Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2020 09:01 - Границите на Българската държава-империя, наричана Стара Велика България, от II-IV (2-4) век до VII (7) век след Христа
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 958 Коментари: 7 Гласове:
1

Последна промяна: 23.11.2020 09:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
По времето на комунизма в Россия и Европа след 1917 година (тогава в Света живеят около 1,7 милиарда хора - сега над 7,8 милиарда) бяха наложени в масовото съзнание на хората циничните лъжи и откровената демагогия. Целта беше човеците да загубят напълно своят действителен ориентир за мястото си в Световната история, моралната си база, стойност и критерии, и културогенното си значение за своето ГРАДИВНО развитие и за това на околните им народи.

Ето, обаче, какви са действителните граници на Българската държава-империя, наричана Стара Велика България, от II-IV (2-4) век до VII (7) век след Христа. При това българи живеят на много места в Едропа (Балканите, Италия и др.) и Западна Азия (Мала Азия, Средна Азия, Западна Индия и др.), които са извън държавните граници на България.

Западната държавна граница на България до 370 г. сл. Хр. стигала докъм Долни Днепър. Още в 340 г. от Имеон (региона на Древна България, Бактрия, земите по река Амударя и съседните райони) в територията на Източна България, носеща името Буляр и заемаща площите на изток от Волга между реките Кама и Ишим-Иртиш, пристигнал Българския кан Булимир (340 - †октомври 378) – от рода Дуло, и взел властта. В тази източно-българска държава Буляр основното население били Утигурите (Утиги) и хоните (планинците, произхождащите от планинските полета на масива Имеон, наричан също Хон и Хара) Кутригури или Котраги, обитаващи земите на т.нар. Седморечие между река Ишим-Иртиш и хребета на масива Урал, южно от 50-тия паралел. Всъщност, в старите текстове се казва, че само хоните (планинците, формирани в долините на планинския масив Хон = Хара = Имеон и др.), наричани Котраги и Кутри-гури, са част от същинските българи, докато Утигурите (Утиги) са различни от тях.

Около 370 г. кан Булимир с Котрагите и Утигите преминал на запад от Волга и получил властта в Западна България – създадена към 160-150 г. пр. Хр. в т. нар. Северен Кавказ между Волга, Меотида (Азовско море), Кура, хребета на Голям Кавказ и Каспийско море, която още в 153 г. сл. Хр. под върховенството на Българския кан Авитохол (пр. 153 – сл. 173, от рода Дуло = Дара) се откъснала от Партското царство (ок. 326/250 г. пр. н.е. – 226 г. сл. Хр.) - управлявано от Аршакидите - и започнала своя независим път.

Партските Аршакиди (Ар-саки или Хара-саки) са преки продължители на Династията на Балгх (Балх, Балг) и династията Дара или Дарии (522 – сл. 305 г. пр. Хр.), част от които е Българската царска династия, затова с отделянето на България в автономна държава през 153 г. сл. Хр. и с това нарушаване на дадените свещени династични клетви, Авитохол (пр. 153 – сл. 173) наложил на себе си и своите наследници – върховни канове на България – вечен траур и те ходили “с остригани глави“ цели “515 години“; чак през 668 година кан Аспарух (668-699) отменил този вечен траур (вж. Именник на българските канове*), когато се отделил от Бат Боян (665-690) и му се противопоставил заедно с чичо си Самбат* или Бат Сама (618-676, роден в 598-600 г., брат на Курбат*), който владеел крепостите Киев, Краков, Прага, Вроцлав, Харка (днес Харков), Белград на Днестър, Кишан (днес Кишинев), Онгъла и други.

Арменската династия Аршакиди е клон от Партската династия Аршак или Аршакиди. Нейни представители са Вахаршак (140-127 г. пр. Хр., буквално “Първият Аршак“), Аршак I (127-114) и прочее. Именно по времето на Арменския владетел Вахаршак (140-127) българският кан Вунд*, заедно с хората си, напуснал региона на Северен Кавказ, където вече живеели Западните Българи, и се установил “на юг от Колхида“ – явно около езерото Ван, на което дал името си и станал родоначалник на местната Българска династия Вананд. През I век в района на т.нар. “Армения“ римските военачалници на император Нерон (54-68 г. сл. Хр.) пленили в боевете или чрез измама един Български принц Вананд, когото определили като “Партски принц“ и беззаконно го екзекутирали.

