Постинг
23.11.2020 10:44 -
Големината и държавните граници на България през IX (9-ти), X (10-ти) и XI (11-ти) векове са известни
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 361 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.11.2020 02:24
Прочетен: 361 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 25.11.2020 02:24
Големината и държавните граници на България през IX (9-ти), X (10-ти) и XI (11-ти) векове са известни, но по най-различни политически причини, особено по време на комунизма (1944-1997) и пост-комунизма до ден днешен, знанията за това се неглижират, пренебрегват и направо се крият от обществото ни.
Трагичната ирония е в това, че точно десетилетията след Втората световна война (1939-1945), когато България е в пълен комунистическо-политически ступор и видим социален регрес, а българите са държани здраво затворени в "Социалистическия лагер", насилствено облъчвани с вредната Кремълска демагогия, в страхово-шпиономанска истерия и без всякакъв достъп до информация за градивните достижения на "Свободния свят", е именно периодът в Западна Европа и в Света на бурното развитие на историческата наука, археологията, езикознанието, етнографията, всестранната изследователска дейност и всички други съставни им точни науки, включително генетиката и проучването на следите от предходните земни цивилизации от космоса.
А от края на VIII (8) до XI (11) век е времето на унищожаването на Аварския хаканат, основаването от кан Крум (787-814) на българския град-крепост Кан (днес Муром в Россия), на победоносния поход на кан Омуртаг (814-831) срещу германците и срещу угрите (унгарците) в Панония, нахлули там от Донецките степи, и на разгромния му поход на изток срещу Хазарите, при който в околностите на българския град Харка (днес Харков в Украина) разбива над 100-хилядна хазарска армия (включваща 70 хиляди тежко бронирани в желязо и тежко въоръжени тюркски конници, от които "в хазарската столица Итил се завърнали в най-жалък вид едва към 7 хиляди").
Това е времето на завземането в 837 г. на Филипи от Персиан I (836-852) и младия му син Борис, който атакува със свой отделен военен корпус Солун, на прогонването от Борис (май 852-914, роден към 819 г.) на нахлулите в България германци през пролетта и лятото на 852 г. и на поръчката му от 853 г. за създаване на нова и модерна българска азбука (Глаголица) и неин бързописен вариант (Кирилица), на Брегалнишката мисия (855 - сл. 886), на покръстването на България (есента на 863 г.), на Моравската мисия (започнала в Моравия от януари 864 г.), на канонизирането на българската азбука и книгите написани с нея на български език от Константинопол и от Рим в 855, октомври 863, декември 863, 866, 869 г. и на Осмия Вселенски събор на 3-4 март 870 година (на 10-тото извънредно заседание на Събора, вж Златарски). Времето на Всебългарския Събор в Плиска (893 г.) с чието решение се налага в църквите на огромната България да се служи само на български говорим (словесен = СЛОВЕНСКИ) език и на никакъв друг.
Времето на разгромната победа през 986 г. при Средец (днес София в България) над византийците и император Василий II (963-1025), който, с брат си император Константин VIII (961-1028), са втори братовчеди на Българските царе (императори) Борис II (970-977) и брат му Роман Симеон (977-997), което означава, че са роднини и на Българския цар Самуил (997-1014), неговите братя и техните деца и внуци.
Това е времето, когато в 990 г. е покръстено Киевското княжество и Новгородската държава и започва процесът на ограмотяването им на старо-български писмен език, който става в Киев и Новгород каноничен църковно-служебен и държавно-административен език. Това е времето, когато на съединените в обща антибългарска кауза Римо-Германска империя и Византия през 1018 и 1019 г. се отдава да обединят под Константинополско управление Българските земи на юг от Дунав с Византийските земи, като в Константинопол е преместен и престола на Българския цар Персиан II (1019-1040), управляващ заедно с майка си Мария Българска (1015 - сл. 1030). Така се създава единното "Българо-Византийско управление на юг от Дунав в XI и XII век" (виж Азбучна история на българите, www.azb-istoria-bulg.bg).
Обаче българските земи на север и изток от Дунав остават свободни и независими (виж в Азбучна история... статиите-изследвания Половци*, Шарукан*: "цар на кановете, върховен на кановете", Тертероба*, Иоан Тертер* (Ивайло*), Котян*, Асен*, Асеневичева* и др.).
