Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03 03:01 - ВЕЛЕКИЯТ КАН КУРТ или КУБРАТ или КУРБАТ (605-665)
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 129 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 22.03 15:42


КУБРАТКурбат*, Курбат Бащу, Кур-бат, Курт*, ст.-бълг. Коуртъ, Кан на България (605-665), застанал на престола на Източна България, простираща се от река Ю. Буг*, Киев* и Днепър до Каспийско море и долното течение на река Кура*, когато бил на възраст между 16 и 18-21 години, което показва, че е роден между 589 г. и 587-584 г. (ако приемем тезата, че К. е изпратен според традицията на 14-годишна възраст като заложник във Византия по съюзния договор от 597 г., сключен срещу Авария, то той е роден около 583-584 г., а се е възкачил в 605 г. след като е навършил пълнолетните си 21 години /вж. Дарий І*/); К. е син на Гостун* или Албури* (603-605, †618), който е брат на Бат Оркан* (602-603, починал към 640-645 г. и погребан край Мала Перешчепина или бълг. Мала Прищипина*, където е погребан и по-късно и К.); Бат Оркан и Гостун-Албури са синове на Българския кан Тубджак* (587-602), а К. е негов внук;   

За България от времето на управлението на Кубрат има сведения в Арменската география “Ашхарацуиц” от VІІ век: “Северно от Сарматия се намират племената тюрки (угри*, себери*, маджари*) и българи, които носят имената си от названията на реките Купи-булгар (Кубан-булгар), Кучи-булгар, О(ло)нгхонтор-булгар (р. Олонта, дн. Терек*, ПД*; което се записва и като Алан-булгар, Алани), Чдар-булгар (югоизточно от р. Терек и до долината на р. Кура). Това са сегашните названия (т.е. през VІІ век), които не са известни на Птолемей (ок. 80-160). От Конските планини (“Дзиакан”, Изт. Кавказ и хълмовете Ергени*) избягал [през 668 г.] синът на Худбаад (Курбат). Между българите и Понтийско (Черно) море са населени племената гаш и курт (Котраги*), а също суаните.” (БЪЛ*);

Византийският патриярх Никифор (VІІІ в. – 829 г.) допълва: “Трябва вече да се каже за произхода на така наречените хуни (хони*) и българи и за тяхното устройство. Около Меотидското езеро (Азовско море), по река Куфис (Кубан*), се намират старата така наречена Велика България и така наречените Котраги*, които са също техни единоплеменници”.

На свой ред той пък е допълнен от Теофан Изповедник (края на VІІІ в. и първата пол. на ІХ век): “… около Фанагория* (град при устието на р. Кубан*) и обитаващите там евреи (хазари*) живеят много народи. От Меотидското езеро (Азовско море) до реката, наречена Куфис (Кубан*), гдето се лови българската риба Ксистон* (Чистон ~ Чиста, т.е. Чига*, но също и другите морунови риби), се намират Стара Велика България и така наречените Котраги*, които са също техни едноплеменници. През годините на Константин (Констант ІІ /641-668/, в 663-668 г. живеел в Италия, ММ*), който управлява на запад, Кубрат, господарят на казаната България и на Котрагите, завършил [в 665 г.] живота си.” (БЪЛ*);

Смъртта на Кубрат се определя по възкачването на сина му Бат Боян или Безмер*. В “Именника” е записано: “Безмер [управлява] 3 години. А родът на този [е] Дуло, а годината [на възкачването] му [е] Шегор, [в месец] Вечем.” (ММ*). Годината Шегор: “вол, крава, бик” на възкачването на Безмер* или Бат-Боян* е 665 г. сл. Хр. Самият Кубрат или Курт* се възкачил също в година Шегор: “Курт 60 лета дръжа [властта]. Родът му [е] Дуло. А годината му [на възкачване е] Шегор, [в месец] Вечем.” (ММ*).

Излиза, че Кубрат-Курт се е възкачил и е починал в един и същи месец, след като е управлявал 60 години (имената на годината съвпадат, защото те са по зодиакалния кръг от 12 знака, като 60 години са точно 12 х 5 пълни оборота на зодиите). Тоест той е на власт от 605 година.

Понеже българска 665 г. сл. Хр. (6173 от Сътворението на Света) е от 1 март до 28-29 февруари 666 г., тя попада в два индикта на византийския календар – в VІІІ индикт (от 1 септември 664 г. до 31 август 665 г.) и в ІХ индикт (от 1 септември 665 г. до 31 август 666 г.). М. Москов определя Вечем като 3-ти месец по тюркската версия за др.-българския език (ММ*), но пък Веч* е “три” и на индийски (БПХ*). Той може да съвпада относително с март*, който обаче е първи месец от Древнобългарския календар*, а за третия пореден месец – май, знаем че се нарича Бехти или Бе’ти, като на 2 май (в Етх бехти) е поченал Борис І* (852-914). Затова, макар и с едно на ум, можем да приемем, че Вечем*: “вече; начало”, съвпада с март, което поставя възкачването и смъртта на Курт* или Кубрат в VІІІ индикт по византийското летоброене през 605 г. и през 665 г. (60 години са точно 4 по 15 индикта).

