Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03 17:36 - Трита, Тритон, Трифон, Трифон Зарезан и прочее
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 299 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 02.03 03:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ТРИТА – авест. Trita- (ср.-перс. Фрита), букв. “третият”; в древната Иранска митология* – Третият човек в Света, който приготвил напитката Хаома* = Мада*; Трита е първият митологичен церител, който получил от Ахурамазда* 10 000 лекарствени растения, бялата Хаома или Мада, и Дървото на безсмъртието. За него Бог Хаома - тоест Бог Мада*, казва че е “най-силният от рода Сама*” и го дарил с двама синове: Ухваршай, който станал съдия и установяващ законите, и Керсаспа* - сразител на дракони (Керсаспа, изглежда производно от Цар*, което е в синхрон с функциите му в обществото – да бъде военен предводител, в контраст със задачата на брат си – се припокрива с Трейтаона*, чието име може пък да се приравни към значението “Тритов, син на Трита”; в т.с. епитета Трейтаона може да се отнася както за брат му Ухваршай, така и за всички преки наследници или последователи на Трита).

 

Възможно е баща на Т. да е бил първоначално Атвйа, който втори направил Хаома* (Мада*). Реконструкцията Trita-Atwya (Третият Воден) напълно се потвърждава от ведийския Trita Aptya (Трита Аптиа), който е единен персонаж. Наличието на Трита Артиа във ведите пък показва, че персонажът Трита съществува от времето на единната Ирано-Индийска култура и преди разделянето на Древно-Иранската от Древно-Индийската, което станало най-късно към ХV в. пр. Хр. Явно Т., в съответствие с митологемата за трите братя, е “третият”, най-млад брат, който бил предаден от братята си и хвърлен във водата (срв. древната бълг. приказка “Тримата братя и златната ябълка” и прочее митологични разкази, свързани с персонажа “трети”, с безсмъртието и т.н. /БНТ*/).


Трита (Трита-Водният) бил известно време в Подземното (“третото”) царство, където намерил Живата вода, т.е. напитка (или друго средство) на безсмъртието (Хаома = Мада, или Дървото на безсмъртието; срв. Билаг /3/* = Гилгамеш*), което му дало възможност да се върне на земята (същия сюжет се възстановява за др.-индийския Трита). Не е изключено Т., или аналогичен на него персонаж, да е стоял в центъра на ритуал, свързан с водата (но в българската традиция Трита – Трифон* е свързан конкретно с виното, а от там и с омайните и животворни качества на Мада*-та, почитани в светилището Мадара*).


Името Трита носят също синът на Саюждра (“Ящ” ХІІІ, 113) и дъщерята на Заратустра* - Трити. Към образа на Т. се приближава и богатирът Исрит - предтеча на Рустам (т.е. първичния образ на Рустам, който се появява в митологията във връзка с появата на родствени връзки между древноперсийци и тюрки, и възможно най-рано едва между 100 г. пр. Хр. и 224 г. от н.е. – началото на Сасанидската държава /224-651/, където се утвърдил пехлевийския диалект);

***

ТРИТОН – вж. Трайтаона*, Трита*, Три*; 1. зоол., Земноводно влечуго, подобно на гущер, Triton cristatus; 2. соб. митол., Древногръцко - тоест Пред (Пра) Елинско и Елинско - морско божество, син на Посейдон и Амфитрита, с глава и тяло на човек и опашка на риба, което със своята свирка от черупка на мида успокоявало или вълнувало морето (елин.) [ТР*, РЧ*]; Според етимолозите (ЕР*) в славянските езици (рус. “морское божество”, Пушкин) термина Тритон е влязал от лат. Trito, гръц. (елин.) Triton, род.п. Tritonos. За българският термин Тритон, обаче, във връзка с наличието на авест. Трайтаона* - фонет. Тръйтона, Тритона (основа за елинския Тритон), и авест. Трита* - свързан с безсмъртието, следва да се приеме древно-иранската пред-авестийска основа; това означава, че и славянското Тритон, особено ако се докаже наличието му в славянския* ( = склавския*, вж. Склави*) в периода от VІ до ІХ-Х в., следва да има др.-български произход, а не елино-римски; вж. Трайтаона*, Три*, Трита*, Българският език* и пр. в сайта Азбучна история на българите;