През 904 г. българите от този район участвали в морския поход срещу Константинопол на един “византиец, ренегат от Антиохия“, превзели Солун и при оттеглянето си го предали на войските на Българския цар Симеон I (914-927, от 893 г. младши цар и съвладетел), който го задържал много месеци – поне до към средата на 905 г., като подложил византийския императорски представител на дълги и много тежки преговори (ИБИ*). През средновековието в същия регион – Източна Мала Азия – е фиксирана в продължение на няколко века голямата Страна-държава Дуло или Дулия* (Ala Dulia), с чиято династия през 15-16-ти век се сродява и Османската династия.

Към 372-373 г. САКЛАНИТЕ Уруси, наричани така по името на убития им вожд Урус, се оплакали на Българския кан Булимир, че Готите ги прогонили от селищата им по река Урус (днес наричана Рус и Рос, западен приток на Днепър, протичаща южно от Киев откъм 110 км до около 180 км – тоест от 3 до 5 дни път на войскови корпуси от Киев, течаща от запад на изток, дълга 346 км, с водосборен басейн 12 600 кмІ). Под името Саклани (араб. Саклиба) са всички племена на т.нар. Саки*, Скити*, Сармати* и Масагети (Сабани*, Печенеги*), които са езиково и културно сродни с българите и идват по различно време (започвайки от IX /9-ти/ век пр.н.е. и насетне до към VII /7-ми/ век сл. Хр.) в Източна Европа от региона между Каспийско море, Хиндукуш и езерото Балхаш, тоест придвижвайки се от изток на запад (за разлика от т.нар. Склави или Славяни, които се придвижват от запад на изток), като по древна традиция техен върховен владетел е Царят (Канът) на Българите (вж. Саклани* в Азбучна история на българите - www.azb-istoria-bulg.bg).

Затова е напълно резонно, че в най-древните карти – от римската Певтенгириана (I-II век) и географията на Птолемей (110-160 г. сл. Хр.) до XIII (13-ти) век и след това има надписи “България с 14 варварски народа“ (Terra Bulgaros. … Barbaroy gences XIIII /14/.).

Виждайки в оплакването на сакланите Уруси сгодна причина, през 373 г. кан Булимир прехвърлил Днепър (Бористен, Борисдон, елин. Бористенес) с войската си, съставена главно от западно-българи (кара-булгари), котраги, утиги, уруси и други саклани, и прогонил Готите от западните крайбрежия на голямата плавателна река. Урусите заели отново земите си по река Урус (днес Рос, Рус), а голяма част от Готите се насочили към Балканския полуостров с Долна Мизия, южните предпланини на Карпатите и Трансилвания (по-късното българско Седмоградско). Тогава именно и региона на Киевските планини (височини) на западния бряг на Днепър влязъл в границите на Българската държава. Друг въпрос са околните земите, които формално не влизали в границите на България, но били напълно зависими от нея и ѝ заплащали данъци и търговски такси.

През пролетта на 378 г., тоест след ледохода по Днепър през март-април, живеещите на Балканите и в Мизия племена Готи – федерати римски (!) и в този период бунтуващи се срещу Римската империя, викат на помощ Българския кан Булимир, защото нямало как да се справят едновременно с двете римски армии – Източно-римската и Западно-римската. Вероятно лични посредници между тези Готи и кан Булимир били Балканските българи, които живеели в Долна Мизия и Добруджа (Малка Скития) още от след 172 г. от н.е. и времето на българина-император Максимин I (235-238, роден 173 г.).

Силите на Готите се съсредоточили в района на Белград-Срем, за да чакат Западно-римската армия, която трябвало да пристигне от Рим по военно-стратегическия път покрай река Сава (тогава може би наричана Дрина) и южния бряг на Долни Дунав. Българският кан Булимир, по това време вече доста възрастен и пределно мъдър, изпратил през лятото на 378 г. в помощ на Готите на Балканите, южно от Долни Дунав, българската си армия начело със своят син – кан Алавив.

Кан Булимир починал вероятно през месец септември или в първата полвина на октомври 378 година. Това станало след завръщането на сина му – Алип-би (волго-бълг.), Бат-Алаба, ромейско-елин. Алавив* или Алаби-ба (Άλαβίβ-), наричан от българите също и Кан Дере* (378-421) – прозвище, от базовото Дара*, което изглежда взел след победоносната си битка при града-крепост Дере* (Одрин*, Адрианополис), състояла се на 9 август 378 година.