Още през VIII (8-ми) век, в 796 г. сл. Хр., Великият кан ( = Император) Крум (787-814) и рекс (rex) Карл Велики (768-814) си поделят Аварския хаканат (566-796) и слагат край на съществуването му, като при това уточняват някои участъци от общата граница между България и Германия. Границата не се променя и след факта, че Карл Велики е коронован в Рим за Император на Свещената Римско-франкско-германска империя през 800 г. сл. Христа.
Тоест, на запад държавата (империята) България граничи директно с империята на Каролингите; а пък Угрите или т.н. Унгарски племена на запад от Среден Дунав, независимо от бунта им срещу Българската власт в 904-906 г. под управлението на военния им вожд Арбат (пр. 893-907 г., унг. Арпат, принц от българския род Дуло, син на Волжко-Българския балтавар-кан Алмъш /895-925/ от рода Дуло и е основател на Унгарската владетелска династия Арпатиди), си остават федерати на България поне до 90-те години на 10-ти век (до след 990 г.).
Именно за да запази езичниците Унгарци под опеката на източно-православна България, Самуил (997-1014) жени към края на 999 г. сина си Гавриил Радомир (цар 1014-1015) за Унгарската принцеса, но щом нейния баща - Унгарския владетел Вайк (997-1000-1038, роден към 970-975 г.) - приема под германски натиск римо-католицизма в края на декември 1000 г. сл. Хр. под християнското име Ищван I (Истефан, Ищефан, Щефан, Стефан, също унг. Степан, Щепан), той прогнва бременната си снаха обратно при баща й Вайк-Ищван; тя ражда Петър II Делян (син на цар Гавриил Радомир /1014-1015/), който се обявява в българския Белград (на Дунав) за Български цар в 1040-1041 г. (т.е. след смъртта на Българския цар Персиан II /1019-1040/) и е ослепен от братовчед си Алусиан.
На север България владее планината Карпати и северно от нея граничи директно с Полша, откълсната под римо-германски натиск от България към 960 година. Българската епископия в Краков действа до 996 г. (в Прага до 993 г.), когато германски сили успяват да я закрият, но самият завладян в 996 г. град-крепост Краков с прилежащите земи по горна Висла е предаден от германците на Полша чак в 999 година. През 1019 г. Киевския княз Светополк Владимиров (1014-1019), бягайки от Киев към тъста си в Полша, "загива в пустинята между България и Полша". При това към 1017 г. Полша успява да завладее Червен (днес Люблин в Полша) с региона на българските Червенски градове - “Перемышль, Червен и другите градове – така назоваваните Червенски градове-крепости във Волина” (ПВ* - Повест временных лет, бел.).
На изток т.нар. Печенеги са Български федерати и земите им са част от България. А пък т.нар. Волжка България не се е откъснала от единната България поне до 927 г., когато починал войнствения цар Симеон I (914-927, младши съвладетел от 893 г.) и след дълги преговори с Византия за женитба се възкачил на Българския престол относително по-миролюбивия му и богобоязлив син Петър I (927-971). Именно при праговете в най-долната третина на река Днепър, "по поъчка на (българските власти в) Преслав", Печенегския кан Кур убива в март-април 972 г. Киевския княз Борис или Святослав I (965-972, роден 942), а на следващата година отива с хората си на служба при Кана на град Болгар.
Тоест, земите най-малкото до масива Урал са под единната Българска власт (на север от най-долната част от течението на река Урал и устието й, които са заобиколени от Ибн-Фадлан през 922 г. сл. Хр., когато пристига с огромна делегация от Багдад през Бухара, Амударя и устието на Сърдаря в град Болгар при Болгарския балтавар-кан Алмъш /895-925/ от рода Дуло).
Киевското княжество е маломерно, южната му граница е по река Стугна (на 20-25 до 40 км южно от Киев, тоест от половин ден до 1 ден преход на войска), а на изток от Киев и прилежащата му част от Днепър живеят Угри. Поданиците на това княжество населяват само крайбрежията на река Днепър и по-големите ѝ притоци, включително селището Любеч - обградено с дървени стени във времето след 942 г. сл. Хр., поради което и територията му, и населението му, са относително твърде маломерни и нямат нищо общо с пре-големите преекспонирани карти на "Киевска Рус" и внушения за нея, които сегашна Россия налага от XVIII (18-ти) век в днешната регионална и световна историческа практика.