***

ТРИФОН – исконно др.-българско име, както и култа свързан с него – Трифон Зарезан*; от Трита*; На пръв поглед може да се приеме, че звукът “-ф-” (“-f-“) е следствие от елинската “тета” - θ, която се фонетизира и като “т” (t), и като “ф” (f). Всъщност, от една страна в др.-българския език се ползват наставки с “ф” – нпр. Кофа*.


А от друга страна – името Трифон е от времето, котато елините не са съществували като етнос и култура (вж. Грък*), пък и доста от елинските термините и наименования са заимствани от Западна Азия (приема се, че всички Богове, които са на страната на Илион-Троя в Троянската война /ХІІІ в. пр. Хр./, са азиятски; дори и името на град Танагра* – в Централна Гърция на Корнтския провлак, е симитско и по-точно финикийско, като Херодот документира, че финикийците, преди да се заселят при крайбрежието на Средиземно море, първоначално живеели в Източен Иран – Х*). В т.с. придаването на азиятските названия от елините чрез своята буква “тета”, съвсем не означава, че под нея не стои ирано-авестийския звук “Т” или дори Д”.



Безспорно под името Трифон, което видимо е от времето преди разделянето на Иранския и Индийския културагенни райони преди или към средата на второ хилядолетие преди новата ера (приблизително между 1700 и 1600 г. п.н.е.), се крие, може би неправилно фонетизираната от елините* (след 490-480 г. п.н.е., т.е. 5-1 в. пр. Хр.) и по-сетнешните изследователи форма на производното Трейтаона*, вероятно със значението “наследник на Трита”, като явно корена е древното Трита*.


Името е натоварено с голяма божествена и житейска символика. А това го е съхранило непроменено до наши дни у единствения народ, идващ монолитно от Средна и Вътрешна Азия в Европа към ІІ в. пр. Хр. – българите, и който поради мощта си и множество съпътстващи обстоятелства, е избягнал трайни или що-годе видими чужди културни и езикови вмешателства поне от VІ-ІІ в. пр. Хр. до днес, а явно най-малкото откъм 1600-1500 г. пр. Хр. до днес (вж. Авеста*, Заратустра* и пр.); вж. Трейтаона*, Трита*, Трифон Зарезан*, Древните българи*, Стара Велика България*, Волжка България* в сайта Азбучна история на българите;


***

ТРИФОН ЗАРЕЗАНТрифон, Трита*, Трайтаона*, Трейтаона* (Трейфаона, Трифон/а), един от най-древните български празници-ритуали, честван на 1 февруари (или 14 февруари нов стил от 1916 г.), а в стари времена – около това време, но явно точно 30 дни (по-скоро месец – колкото и дни да са това по онова време) преди 1 март, а по-точно преди Баба Марта* (Богинята Майка = Богородица*) и празника на Мартениците* и на Мартенските кукери*.


Това поставя този празник-жертвоприношение и прочистване точно след цъфтежа на Дряна*, от който се правят новата закваска за киселото мляко и Сурвакниците* – след началото на Слънчевата година на Игнажден* (20 декември), който пък е в единство с Коледа* (21-22 декември, днес на 24-25 декеври) и всичките 19 коледни дни (от Игнажден до Ивановден*), и преди началото на календарната година у Древните българи* – 1 март (±7 дни около), отбелязвана с Мартениците* (вж. Древнобългарският календар* в сайта Азбучна история на българите).