Според някои името Кубрат може да се преведе като Брат на Коня*, но явно то е Курбат* и е от Ко* (Ка*; вж Коб*, Кора*, Кол*, Кота*, Котис*, Кум*, Кумир*, Куциia: “коливо, курбан, ястие за помен”, Къметъ: “кмет, комит, комитос”, и пр.), в падежна форма Ку-* (вж Теку*, Ку*: “основен, главен”, а също вж и кон*), което означава “главният, основният, високият”, най-големият, старшият; а по-късно К. приел и епитета “бащата” - Бащу* (срв. че чичо му – братът на баща му Гостун – Оркан*, носел също епитета Бат*: “старши, върховен” – вж. Бат Оркан*). Това съвпада с формата на управление в България от това време, запазена дори и при Асеневци* (1185-1598 и след това...)




Гласувай:
2
0



1. dichodichev1 - История на Българите
22.03 03:13
Това съвпада с формата на управление в България от това време, запазена дори и при Асеневци* (1185-1598<), при която братята, сродниците, а по-късно, когато отраснат, и децата на Кана* и Царя*, са негови съвладетели. При това съвладетелството на братята и децата се ползва и във Византия поне от Арменската династия (867-1057) насетне, което говори за налагане на българската традиция в Константинополския двор, а не обратното (вж. Самбата* /ІХ в./);
Формата на името на Кубратовия син Кубер* - Ку-Ба-Ра, може да е синоним на Кан*, Кана* - “върховен”, и близко до Княз* (Канезъ е всъщност Кан*, но същевременно е преходна форма към станалата по-късно популярна за славяните* форма Княз*), Комит*, Кум*, Кмет* и пр., със значение “стоящ отгоре”, ”над другите”, ”извисен”. Кубер* или Кубар* е епитет на Слънцето* в др.-българската религиозна традиция (ДТ*), а това потвърждава връзката на думата със значението “върховен, висш, стоящ над” [срв. ритуалната др.-българска коледна и еньовденска песен, известна от VІІІ-ХІІ в.:

“(1) Ето възлезе Слънцето* –
(2) Великият цар Кубар –
(3) могъщият и блестящият –
(4) и [Той] ослепи враговете! ...” (ДТ* - с. 26).

Имайки предвид, че тази др.-българска ритуална песен е пята от кара-българите (Западно-българите, в.-бълг. Кара-булгар*), които основали град Болгар* под името Мардукан* (през 745-746 г., ДТ* - стр. 25), че името на кан Кубер е известно поне от VІІ в., наред със старостта на името на река Кубер – стратегическата връзка между Дон и Волга, можем да определим текста най-късно от ІІ в. пр. Хр., когато се появила Кара-Булгар*: “Западна България” (българите пристигат от Ср. Азия в Изт. Европа и по-точно в района на Северен Кавказ преди периода 140-114 г. пр. Хр., когато Българския кан Вунд* се заселва от Сев. Кавказ в района на Армения, а Римските войски на Нерон /54-68 г./ заварили един от преките му наследници – “принц Вананд”, да живее в областта на езерото Ван). Същевременно традиционната почит на Древните българи* към Слънцето* и Митра*, наред с пределната семплост и от там първичност на текста, говорят, че песента – като основна съставна на целия Слънчев ритуал, е много по-древна и съизмерима с периода на създаването на мита за Билга-мес*, отнасяйки я пряко към годините на пораждането на българския етнос и съпътстващата го митология през първата четвърт на VІ хилядолетие пр. Хр. (ИК*)].
Наставката “-ба-“ (срв. Бал*, вж Ба*, Бе*) има значението “върховенстващ, властващ, управляващ” (вж Дулоба*). Тоест в името Кубер коренът Куба- следва да е “основен” (Ка*) + “върховен, върховенстващ” (Ба*). Ако наставката -бар/а, -б`рат/брата не е със значението Брат*, то следващата съставка -ра- носи значението “хранещ, съхраняващ, бранещ”, докато крайното -т/-та е членуване, отнасящо се към целия термин Куб/а/ра- и със значение “тоз (който)”; вж. К&#253;да*; срв с Кубер*;
Известен е само един брат на Курбат – Самбат* (618-675), който от 618 г. явно управлявал апанажа на баща им Гостун* или Албури* (603-618), обхващащ земите от Солниград* до Киев* и граничещ с Авария*; (Алциок* />630-638</ също може да е брат на Курбат и на Самбат*, ако не е техен първи братовчед);
Приема се, че в детството си Курбат е израснал и възпитан в Константинопол, където се сприятелил с бъдещия император Ираклий (610-641), с когото били приблизително връстници. Там той е можел да попадне единствено като заложник – гарант по Българо-Византийски договор. Единственият известен такъв договор през дадения период е този от 597 г. между Кан Тубджак* (587-602) и Император Маврикий (582-601), по силата на който Кан Булгар* (>597-599<) с клана си се настанява в стоящите на юг от Дунав области Горна Мизия, Дакия и Долна Мизия, осигурявайки 10 000-на българска армия за съвместни българо-византийски действия срещу аварите; след няколко разгрома Аварския хаканат признава към 599 г. византийската граница по Дунав за неприкосновена (именно тези българи на Кан Булгар* присъединява към държавата Аспарух* през 679-680 г., наред с българите в Македония, където се установил брат му Кубер*).