След дву-три денонощните сражения край Дере* (Одрин*, Адрианапол, днес осм.-тур. Едирне) и в прилежащия район чак до брега на Мраморно море, Бат-Алаба или Алавив* се завърнал при баща си кан Булимир в земите по среден Днепър*, най-вероятно в района на днешния Киев*. За целта той преминал обратно през Добруджа* и покрай Черноморския бряг, през Днестър и Южен Буг, и по Днепър на север около 1800-2000 км без да бърза и като пътьом устроил Българската граница по брега на Долни Дунав или Сула* (ДТ*). Само пътят, при средна скорост около 35 км в ден, му отнел не по-малко от 51 до 57 дни, като по време на този поход имало и почивни дни, които тук не са отчетени (т.е. общо най-малко между 58 и 65 дни).

При завръщането си Алавив* или Бат Алаба* (378-421) донесъл на баща си изключително ценен трофей – инсигниите на Римската върховна власт, принадлежащи до 9 август 378 на Римския император Валент І (364-378). След като получил Римските императорски инсигнии, Булимир, който бил господар на земите от река Иртиш и Ишим до долни Дунав, веднага се провъзгласил за Върховен владетел – т.е. за владетел и над Рим и цялата Римска империя. Починал на пира, който вдигнал във връзка с тази бляскава Българска победа над 80-хилядната римска армия (ДТ*), която загубила повече от 50-хиляди от бойците си (Амиен Марцелин /330-400/, ХХХІ, 1-13 /ХИС*/); тоест император Валент I (364-378), освен че самият той загинал, загубил и над 63 % от своята източно-римска армия.

Изглежда смъртта взела щастливия от грандиозната наша победа Български владетел Булимир в самия град-крепост Аскал*: “пророчище, прорицалище”, по-късния град Бащу* (от 619 г., ДТ*, СБ*), Самбатис* (Х в., Конст. Багр.) и Киев* (ХІІ-ХVІ в., ПВ*). Защото именно от този район кан Булимир прогонил в 373 г. Готите* и създал на стратегическите “киевски“ възвишения, обмивани от величествената река Днепър* (Бористенес*, Борис-дон*) прорицалището Аскал*, а и точно там – на днешните Киевски височини, сина му Бат Алаба или Алавив* към края на 378 г. издигнал голям родов знак Дуло* или Балтавар*: “владетел, господар”; срв. Балтавар*, Балина*; вж. Котраги*, Алавив*;

Западните ДЪРЖАВНИ граници на България от 9 август 378 година са по Долни Дунав и Дунавската делта. Една част от Готите, прогонени от района на Днепър от българите, се настаняват в Трансилвания, а друга в Мизийската равнина като Римски федерати, където съседстват (граничат и търгуват) с местните българи – федерати на Римската империя най-късно откъм 235 г. или по-вероятно още от II (2-ри) век.

Българите в Долна Мизия (с Добруджа = Малка Скития) се заселват след 172 г. сл. Хр., когато Българската принцеса Аваба, буквално Ава-върховенстващата, Ава-господарката" - дъщерята на Българския кан Авитохол (пр. 153 - сл. 173), се омъжва за принц Мицо (лат. Micco) - най-вероятно принц от Боспорското царство, което включва и полуостров Крим, като стига и до Днестър или чак и до делтата на Дунав.

Името на Авитохол е падежна форма от членувания с "Т, ТА" корен Ава – Ава-та, и наставката Хала, Кхала. Същото българско Кхала се явява представка в името-нарицателно на владетеля Калоян (1197-1207), съставено от Кхала и Иоан, като Кхала няма нищо общо с елино-византийското Кала, Кало: "хубав, красив, добър" и пр., и е изобразена на Калояновия пръстен като огнедишащ Змей (Хала = Кхала, Кала); да не забравяме, че Калоян е наричан и с името-умалително Иоаница ("малкият Иоан"), тоест същинското му име е Иоан. Синът на Аваба и Мицо – роден в 173 г. и известен с латинското си име Максимин, става първият издигнат от войските (включително и най-вече от българските войски) Император на Римската империя в 235-238 година.

Максимин I (235-238) управлява заедно със сина си Максим, който е негов младши съимператор. Явно и двете имена – Максимин и Максим, са техни латински епитети, но до сега ние не знаем българските им имена, за разлика например от това на Авитохол, Аваба, Аспар (400-471) и баща му Ардабур, роден към 380 г. и жител на Дръстър (Доростол, Доросторум, днес Силистра в СИ България), и на много други българи и български висши аристократи, живеещи в Римската империя и управляващи я (виж Аспар, Аеций и пр.).

