Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2020 10:44 - Големината и държавните граници на България през IX (9-ти), X (10-ти) и XI (11-ти) векове са известни
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 361 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 25.11.2020 02:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Големината и държавните граници на България през IX (9-ти), X (10-ти) и XI (11-ти) векове са известни, но по най-различни политически причини, особено по време на комунизма (1944-1997) и пост-комунизма до ден днешен, знанията за това се неглижират, пренебрегват и направо се крият от обществото ни.

Трагичната ирония е в това, че точно десетилетията след Втората световна война (1939-1945), когато България е в пълен комунистическо-политически ступор и видим социален регрес, а българите са държани здраво затворени в "Социалистическия лагер", насилствено облъчвани с вредната Кремълска демагогия, в страхово-шпиономанска истерия и без всякакъв достъп до информация за градивните достижения на "Свободния свят", е именно периодът в Западна Европа и в Света на бурното развитие на историческата наука, археологията, езикознанието, етнографията, всестранната изследователска дейност и всички други съставни им точни науки, включително генетиката и проучването на следите от предходните земни цивилизации от космоса.

А от края на VIII (8) до XI (11) век е времето на унищожаването на Аварския хаканат, основаването от кан Крум (787-814) на българския град-крепост Кан (днес Муром в Россия), на победоносния поход на кан Омуртаг (814-831) срещу германците и срещу угрите (унгарците) в Панония, нахлули там от Донецките степи, и на разгромния му поход на изток срещу Хазарите, при който в околностите на българския град Харка (днес Харков в Украина) разбива над 100-хилядна хазарска армия (включваща 70 хиляди тежко бронирани в желязо и тежко въоръжени тюркски конници, от които "в хазарската столица Итил се завърнали в най-жалък вид едва към 7 хиляди").

Това е времето на завземането в 837 г. на Филипи от Персиан I (836-852) и младия му син Борис, който атакува със свой отделен военен корпус Солун, на прогонването от Борис (май 852-914, роден към 819 г.) на нахлулите в България германци през пролетта и лятото на 852 г. и на поръчката му от 853 г. за създаване на нова и модерна българска азбука (Глаголица) и неин бързописен вариант (Кирилица), на Брегалнишката мисия (855 - сл. 886), на покръстването на България (есента на 863 г.), на Моравската мисия (започнала в Моравия от януари 864 г.), на канонизирането на българската азбука и книгите написани с нея на български език от Константинопол и от Рим в 855, октомври 863, декември 863, 866, 869 г. и на Осмия Вселенски събор на 3-4 март 870 година (на 10-тото извънредно заседание на Събора, вж Златарски). Времето на Всебългарския Събор в Плиска (893 г.) с чието решение се налага в църквите на огромната България да се служи само на български говорим (словесен = СЛОВЕНСКИ) език и на никакъв друг.

Времето на разгромната победа през 986 г. при Средец (днес София в България) над византийците и император Василий II (963-1025), който, с брат си император Константин VIII (961-1028), са втори братовчеди на Българските царе (императори) Борис II (970-977) и брат му Роман Симеон (977-997), което означава, че са роднини и на Българския цар Самуил (997-1014), неговите братя и техните деца и внуци.

Това е времето, когато в 990 г. е покръстено Киевското княжество и Новгородската държава и започва процесът на ограмотяването им на старо-български писмен език, който става в Киев и Новгород каноничен църковно-служебен и държавно-административен език. Това е времето, когато на съединените в обща антибългарска кауза Римо-Германска империя и Византия през 1018 и 1019 г. се отдава да обединят под Константинополско управление Българските земи на юг от Дунав с Византийските земи, като в Константинопол е преместен и престола на Българския цар Персиан II (1019-1040), управляващ заедно с майка си Мария Българска (1015 - сл. 1030). Така се създава единното "Българо-Византийско управление на юг от Дунав в XI и XII век" (виж Азбучна история на българите, www.azb-istoria-bulg.bg).

Обаче българските земи на север и изток от Дунав остават свободни и независими (виж в Азбучна история... статиите-изследвания Половци*, Шарукан*: "цар на кановете, върховен на кановете", Тертероба*, Иоан Тертер* (Ивайло*), Котян*, Асен*, Асеневичева* и др.).

Още през VIII (8-ми) век, в 796 г. сл. Хр., Великият кан ( = Император) Крум (787-814) и рекс (rex) Карл Велики (768-814) си поделят Аварския хаканат (566-796) и слагат край на съществуването му, като при това уточняват някои участъци от общата граница между България и Германия. Границата не се променя и след факта, че Карл Велики е коронован в Рим за Император на Свещената Римско-франкско-германска империя през 800 г. сл. Христа.

Тоест, на запад държавата (империята) България граничи директно с империята на Каролингите; а пък Угрите или т.н. Унгарски племена на запад от Среден Дунав, независимо от бунта им срещу Българската власт в 904-906 г. под управлението на военния им вожд Арбат (пр. 893-907 г., унг. Арпат, принц от българския род Дуло, син на Волжко-Българския балтавар-кан Алмъш /895-925/ от рода Дуло и е основател на Унгарската владетелска династия Арпатиди), си остават федерати на България поне до 90-те години на 10-ти век (до след 990 г.).