След смъртта на Кан Тубджак* на Българския трон се възкачил Бат Оркан* (602-603), който почти веднага бил свален с организиран от Аварския хакан преврат и е заместен от брат си Гостун* или Албури* (603-605) – баща на Курбат. Самият К. управлявал като независим владетел земите на Източна България, с главен град Аскал* (дн. Киев*) и на изток от Днепър до Дербент* на Каспийско море*. Бат Оркан* управлявал териториите вероятно от р. Прут* до полетата на Ю. Буг*, тоест Онгъла*, като столицата му била Кашан – днес Кишинев, Молдава (ДТ*). На север от областта на Бат Оркан били земите на Гостун или Албури, които вероятно включвали и голяма част от Седмоградско* (Трансилвания*). През 618 г. Гостун-Албури е извикан от Аварския хакан и подло е убит. След отказа на Бат Оркан* да се възкачи повторно на престола, начело на цялата държава – т.е. на Източна и на Западна България, застава Курбат или Кубрат.
Хронистът Никифор съобщава: “По същото време (тоест през 618 г.) господарят на уногундурите (хоно-гундурите, вж. Хони*), Кубрат, племенник на Оркан, въстанал (се вдигнал на война) срещу Хакана на аварите. Той се отнесъл много зле с войската [на Аварския хакан], която била оставена при него (тоест, във владенията на баща му Гостун), и я изгонил от своята земя. Отправил пратеници при Ираклий (610-641) и сключил с него мир (мирен и съюзен договор), който те запазили до края на живота си, защото той (Ираклий) му изпратил подаръци и го почел с достойнството патриций.” (ММ*; възприето е това сведение да се отнася към 632 или към 634-635 г. /ММ*/, но явно то фиксира събитията от 618-619 г.).
В друго сведение на Никифор, датирано в 619 г., а по-точно в VІІ индикт (от 1 септмври 618 до 31 август 619 г.), за което и Златарски съобщанва, че хронистът го е поставил “между събитията от 619 година” (ММ*), се казва:
“Господарят на хунския (хонския) народ пристигна във Византия (Цариград) заедно със своите архонти и копиеносци (? боили, ? багатури) и искаше от Императора да ги наставят (въведат) в християнското учение. [Императорът] го приел на драго сърце, а ромейските архонти – хунските архонти и техните жени: съпругите на тия самите се родиха чрез божествения купел. Тогава [Императорът] обдари наставените (въведените) в Божественото учение с царски дарове и почести, понеже той беше вече почел този вожд с достойнството патриций, и благосклонно ги изпращаше в хунските (хонските) живелища (селища).” (ММ*, с. 205).
Както знаем Хуните* са номади и нямат селища, а видимо тук става въпрос за Хони*, тоест за българи, които от векове строят градове и живеят в тях (вж. Град*); според други сведения от средата на VІ век в Кавказ живеели 14 народа, имало 300 града, като само българите имали градове, а пък Хайлан-дурите (Оногондури*, Алани) имали пет главни града. В случаят под “Господарят на хонския народ” може да се разбира Бат Оркан*, който през 602-603 г. бил владетел на България, а след като Аварския хакан организирал срещу него преврат и на Българския трон седнал брат му Гостун (603-605-618), той се установил за известно време във Византийската част на Крим като федерат на Византия. Вероятно още тогава – през 603-604 г., Бат Оркан е бил покръстен и почетен със сана патриций. Скоро след преврата Аварския хакан N. (582-604) бил свален и убит, на престола в Авария застанал нов хакан (604-619), а Бат Оркан се завърнал в апанажа си между Серет и Ингулец, в столицата си Кашан (дн. Кишинев).
