна (1390 – сл. 1447) и е баща на Иоан или Иван ІІІ (1462-1505); от 1433 г. е женен за Мария, дъщеря на княз Ярослав Владимирски, с която имат децата: Андрей№, АндрейІ, Борис, Иван ІІІ (Иоан), Роман, Симеон, Юрий№ (Георги), ЮрийІ (Георги) и дъщерята Анна* (срв., че по българската традиция името Ана* или Анна* се дава на първородната дъщеря; имената Борис, Иоан, Роман, Симеон и Георги, както и Анна, са от именната номенклатура на Българската династия и в случая даването им на князете може да се свърже пряко с родовата линия на княгинята-майка София Витовтна); прозвището Тьомний: “тъмни”, ст.-бълг. тьмьнъ, тьмьныи: “тъмни”, тъмнъ, темънъ, темьнъ, тъмънъ, темъныи и др. (СТР*), означаващо “Слепи”, му е дадено, защото по време на борбите за великокняжеския Московски трон бил пленен от войските на братовчед си Димитрий Шемляк (1446-1447) и отведен в Москва* на 14 февруари 1446 г., където бил ослепен на 16 февруари. Василий ІІ успешно воювал срещу татарски отряди, които нахлували към Москва през 1451 г. и 1454 година. През 1459 г. неговия син Иоан (Иван ІІІ) разбил татарите при Ока*, а през 1460 г. – под Рязан* (по това време Рязанското княжество е независима държава, която е в съюз с Волжка България*, с Татарската орда и с Литовия*). Според руските историографи по товавреме Нижни-Новгород* и Суздал* (в.-бълг. Балин*) започнали да принадлежат на Московското княжество (РН*). Интерес представлява позицията на 24-годишния Василий ІІ и неговите буляри и църковна върхушка през 1439 г., когато те отказали да приемат униатското решение на Флорентинско-Ферарския събор (1438-1439) за обединение на Източно-православната и Католическата църкви за обща борба срещу настъпващия ислям, което е подписано от Константинополския патриарх Йосиф ІІ Шишман* (1416-1439). Това поставя Москва – Московската управленска и църковна върхушка, в положение на враг на Константинополската патриаршия и на привържениците на унията; но и на съюзник с Охридската българска архиепископия, която също се противопоставила на унията, за разлика от Търновската патриаршия, чийто митрополийски престол бил прехвърлен още от Патриарх Евтимий Търновски* (1375-1404) през 1394 г. в Сучава*, където бил центъра на местната Сучавска (Молдовска*, Мавро-Влахийска) епископия (вж. Григорий Цамблак*, Евтимий*, Константин*, Фружин*и пр.);

Юрий (Георгий) Дмитриевич, Московски велик княз (1433-1434), княз Звениградский и Галич-Костромский (род. 1373-1335?), които били независими от Москва наследствени княжества; син на Дмитрий Донски (1362-1389) и брат на Василий І (1389-1425); има деца: Василий Косой, Дмитрий Шемляк, Дмитрий, Феодор (Теодор);

Василий Косой, Московски велик княз (1434), Звениградски и Галич-Костромский княз (1434-1435, хванат от Василий ІІ през 1436 г. и ослепен), син на Юрий (Георгий) Дмитриевич (1373-1434?);

Дмитрий (Димитри) Шемляк, Московски велик княз (февр. 1446-1447), независим княз Звениградский и Галичо-Костромский (1436-1453). През 1445 г. Василий ІІ бил пленен от татарите, а след това пуснат от хан Улу-Махмет срещу откуп от 200 000 рубли. От това пък се възползвал Дмитрий Шемляк, който завладял Москва, пленил в Троицкия манастир Василй ІІ, който бил отишъл там на поклонение и го завел в Москва на 14 февруари, където го ослепил на 16 февруари. После го заточил с жена му Мария Ярославна в Углич*, а майка му София Витовтна – заточил в Чухлома. През есента на 1446 г. Дмитрий Шемляк бил принуден да освободи Василий ІІ, но взел от него грамота, че няма да иска великокняжеския престол. Обаче в началото на 1447 г. Василий ІІ си възвърнал законния трон. По-късно Димитрий Шемляк бил отровен от своите боляри в 1453 г., които подкупили готвача Котов и той му приготвил и поднесъл кокошка, съдържаща отрова (РН*); син на Юрий Дмитриевич (1373-1434) и брат на Василий Косой (1434-1436 и сл.);




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dichodichev1 - История на Българите
09.05.2020 15:37
Иван ІІІ, род. 1440, Велик княз Московски и Господар на цяла Рус (1462 – 27 октомври 1505), женен за Мария Борисовна, от която има син Иван (Иоан); от 1, VІ, 1472 се жени за Византийската принцеса Зоя-София Асенина*, от която има 10 деца: Андрей, Василий*, Дмитрий (Димитър), Семен (Симеон*), Юрий (Георги*), Евдокия, Елена*, Феодосия¹ (Теодосия), Феодосия² (Теодосия); Иван ІІІ и Зоя-София Асенина Палеологина са наследени от сина си Василий, възкачил се под името Василий ІІІ (1505-1533);


