Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2020 18:51 - Заблуди и демагогия в Российските исторически публикации
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 526 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 13.12.2020 23:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Преди време публикувах един материал на мой познат, предназначен да обясни някои уж “забравени“ истини за Российската история, публикувани в трудове на Российски историци. От тогава, обаче, постоянно ме тормози мисълта, че съм длъжен да обясня някои от посочените факти. Ето самия материал, който съм публикувал на 6 декември 2020 г.:

Асен Сираков

Малко факти за онези, които се интересуват от руска история, но които освен историята, която са учили в училище, за жалост не знаят друго… Следните извадки (с известни съкращения) са от трудове и изследвания на проф. Успенски и проф. Литвина.
1. Русия, като държава започва да съществува от 1721 г. по волята на Петър Първи. Дотогава е имало държава Московия.
2. Московия е била улус, където са живеели различни угро-фински народи и е била част от Златната Орда.
3. Московия е плащала данък на кримския хан, правоприемник на Златната Орда, до 1700 г. Московският княз е посрещал кримския пратеник на Поклонния хълм, качвал го е на коня си и пеша е водил коня за юздата в Кремъл („кремъл” – татарска дума, означаваща укрепление на хълм), слагал го е да седне на трона си и е заставал пред него на колене.
4. През 1610 г. по времето на Борис Годунов (мурза Годун) приключва династията на Чингизидите (от коляното на Чингисхан). На трона се качва Але Кисса (Котка), който е от финско потекло. По време на коронацията Църквата му дава името Алексей Романов, защото издига версията, че пратен от Рим.
5. След като покорява Великото Княжество Литовско през 1795 г., Екатерина Втора издава указ, според който всички покорени угро-фински племена трябва да се наричат великороси (великоруси), а украинците – малороси (малоруси).
6. Съществува твърдение, че между Богдан Хмелницки и Алексей Романов бил подписан договор за съединение между Московия и Украйна. Няма документ от това време, в който този договор да се споменава и никой досега не го е виждал.
7. Вече неколкостотин години археолозите търсят артефакти, потвърждаващи достоверността за т.н. Куликовска битка (състояла се според официалната история на 8 септември 1380 г.) както и за историческата победа на Дмитри Донски над хан Мамай. За жалост освен предания и сказания нищо не е намерено.
8. Псковската, Новгородската и Смоленската области са били славянски княжества и са нямали нищо общо с угро-финската Московия, докато, съответно през 1462 г., 1478 г. и 1654 г. Ордата не ги окупира. Останалите области на Московия никога не са били обитавани от славяни.
9. Златната Орда и дъщерната ѝ Московия са единствените държави в света, в които не само е било допустимо поробването на собствен народ, но е било и постоянна практика.
***

Та! Преди всичко, трябва да се знае, че за историята на Россия, включително на Съветска Россия (СССР), Ленин (1917-1922/1924), Сталин (ок. 1918-1953), Втората световна война (1939-1945) и прочее та до ден днешен, изобщо не може да се има каквото и да е доверие на Российските историци (да не говорим за Российските “политици“). Защото те живеят в красная (кърваво-червената) Россия, която поне от октомври-ноември 1917 г. (т.е. вече 103 години) облъчва жителите си с постоянни лъжи и отявлена демагогия, а истината е най-строго охраняваната и напълно забранена тайна. В това обществено блато от заблуди и най-искрените историци губят напълно своите човешки и житейски ориентири. А същевременно те трябва да се грижат за кариерата си – зависеща от властите в Кремъл, както и за живота си, понеже в Кремълската империя хора внезапно изчезват, отиват на работа в Сибир, а някои дори открито и цинично са убивани в самия център на Москва. Хора като кино-режисьора и водач на “общественото“ мнение в Российската империя Никита Михалков служат явно и раболепно на Кремълската власт, а брат му – кино-режисьора Андрей Кончаловски (автор на us-филма „Влакът-беглец“ или “Runaway Train“ и др.), също се “прибра“ от САЩ в Россия и направи наскоро широко разпространено видео-обръщение (аз го публикувах във Фейсбук), в което откровено застана на страната на Российския “президент“ (всъщност диктатор) и КГБ/ФСБ-началник Вл. Путин (2000 – до 2036?) и лъжливите постулати на властващата в Кремъл мафия.