От 965 г. сл. Хр. Волжко-Българския кан дава под наем областта Кърчаг - на север от Средна Ока и крепостта Кан (Муром) до крепостта Ростов и Горна Волга - на Киевския княз Борис или Святослав I (ок. 964-972, роден 942 г., син на българската принцеса Олга /941-969/), чиято територия е много блатиста и непригодна за живот на хората (там се добивал див пчелен мед и кожи от лов на диви животни), обаче за нея Киевските и после Московските владетели плащат ежегоден и нарастващ във времето данък на Волжка България чак до 1583 година.
В Киевското княжество не живеят "руснаци" (те още не са се появили и обособили като отделна, хомогенна и своенравна народностна общност, което става чак след 15-16-ти век), а и то е наплно зависимо от България.
На изток все още съществува Хазария (673-966/969), но нейните граници на запад стигат до долни Дон и Азовско море, владее региона Северен Кавказ и част от Голям Кавказ, северозападните брегове на Каспийско море с днешен Дагестан и вероятно поне част от Азър-байджан (Хазар-байджан), както и земите по северо-източното Каспийско крайбрежие до най-долната част на граничната им река Урал. От време навреме и в различни години успява да постави под васална зависимост някои княжества (нпр. Киевското, Новгородското, Путивълското и др.), но това не ги прави част от Хазарската държава, чиито земи са ясно определени в базовия двустранен договор с България - сключен още в 673 г. сл. Хр. с Бат Боян (665-690), а месец-два по-късно със Самбат (618-676, роден в 598-600 г.) и Аспарух (668-699, роден в 638 г. или по-вероятно към 622 г.), който договор е и препотвърден в 699 година от кан Тервел (699-720) - след завладяването на Хазария от българските войски и поставянето на трона й пробългарски Хакан да я управлява.
Вижте повече факти в статиите-изследвания в Азбучна история на българите - www.azb-istoria-bulg.bg
+12 135Георги Стефанов, Maria Ferrenberg и 133 други 23 коментара 280 споделяния
Трагичната ирония е в това, че точно десетилетията след Втората световна война (1939-1945), когато България е в пълен комунистическо-политически ступор и видим социален регрес, а българите са държани здраво затворени в "Социалистическия лагер", насилствено облъчвани с вредната Кремълска демагогия, в страхово-шпиономанска истерия и без всякакъв достъп до информация за градивните достижения на "Свободния свят", е именно периодът в Западна Европа и в Света на бурното развитие на историческата наука, археологията, езикознанието, етнографията, всестранната изследователска дейност и всички други съставни им точни науки, включително генетиката и проучването на следите от предходните земни цивилизации от космоса.
А от края на VIII (8) до XI (11) век е времето на унищожаването на Аварския хаканат, основаването от кан Крум (787-814) на българския град-крепост Кан (днес Муром в Россия), на победоносния поход на кан Омуртаг (814-831) срещу германците и срещу угрите (унгарците) в Панония, нахлули там от Донецките степи, и на разгромния му поход на изток срещу Хазарите, при който в околностите на българския град Харка (днес Харков в Украина) разбива над 100-хилядна хазарска армия (включваща 70 хиляди тежко бронирани в желязо и тежко въоръжени тюркски конници, от които "в хазарската столица Итил се завърнали в най-жалък вид едва към 7 хиляди").
Това е времето на завземането в 837 г. на Филипи от Персиан I (836-852) и младия му син Борис, който атакува със свой отделен военен корпус Солун, на прогонването от Борис (май 852-914, роден към 819 г.) на нахлулите в България германци през пролетта и лятото на 852 г. и на поръчката му от 853 г. за създаване на нова и модерна българска азбука (Глаголица) и неин бързописен вариант (Кирилица), на Брегалнишката мисия (855 - сл. 886), на покръстването на България (есента на 863 г.), на Моравската мисия (започнала в Моравия от януари 864 г.), на канонизирането на българската азбука и книгите написани с нея на български език от Константинопол и от Рим в 855, октомври 863, декември 863, 866, 869 г. и на Осмия Вселенски събор на 3-4 март 870 година (на 10-тото извънредно заседание на Събора, вж Златарски). Времето на Всебългарския Събор в Плиска (893 г.) с чието решение се налага в църквите на огромната България да се служи само на български говорим (словесен = СЛОВЕНСКИ) език и на никакъв друг.