Епископ Иоан от Никиу (град в Долен Египет), живял в средата на VІІ век, пише в своята “Хроника”: “Когато жителите на Цариград научила тази новина (че на престола през 641 г. седнали синовете на Ираклий, а не на Константин ІІІ /641/, ММ*), те казали, че автор на този проект е Кетрадес (Куртадес, Курт), крал на Мутанес (Митанес, Мидийците, но в оригинала на араб. &#214;&#957;&#957;&#957;&#959;&#962;, Iunos = &#214;нннос, Хонннос, Хони*; Й. Маркварт, ММ*), братанец на Куернака (араб. Kurnaka, Курнака, = Орнака, Ор-кана). Този човек беше кръстен още в детството си и приет в недрата на християнството в Цариград и бе израстнал при императорския двор (от 597 г. до 605 г.). Той завърза нечувана дружба с Ираклий (610-641), който го беше обсипал с благодеяния. И след смъртта му [в 641 г.] той остана с признателност привързан към жена му Мартина. Със силата на светото и животворно кръщение, което той получи, той победи всички варвари (др.-ирано-езичните авари и арабите през 652-653 г., които владеели Персия) и езичници (тюрките от Западно-тюркския хаканат). И тъй, казвали че той покровителстви интересите на Ираклиевите синове и е враг на Константиновите.” (ММ*);
Вероятно К. е бил заложник по договора на Византийския император Маврикий (582-601) с Българския кан Тубджак* (587-602) и Булгар*, когато 10-хилядна българска армия и общо над 150-200 хиляди българи се заселват в земите на юг от Дунав – в Горна Мизия, Дакия и Долна Мизия, за да спрат в съюз с византийските войски нападенията на аварите и на славяните (склавите). Пък и ако беше останал при баща си Гостун (603-618) той, като достатъчно голям по възраст принц, щеше да бъде взет за заложник в Авария, затова е било по-добро решение скриването му в Константинопол. Там се сприятелил с Ираклий, с когото вероятно били на близка възраст (но според раждането на Ираклий ок. 575 г., то К. бил 8 години по-малък, като през 597 г. единия бил около 22-годишен, а другият на 14). А през 605 г., когато станал на около 22 години, се завърнал и поел като автономен владетел Източно-Българския трон.
Пратеникът на Кубрат в късната есен на 618 г. бил чичо му Бат-Окан* (602-603, † ок. 641/645), който пристигнал в Константинопол с кораб (или няколко кораба) и бил придружаван както от бляскава свита български благородници, така и от п&#972;четен български военен отряд, които направили силно впечатление на Византийските столичани. Възможно е в това пътуване да е взел участие и Самбат*, което обяснява защо и някой от делегацията получил титла патриций. Самото влизане във Византийската столица с въоръжен гвардейски отряд, макар и имащ само представителни функции, е изключителна превилегия и поведение на добре приеман от хазяите принц.
Набива се на очи фактът, че след като убил Гостун през 618 г., Аварският хакан побързал и да окупира апанажа му (вероятно Седмоградско* и земите до към Аскал* (Киев*), защото на юг, от Серет и Прут* до Ингулец – десен приток на Днепър, и със столица в днешния Кишинев, били владенията на Бат-Оркан* (вж. карта: Реки). Но земите на Гостун по наследство принадлежали на сина му К., както и на брат му Бат-Оркан*. Едва след като прогонил нашествениците от бащините си земи, което станало вероятно в края на лятото и началото на есента на 618 г., Кубрат съгласувл с чичо си дипломатическото посещение при Ираклий в Константинопол – може би осъществено през октомври, когато Черно море е тихо и приятно за пътуване. Ако е станало така, то Бат-Оркан е останал във Византийската столица през цялата зима, а изглежда и през пролетта до към април-май. Интересна е и подробността, че Ираклий І дал подаръците и инсигниите за титлата патриций (принц на Византия) на Кубрат именно при това посещение на Бат-Оркан, докато другите български аристократи от свитата получили по-ниски санове. А и какво друго му оставало на Ираклий І, при положение, че от едната страна го тормозели арабите, от другата – аварите, а единствената близка териториално организирана сила била България и тя при всички случаи трябвало да бъде превърната в съюзник на Византия. В противен случай Източно-ромейската империя не би могла да устои срещу едно сдружение между българи, авари и араби. Именно тази мирна дипломация на Ираклий спасила Константинопол през 626 г. от съвместния удър на Арабския халифат, Аварския хаканат и българските войски на Самбат*, включващи и васалните му славяни от Централна Европа.