* 1. Московският владетел Петър I (1682/1696-1725, роден 1672), по статут най-вероятно “велик ( = главен) херцог“, защото самата Московѝя е “велико херцогство, велико дукатство“ – каквато е и огромната Литовия, обявява и коронова през 1721 г. себе си за “император“, а съпругата си – Елисавета I (ок. 1703-1727, Марта Скавронска) за “императрица“. Тоест, титлата “цар“, която е наложена в Российската историография (а оттам и в Българската) за Московските владетели в периода от 16 януари 1547 г. за княз (херцог, дук) Иван IV Василич – Грозний (1533-1584, роден 1530) и за всички негови наследници до 1721 г., е със статут “херцог, дук, княз, принц, велик херцог, велик дук, велик княз“.

Докато пък Българската върховна титла Цар* означава категорично и единствено “Император“, като Българските върховни владетели са с императорски статут от много векове преди приемането на християнството в България през есента на 863 година.

Владимирските и Московско-российските владетели - започвайки от 1157 г. насетне, наричани днес "князе" (преиначено от др.-бълг. и ст.-бълг. Канѧз/ъ: "кан", записвано в българския съкратено К`нѧзъ и пр.), имат статут херцог (дук), а наричането им като "велик княз" - поставяни от татарите след 1238 г. и чак до 17-ти век - всъщност означава Главен княз (херцог, дук) между другите равностойни му по статут князе (херцози, дукове). Тоест, Московският "цар" от 1547 г. до 1721 г., е носител на сана "княз" = херцог, дук, и е с поне четири-пет (4-5) степени по-нисш от Българския цар (император):

1., Император (Август) = Цар = Василевс*; (титлата Василеус или Василевс е равностойна на Август = Император, като е въведена в Източно-Римската империя или Византия от Император Ираклий I /610-641/, който взел епитета-термин-сан от Българо-Персийския властови модел);
2., Младши цар и съвладетел = Цезар = Ерцхерцог ( = др.-бълг. Канар-тикин: "Канов наследник") = ст.-бълг. Балтавар, Върховен кан на Волжка България - тоест на Източна България; (в българското издание на Манасиевата хроника /ок. 1150-1180 г./ от първата половина на XIV /14-ти/ век - от периода 1331-1345 г. - ясно е записано, че към 971 г. малолетния и пълноправен владетел Василий II е "цар" = император, август, василевс, а пък действително управляващия Византия в същия момент Иоан Цимисхи /969-976/ е определен като "цезар");
3. Крал = Rex = др.-бълг. Велик боил, Ичиргу-боил (Чергубиля), Велик таркан (др.-бълг. и ст.-бълг. Олгу таркан*);
4., Севастократор, Деспот = Велик херцог, Велик дук = Велик принц;
5,, Херцог, Дук = Княз = Княз на Москва и Московѝя (при това князете на Москва са роби на властителите на Татарската Орда от 1238 г. поне до 17-ти век);
6., И прочее...

В България, след Царят, следващата по статут титла е “младши цар и съвладетел“, която отговаря на Цезар и Ерцхерцог: “Императорски херцог, Негово Императорско Височество“ (Н.И.В.) = Н.Ц.В., Негово Царско Височество.