Поради фактът, че в Долна Мизия живеят още от 172 г. сл. Хр. с векове голяма група БЪЛГАРИ, то става ясно защо т.нар. "Готска" азбуката на Вулфила (от Вулф ~ Волф, Wolf: "вълк") или Булфила (Българска фила; фила е "родово обединение и административна единица") е повлияна именно от местните българи; самият свещеник Булфила (311-383) е изпратен в Мизия със сан "епископ на окръг Готия" през 340-341 г., обаче Мизия е наричана България още в картата от 293 г. на Свети епископ Евсевий (265-338/340) - Mеsia hoc а. Uulgaria = Мизия това е Булгариа (България, където поради липса на знака-буква "Ъ" в латинския, той се замества с "U").

Родът Мицо е известен в България до 13-ти век и след това; например главата на рода Мицо, женен за принцеса Асенина (дъщеря на император Иоан Асен II /1218-1241/), се обявява за Български цар под името Мицо Асен, а сина му Иоан Асен III – роден в 1259 г., става Цар на България в 1279 година. Независимо че те и двамата в своето време и поради конкретни обстоятелства отиват да живеят във Византия, където от векове живеят и много други български принцове и висши аристократи с родовете си, техни роднини от рода Мицо остават да живеят в България.

Най-късно през 476 г. българите на Кан Буза или Бузан (пр. 475-488) се заселили трайно в района на река Вардар и Брегалница; Бузан загинал през 488 г. в областта на Белград-Срем в битка срещу Готите, които масово и едновременно – в невероятното за времето си количество от над 1 милион мъже, жени, деца и старци – се изтегляли от византийските земи на Балканите (Долна Мизия, Илирия с Албания и северната част на Македония) по посока на град Рим. Наследникът му – Българският кан Реан или Хрун III (488-521), започнал от към 492 г. тотална война срещу Византийския император Анастасий I (491-518), който не пожелал да препотвърди мирният и съюзен договор между България и Византия, сключен през 475-476 година от Българския кан Бузан и Византийския (източно-римския) император Зинон или Зенон (474-475, 476-491). Българите и българският кан Реан-Хрун владеели и контролирали целият Балкански полуостров, с изключение на европейския хинтерланд (околности) на Константинопол, където Анастасий издигнал “срещу всичките българи“ т. нар. “Дълга стена“, с която се опитвал да запази личната си власт. Накрая Анастасий I бил убит от светкавица (518 г.), а византийците разбирали, че този отвратителен и вреден за всички хора владетел – византийци (ромеи = "римляни") и невизантийци – е убит от самия Господ-Бог.

Държавните граници между България и Византия (независимо че от векове в Мизия и в Македония – по Вардар – живеели българи) били нарушени чак от Кубер (в 679 г.) и от Аспарух (в 680 г.), които включили в Българската държава земите на юг от река Дунав, включително Балкана (Стара планина) със Средна гора и земите на запад от река Струма (визант. Стримон) - включително поречието на река Вардар, района на Перник и прочее.
image     image     image     image     image   +34     15Георги Стефанов, николай хаджиминев и 13 други