През зимата и пролетта на 618-619 г., след детайлни преговори и като се препотвърждавали точките от предишните двустранни споразумения, е сключен Българо-Византийски военен договор, насочен срещу Авария*. През 619 г. Кубрат изпраща брат си Самбат* (618-675) да построи нова мощна крепост в един от главните му градове – Аскал*, носеща като име Кубратовия епитет Бащу* (Аскал*, бъдещият Киев*, е основан към 375 г. като столичен град и пророчище още от Кан Булимир* /348-378/, бащата на Алавив* или Дере* /378 – сл. 420/, след като прогонил от този район към 372-375 г. готите*). Успоредно със строежа на Киевската крепост в 619-622 г. явно била укрепена и подсилена цялата западна граница на България срещу Авария*. През 623 г. Кубрат изпраща Самбат* да разгроми Авария, заради лошото отношение на аварите към тамошните българи. Той прави това безапелационно и само за месец-два установява нужния ред и васалитета на Аварския хаканат, но остава в Централна Европа, в непосредствена близост до Аварските земи, около година и половина. През 625 г. Кубрат нарежда на Самбат* да се завърне в централната област на България, но брат му отказва да направи това и създава своя независима държава под името Дулоба*: “Върховенстващият Дуло”, известна в историографията и като Държавата на Само* (623-658). Изглежда обявяването на автономия от Самбат и нежеланието му да се прибере в централната част на България, е свързано с отказа на Кубрат да отстъпи на брат си Западно-Българската корона. Но пък заради сепаратисткото си поведение Самбат е наречен от Кубрат с епитета “Кий” – “отсечен, откъснат; сух клон, суха тояга”, което по-сетне става име на град Киев*.
През 626 г. Самбат (618-676) организира страшно нападение срещу Константинопол съвместно с подвластния му Аварски хакан и васалните му местни средно-дунавски и полско-чешки славяни, което било координирано и с арабите – блокиращи с кораби морето и атакуващи с армията си града от изток. Хронистите пишат, че при тази обсада в лодките при славяните имало българи. Византийската столица била пред неминуемо падане и вероятно е спасена чрез личната намеса на Кубрат с войските и флота на България, още повече, че за тюркска или хазарска намеса в тази война и дума не може да става (Хазария е образувана чак през 673 г., Западно-тюркският хаканат е твърде далече и воюва с арабите, които пък владеят както териториите до Мала Азия, така и цяла Севена Африка с Испания, а в района край Византия друга организирана и бронирана военна сила, освен България на Кубрат, няма). Обаче византийските хронисти внимателно и педантично заобикалят истината кой точно е освободил града от огромната и готова на всичко, обединена и добре снабдена армия на враговете, като приписват чудото единствено на Богородица и на Бог. Пък и след като Кубрат е Византийски патриций (принц) от 619 година, защо трябва да го приемат за чужд спасител и да го величаят излишно, а да не стоварят всички почести върху раменете на божествата – покровители на града.
Китайската хроника отбелязва, че през 638 г., при управлението на Китайския император Тай Дзун – с личното име Ли Шъмин (627-649), Великият кан (каган, хакан) Дулу дошъл от Запад и превзел Гейгу – държавата на Гянгуните (Киргизите), която била върху територията на страната Динлин. Скоро каган Дулу умрял… (ВПБ*, с. 106). Но кой може да е този Дулу, действащ по времето и значи по заповед на Кубрат, който самият носи пръстен с надпис, с окончания на “-у” – Кубрату Бащу*. И къде може да се е случило всичко това, макар и да е определяно от изследователите на Алтай именно в покрайнините на Алтайския район, което е напълно разбираемо от гледна точка на професионалното им пристрастие. При това именно към времето между 640 и 645 г. починал Бат-Оркан*, който също носи титлата Велик кан, какъвто бил през краткото си царуване през 602-603 година. Пък и освен Бат-Оркан върховният владетел Кубрат имал и други съвладетели от рода Дуло – както синовете му, така и братята и чичовците му.
Според по-раншните събития, описани в хрониката “Хоу хан шу”, Динлините (Ди-ли) отседнали в Джунгария. През 85 г. сл. Хр., тоест 553 години преди действията на Великия кан Дулу, народът Ди-ли (Динлините), заедно с племето Гянгуни (Киргизи) и подпомогнати от племената Сян-би (Сабари*, Масагети*), въстанал срещу Хунския съюз. Китайците нанесли най-съкрушителният (според тях самите) удар върху Хуните и те са изтласкани към езерото Балхаш*. В Динлин се настанили Сян-би (Сабари*), а техният вожд Таншъхуай – който кой-знае защо празнуващ вместо китайците, в чест на победата над Хуните пил вино от човешки череп (името Таншъхуай явно е свързано с планината Тян-Шан или Танкан*, като от ХІІ в. пр. Хр. китайците възприемат термина Тян: “Небе” /ВПБ* - с. 37/, който е от др.-иран. Ан*: “небе, бог”). Народът на Таншъхуай (141-181) – Сян-би (Сабари*), се смята за предтеча на Чувашите* (от смесването на хони*, вероятно от племената утиги и печенеги, с българи). В земята на Ди-ли (Динлините) останали Гянгуните (Киргизите), които налагат в района на Алтай нов език от тюркската езикова група (проф. Леонид Къзласов, ВПБ* - с. 104).