Същевременно! Друго качество на Дряна е, че в чашките на цвета му виреят лакто-бацили – бациликус-булгарикус, с които се подквасва българското кисело мляко, и които имат много кратък живот – 2-3 дни. Значи цветовете на Дряна са първата подкваска за периода на новата, започваща на 21-22 декември, Слънчева година. А това отговаря ва въпросът защо на българската трапеза през новогодишните празници, започващи от Игнажден* – 20 декември, се слага задължително и кисело мляко, което народа ни също свързва с дълголетието и здравето, и от там – с Мада* и Трифон-Зарезан.


Тоест, мястото на култа Трифон-Зарезан е много стриктно поставено в поредицата от празници и с изключителна точност е фиксирано на единственото възможно място в редицата на българските традиционни богослужения. Тази прицизност е видна и от един съпътстващ детайл – обрязването на лозите може да стане в който и да е ден от Богоявление или Йорданов ден (края на “нечистите дни”, 6 януари), до 1 март или дори до по-късно, защото тази обработка трябва да се направи преди тръгването на жизнените сокове на Лозата*, или около този момент, който зависи от общото затопляне в природата след големите зимни студове.


При това множеството от действията на хората, които обработват земята и прибират реколтата се определят именно “на око”, в зависимост от конкретиката на природните обстоятелства, а не “по дата”. Но Трифон-Зарезан е поставен на точно фиксиран ден и по средата между зимното слънцестоене – Игнажден* и началото на Календарната година – 1 март, Деня на Мартениците. Този култов празник може и в древността да е делял дадения период на две математически равни части, но може и да е поставял края на 11-тия календарен месец или в 1-вия ден на 12-тия месец, в неговото абстрактно времево положение (вж. Древнобългарският календар*). Така или иначе се вижда, че времето за извършване на самото обрязване на лозите не определя датата на честване на Трифон-Зарезан;


Версията, която и до днес се разпространява в българските медии, че Трифон-Зарезан е “древен тракийски празник” (1, ІІ, 2006), е плод на една доста романтична епоха от изграждането на най-новото българско популярно самосъзнание, в която конкретни доказателства са липсвали, но пък добре се знаело, че както у гърците*, така и у славяните*, този персонаж и свързания с него ритуал липсват. Така той е “определен” като тракийски, въпреки, че когато българите започват да се заселват по-масово на почти напълно обезлюдените Балкани (ТИП*), траките отдавна са се превърнали в елинистично-ромейско население (т.н. елинизъм* е процес, а не етнос или държава), отъждествяващо се с Римската държава и стоящо в антагонистични позиции спрямо установяващите се за кратко или дълго Готи*, Българи*, Хуни* и пр. “Тракийската” версия за произхода на Трифон-Зарезан, обаче, дава възможност на български и някои чужди учени да приобщават българите към елино-византийския културен регион и да ги разграничават от славяните*, особено в ония години, когато такава позиция срещаше ветото на Русия (вж. І. Защо и как* в сайта Азбучна история на българите).


В Балканския регион най-близо до култа на Трифон-Зарезан, доколкото той е свързан с виното*, лозата*, Слънцето, Огъня и жизнеутвърждаващата природа, стоят култовете към Орфей (VІІ-ІV в. пр. Хр.) и към Дионис (рим. Багхус*, от др.-иран., авест., др.-бълг. Баг*, Багх: “Бог*“), споменат за първи път от Омир в края на VІІІ и началото на VІІ в. пр. Хр., и за който се казва, че е дошъл от М. Азия (ТЕ*); доколкото пък Омир (ср. VIII – ср. VII в. пр. Хр.) описва Илионската (Троянската) война от последната трета на ХІІІ в. пр. Хр., то можем да отнесем появата на прото-елинския Дионис най-рано в този век, което пък го поставя в хармоничната среда на други факти – вж. Танагра*, Заратустра*. По своята същност, която е чужда – внесена отвън, в света на прото-елините (т.е. тя не е и тракийска), Дионисиевият култ се сближава с традицията във Вътрешна Азия, която е цивилизационния център по това време, и с постулатите на Заратустризма*.


