Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2020 00:40 - ДРЕВНО-БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР (2)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 128 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 07.03.2020 00:55


Във връзка с изследването на “Именник на българските Канове”, М. Москов прави проучване на Д.К. (ММ*). Наред със систематизацията на фактите и някои базови изводи, слабост на този опит за дешифриране на календара е това, че се изхожда от гледна точка на тюркската етно-култура и език, при това от късните периоди на сасанидско-пехлевийската култура (от 226 г. след Хр. насетне), когато се създава един сложен конгломерат, в който участват тюрки, араби (от VІІ в.), късен елинистично-персийски, симитски и хамитски субстрат, и пр. Тогава обаче, в ІІІ-VІІ в. – когато се формира и утвърждава този конгломерат, българите отдавна са в Европа (още от ІІ в. пр. Хр.) и вече в 153 г. там са създали своя автономна и мощна държава – Стара Велика България*, възвестена от Авитохол* (153 – сл. 173 след). По тази причина се налага нов прочит на фактите в Д.К. За него е съществено-важна и забележката на Херодот (ок. 495-425 г. пр. Хр.), че “пулоса (полусферичен уред за измервае на времето и сезоните), гномона (плосък уред за измерване на времето) и дванайсетте части на деня Елините научили от Вавилонците” (Х* - ІІ, 109). Тя е потвърждение на онова, което се знае и от други източници, а именно, че центърът на водещата наука за времето и за календара се намирал първо във Вътрешна Азия, а не в М. Азия или по Източното Средиземноморско крайбрижие, не в Египет, не в Индия или някъде другаде.

Според съвременните изследователи: “Древнобългарският календар е най-ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Хр., което съвпада с Библейският Потоп*, датиран независимо с два различни метода от Rayan & Pitmann (Wilford 1996) и Shopov et al., (1996). Потопът* е станал в Черноморския басейн, тогава обитаван от индо-европейците, в т.ч. и от предците на българите” (ИДЦ*, Я. Шопов, Л. Цанков).

Тук, обаче, се приема за Потоп* едно късно явление, може би с локален характер – само в региона на Евразия и С. Африка, и предшестващо голямото засушаване от 5000 до 3800 г., чиито климатични аномалии вер. са се наложили върху спомена за вече състоялия се Потоп от началото на ХІV хдл пр. Хр. (вж. Потоп*, вж. ІІ. Древността на днешната цивилизация*). Но е показателно, че началото на Д.К. напълно съвпада с археологическите данни за появата на култа към Тангра* – фиксирана в средата на VІ хдл пр. Хр. Този факт отново свързва в едно българите, района на Танкан* (= Тян-шян*) и с върха й Тангра* (днес тюрк. Тенгри), Бактрия*, Имеон*, VІ хилядолетие преди Христа* и времето на обособяването на българската нация или момента, когато тя е претърпяла етно-културен скок, метаморфоза в развитието си.

Др.-българските календарни названия и традиции са запазени както в народните вярвания, така и в други исторически сведения, едно от които е “Именник на българските канове”, наричан от П. Добрев, по-скоро с основание, “Царственик” (Царственик на българското достолепие - ПД*). Текстът му, съхранен в различни преписи, два от които (?) руски, и в донякъде обработен вид от предишни изследователи, е следният:

 

“Авитохлъ житъ 300 летъ. Родъ емоу Доуло,

а летъ емоу Диломъ твиремъ.

 

Ирникъ житъ 150 летъ. Родъ емоу Доуло,

а летъ емоу Диломъ твиремъ.

 

Гостоунъ наместникъ съй [“сложен, дошъл не по реда”; знаем, че Гостун идва след подготвен от Аварския хакан преврат на мястото на брат си Бат Оркан* (603), който стоял на власт може би по-малко от 2 месеца след траура за баща им Тубджак (587-602) /ДТ*/, починал вер. в самият край на 602 г.] 2 летъ [дръжа]. Родъ емоу Ерми, а летъ емоу Дохсъ твиремъ.

 

Коуртъ 60 летъ дръжа (властта). Родъ емоу Доуло,

А летъ емоу Шегоръ вечемъ.

 

Безмеръ 3 летъ [дръжа], родъ емоу Доуло,

А летъ семоу Шегоръ вечемъ.

 

Сии 5 канезъ (канове) дръжаше к(а)неженiе (канстването)

об оноу страноу Дунаiа 515 летъ остриженами главами (т.е. били в национален траур поне 515 г., което се разбира и от други сведения; вж. Каспийско море*, Древните българи*, Перси*).

 

И по томъ приде на страноу Дунаiа (т.е. … дойде на запад от

Днепър) Исперихъ каназь. Тожде (“тука”) и доселе (“доседя, до-

всели се”, Доселе: “досега, до този момент”, е от др.-бълг. Селити,

Селиши, Селъ: “внедрявам, вселявам”, срв. Вьселичь: “всячески,

по всякакъв начин”, МС*) Есперихъ каназь, 61 летъ [дръжа],

родъ емоу Доуло, а летъ емоу Верени алемъ.

 

Тервелъ 21 летъ [дръжа] (Върховен кан 699-720, но кан от 695 г.),

родъ емоу Доуло, а летъ емоу Текучитемъ (“теку” + читем: “четб”

т.е. “броя”, “пазя”) твиремъ.

 

...........[?] 28 летъ [дръжа], родъ емоу Доуло, а летъ емоу Дван

шехтемъ (Сулаби* или Кормисош І, от 699 до 727 г., но се е

възкачил като съвладетел на Тервел в 715 г. – Дван; както е при

Аспарух /668-698 или 699/, който се възкачил като върховен

владетел в 668 г., но пък е съ/владетел и кан от 638 г.).