Василий ІІІ, род. 1479, Велик московски княз (1505 – 3 дек. 1533), подстриган (приел схизмата) преди смъртта си през 1533 г. като инок от Троицо-Сергиевския манастир под името Варлаам, а обрядът изпълнил лично Московския митрополит Даниил, който след кончината на владетеля заклел братята му от този момент да служат на сина му Иван (Иоан) ІV Василевич и на неговата майка Елена Глинска; имал 3 деца от втората си съпруга Елена Глинска (1526 – 3 април 1538), която била от (?) сръбския род на (?) Яшкичите, отделни представители на които се установили в Украина* (но срв. град Яш*, който е в Молдова* и няма нищо общо със Сърбия*, престанала да същектвува през 1376 г. и чиито територии са окупирани напълно от османците още през 1439 г.); синовете им са Иван ІV Грозни (род. 1530-1584) и Георгий (род. 1532 г. или на 15 октомври 1533 г.). През 1510 г. Василий ІІІ присъединил към Московия независимия град-република Псков* и областта му, на 30 юли 1514 г. покорил Смоленск* (в.-бълг. Шамлин*), “който 110 години бил под властта на Литва (Литовия)”, през 1521 г. присъединил Резан* и неговата област, а през 1523 г. построил на р. Сура* град Васильсурск (РН*). През 1508 г. сключил 60-годишен мир с Швеция, който бил препотвърждаван в 1513 г. и в 1524 г., и договарял примирия с Ливонския орден през 1509, 1521 и 1531 година. По това време “Бо(л)ярската дума” (рус. Боярская дума) ограничавала силно властта на княза, а държавните укази се издавали с формулата “Великият княз заповяда и болярите отсъдиха” (рус. “Великий князь приказал и бояре приговорили”, РН*).

Василий ІІІ се титулувал, вероятно към края на живота си, като: “Великий господар Василий, по божията милост (?) цар (?) и господар на цяла Рус и великий княз Владимирский, Московский, Новгородский, Псковский (от 1510), Смоленский (от 1514), Тверский, Югорский, Пермский, Вятский, Болгарский (става въпрос за велможи, хора и райони от Волжка България*, каквито били Кърчаг /2/*, Кан*, Нижни-Новгород*, Чернигов* и др.) и на другите, Господар и велик княз на Новгород-Низовската земя (земята на Нижни-Новгород*) и Черниговский, и Рязанский (от 1521), и Волоцкий, и Ржевский, и Бельский, и Ростовский, и Ярославский, и Белозерский, и Удорский, и Обдорский, и Кондинский, и на другите” (РН*); обаче е съмнително ползването на титлата “цар”, защото руските историографи веднага биха го обявили за първия руски цар, за какъвто те сочат чак сина му Иван ІV Грозни /1533-1584/ и то от самовъздигането му през януари 1547 г.; съмнитилин е и превода на други телмини в този титул от др.-руски на ново-руски, поради което се налага да бъде разгледан действителният текст в неговия др.-руски оригинален вариянт;

Иван ІV Василич Грозни, внук на Зоя-София Асенина, род. 25 август 1530, Велик московски княз (1533-1584); майка му е Елена Глинска (1526 – 3 април 1538), дъщеря на умрелия княз Василий Львович, за която Василий ІІІ се жени през 1526 г.; Иван ІV се самовъздига за Цар (на 16 януари 1547, когато бил на 16 г., 4 месеца и 22 дни), но титлата е исконно българска и не се знае дали е призната от другите владетели; има 8 деца от 7 брака, първият от които е от 3 февруари 1547 г. с дъщерята на Московския болярин Роман Юрьевич Захарин-Юрьев (?-1543) – Анастасия Романова Захарьина-Юрьева (?-1559/60; тя е от рода Романови, който в 1613 г. окончателно се възкачва на Руския трон и управлява до 1918 г., вж. Кобила /3/*). Иван ІV е баща на Иван (Иоан) Романович Иванович (род. 1554 – убит от баща си в 1577 г. или в 1581), на Дмитрий¹ (Димитр), на Дмитрий² (Димитр), на Федор (Теодор, род. 1557, Цар /1584-1598/, има дъщеря Феодосия или Теодосия), на Василий, на Анна, на Елена, на Мария.

През 1552 г. Иван ІV успява да превземе Казан* (вж. Василий Блажени*), но войната с Волжка България* продължава през цЕлия му живот, като в нея се включват различни сили; нпр. през 1571 г. Кримските татари и ногайци*, които са в отдавнашен и здрав съюз с Волжка България*, опожаряват Москва. След смъртта на Иван ІV Грозни и още с възкачването на Федор или Теодор (1584-1598), властта в Московска Русия се поема от Борис Годунов* (1552-1606), който официално се коронова за цар през 1598 г.; вж. Аспа Асеневич*, Половци* (Кумани*), Стара Велика България*, Славяни*, Зерно*, Кучка*, Добриня*, Болгариня*, Борис Годунов*, Владимир І Святой*, Зоя-София Асенина* и пр.;

И прочее ...
цитирай
2. dobrodan - Юрий Долгоруки е Джурги Булгарук :),
12.05.2020 21:44
а специално за Асеневци има изненада :). Очаквайте скоро, нали така беше?
цитирай
3. dichodichev1 - История на Българите
18.05.2020 02:54
dobrodan, благодаря за Джурги Булгарук, но трябва да ми съобщиш къде да открия този факт, ако е легитимен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 101420
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031