Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2020 15:37 - КЕЛТИ - РАЗСЕЛВАНЕ КЪМ СРЕДАТА НА II ХДЛ. ПР. ХР.
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 140 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 11.03.2020 15:56


 КЕЛТИ* – Keltoi, Galatai, Galli, сборен етноним за всички племена обитаващи в Европа преди и през VI-III век п.н.е. т.н. Западна, Централна и Източна Келтика. Към средата на ІІ хдл пр. Хр., Келтите (К.) идват от Западната половина на Азия (Ср. Азия) в Европа и до към началото на І хдл. пр. Хр. завладяват почти целия континент. Европейската прародина на К. се локализира в горните течения на Рейн и на Дунав*, в земите от дн. Изт. Франция до Зап. Чехия. Най-рано са споменати от Хекатей и Херодот (Х* - ІІ, 33). След ІІІ в. пр. Хр. започва използването на етнонима Галати (елин.) и Гали (лат. автори).

До края на V в. пр. Хр. Келтите обитавали вече дн. Британия, Франция, по-голямата част от Иберийския п-ов, Карпатската котловина. В ІV-ІІІ в. пр. Хр. те заселват Ирландия, Апенинския п-ов и Балганския п-ов, продължават завладяването на Британия и Иберийския п-ов, навлизат на север и изток от Карпатите и нахлуват в Мала Азия. През ІІІ-ІІ в. пр. Хр. Келтите се срещат от Атлантическото крайбрежие, Британия, предпланините Харц, Судети и Карпатите, до С. Причерноморие, М. Азия и Египет. По това време често се използват като наемници в елинските армии.


КЕЛТИТЕ СА РОДСТВЕНИ КУЛТУРНО И ЕЗИКОВО С ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ, 
но не са българи.

 

Келтската календарна година започва на 1 ноември или около тази дата; днес това се отбелязва широко с празника “Вси светии”, когато хората се маскират като вещици и други зли същества, извършвайки ритуали за прогонването на злото, както това правят и българските Кукери* (Българската календарна година започва около 1 март, с празника Баба Марта*, мартениците* и пр., виж Древно-българският календар*);

Във втората полвина на ІV в. пр. н.е. К. навлизат от север на Балканите и след редица нахлувания в земите на Трибалите (298 /310?/, 281, 280, 276 г. п.н.е.), това тракийско племе е подчинено от келтското племе Скордиски. При нашествието към Елада от 280-279 г. пр. Хр., голяма група К., водена от Комонторий, се отклонява и се заселва в ЮИ Тракия, близо до Бизантион (по-късния Константинопол и Цариград, дн. Истанбул), с център селището Тиле (в Странджа* или на юг от Одрин*, при вливането на Съзлъдере в Хеброс /Марица*/). Вероятно К. нахлуват на Балканите и от североизток, като най-ранните следи за връзка на латенската и тракийската култура са от СИ Тракия (Браничево*, Кралево, Мадара*, Маломир* в Шуменско, Свещари* и пр.). Последната вълна от нашествие на К. на юг от Дунав* е в нач. на ІІ в. пр. Хр., когато Македонския цар Филип V (221-179), точно преди смъртта си, привлякъл Бастарните (Келти, живеещи на север от делтата на Дунав, между Гетите и Скитите*) и вожда им Клондик за обща борба срещу Рим, като част от тях остават да живеят на юг от Дунав (Тит Ливий - ХL, 57-58);

С К. се свързва латенската култура, която се развива през І хдл пр. Хр., като по-силно е влиянието им върху въоръжението. Латенският меч се разпространява в цяла Европа, като се използва и след покоряването на Тракия от Рим. Келтския щит, с характерни метални апликации (изпъкналост, подобна на пъп, дръжка и обковка) се среща често през ІІ и І в. пр. Хр. на Балканите*, както и фибули, торкви, колани-верижки, бойни ножове, копия, юзди, шпори, керамични съдове, различни апликации. За влиянието на К. говори това, че се срещат предмети, изработени от траки и елини, но с елементи, заети от латенската култура. Интересно е, че К. в Тракия използват заварената производствена база и не създават своя, а в земите на Трибалите и Скордиските те заимстват традицията на местните племена за създаване на голям металургичен център (ТЕ*).