 

Севар 15 летъ [дръжа], родъ емоу Доуло,

А летъ емоу Тохъ алтомъ.

 

Кормисошъ 17 летъ [дръжа], родъ емоу Вокиль,

А летъ емоу Шегоръ твиремъ. Сии же канъзъ измени

родъ Доуловъ, рекше Вихтоунъ (ст.-бълг. Вихъръ, Вихръ: “вихър,

буря; сътресение, трус, земетръс”, което показва, че “вихтоунъ

може и да не е родово име, като при това ст.-бълг. Рекъше, Рекше

е съюз, СС*; тогава се чете: “Същия канъз измени (на) рода Дулов,

стана//направи//доведе до//настана стресение” [в страната], т.е.

настъпи смутно/то време в България, във властта, като по този

начин се обозначава цял нов период, както по-горе се отделят

годините до и след идването на Аспарух на запад от Днепър; това

не бива да се отделя от факта, че Севар* всъщност управлявал

ефективно от 727 до 759-760 година).

 

Винехъ 7 летъ [дръжа], а родъ емоу Оукиль [Укил, В(о)кил],

а леть емоу Именшегоръ алемъ.

 

Телецъ 3 летъ [дръжа], родъ емоу Оугаинъ,

А летъ емоу Соморъ алтемъ. И сии иного радъ.

 

Оуморъ 40 (60) днии [дръжа], родъ емоу Оукилъ,

а ...[летъ] емоу Диломъ тутомъ(ММ*, ТИБ*);

 

Изследователите са сравнително единодушни, че годишните определения, които не съдържат цифри, са календарни дати, подобни на римо-византийските индикти, и тези датировки се отнасят за встъпването на кановете на власт. Така датата на възкачване на единия кан е края на дейността, вер. смъртта, на предходния. При Авитохол* и Ирник* те са свързани с периоди на управление; само при тях е ползван терминът “житъ”, т.е. “съществува”, което се отнася към “период, ера, епоха”.

Вторите термини в изразите се смятат за числителни, които определят поредния месец – І, ІІ,... V,...ХІІ, като се предполага, че годината, както почти във всички календари от Западно-Азиатския и неразривно свързания с нея Източно-Средиземноморски регион през античността, се състои от 12 месеца по 30 дни...

[Според П. Добрев в Д.К. има четири триади, които завършват с месец от 31 дни, а Игнажден*, наричан също Егнажден* и Еднажден*, е независим празничен ден – т.е. 4 пъти по 30 + 30 + 31 = 4 по 91 = 364, + Егнажден = 365 дни в годината. Но къде тогава остават деня на Бъднивечер* и деня на Коледата*, свързани с раждането на Митра*, Новото Слънце и Млада бога*, а пък и такъв извод влиза в противоречия с други сведения, като нпр. това, че “персите” слагали еднократно 5-те допълнителни дни към 12 месеца по 30 дни = 360 + 5 = 365. (ПД* - ЦБ). Или това, че в Д.К. има два месеца с подобни имена - Алем* и Алтем*, със значения “среден” и “средният” или “бляскав” и “бляскавият” (“слънчов” и “слънчовият”).

Тези два месеца, ако единият – Алтем* (може да е около 29 август, когато според българите деня ставал равен на нощта, а годината се преполовявала и тръгвала към зимата), не е в средата на годината като 7-ми месец - т.е. “среден” при 13-месечната високосна година, каквито са 7 от 19, 8 от 20 и 9 от 21 години, може би са слагани един след друг във високосните години – тоест, Алтем: “последният”, Алем: “допълнителен 13-ти” (или обратното), съвпадащи с Голям сечко* и с Малък сечко*.

 

Прави впечатление, че 7 и 19 са неделими и основни в математиката числа, че двойката 8 – 20 след като се раздели на 4 се опростява до 2 и 5, а 9 и 21 са делими на 3, като се получават простите 3 и 7. Най-големият цикъл – от 21 години, започва и завършва с двойка високосни години, пред и след които стоят по две невисокосни - общо 25 години. А пък 25 е свързано с 50 и е една четвърт от 100, като се има предвид, че българите ползват 10-ичната система, а значи и 100-тичната. Всичко това показва, че Б.К. следва да се проучи още по-внимателно, като дори се съпостави с начина, по който българските деца са обучавани на математика през Средновековието и Възраждането, в чиято традиция биха се видели факти, свързани с едни по-древни български знания и практика].




Гласувай:
1



1. shtaparov - Четох и препрочитах труда на Москов ...
07.03.2020 01:36
Четох и препрочитах труда на Москов за Календара и установих,че е допуснал невероятно голям брой грешки. Няма тюркска версия на нашия календар,която да не е омазана от грешки и която да си струва да бъде споменавана в сериозни справочници като Енциклопедия Британика например. Не че тя е застрахована от грешки,но разликата между тюркските версии на Календара и моите възстановки е толкова голяма,че ако англичаните видеха моите версии в достатъчно добър превод,веднага щяха да ги публикуват във всичките си справочници!
цитирай
2. dichodichev1 - shtaparov
07.03.2020 15:58
"Тюркската версия" е Московитско "изобретение". Да не обсъждаме!
Приветствам всеки опит да се разкрива истината за Българите и за България!
цитирай
3. shtaparov - Благодаря!
08.03.2020 02:48
dichodichev1 написа:
"Тюркската версия" е Московитско "изобретение". Да не обсъждаме!
Приветствам всеки опит да се разкрива истината за Българите и за България!

Пълно съвпадение с моето мнение- поздравления!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 104580
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Януари, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31