Гласувай:
2



1. kirk - Ти си текезесар
24.11.2020 11:23
Ти си текезесар с мания да се прави на историк, нали? Държави, управлявани от ханове се наричат ханства. България е ханство до времето на хан Борис, при който номинално става царство, но без да е официлно призната за такава. При цар Симеон е първото българско царство. Империя не сте имали никога, както и император!
Титлата хан на гръцки може да се изписва кан, но ти нито знаеш, нито пишеш на гръцки, наллли? Колкото е по-малка и нищожна една нацийка, особено пък чалга-нация - толкова повече се напъва да се прави на велика!!! Накрая се нафира!!!
цитирай
2. dichodichev1 - Трудно ми е да коментирам "изказвания" на неграмотни хора, защото неграмотността нама край - тоест, тя е безкрайна във времето и пространството.
24.11.2020 13:43
Все пак, както казва една моя приятелка - Даниела Горчева - стойте си в локвата и не си подавайте главите от там. Колко пъти ще трябва да публикувам български надписи от стари времена, например от Кан-Събиги Омуртаг (814-831), че в тъпите ви глави да влезе факта, че титлата на Българските владетели е "Кан", а по-ранната е "Кави", а най-старата е "Набоку-Дара-Цара" - тоест, Небесният Дара Цар. Повече не ми се явявай на страницата, защото директно ще те изпратя в Московския кремъл!
цитирай
3. kirk - Набуко-Дара-Цара???
24.11.2020 20:46
Набуко-Дара-Цара??? Тоест - от операта "Набуко" ли??? значи не само си тъп, но и побъркан. Името е Навухудоносор и означава съвсем друго нещо!!! Къде, къде, къде ще ме пращаш??? Абе, ненормалнико, аз преподавам българска история в един от най-реномираните университети в света, а са ме канили и съм преподавал и в други, и в Библиотеката на конгреса на САЩ... Миризливо лайно такова!!! Селяндур - Набуко Дара Бара МиГъза!!!
цитирай
4. dichodichev1 - kirk
25.11.2020 02:50
Кърк. Ти явно не си ни Кърк Дъглас, ни Кирка, нито си Кирков. Трудно ми е, поради моето възпитание, да отговарям на простотиите, които пишеш. Вероятно си злополучен Кремълски агент, внедрен някъде в българските общности. Гръцкото, което е всъщност др.-елинско от времето на Херодот (ок. 495 - ок. 425 г. пр. Хр.) име Навохудоносор е в древно-персийски вид Набоку (Небесният) Дара (Владетел, Управник) Цара (Върховен) II (ок. 605 - ок. 562 г. пр. Хр.), с когото започва изброяването на българските владетели в "Именник на българските канове". Даже не си чел Херодот - за тъпунгери като теб е издаден на чист български език. Ти си толкова малоумен и малограмотен, че даже и за Кремълско ченге не ставаш. Затова не си в Москва, а се опитваш да взимаш надници от "Позитано 20" в София, зад Съдебната палата.
цитирай
5. kirk - Т.нар. "Именник" е фалшификация
25.11.2020 11:16
Т.нар. "Именник" е фалшификация - вмъкнат, дописан текст към библията, където не се споменават нито българи, нито руснаци, нито славяни..., за разлика от моя род. За гръцки "прочит" на името Навухудоносор мога да наwча само fт такива като тебе текезесари... Идиотизмът започва от побъркания издател на "Тан-Нак-Ра", където за съжалене издадоха и мой труд в сб. "Българи и арменци". Ти къде си публикувал, че не ми се вярва??? Освен Кърк Дъглас името Кърк носят вероятно още милиони, но моето е трансформирано от Киркор за сведение на зеленчукопроизводителите!!! Имемникът никъде не включва горепосочения , а започва с Авитохол и т.нат. И да съм чел Херодот и да не съм го чел - няма да го обсъждам с такъв суров гьон!!! Кремълските ченгета са нещо много значимо и успешно, ша знайш, хич не ги подценявай. Де да бях, но арменците никой не наема за шпиони, защот имат роднини по цел свят! Аннадън му - Пичо Пичев?! КЩато знаеш толкова много за мен, барем кажи откъде да си получа заплатата?! Между другото съм неприлично богат, серсемино-о-о-о!!!!!
цитирай
6. dichodichev1 - kirk
27.11.2020 11:55
Като си арменец - оплачи се на Арменския поп! Щом си арменец - преподавай Арменска история, а не се бъркай в Българските национални работи! Ясно се вижда, че единственото ти арменско е, че имаш голяма уста и искаш да надприказваш всички с глупостите си и то без да чуваш какво ти се казва. Поне да беше чул нещо за Ашхарацуйц, ама и нея не си я чел. И за твое сведение моят тъст е чист арменец и се казва Воскан. От Киркоровците само Крикор Азарян познавах, но той взе че почина от такива арменски празнодумци като теб. А ти прати много поздрави на Гарабет и повече не се появявай на страницата ми! Бягай при Кремълските ченгета! Директно, високо и ясно ти казмам на чист български език - Къш!, неграмотнико нахален и малоумен от блога ми, че да не взема да изпратя моите арменци да натрият твоя российско-арменски червен нос!
цитирай
7. kirk - Ашхарацуйц нея ли е?
27.11.2020 12:52
А не е ли Ашхархацуйц по-правилно??? Що ли питам - все едно да разговарям с открит селски кенеф?! Да не се появявам на страницата ти ли?! А и имаш "твои" арамнеци ли? Вероятно са от твоята чалга-нация?! В БеГетото нещата ще започнат да се опряват само когато аз и други като мен започнат да ви съдят и осъждат за израза "Иди и се оплачи на арменския поп"! Само тогава - като ви се бръкне в джоба ще разберете, че живеете даром на тази земя, която не е била и никога няма да бъде само ваша!!! Ние сме там още отпреди 2000 години, ало-о-о-о... Тан Нак Ра!!! Избихте динозаврите, а сега търсите кого друг да затриете, а? Хи-хи-хи!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 101415
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031