К. са важни за изясняване на същността на Българите като носители на близки до Древните българи* език, обща култура и митология, от които особен интерес представлява най-древният им пласт. В паралел с древно-иранските език (авеста*) и култура, както и с културата на някои конкретни древни народи и общества в Двуречието* - Симити*, Шумери, Акадци, Асирийци, Арийци, Еламити (Перси*) и пр., те представляват незаменим извор на данни, чрез които можем да съставим достоверен образ на Древните българи*, на средата, в която живеят и се развиват, та дори и да направим “снимки” на конкретни етапи от този процес. Нпр. К. носят информация за Ср. Азия и цялата Източна Западна Азия от началото на ІІ хдл. пр. Хр.;

Смята се, че К. дават към една трета от понятията в латинския език, които Рим от своя страна разпространява във и около владенията си (при това в подготвената среда от преките контакти на К. с много от европейските народи и племена от ХV до ІІ-І в. пр. Хр.). От друга страна езикът на К. е толкова близък с Древнобългарския език, че много думи почти напълно съвпадат - Кан*, Канар, Тикин (Тикам*; в др.-бълг. Канар-тикин* - “престолонаследник”), Клон и пр. Това говори най-малкото за обща среда, в която са се оформили двата езика, и то до първата четвърт и средата на ІІ хдл пр. Хр. – пристигането на К. в Европа. Това може да е станало само в източната част на Западна Азия, в северната ѝ половина, някъде в района около Балхара* (Бактрия*). Общо за К. и Българи е отношението към коня, към металургията и вер. към керамиката, земеделието, използването на метални предмети в стопанството и към скотовъдството.

Античните автори често се ограничават в съобщенията за духовния живот на К. до вярата им в преселението на душата и в задгробния живот (МН*). Представа за митологията на К. може да се получи от паметници с местно значение - ирландски и уелски, като ирландски саги са записани едва към VІІІ-ІХ в. сл. Хр., а систематичното им събиране започва към ХІІ в., когато те вече са подложени на силното влияние на християнството. При това липсват данни за космогонични и есхатологични митове (МН*).

От текста на римския поет Лукан (І в.) и средновековните схоли върху съчиненията му са известни някои Келтски божества. Важен бог е Езус [лат. Esus: “гневен”, Бог на Галите, а според други изследователи на всички Келти (Бог на войната ?), който изисквал жертвите в негова чест да бъдат провесвани (обесвани) на дърво; лат. esurio: “гладен съм, искам да ям”, прен. “силно желая, алчен, гладен, гладник”; esus (edo, edi): 1. “ям”, 2. “изяжда, прахосва, унищожава”. Изобразяван е с брада или голобрад, до дърво, с вдигнат сърп или топор. Някои смятат, че етимологически името Езус по-скоро означ. “добрият Бог”, “Бог-господар”, подобен на ирландския Дагда. Според българската етимология вер. е връзката с Ас*-Ис*- Ес* и Ас ~ Аз* - Ез, срв. Асат*, Асла*, Асия* - Естество* и пр.; срв. Исус*, Асат*].

Таранис е Бог на гърма, а жертвите, които му принасят се изгаряли  (съответства на Перун*; вж Бъдник*), което означава, че е божество на Огъня*. За Тевтат жертвите се хвърляли във вода, вер. в поток, река, езеро или море (срв. хвърлянето на кръста във водата на Богоявление /6, І, 2004; ПК*/), и това явно е божеството на Водата*. Характерът на принасяните жертвопринушения допуска съпоставка с мотива за тройната смърт, общ за митологията на индо-европейските народи, но същевременно е по-логично да се търси връзка с Мада* и с Трифон Зарезан*.