Времето на разгромната победа през 986 г. при Средец (днес София в България) над византийците и император Василий II (963-1025), който, с брат си император Константин VIII (961-1028), са втори братовчеди на Българските царе (императори) Борис II (970-977) и брат му Роман Симеон (977-997), което означава, че са роднини и на Българския цар Самуил (997-1014), неговите братя и техните деца и внуци.
Това е времето, когато в 990 г. е покръстено Киевското княжество и Новгородската държава и започва процесът на ограмотяването им на старо-български писмен език, който става в Киев и Новгород каноничен църковно-служебен и държавно-административен език. Това е времето, когато на съединените в обща антибългарска кауза Римо-Германска империя и Византия през 1018 и 1019 г. се отдава да обединят под Константинополско управление Българските земи на юг от Дунав с Византийските земи, като в Константинопол е преместен и престола на Българския цар Персиан II (1019-1040), управляващ заедно с майка си Мария Българска (1015 - сл. 1030). Така се създава единното "Българо-Византийско управление на юг от Дунав в XI и XII век" (виж Азбучна история на българите, www.azb-istoria-bulg.bg).
Обаче българските земи на север и изток от Дунав остават свободни и независими (виж в Азбучна история... статиите-изследвания Половци*, Шарукан*: "цар на кановете, върховен на кановете", Тертероба*, Иоан Тертер* (Ивайло*), Котян*, Асен*, Асеневичева* и др.).
Още през VIII (8-ми) век, в 796 г. сл. Хр., Великият кан ( = Император) Крум (787-814) и рекс (rex) Карл Велики (768-814) си поделят Аварския хаканат (566-796) и слагат край на съществуването му, като при това уточняват някои участъци от общата граница между България и Германия. Границата не се променя и след факта, че Карл Велики е коронован в Рим за Император на Свещената Римско-франкско-германска империя през 800 г. сл. Христа.
Тоест, на запад държавата (империята) България граничи директно с империята на Каролингите; а пък Угрите или т.н. Унгарски племена на запад от Среден Дунав, независимо от бунта им срещу Българската власт в 904-906 г. под управлението на военния им вожд Арбат (пр. 893-907 г., унг. Арпат, принц от българския род Дуло, син на Волжко-Българския балтавар-кан Алмъш /895-925/ от рода Дуло и е основател на Унгарската владетелска династия Арпатиди), си остават федерати на България поне до 90-те години на 10-ти век (до след 990 г.).
Именно за да запази езичниците Унгарци под опеката на източно-православна България, Самуил (997-1014) жени към края на 999 г. сина си Гавриил Радомир (цар 1014-1015) за Унгарската принцеса, но щом нейния баща - Унгарския владетел Вайк (997-1000-1038, роден към 970-975 г.) - приема под германски натиск римо-католицизма в края на декември 1000 г. сл. Хр. под християнското име Ищван I (Истефан, Ищефан, Щефан, Стефан, също унг. Степан, Щепан), той прогнва бременната си снаха обратно при баща й Вайк-Ищван; тя ражда Петър II Делян (син на цар Гавриил Радомир /1014-1015/), който се обявява в българския Белград (на Дунав) за Български цар в 1040-1041 г. (т.е. след смъртта на Българския цар Персиан II /1019-1040/) и е ослепен от братовчед си Алусиан.
На север България владее планината Карпати и северно от нея граничи директно с Полша, откълсната под римо-германски натиск от България към 960 година. Българската епископия в Краков действа до 996 г. (в Прага до 993 г.), когато германски сили успяват да я закрият, но самият завладян в 996 г. град-крепост Краков с прилежащите земи по горна Висла е предаден от германците на Полша чак в 999 година. През 1019 г. Киевския княз Светополк Владимиров (1014-1019), бягайки от Киев към тъста си в Полша, "загива в пустинята между България и Полша". При това към 1017 г. Полша успява да завладее Червен (днес Люблин в Полша) с региона на българските Червенски градове - “Перемышль, Червен и другите градове – така назоваваните Червенски градове-крепости във Волина” (ПВ* - Повест временных лет, бел.).
