Д-р Стоян Георгиев: В България е страшно да си болен, милионерите не искат реформа Актуално В България е страшно да си болен. Здравната каса и клиничните пътеки сложиха край на стария модел и отношения в здравеопазването, но не създадоха нов. Вместо да е лекуван, пациентът е превърнат в счетоводна бройка. Превърнахме лечението в манифактура.

Гост-автор | 02/12/2021

  В България е страшно да си болен. Здравната каса и клиничните пътеки сложиха край на стария модел и отношения в здравеопазването, но не създадоха нов. Вместо да е лекуван, пациентът е превърнат в счетоводна бройка. Превърнахме лечението в манифактура.  

Премахването на Здравната каса няма да реши проблемите. Нищо няма да се промени, докато целта е да се приберат парите, а не качеството на здравеопазването.

Над 30 директори на болници взимат по около 1 милион лева на година. Медиците милионери не искат реформа.

Липсват определени специалности – педиатри, инфекционисти, епидемиолози. Сега пандемията от коронавирус ни се разказва от математици, които ни казват колко хора ще починат.

Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Стоян Георгиев, уролог в Института за спешна медицина „Пирогов“. Д-р Георгиев има почти 40-годишен стаж. Започва като млад лекар в „Пирогов“ през 1982 г., там той работи около 16 години. Работил е в редица болнични заведение в столицата Първа и Пета градска болници, а също така и в страната.

Един от най-големите проблеми на родното здравеопазване е, че страшно да си болен в България. Никой не се вълнува от това, че човекът е личност и има строго специфична болест. Лечението е превърнато в една манифактура, а болният е поставен на конвейер.

А нещата не винаги са били такива. Д-р Георгиев си спомня за предаността и идеализма, с който се работило навремето, когато парите не са били единственият определящ фактор.

„Моето поколение действително се квалифицира и завърши в края на комунизма. Тогава идеята за финансова печалба от медицината почти не съществуваше. Работихме на добра воля и никой не си е поставял финансови претенции. Самата квалификация беше крайно необходима, защото тогава имаше известно ешалониране на здравната система. Знаеше се кой за какво отговаря. Имаше хора с различни отговорности. Имаше и контрол. Пациентът преминаваше от по-ниско към по-високо стъпало“, заяви лекарят уролог.

За съжаление, днес картината е по-различна. Болницата, в която влиза пациентът, или ще му помогне, или там ще завърши неговото лечение и жизнен път.

   Източник: frognews   

https://www.lentata.com