Такива, например, са: Владимир I (889-893) и брат му Симеон I (893-914-927) до смъртта на баща си Борис I (837/852-914, роден към 819 г.) на 2 май 914 г.; Иоан Срацимир (ок. 1355/1371 – ок. 1397) откъм края на 1355 г. до възкачването си като Върховен владетел на България през 1371 г.; Иоан Шишман (пр. 1371-1395) през целия си живот на Търновски владетел, а най-вероятно е носена и от синовете му Александър* и Фружин* /1395-1460/; до към 1397 г. Константин II Срацимир (ок. 1397-1422, син на цар Иоан Срацимир) – владетел на Белградско-Видинското царство и върховен владетел на цяла България; в периода откъм 1399 г. до 1422 г. “Императорът велик“ Иоан Шишмански (1422-1430, започнал да воюва с османците още от 1399-та година); а също така и Сръбският владетел Стефан IV Душан (1331-1355, син и внук на български царски принцеси и владетели) и съпругата му – Сръбската владетелка Елена Българска (1332 – †7 ноември 1376, родна сестра на цар Иоан Александър /1331-1371/), които по повеля на Българския велик цар (император) Иоан Александър (1331-1371) на връх Великден 1346 г. са короновани в Скопие за “младши цар (царица) и съвладетел“ на Българския цар – тоест, Сърбия за пореден път става неразделна част от империята България, каквато е и от 680 до 1190 година.

Същевременно и някои български деспоти ( = велики херцози) се титулуват парадно с титлата “цар“ (например деспот Георги Бранкович* /1394-1456/, баща на Мара Бранкович*, която е майка на османския владетел-емир Мехмед II Завоевателя /1451-1481/, който превзел Константинопол в 1453 г.), но това не прави статута им по-висок от деспот ( = велик херцог, велик дук, принц).

2. Безумното съчетание “угро-фински“ е пълна нелепица. С нея се цели да се прикрият фактите около създаването на тъй нареченият “руски народ“, “великоруски народ“ и/или “российска нация“. При това Украинците, които сами по себе си са създадени от няколко различни етно-групи, а през ХХ век земите и градовете им са насилствено населени с “великоруси“, изобщо не са московско-российци и нямат нищо общо с тях. На изток от Днепър, тоест и от Киев (намиращ се на западния бряг на Днепър), живеят Угри (Себери), които заемат полетата и хълмистите райони между Днепърските източни притоци от река Сула до река Десна - по-рано Себер-су и Северска. Угри (Себери, наричани също Турки, Турци) живеят и на изток от река Донец – назовавана и до днес в российските енциклопедии и други текстове като Северский Донец. Себери-угри живеят и на изток от Урал – между планината Урал и реките Ишим и Иртиш, в т.нар. “Седморечие“ (на юг от 50-тия паралел), по чието етно-име е наречен и целия Сибир. Фини пък живеят на север и североизток от Днептро-Северските угри-себери, по посока на днешната Финландия. Российските историоведи наричат тези Угри с името Северяни и даже ги уеднаквяват с т.нар. Славяни*, но името-нарицателно Славяни е късна российска властова измислица, която се появява и налага в Европа чак към 1822-1824 г. сл. Хр.

Първите Склави* (същинските древни Славяни, които нямат нищо общо с тюрките Угри-Себери) се появяват на Европейската сцена чак през VI (6-ти) век сл. Хр. (СЛ*), но има сведения на Балканите (керамичната картина от района на териториалната област Македония - днес Реп. С. Македония) и от малко по-ранно време - от последните 20-25 години на V (5-ти) век след Христа. Българският кан Тубджак* (587-602) пръв заселва едно племе Склави във вековните гори с огромни дървета по Днепър - на север от хинтерланда на Киев, за да правят лодки “еднодръвки“ (Конст. Багр.) за Аварско-Българските военни действия срещу Византия в периода до убийството на Българския кан Гостун или Албури през 618 г., който управлява от 603 г. българските територии на запад от Днепър до Среден Дунав (Сулу*), горна Висла и масива Карпати*, включително (Гостун-Албури е баща на кан Курт или Курбат /605-665/, който управлява още от 605 г. българските земи на изток от Днепър до Каспийско море, делтата на Волга и устието на река Кура). Друго племе Склави, прогонено от Балтийския остров Готия, се заселва в района на Новгород*, но се самоназовава с името “Готи“, за да плаши околните племена Фини. Много Склави, наред с Българи и Авари – всичките дошли от Централна Европа под предводителството на Българския кан Самбат* (пр. 618-676, по-малък брат на кан Курт* или Курбат* /605-665/), се заселват през 658 г. в региона от Киев до Карпатите, наречен Дулебия* (“страната на Дуло“).