Известни са много етнонимически Келтски божества – Алоброкс, Бог на Алоброгите (срв. Алани*, Алхон*, Алогоботур*), Арамо - на Арамиките (срв. Ар*, Арда*, Арбен*, Арду*), Богиня Воконтия - на Воконтиите (срв. Волхон*) и пр. Иконографските изображения са изключения и от тях са познати само Галските божества Епона, Цернун, Суцел, Нантосвелта, Розмерта и някои други. Съответстващи в Британската, Уелската и Ирландската митология са много от К. божества: Ноденс - ирл. Нуаду, Бригантия - Бригита, Мапонус (“млад”) - ирл. Мак Ок, син на Дагда. Този Бог се асоциира с Аполон, както и галския Беленос (вж Бел*, Тангра*). Сходен с Беленос вер. е галския Гранос, съпоставим с ирландското женско божество Греин (от grian - “слънце”; срв. бълг. Грея*).

Някои божества са познати само от изображения и остават анонимни – нпр. на трилико или триглаво божество, божества със змии (срв. триглавата ламя в бълг. нар. творчество), група от три Богини-майки. В Ирландския пантеон (във “Втората битка при Мойтура” - за Племената на Богинята Дану и пира на Гуибниу, централния епизод, на който е приготвянето на магическа напитка, даваща сили на Боговете за боевете им с Фоморите - “подземните демони”; срв. Заратустра* и божественото питие на безсмъртието Мада* или Хоама*) някои от Боговете имат съответствия сред т.н. потомци на Дон (срв. Дон*) в Уелската традиция, позната най-вече от “Четирите клона на Мабиногион” (оформено към кр. на ХІ в.). Уелският Леу, син на Арианрод, е сходен с ирландския и галския Луг, ирландския божествен ковач Гоибниу - на уелския Гофанон, ирландския Мананану, син на Лер - на уелския Манавидан, син на Лир, и пр.

Пространствената картина на Света при К. има предимно плоскостен характер. Във вертикалното й деление основна роля играе “Дървото на Света” (ирл. crann bethad; срв. Гран/ка*), чийто аналог е централния стълб на дома на Да Дрег (сагата “Разрушаването на Домът на Да Дрег”; вж Тангра*). С “Дървото на Света” (аналог на Световната планина) е свързан мотивът за извора, като нпр. изворът течащ от Сид Нехтан и даващ началото на река Бойн (една от главните в Ирландия), е свързан с Отвъдния свят и съдържа в себеси Божествената мъдрост (срв. Балх /4/*, Бартанг*). Лешниците на леската (свещено дърво и за българите, ФА*, БНТ*), растяща до извора, които попадали в река Бойн, давали на този, който ги изяде пълно познание. Стихията на изворите била съзидателна (както в българската традиция) - нпр. извора на Бога-церител Диан Кехта, който съживява мъртвите и лекува ранените, докато водата на океана, особено тази от И, С и СЗ, била враждебна и свързана с демоничното начало (срв. Билга-мес*, който, за да отида при Ной*, трябвало да премине през мъртвото море).

На Запад се намирали земите (островите) на блажените, където времето е спряло и цари изобилие и младост - Великата земя, Земята на живота, Земята на жените и пр. Според едно от преданията тези земи управлявал Трен. На Север били земите на забравата и смъртта, в една от които - на остров със стъклена кула, живеели Фоморите. Но представата за Оня свят била свързана и с образа на пиршество в залата с неизчерпаемият котел на Бог Дагд и изобилието от свинско - най-любимото месо за К., която има определена героическа база и вер. пресъздаването й стои в основата на Келтските празници.