Именно за да запази езичниците Унгарци под опеката на източно-православна България, Самуил (997-1014) жени към края на 999 г. сина си Гавриил Радомир (цар 1014-1015) за Унгарската принцеса, но щом нейния баща - Унгарския владетел Вайк (997-1000-1038, роден към 970-975 г.) - приема под германски натиск римо-католицизма в края на декември 1000 г. сл. Хр. под християнското име Ищван I (Истефан, Ищефан, Щефан, Стефан, също унг. Степан, Щепан), той прогнва бременната си снаха обратно при баща й Вайк-Ищван; тя ражда Петър II Делян (син на цар Гавриил Радомир /1014-1015/), който се обявява в българския Белград (на Дунав) за Български цар в 1040-1041 г. (т.е. след смъртта на Българския цар Персиан II /1019-1040/) и е ослепен от братовчед си Алусиан.

На север България владее планината Карпати и северно от нея граничи директно с Полша, откълсната под римо-германски натиск от България към 960 година. Българската епископия в Краков действа до 996 г. (в Прага до 993 г.), когато германски сили успяват да я закрият, но самият завладян в 996 г. град-крепост Краков с прилежащите земи по горна Висла е предаден от германците на Полша чак в 999 година. През 1019 г. Киевския княз Светополк Владимиров (1014-1019), бягайки от Киев към тъста си в Полша, "загива в пустинята между България и Полша". При това към 1017 г. Полша успява да завладее Червен (днес Люблин в Полша) с региона на българските Червенски градове - “Перемышль, Червен и другите градове – така назоваваните Червенски градове-крепости във Волина” (ПВ* - Повест временных лет, бел.).

На изток т.нар. Печенеги са Български федерати и земите им са част от България. А пък т.нар. Волжка България не се е откъснала от единната България поне до 927 г., когато починал войнствения цар Симеон I (914-927, младши съвладетел от 893 г.) и след дълги преговори с Византия за женитба се възкачил на Българския престол относително по-миролюбивия му и богобоязлив син Петър I (927-971). Именно при праговете в най-долната третина на река Днепър, "по поъчка на (българските власти в) Преслав", Печенегския кан Кур убива в март-април 972 г. Киевския княз Борис или Святослав I (965-972, роден 942), а на следващата година отива с хората си на служба при Кана на град Болгар.

Тоест, земите най-малкото до масива Урал са под единната Българска власт (на север от най-долната част от течението на река Урал и устието й, които са заобиколени от Ибн-Фадлан през 922 г. сл. Хр., когато пристига с огромна делегация от Багдад през Бухара, Амударя и устието на Сърдаря в град Болгар при Болгарския балтавар-кан Алмъш /895-925/ от рода Дуло).

Киевското княжество е маломерно, южната му граница е по река Стугна (на 20-25 до 40 км южно от Киев, тоест от половин ден до 1 ден преход на войска), а на изток от Киев и прилежащата му част от Днепър живеят Угри. Поданиците на това княжество населяват само крайбрежията на река Днепър и по-големите ѝ притоци, включително селището Любеч - обградено с дървени стени във времето след 942 г. сл. Хр., поради което и територията му, и населението му, са относително твърде маломерни и нямат нищо общо с пре-големите преекспонирани карти на "Киевска Рус" и внушения за нея, които сегашна Россия налага от XVIII (18-ти) век в днешната регионална и световна историческа практика.

От 965 г. сл. Хр. Волжко-Българския кан дава под наем областта Кърчаг - на север от Средна Ока и крепостта Кан (Муром) до крепостта Ростов и Горна Волга - на Киевския княз Борис или Святослав I (ок. 964-972, роден 942 г., син на българската принцеса Олга /941-969/), чиято територия е много блатиста и непригодна за живот на хората (там се добивал див пчелен мед и кожи от лов на диви животни), обаче за нея Киевските и после Московските владетели плащат ежегоден и нарастващ във времето данък на Волжка България чак до 1583 година.

В Киевското княжество не живеят "руснаци" (те още не са се появили и обособили като отделна, хомогенна и своенравна народностна общност, което става чак след 15-16-ти век), а и то е наплно зависимо от България.

На изток все още съществува Хазария (673-966/969), но нейните граници на запад стигат до долни Дон и Азовско море, владее региона Северен Кавказ и част от Голям Кавказ, северозападните брегове на Каспийско море с днешен Дагестан и вероятно поне част от Азър-байджан (Хазар-байджан), както и земите по северо-източното Каспийско крайбрежие до най-долната част на граничната им река Урал. От време навреме и в различни години успява да постави под васална зависимост някои княжества (нпр. Киевското, Новгородското, Путивълското и др.), но това не ги прави част от Хазарската държава, чиито земи са ясно определени в базовия двустранен договор с България - сключен още в 673 г. сл. Хр. с Бат Боян (665-690), а месец-два по-късно със Самбат (618-676, роден в 598-600 г.) и Аспарух (668-699, роден в 638 г. или по-вероятно към 622 г.), който договор е и препотвърден в 699 година от кан Тервел (699-720) - след завладяването на Хазария от българските войски и поставянето на трона й пробългарски Хакан да я управлява.

Вижте повече факти в статиите-изследвания в Азбучна история на българите - www.azb-istoria-bulg.bg
image     image     image     image     image   +12     135Георги Стефанов, Maria Ferrenberg и 133 други 23 коментара 280 споделяния
 




Гласувай:
2
0



1. bosia - до Дичо
24.11.2020 14:44
Дичо, телфонният ми номер е 0893 644 195.
Босия
цитирай
2. dichodichev1 - До Босия
25.11.2020 02:09
Благодаря ти, приятелю.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 77820
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 111
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930