 Същите азиятски (обаче на хора-европеиди! – т.е. от бялата раса, а не от жълтата раса – монголо-тюрки, китайци и пр.) черти се наблюдават и в Орфизма. Но тази “азиятска връзка” няма пряко отношение към култовия ритуал Трифон-Зарезан, доколкото той е много по-древен и същевременно е донесен от българите в И. Европа векове след утвърждаването на Дионисиите и Орфизма.


Отличителна черта на Трифон-Зарезан е не толкова връзката с виното и лозата, която се отглежда като селектирано растение в Средна Азия може би цяла епоха по-рано, отколкото в Европа. Преди всичко този култ е свързан с почитта към Мада* (Хаома*), вечния живот и безсмъртието, възраждането на Слънцето, човека и природата, и пр. И до днес българинът, за разлика от римското “във виното е истината” [in vino veritas - Плиний Стари (23-79 г.), ЛР*] и “във виното е свирепостта” [in vino ferita], повтарят сентенциите: “виното е живот”, “виното е (прави, създава) кръв”, “виното е сила”, “виното е лек” и пр. Тези изрази, наред с митологичните приказки – притчи за “Тримата братя”, “Живата вода”, за пътувания до “Долната земя” и до “Горната земя”, за срещи с божества и починали хора, и пр. (вж. БНТ*), обаче не могат да се разберат с цялата си дълбочина, ако не се свържат с философията в мита за Мада*, Трита* и Трейтаона*.


Явно главното светилище и място на юг от Дунав, където се извършвал от българите ритуала Мада* и свързания с него Трифон Зарезан - от ІV-V в. (вж. Дере*, Реан*) и най-късно от края на VІ в., когато в Мизия трайно се установили българите на Булгар /2/* или още от българите на принцеса Аваба* (дъщеря на Българския кан Авитохол* /пр. 153 - сл. 173/) и сина ѝ Максимин I* (235-238, роден 173 г.), било светилището Мадара*. Освен през десетилетията, в които българите трайно се настанявали южно от Дунав, ритуали в Мадара* може да са се правили и инцидентно – при всяко бойно нахлуване в ромейските земи от 378 г., когато била постигната историческата победа над Валент І, насетне;


Епитетът на Трифон* Зарезан*, е в пълен синхрон с мита за божеството Мада* (Хаома*), което било разчленено от боговете, а след това възкръснало, символизирайки единството и кръговрата на живота. Всеки път, когато се извършвал ритуалът Мада*, това разрязване се повтаря, за да се извлече сокът на растението – даряващ сили, здраве, младост и безсмъртие, както се прави и с лозите при ритуала, свързан с Трифон-Зарезан. В китайски източници от ІІІ в. е запазено сведение за след хирургично лечение от района на СЗ Китай - Тарима* и Танкан* (Тяншян*), който е свързан с Древните българи* (самата хирургичната намеса е чужда за китайската философия Ин-Ян и за практиката на китайците); в него се казва, че след като болният орган на боледуващ или пострадал човек се извади (чрез разрез), измие, постави обратно в тялото и мястото се зашие (с игла и конски кисми), лечението продължавало с настойка от опиващи вещества, поставени във вино, като положението на страдащия се подобрявало към 5-я ден, а пълното излекуване ставало за месец (NG, 2005, Тайната на пустинните мумии). Връзката вино - опияти - Мада* - лечение - живот е очевидна; вж. Иранска митология*, Хаома*, Мада*, Дървото на живота*, Заратустризъм*, Авеста* и пр. в сайта Азбучна история на българите;


За древността на култът към безсмъртието, което осигурявало устойчивостта на порядъка на в космоса и социума (вж. Митра*), и е  свързано в неразривно единство с Мада* и Трифон-Зарезан, можем да съдим по мита за Билга /3/* (Гилгамеш*) - създаден след Библейския Потоп (този потоп бил вероятно между началото на VІІ и средата на VІ хилядолетие пр. Хр.; друг въпрос е дали Библейският мит за Потопа не съдържа информация за по-значимия Потоп*, разразил се в средата на ХІV хилядолетие пр. Хр.).