Ирландският новогодишен обряд – празникът Самайн (срв. Сама*), с възпроизвеждането на открит, често враждебен, сблъсък между двата свята, вер. съдържал ритуална гибел на света, където живеели хората и на владетеля му, който накрая побеждавал демоните и възраждал Света, като в основата очевидно стояли местни ритуали и варианти на мита за двубоя между Гръмовежеца и неговия противник. Този обряд завършвал в т.н. Bruiden - помещения за пиршества (срв. Бог Коледо*, Коледа*, Кукери*, Бъдник* и пр.). В Ирландия имало пет такива помещения (зали), като стопанин на едната от тях бил ковач (“Разрушаването на Домът на Да Дрег”);

Важно място при К. заемали митовете за божествените животни, често свързани с представите за това как изглежда Света (срв. бълг. нар. приказка за Тримата братя, Ламята* /Халата*/ и златната ябълка; срв. 12-те зодиакални години в Древнобългарския календар*, които са животни). В Ирландската епическа повест “Похищението на бика от Куалънг” двубоят между биковете Финдбенах и Дон Куалънг (гал., брит. Donnotaurus) завършил с победа на втория – Дон (вж. Дон*, Дунав*, Днепър*, Днестър*), който разхвърлил остатъците на победения по цяла Ирландия, давайки различни местни имена. Двата персонажа, които първоначално били пастири-свиневъди на Господаря на Отвъдния свят (Анона*), преди да станат бикове се превръщали в разни същества - сокол, ястреб, водни животни и пр. (срв. бълг. нар. творчество /БНТ*/, приказката за Ох* и пр.; срв. животинските персонажи в Древнобългарският календар*, които са свързани с бълг. вярвания за Отвъдния свят и божествените животни в него - представители на цели семейства животни, а не на отделни видове; срв. Веретранга*).

Свинарят, пастирът, покровителят на животните, свързвани с Другия свят, са един от централните и най-широко разпространени персонажи в митологията на К. Друго особено почитано животно е дивата свиня, вепъра, чието месо било неизбежна принадлежност на празничната трапеза в залата на Господаря на Отвъдния свят и се свързвал с Бога-търговец Меркурий, наричан Moccus (от келт. moch: “вепър, глиган, диво прасе”; срв. Мощ* от мош + т/оу, тази*; др.-бълг. Дохс: “глиган, свиня”). Главно място имал и култът към Божественият кон (вер. от ІІІ хдл пр. Хр. - вж Кон*, Древните българи*) и свързаната с него Богиня Епона, а в Ирландия и Уелс названието му (ирл. ech: “кон”) влиза в много имена на митически персонажи, свързани с култа към Слънцето* и земите в Отвъдния свят (на морските острови).

Митът за произхода на хората от божества от “другия”, от Задгробния свят, бил общокелтски и е засвидетелстван от Цезар (60-44) в Галия, чиито жители смятали, че произлизат от Дита. Ирландският Дагда е известен и като Еохаид Баща на всички (Eochaid Allathair), Господарят на Отвъдния Свят се нарича Риангабаир - “морският кон”, един от кралете на Фоморите е Еохо Ехкенд - “Еохо Конската глава”, а в Уелс Марх ъб Мейрхио, който станал Крал Марко в средновековната легенда за Тристан, имал конски уши. Много божества, включително и женски, се представяли като коне или в неделима връзка с конете. От двата ритуала, освещаващи коронацията на нов Крал, главният явно бил този за свещения брак на краля с кон - сходен с индийския ритуал ашвамедха, а вторият бил т.н. “Празник на бика” (tarbfeis), при който централен момент бил изпадането в пророчески сън на нарочен човек, вкусил от месото и кръвта на бика, за да види в съня си бъдещия Крал;

Според митовете Ирландия е завладявана шест пъти. Първият, във времето преди Потопа*, нашествието било оглавено от Бамба - една от Богините-епоними в Ирландия, като Потопа погълнал всичките й спътници освен Финтан, който превръщайки се ту в сьомга, ту в орел, ту в ястреб се спасил, за да преживее векове и да разкаже на потомците (подобен мотив има и в Уелс за митическия Талиесин). Второто завземане углавявал Партолону, който разчистил четири ирландски долини, при него се появили седем големи езера, той първи въвел някои занаяти и обичаи. При Немед (от корена “сакрален”, “свещен”), който оглавил третото, се появили нови долини и езера, и за пръв път се сблъскали с Фоморите при опит да завладеят техните земи (остров) и стъклената им кула.