3. Киевските князе и пряко наследилите ги Владимирско-Суздалски и Московски владетели плащат ежегоден наем (данък) на Волжка България* за областта Кърчаг (между Ока и горна Волга) от 965 г. чак до 1583 година, като този данък постоянно се увеличавал през вековете. При това Волжка България и Кримското ханство са в мирен и във военно-съюзен договор, а същевременно и двете са врагове на Златната Орда и нейните превъплъщения през годините. Първият брак на Ногай (1230-1299) е с Волжко-Българската принцеса от рода Дуло, която именно е майка на известният Чака (†1300 г., убит в затвора във Велико Търново от палачи евреи, защото българите нямат право да убиват българи); вторият брак на Ногай е с извънбрачна дъщеря на Византийския император, което предполага, че във връзка с женитбата си той е приел християнството. Волжка България е в мирен и съюзен договор с империята на Великия Могол още от 1238 г. и е враг на Златната Орда (приела исляма чак в 1309 г. сл. Хр.) още от мига на нейното отделяне от Великата Моголска империя през 60-те години на XIII (13-ти) век.

4. Борис Годунов (1580-1605, роден 1551 г. във Вязма, Смолeнската държава), който управлява Московѝя още по времето на владетеля ѝ княз Иван IV Василич Грозний (1533-1584, роден 1530 г.), вероятно е от български произход, което се вижда както от името му Борис, така и от нарицателното Годунов – от др.-бълг. и ст.-бълг. Годя*: “нагаждам, нагласявам, подобрявам, поправям, привеждам в действие“. Няма значение как го титулуват и наричат татарите от Златната Орда, защото още по времето на Иван Грозний към Борис Годунов се обръща с лични писма Английската кралица Елизабет I (1558-1603), в които тя се обръща към него с титлите “Цар Казански и Цар Астрахански“ (тоест = Цар Волжко-Български). По това време болният след 1560 г. от сифилис и лекуван (т.е. тровен) с големи дози живак Иван Грозни е почти напълно и постоянно неадекватен, а властта е всецяло в ръцете на Борис Годунов, който е главнокомандващ и на цялата конница на Московѝя (създадена и поддържана по волжко-български образец още от времето на Дмитрий Донски /1362-1389/).

Версията за (точка 4) “Але Кисса (Котка), който е от финско потекло. По време на коронацията Църквата (т.е. Московската църква) му дава името Алексей Романов, защото издига версията, че е пратен от Рим.“, е явно някаква късна московско-народна притча от хаотично смесени данни и претенции, каквито често се приемат за безспорни истини в Российската историография (вижте например российската версия за строителите на храма Василий Блажени*, която няма нищо общо с истината, че кубетата са откраднати от княз Иван IV Василич – Грозний /1533-1584/ към 1552 г. и домъкнати от Казан в Москва, а архитектите и строителите са волжки българи, които единствено са в състояние да изградят този храм).

Всъщност, името на предтечата е Кобъιла (ст.-бълг., = др.-рус. Х-ХVІІ в.); то е фамилията - титла и нарицателно - на родоначалника на Российския царски род Романови и пра-прадядо на Руския "цар" и първи руски император Петър І (1696-1725) – Андрей Иванович Кобыла, починал в 1351 г., при управлението на Семьон Гордий* (1341-1353), Велик (Върховен) княз на Москва и Владимир;

Кобыла* е исконен български термин, непознат на славяни*, варяги* (руси*), фини, угри* (маджари*, себери*) и другите съставни етноси на руснаците*, със значение “Главен боил” (Ко-быила, Ку-быила); Андрей Кобила или ст.-бълг., др.-рус. Анъдриιа Кобъιла, е син на родения към последната четвърт на ХІІІ в. Иван Кобила – ст.-бълг. и др.-рус. Иωанъ Кобъιла (ХІІІ-ХІV в.), който следва да се приеме за действителния родоначалник на фамилията.