В достигналата до нас версия, Ной [Утнапишти, “далечният Утнапишти, живеещ при устието на реките (? делтата на Сърдаря* - последната и най-източна река в Света), в усамотение”] бил дарен с безсмъртие от боговете, но той дал на Билга-мес* (Билга /3/*), по желание на съпругата на Утнапишти (Ной*), Цветето на вечната младост, което било “като трън на дъното на морето, шиповете му, като у розата, твоята ръката ще прободат” (ГИ*, таб. 11).


Младостта е част от качествата, които дава Мада*, а цветето растяло на дъното на Световния океан от времето преди Потопа. Т.е. има и други сведения, освен априори приеманото безсмъртие на Боговете, които се намират в древните текстове, сочещи, че култът към Безсмъртието е по-древен от времето, когато археологически е фиксиран ритуала към Тан* или Тангра* - средата на VІ хдл пр. Хр. Така фактите поставят култа към безсмъртието, включващ смъртта и възкресението, намиращи се в пълен синхрон със събуждането на природата след ледниковия период (завършил в средата на ХІV хдл пр. Хр. и края на малката му вторична фаза, приключила към 8 300 г. пр. Хр.), най-късно в годините между ІХ и края на VІІ хилядолетие пр. Хр. А това превръща Трифон-Зарезан в най-старят култ в Света, който един народ активно почита и до днес, а вероятно и още безчет векове - Безсмъртието си е безсмъртно; вж. Древните българи* в сайта Азбучна история на българите;


***

ТРИФОН СВЕТИЯСвети Трифон, покровител на природата и лова, почитан в Россия (т.е. в част от Европейска Россия); Днес официално Св. Трифон се почита в Русия от ловците като “закрилник на природата и лова”, а иконата му е поставена в “Музея на лова в земите на Россия (т.е. Российската и Съветската империя), което е възможно едва след формалния край на руския (российския) комунизъм и на СССР през 1992 година. В същия музей са представени реставрация на древен ловен лък и стрели от района на полуостров Крим*, които няма как да се приемат за “руско-славянски”. Днешните ловци в Русия свързват почитта към Св. Трифон с една неясна легендарна история за ловеца-соколар, сокола на царя и самия Руски цар, която поставят във времето на Иван ІV Грозни (1533-1584) или около него (tv Охота и рыбалка, “История охоты”, 30 ноем. 2010).


И това съвпада с периода на появата на митологичните и несъществуващи строители-руснаци на Московския храм Василий Блажени* и други легендарни персонажи-славяноруси от руската народна история, които през ХІХ и ХХ в. се възприемат от имперските идеолози-демагози и се втъкават в официалната руска историография, но фактически са плод на народната фантазия (“Искатели”, ОРТ – Канал 1, 2006-2007 г.). Някои от тези измислени персонажи дори са поставени и в текста на историческата руска хроника “Повест временны лет” (ПВ*), което пък категорично свидетелства, че тя е прередактирана или направо съставена наново – частично от стари документи и отчасти от нововъзникнали по едни или други причини лъжовни твърдения през късния период на ХVІ-ХVІІ в., а също дори и през ХVІІІ век, когато прусачката Екатерина
II “Великая“ (1762-1796) пак прередактира (преизмисля) историята на Московѝя по своите лични прищявки и агресивната си анти-российска и анти-българска позиция (вж. ЕВ* - Записки Императрицы Екатерины Второй, перевод с подлинника, изданнаго Императорской Академiей наукъ, С.-Петербургъ, изданiе А. С. Суворина, 1907; вж. също: Страна Моксель, читать онлайн).


За нас, обаче, представлява интерес фактът, че по един или друг начин българската традиция за честване на Трифон Зарезан* се е запазила и до днес в района на т.н. славяноруски земи на изток от Днепър*, между Днепър и Волга; 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 79108
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 111
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930