С потомците на хората на Немед - (!) племената Фир Болг - се свързва (!) уреждането на най-важните страни на социалния живот на Ирландците - деленето на страната на пет провинции (княжества) и оформянето на кралската власт (едва ли е случайна връзката на етнонима Болг с основите на държавността – срв. град Балх*, Балгх*, Балг* е “майката на всички градове“ и от него са най-първите царе, т.е. държавници, които налагали държавността и в Балгхара, и в другите страни).

Племената на Богиня Дану - дошли от Север (от сев. острови), където придобили друидска мъдрост и магически знания - победили Фир Болг при Мойтур и донесли четири магически талисмана: камъка Фал, които издавал вик под краката на законния Крал, победоносното копие на Луг, неотразимия меч на Нуаду, неизчерпаемия котел на Дагда (срв. Скити*, Сармати*). Те уредили съперничеството с Фоморите, като дали управлението на Бресу - син на фоморския владетел, който живеел сред Племената на Богинята Дану. Последните завоеватели - т.н. Синове на Миля (предци на историческите ирландци - Гойделите), които победили Племената на Дану, носят най-малко архаически митологичен материал. По пътя на завоевателите се срещат три Богини – Банба (срв. Бал*), Фодла (срв. Фа*), Ериу (вж Ар*, Ер*);

Митологията на К. се съхранява и в героическите саги, отнасящи се към по-късни времена - в “героическия век” от епохата на границата на новата ера, от която са имената на Конхобар, Кухулин, Фергус, Конал и др. герои, на Богини като Медб - владетелка на Коннахт и съпруга на Айлил, Аине, Клиодна, на Божествата на войната Морриган, Немаин и Бадб (име съхранено и в гал. cathubodua), на Божества съчетаващи в един персонаж военното начало и плодородието като Ану (вж Ан*, Ану*) и Килех Берри (популярен и до днес в ирландския и шотландския фолклор), на мъжки персонажи с божествен произход като Брикриу, Ку Рои (сроден с др.-индийския Пушан) и Мидир (гал. Deo Medru: “Бог Медру“, срв. Митра*), на пътешественици в Отвъдния свят като Кримтан Ниа Наир и Бран, и пр., а сина на мъдреца и пророка Финн - Оисин (Оссиан), доживял според легендата до приемането на християнството в Ирландия (V в.), за да предаде на Св. Патрик знанията си за Ирландия и историята на Ирландците. Келтски в основата си са легендите за Крал Артур и рицарите на кръглата маса, за Тристан и Изолда, Мерлин (Мирдин; срв. Мир*), и пр.

За Българите интерес представлява връзката между българския език и култура и езика и културата на К. Още повече, че пряк кантакт и възможност за въздействие на едната култура върху другата не е имало и не е бил възможен след изселването на К. от Азия и заселването им в Европа, което станало към средата на ІІ хдл пр. Хр. А и когато Българите при Кан Реан* или Хрун ІІІ* (488-521/525) стигнали в завоеванията си на запад до земите на днешна Чехия, те вече били напуснати от Келтите, които се оттеглили още по на запад. При това някои учени смятат, че Белгите* са български клан, който е дошъл на Европейския континент с К. към средата на ІІ хдл. пр. Хр. Прави впечатление и легендата за племето Фир Болг*, която ако не се отнася конкретно за някакво нахлуване на Белгите в Ирландия, Британия или Галия, може да отразява един по-ранен период от историята на К., когато те още са в Ср. Азия – вер. К. още там имат своите князе и Върховен вожд (Крал), а защо и да не са били разделени на пет клана (от Болг*), като знаем, че за Симитите числото пет е свещено; вж Белги*, Древните българи*, Стара Велика България*, Болг*;

КЕЛТСКИ* – езика на Келтите: гали, шотландци, ирландци, уелсци и др.; вж. Келти*; вж. Българският език*;




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 111561
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031