Връзката на Киргизите със Сабарите* (Печенеги*), описана от китайците, потвърждава твърденото от Гази Барадж* (1229-1246), че имало езиково влияние между Киргизи и Печенеги (вж. Чуваши*);
От други сведения знаем, че на днешната граница между Азия и Европа – в района около Урал и Волга, последни пристигнали Киргизите, а преди тях там дошли Хазарите* (от 673 г.), после Печенегите*, преследвани от тюрките Угри* (Маджари, Мишари, Джунгарци, Сэбэри, Себери*, др.-рус. Севери, Торки, Турки, Турци). Печенегите* или Баджанакците носят името Сабани* и Сабари*, а само един-два от клоновете на Угрите или Башкортите (наричани и Турци), които се смесили с Печенетите и се установили в района на река Десна* (Сэбэр-су) и около горната част на река Донец (Северски Донец, тоест Себерски Донец), използвали от доста по-късно време името Себер (Сэбэр, ДТ*). Печенегите всъщност са древните ирано-езични Масагети* и през VІ и V в. пр. Хр. обитават земите на изток от Сърдаря* (Х*), до териториите край езерото Балхаш* - в непосредствено съседство с Джунгария, както и ниските полета в северното подножие на Танкан* - кит. Тян-Шян. Именно вождът на Печенегите можел да носи китайско нарицателно по името на планината Тян-Шян. А и години по-късно традицията да се пие вино от череп била запазена при Печенегите, но не е известно да е ползвана от угрите (маджарите) – например през 972 г. Печенежкият вожд Кур* пил вино от черепа на Киевския княз Святослав І* (964-972; ПВ*, ДТ*). И разбира се, в конкретно разглежданият случай следва да разграничим Сян-би (Сабари*) от военачалника Дулу.
Като се вземе приблизителната ситуация от 638 г., излиза, че българите били в относителна териториална близост с Киргизите, които пък били част от Западно-тюркския хаканат (552-659). Самите Киргизи били на източната граница на Буляр* или Ак-Булгар*: “Източна България” (вж. Аламир Султан*), а това означава, че Кубрат бил върховен владетел и на Източна България, и на Западна България или Кара-Булгар*. Кубратовият син Аспарух* управлявал от 638 г. до 668 г. в Дагестан и целия Източен Кавказ до Волга*, по Каспийското крайбрежие и крепостта Дербент* на юг, а Западен Кавказ с поречието на Кубан се наричал България (Бурджан* на фарси) много време преди идването на Хазарите през 673 година.
Едва ли, обаче, Аспарух е нанесъл през 638 г. ударът на изток срещу Киргизите, защото бил доста млад и сложен за губернатор на тоя източен район на България в същата 638 г. или в предишната 637 година, пък и през целия си живот той избягва да воюва. Но знаем, че един принц от рода Дуло не бил жив в не много отдалечената от разглежданото събитие 673 година. И това бил синът на вече доста възрастния за битки и занимаващ се от 618 г. с прорицателска и миротворска дейност Бат Оркан* (602-603, †640/645). Защото през 673 г. именно Бат-Оркановият внук Кумък – принц от рода Дуло, който е автономен военен предводител, като съюзник на Бат Боян* (665-690) убил Хазарския хакан на река Калка*, след което му било предложено от новият Хакан на Хазария да стане владетел на българския Западен Кавказ – т.нар. област Бурджан: “България” (вж. карта: 084./ 922-1238 г., Волжка България).
Съдейки по името-нарицателно Кумък (Кумык, ДТ*), неговата майка – съпругата на баща му (сина на Бат Оркан), била една от княгините на племето на Кумыките, вероятно дъщеря на племенния им вожд (хан). А Кумыките са: тюркска народност, днес най-старото население на Дагестан (заселили се там от Х в. – б.а.), живеещи по-рано в централните и западните територии на Казахстан (т.н. Туран от ІІІ-V в. според арменския историк Моисей Хоренски /ІV-V в./ - б.а.), които са от групата на тюрките Кумани или Кыпчаки (ЕС*), част от древните Киргизи. През 638 г. Кумиките-Киргизи, били достатъчно далече от България, за да има повод български принц да се жени за тяхна аристократка, което винаги ставало по политически причини (срв. Юлай-Бата* и др.); остава, обаче, другата възможност – той да е отишъл при Кумиките-Киргизи, за да воюва с тях. Това, че не лично Кубрат (605-665), а неговият първи братовчед N. Дуло е подчинил Киргизите, в никакъв случай не омаловажава фактът, че Стара Велика България* разпространила властта си и над тяхната източна страна от 638 г. поне до 652 г., когато Арабите нахлули покрай Каспийско море* до поречието на Терек* и завладяли българската стратегическа крепост Дербент* – една от Кавказките порти.
