Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2020 09:22 - II. Волжка България - хронология на съблитията преди и по време на отделянето си от Царство България (2)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 273 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.05.2020 05:16


922 г. През май във Волжка България*, управлявана от Алмъш* (895-925), пристигнало Великото посолство от Багдат, изпратено от Багдатския халиф Джафар ал-Муктадир (908-932) и водено от посланика Рази (ДТ*) или Сусан ар-Расси (ФА*) и секретаря Ахмед ибн-Фадлан (ФА*, ДТ*), за официалното приемане на исляма като държавна религия (ДТ*, ФА*). С този акт се слага началото на съществуването на ислямската Волжка България*.

Тук живеели множество българи, изповядващи древната си религия, както и други етноси, съблюдаващи своите древни езически изповедания. Знае се, че във Волжка България, както и в България, държавната религия никога не се налагала някому със сила и против волята му.

За приемането на исляма от Волжка България трябва да се спомене и още една причина. Любимият син на Алмъш – Мал*, бил пленник в Хазария (ДТ*, ФА*), а тя се страхувала единствено от Арабския халифат. Възможно е този личен проблем на Алмъш да е изиграл важна роля за съюзяването му с арабите и желанието по-бързо да приеме религиозното си кръщение от Багдатския халиф Джафар ал-Муктадир (908-932). Нека припомним, че след като разбрал за пристигането на Великото посолство в Болгар*, Хазарският властелин побеснял от гняв: “Когато през 310 г. (започваща от 1 май 922 г.) [, след пристигането на Великото посолство в Болгар* на 12 май 922 г.,] до Царя на хазарите пристигна вестта, че мюсюлманите са разрушили синагогата (караимско кенасе), намираща се в двореца Ал-Бабунадж, то той заповядал минарето [на джамията в Хазарската столица Итил*] да бъде разрушено, [главният] муезин бил осъден на смърт и [царят] изрекал: “Ако наистина не се побоях, че в страната на исляма няма да остане неразрушена нито една синагога, аз непременно щях да съборя и джамията.” (ФА*, 24);

В средата на годината Цар Симеон І* изпратил дипломати при Африканския халиф ал-Махди и той приел предложението на Българския цар за завладяването на Цариград (ИЗ*).

Византия изпратила пратеници в Рим за да измоли помощ срещу България. Същевременно бил подкупен новият Сръбски княз Захарий и той вдигнал въстание за отделяне от България. Отначало въстаниците имали успехи и Симеон І* дори се принудил да сключи с Византия временно примирие без каквито и да е ангажименти (продължило до лятото на 923 г.), но не след дълго съпротивата на бунтовниците била потушена.

Салах-би или Олег* бил убит от един кон, когато го купувал на пазара при града-столица Болгар*, и русите (варягите*, скандинавците) изпълнили тържествена погребална церемония в района на града, описана подробно от ибн-Фадлан (ДТ*, ФА*). Бащата на Салах-би (Олег*) – скандинавския княз Ерек (рус. Рюрик), живеел в Скандинавия (Швеция) и бил жив и през 925 г. (ДТ*), но не дошъл за погребението на сина си през лятото на 922 г. в столицата Болгар* (ФА*), иначе щеше стриктно да е отбелязаво от очевидеца ибн-Фадлан;

925 г. “На грабеж (след 1 март) тръгнал лично [Киевският княз] Угър-Лъчин* (921-944, род. 870/871, рус. Игор /912-945/) и превзел Ростов (“Джир”) с внезапна атака”, прекъсвайки Прибалтийския (“Артанския”) търговски и военен стратегически път. Кан Алмъш* се отправил от Болгар* към Ростов и “при приближаването на кана Угър избягал от там, оставяйки в града силен отряд”. Но “управителят на Ростовска област, синът на Караджар – Салман, за да изкупи своето нехайство и по-точно доверчивостта си, не почнал да затруднява рицарите на Алмъш, а сам превзел [град] Ростов…

По обратния път през дълбокия лес върху Кана внезапно се нахвърлила огромна мечка и, преди охраната да го убие, нанесъл на Алмъш дълбоки рани. Въпреги грижите на лекаря, кръвта на Алмъш изтекла и той починал (кр. на март или нач. на април 925 г.). Погребали го в градчето Гюлистан, което той сам наименувал в памет на своята любима дъщеря…

Аристократите-рицари повдигнали на трона [сина му] Казан… Царстването на този кан било… “същинско бедствие за страната”.