На изток т.нар. Печенеги са Български федерати и земите им са част от България. А пък т.нар. Волжка България не се е откъснала от единната България поне до 927 г., когато починал войнствения цар Симеон I (914-927, младши съвладетел от 893 г.) и след дълги преговори с Византия за женитба се възкачил на Българския престол относително по-миролюбивия му и богобоязлив син Петър I (927-971). Именно при праговете в най-долната третина на река Днепър, "по поъчка на (българските власти в) Преслав", Печенегския кан Кур убива в март-април 972 г. Киевския княз Борис или Святослав I (965-972, роден 942), а на следващата година отива с хората си на служба при Кана на град Болгар.
Тоест, земите най-малкото до масива Урал са под единната Българска власт (на север от най-долната част от течението на река Урал и устието й, които са заобиколени от Ибн-Фадлан през 922 г. сл. Хр., когато пристига с огромна делегация от Багдад през Бухара, Амударя и устието на Сърдаря в град Болгар при Болгарския балтавар-кан Алмъш /895-925/ от рода Дуло).
Киевското княжество е маломерно, южната му граница е по река Стугна (на 20-25 до 40 км южно от Киев, тоест от половин ден до 1 ден преход на войска), а на изток от Киев и прилежащата му част от Днепър живеят Угри. Поданиците на това княжество населяват само крайбрежията на река Днепър и по-големите ѝ притоци, включително селището Любеч - обградено с дървени стени във времето след 942 г. сл. Хр., поради което и територията му, и населението му, са относително твърде маломерни и нямат нищо общо с пре-големите преекспонирани карти на "Киевска Рус" и внушения за нея, които сегашна Россия налага от XVIII (18-ти) век в днешната регионална и световна историческа практика.
От 965 г. сл. Хр. Волжко-Българския кан дава под наем областта Кърчаг - на север от Средна Ока и крепостта Кан (Муром) до крепостта Ростов и Горна Волга - на Киевския княз Борис или Святослав I (ок. 964-972, роден 942 г., син на българската принцеса Олга /941-969/), чиято територия е много блатиста и непригодна за живот на хората (там се добивал див пчелен мед и кожи от лов на диви животни), обаче за нея Киевските и после Московските владетели плащат ежегоден и нарастващ във времето данък на Волжка България чак до 1583 година.
В Киевското княжество не живеят "руснаци" (те още не са се появили и обособили като отделна, хомогенна и своенравна народностна общност, което става чак след 15-16-ти век), а и то е наплно зависимо от България.
На изток все още съществува Хазария (673-966/969), но нейните граници на запад стигат до долни Дон и Азовско море, владее региона Северен Кавказ и част от Голям Кавказ, северозападните брегове на Каспийско море с днешен Дагестан и вероятно поне част от Азър-байджан (Хазар-байджан), както и земите по северо-източното Каспийско крайбрежие до най-долната част на граничната им река Урал. От време навреме и в различни години успява да постави под васална зависимост някои княжества (нпр. Киевското, Новгородското, Путивълското и др.), но това не ги прави част от Хазарската държава, чиито земи са ясно определени в базовия двустранен договор с България - сключен още в 673 г. сл. Хр. с Бат Боян (665-690), а месец-два по-късно със Самбат (618-676, роден в 598-600 г.) и Аспарух (668-699, роден в 638 г. или по-вероятно към 622 г.), който договор е и препотвърден в 699 година от кан Тервел (699-720) - след завладяването на Хазария от българските войски и поставянето на трона й пробългарски Хакан да я управлява.
Вижте повече факти в статиите-изследвания в Азбучна история на българите - www.azb-istoria-bulg.bg
+12 135Георги Стефанов, Maria Ferrenberg и 133 други 23 коментара 280 споделяния
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Българска държава съществува преди 681 г...
Служение на Златните мостове на Витоша з...
Българска държава съществува преди 681 г...
Служение на Златните мостове на Витоша з...