Фактът, че България още през 638 г. разбила приближаващия към края на съществуването си Западно-тюркски хаканат (552-659) и подчинила някои от най-западните му съставни групи, е доста значим. Особено в съчетание с това, че аварите, които също са хони* - тоест др.-ирано-езичен етнос от района на Имеон* (Хара*), били пропъдени в земите си от Кубрат още през 618 г. и самата Авария е подчинени от Самбат* през 623 година и останала такава до завладяването й от Крум Страшни* (787-814) и Карл І Велики (771-814) през 796 година (АХ*). Той напълно отхвърля широко разпространяваната в българската историография теза, че Кубратовата държава е била васална на Западно-тюркския хакан (ММ*, ОБ* и пр.), съчетавана с това, че била васална и на Аварския хаканат, като се приема че аварите също са тюрки и са свързани със Западно-тюркския хаканат (едва от скоро се прокарва истината, че “най-вероятно аварите са от групата на др.-иранските народи”, проф. Бакалов). Това, че Кубратова България била независима от 605 г. насетне се съобщава в хрониката на Гази-Барадж* (1229-1246), като същевременно този статус и мощта на България в периода 605-665 г. се потвърждават и от китайското сведение за българския погром над Западно-тюркския хаканат през 638 година.
Всъщност, както се твърди в изворите, под васалитет спрямо Авария попадали само владенията на Гостун или Албури (603-618), докато от 605 г. сина му Кубрат управлявал като независим владетел земите от Аскал* (Киев*) и р. Ингулец (западен приток на Днепър) на изток до Каспийско море* и Дербент*, и на широчина от р. Десна* до Крим* (ДТ*), като на изток от Волга стигали поне до към река Урал, където граничел със Западно-тюркския хаканат (по това време вече в Европа и Западна Азия не се търпели незавладяни и неподчинени земи и племена, и само най-силните можели да си позволят независимост, както и най-северните примитивни племена). Земите на север от река Десна* и от р. Припят били по онова време все още твърде влажни и невъзможни за обработване, което се споменава за областта Кърчаг* (между Ока* и горна Волга) и през Х-ХІІІ век. Вероятно Кубратовите земи отговаряли на понятието Източна България, а той бил носител на короната на Източно-Български владетел.
Самата Западна България била във васално положение спрямо Авария най-рано от към края на 582 година, когато починал миролюбивия Аварски хакан Боян (558-582) и на престола седнали един след друг агресивни хакани (вж. Боян /7/*), но и не по-рано от смъртта на Българския кан Боян Челбир* (ок. 565-587). Наследникът на аварина Боян карал и Българския кан Тубджак* (587-602) да воюва срещу Византия, а това определено говори за зависимост на Тубджак от Авария, която се прехвърлила и върху синовете му Бат-Оркан* (602-603) и Гостун* (603-605, †618). През 618 г. Кубрат изхвърлил аварите от земите на баща си и на чичо си, ставайки върховен кан и на Западна България, а през 623 г. превърнал Авария във васален придатък на обединената България. Така вече разполагал с огромен ресурс и бил в състояние да воюва без притеснение както срещу обединените арабо-аварско-български войски при Константинопол през 626 г., така и срещу мощния Западно-тюркски хаканат през 638 година. Видимо по това време той бил в относително добри отношения с брат си Самбат* (618-676), защото не се притеснявал особено от нападеие от страна на аварите в гръб (българите нямали право да воюват с българи, затова единствено аварите и славяните биха могли да нахлуят в България от запад);
Следващото голямо събитие при управлението на Кубрат е Арабската инвазия. През 652 и 653 г. от изток в България нахлуват Арабите, навлизат дълбоко в областта, управлявана от Аспарух* (637 – януари 699), завземат или обсаждат Дербент*, Булгар-Балх* и Вабандар*, като стигат до равнините на р. Сулак* и на р. Терек*; при отстъплението си те оставят в свое владение Дербент*. Тази българо-арабска война, водена от Кубрат и вероятно от управляващия областта негов син Аспарух* (638-699), която може и да е инспирирана от Византия и Констант ІІ (641-668), все още остава не добре известна за българската историография. Войната явно е завършила с подписването на мирен договор, чиито клаузи биха хвърлили нова светлина върху статуса на България през този период.
През 658 г. Франкската държава разгромява Самбат* и неговата държава Дулоба* (623/625-658) прекратява съществуването си, а той е принуден да се завърне под мощното крило на брат си Кубрат. Върховният кан все пак му връща апанажа с център Бащу* - някогашния Аскал и бъдещ Самбатис* и после Киев* (по епитета на Самбат – Кий). Прогонените от франките и дошли със Самбат от Центална Европа и Среден Дунав (Сулу*) българи, славяни и вероятно авари, се настаняват в областта на града-крепост Бащу (Киев*) и на изток от там – до Карпатите включително, като налагат за района нарицателното Дулебия* (известна и като Сама-тера*), по името на Централно-европейската Самбатова държава Дулоба* и по епитета си дулеби (“хора от Дулоба”).