Преди всичко Казан започнал да раздава в наследствено владение земи на своите [приближени] феодали – сербийските (чувашките) и арските (Арска губерния) кара-чиримишки (Кара*: “запад”, Чиримиши: “военно-задължено население”). Тези нововладелци започнали да наричат курмиши, а господарите им – казанчии или улани. Когато апетита на казанчиите-улани нараснали, Канът започнал да им раздава кара-чирмишките и чирмишките селища във Вътрешна България или страната на град Буляр, чието население оставало още в езичеството (т.е. не било мохамеданско).

Със своята жестокост Казан и сеида (върховния ислямски свещеник и първи министър) Бекир силно настроили против себе си народа”. През лятото на 925 г. било вдигнато въстание срещу Казан, което било потушено през есента без кръвопролития;

930 г. – настъпил голям глад. През есента възмущението на народа от управлението на Казан достигнало предела си. Хадаш или Хадад счел момента за удобен да завладее трона и се придвижил към град Булгар от своята столица Кубар (Сувар, в обл. Сувар) или Хорисдан* (“главна крепост, главен град, столица”, която вероятно не трябва да се бърка с Батавил*, дн. Путивл, който също е наричан Хорисдан). Хадад бил син на Мардукан – син на Алмъш* (895-925) и на мурдаска, а майката на Хадад била Буртаската принцеса Леклек (Буртас – главен град на областта Буртас, част от губернията Мардан-Белак). Но Хадад не успял да се прехвърли през Волга заради действията на флота на скандинавеца Хум – служещ на Хазария*. През зимата Казан настъпил срещу Хадад и той избягал при батишците (рус. вятичи), а те го избрали за свой владетел. В памет на своето бягство Хадад се нарекъл Качкин (ст.-бълг. Скакати, Скачъ, Скочити: “скачам, скок”, от *Качити: “качвам*”, срв.  Казати, Кажъ: “показвам; разпореждам се; стоя над”, Катъ: “кат*; стан, лагер”, Коукоуль: “качулка, гугла; плащ; дреха стояща отгоре”, Кычити: “кича; хваля, големея, надувам, възгордявам”) и рода му започнали да наричат Качкини, а своята нова столица – построена по образеца на Буртаските градове, той наименувал Хорисдан (този трети град Хорисдан или рус. Користень, е някъде в района на днешните Московска и Владимирска област). “А самият Хадад-Качкин и неговите потомци били опасни за владетелите на [Волжка] България и на Рус, като принцове на дома Дуло*, и значи претенденти и за двата трона; затова и едните, и другите, не жалели сили за изкореняването на тази българска династия.”(ДТ);

[“Дълго време труднодостъпността на областта Батиш (областта на батишците – рус. вятичи, днес района на Московска област и съседните земи) спасявала дома Качкини. Обаче в 964 г. [Киевският княз] Борис (Святослав І*) им отнел града-крепост Кан (дн. Муром), а в 1088 г. кановите батишци (на Волжко-Българския кан Адам /1077-1118/) отнели от Батиш и Кисанската (Резянската) област. Накрая, в 1112 година, Булимер-Карак (рус. Владимир ІІ Мономах, Киевски княз 1113-1125, род. 1053 г.) с щурм взел Хорисдан в отговор на обежището, дадено от Качкини на куманите на Шаръхан (Шарукан*), и оставил на последния потомък на Мардан (Мардукан, син на Алмъш*) – Хадад-Шамкан, само неголяма част от областта Кърчаг*. Но по-рано, в 1088 година, в този окръг (Кърчаг*) Ахад Моска построил с разрешението на Батиш-Шамкан крепостта Моска (дн. Москва*)… След това (след събитията от 1112 г.) синът на Хадад-Шамкан – Кучак (рус. Кучка*), намислил да бяга във [Волжка] България … и също получил прозвището Качкин. Кучак имал синове Яхам (рус. Яким) и Аслан от сакланска (българска) княгиня и дъщеря Банат (рус. Улита*) от батишка [княгиня]. За нея се оженил Киевския княз (“балинския бек”) Хан-Тюрай (Андрей Юриевич – Боголюбский, род. 1111 г., Киевски княз 1169-1174) и имал от нея син Кинзяслап (Изяслав ?, починал от раните си, получени в град Болгар*, във войната от 1164 г., когато ще е бил 16-годишен). Яхам останал на служба в Балин (Киевска Рус), а Аслан заминал за [Волжка] България, при чичо си – сакланският (българският) княз Батър.” (ДТ*, с. 77)];

През зимата на 930 г. Волжко-Българският кан Казан, който отишъл от Буртас в окръг Улем, за да накаже метежния район разпуснал голямата част от уланите си да грабят. Предводителят на въстаниците – Бул, нападнал лагера на Казан и неговите хора безпощадно избили рицарите на Кана и преди Бул да успее да ги възпре, обезглавили Казан. От тогава тази крепост започнали да наричат Шон-гъта (срв. бълг. Гъта, Гътва: “убива, затрива”; за Шон = Кан*, срв. волгобълг. Шан кызы: “(на) Кана дъщерята”, фиксирано в 865-882 г.).

Получавайки вест за това, кан Микаил (930/931-943) или Ялкау Микаил, който вече бил в столицата на областта Мардан-Белак – Банджа, се отправил към град Болгар и веднага бил издигнат на трона на Волжка България. Това станало през зимата на 930 г. (6439 г. от Сътворението на Света) – тоест, преди 1-20 март 931 г., от когато започва българската календарна 931 г. (вж. Древно-Българският календар*); вж. ВО* за някои сегашни общи позиции;

966-969 година. Хазарския хакан Йосив II Уз-бек (944-966 и след) бил принуден да избяга от столицата си Итил* и от цяла Хазария*, и се установил в град Бухара. А от 969 г. Хазария е напълно заличена като държава, териториите й и населението й всецяло са включени във Волжка България*, хазарските жители, включително хазарските йудеи (юдеи), са разселени от бившите владения на Хазария на север и запад из Волго-българските земи, като най-вероятно само етническите българи - и изповядващи "древната българска вяра", и относително скоро появилите се мюсюлмани - останали в земите си на изток от р. Дон*, по р. Кубан* и в планинските полета на Кавказ; вж. Хазария*;

***

ВОЛЖКИ БЪЛГАРИ – наричани “Източни българи”, а според по-късни твърдения и “Сребърни българи” (ДТ*; вж. също ВО*).

Епитетът “волжки” – по името на Источно-Европейската река Волга*, се прибавя формално към етнонима Българи, за да бъдат разграничавани от западните българи в Европа, наричани по същите причини и ограничено, затова неправилно, “дунавски” българи.

Волжките българи са етническите българи, които образуват, живеят и властват в т. нар. Волжка България*, създадена към 895-927 г. със столица град Болгар* (фонет. Балгар, Бāлгар, *Българи, основан и населяван от древните Кара-булгар*: “Западни българи” още в късната есен на 745 г. сл. Хр., които са Западни българи, защото са "стигнали, при преселението си от изток на запад, най-западно от всички Древни българи*, живеещи в древната Азиатска родина Балгара"). В нея участват и други етноси от българската културно-езикова група – част от които са номади, за разлика от уседналото българско население.

С термина-нарицателно В.Б. се определят и всички българи живеещи в региона на Волга* - от изворите, до устието й, както и по т.н. река Ак-идел*: “Източната река, Източен (воден) път” или Агидел*: “Сребърната река”, която включва Волга до р. Кама*, Кама и притока й река Бела (Бяла), заедно с цялата им речна система. Като “българи”, т.е. Волжки българи, се самоопределят и всички основни жители на държавата Волжка България (България), включваща планината Урал* и простираща се на изток до реките Об*, Ишим* и Иртиш*, независимо дали са етнически българи, ирано-езични етноси или от друга народностна и културна група, в т.ч. тюрки; вж Волжка България*, Саклани* и пр.;




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 101463
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031