Според руската хроника “Повест временных лет” Самбат*, наричан там само Кий*, имал братя Шчек (рус.- Щек; бълг.- Щек, т.е. Штек) и Хорив (вж. др.-бълг.- Хара*: “крепост”, срв. и близостта с Курт), и сестра Лыбедь (Лебед); твърди се, че Кий “князувал в своя род”, че ходил в Цариград, и че “когато ходил той при царя (в Цариград, може би с чичо си Бат-Оркан* през 618-619 г.), то, казват, велики почести получил от царя, при когото той ходил. Когато пък се връщал, пристигнал той при Дунав, и обикнал местото, и издигнал от дърво градче неголямо, и искал да седне в него със своя род, самоче не му дали живеещите наоколо; така и досега наричат придунавските жители това градище – Киевец. Кий пък, като се върнал в своя град Киев, тук и умрял; и братята негови Щек и Хорив, и сестра им Лебед тука се поминали.” (ПВ*).
Това ходене на Самбат* (618-675) в Константинопол, ако не става дума за приписвани на Самбат действия на Кубрат или на Бат Оркан*, може да се постави и в периода след 665 г. при Константин ІV Погонат (668-685), или в периода до 641 г., когато при Ираклий (610-641) имало сериозен конфликт между Византия и Авария*, граничеща с Дулоба*; но може да е станало и след 558 г., когато Самбат се завърнал при Кубрат, който пък му дал пак да управлява Бащу* (Самбатис*, дн. Киев*) и северозападната област на България; или непосредствено преди 668 г. – при император Констант ІІ (641-668), когато Самбат* (и Аспарух*) трябвало да уточни позициите си с Византия (След смъртта на Самбат в 676 г., когато сам поставилия се в позиция на хазарски васал Бат Боян предявил законни претенции към Киев и СЗ България, като вдигнал на крак и Киевските си привърженици, обявилият се също правомощно за върховен Български владетел Аспарух се придвижил към Онгъла* и се укрепил там. Но византийските анклави в Крим и по СИ Черноморие зависели повече от Бат Боян /665-690/ и близкото му приятелство с Хазарския хакан, и от върховното положение на Бат Боян спрямо българските феодали в Кавказ и Армения, което през 676-679 г. е станало достатъчно основание за Константин ІV Погонат да вдигне войските си именно срещу Аспарух).
През март 665 г. Кубрат починал, оставяйки обширната държава под върховенството на най-големия си син Бат Боян* (665-690), която граничела с васалната Авария* на запад и с Франкските владения на северозапад, с Византия на юг от Дунав и по Черноморското крайбрежие, с арабите на изток и с тюрките на североизток; вж Стара Велика България*, Бал* ~ Балта* ~ Балтаур*, Балтацар*, Сама*, Самбат*, Реан*, Боян /7/*, и пр.;
цитирай
2. shtaparov - Няма кани и канове в Българската ...
23.03 02:45
Няма кани и канове в Българската история- има само КНЯЗЕ и царе!
цитирай
3. shtaparov - В "Именника" на Бълг...
23.03 02:54
В "Именника" на Българските князе няма никакви месеци- в него има определители на годините,които представляват божествени епитети на Седемте основни Български богове! Там на 22 места е спомената думата ЛЕТ (Година),на 1 място думата ДНИЙ (Дни) и на НИТО ЕДНО- думата МЕСЯЦ (Месец)! Там пише например,че ИМЕТО НА ГОДИНАТА е Шегор Вечем и на нито едно място не пише,че годината е Шегор а месецът- Вечем! Затова "цифрите","откривани" в Именника от тюрколозите са плод на техните фантазии,а не на обективната реалност! Подведен от тях,аз също отначало ги приемах за цифри но после разбрах,че да повярваш на тези мошеници дори в една дума е сигурен път към лъжата и фалшифициране народната биография на Българите!
цитирай
4. shtaparov - Кубрат не е на власт от 605 г. разбира ...
23.03 03:06
Кубрат не е на власт от 605 г. разбира се,понеже тогава е роден! На власт е от 629 г.а в Именника е казано всъщност "До шейсетата си година дръжа" (управлява)! Да приемем,че е имало властване от 60 години в нашата история е напълно нереалистично още повече че в 619 г.,когато е покръстен рода Дуло в Константинопол,Кубрат е бил още дете и е престоял там поне 2-3 години,като според изворите през цялото време на своя престой там е бил дете а не младеж! Ако по това време той вече е князувал,това означава да зареже държавните дела за няколко години,за да си кара живота в Цариград,а той не е бил такъв пройдоха- напротив,бил е високоотговорен човек и управник,ценен и уважаван от своите съвременници!
цитирай
5. shtaparov - Отявлени турцизми като Тубджак, ...
23.03 03:11
Отявлени турцизми като Тубджак,Алп Бури и Атилкессе,съчинени от измамника Нурутдинов нямат място в реалната Българска история,особено пък в ранната!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 25218
Постинги: 256
Коментари: 310
Гласове: 92
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930