Андрей Кобила (?-1351) е баща на Феодор Кошка (?-1393) или Тодор Кота. Фамилното име-епитет Кошка е русизирана и редуцирана форма на Кота* (Кота ~ Кошка), като то е в пряка връзка с името Кобила (Кобъiла), и е членувана (и усилена) с Та*, Тоу, Този*, форма на корена Ко-* (вж Кобила /2/*). Няма как да се пренебрегне и връзката между името Кота и българския клан Кота или Котраги*. В този аспект следва да се отбележи, че при българската традиция във Волжка България*, която е ясно изразена в хрониката на Гази-Барадж (1229-1246), фамилно-епитетните имена се поставят в пряка връзка с произхода на майката, а в други случаи – със сана. От това може с голяма доза сигурност да се предположи, че майката на Феодор Кошка или Тодор Кота (?-1393) и съпруга на Андрей Кобила (?-1351) е била от българския клан Кота*, известни и като Котраги*; Внукът на Иван Кобила и първи син на Андрей Кобила – Кошка или Кота* (?-1393), е баща на Иван Кошкин (?-1427) или Кота, от където се трансформират в народо-нарицателните рус. Котин, Кошкин.

Следват: Захар Кошкин (?-1461), Юрий (Георги*) Захарович Кошкин /Захарьин/ (?-1503), Роман Юрьевич (Георгиевич) Захарин (?-1543; християнското име Роман* навлиза през 990 г. в Киев и Киевския феод пряко от Българския цар Роман-Симеон* /977-997/), Никита Романович Захарьин-Юрьев (?-1586), Фьодор (Теодор) Никитич Романов (при Борис Годунов* той е в немилост, но при Лъжедмитрий І /1605-1606/ е митрополит, при Великия княз /царь/ Василий ІV Шуйски /1606-1610/ и Великия княз /царь/ Михаил Фьодорович Романов /1613-1645/ е Патриарх на Московска Рус), и Великия княз (царь) Михаил Фьодорович Романов (1613-1645, род. 1596).

Великият княз (царь) Михаил Романов (1613-1645) е женен за Мария Дългоръкова, рус. Долгорукова (вж. Асеневичева*), а сина им е Великия княз (рус. царь) Алексей Михаилович (1645-1676; вж. Богдан Хмелницки*), който е баща на Великия княз (царь) Фьодор Алексеевич (1676-1682, род. 1661), на Великия княз (царь) Иван V Алексеевич (1682-1696, род. 1666), на Великата княгиня (царевна) София Алексеевна (?-1704) и на Великият княз (царь) Петър І Алексеевич (1682-1725, род. 1672), който от 1721 г. е Император (Цар*) на Русия.

5. …..

6. Богдан Хмелницки – т.е. Богдан Михайлович Зиновий (ок. 1595-1657), като по ред причини поставените за бащино и фамилно имена “Михайлович” и “Зиновий” могат да се смятат за силно русизирани и по-късно вмъкнати (независимо, че баща му може да се е казвал Михаил), които обаче нямат нищо общо с тогавашната съвременна действителност (вж. Василий Блажени*).

Богдан Хмелницки е атаман* на Днепърските (Запорожките) казаци през първата половина на ХVІІ век, който, принуден от обстоятелствата и преследваните от него цели, сключил през 1654 г. в Переяслав (Преслав*) ВРЕМЕНЕН ВОЕНЕН съюзен договор с Московия* (на Переяславската Рада, на 8 януари 1654 г.), отнасящ се само до "украинските" войски на изток от река Днепър; тогава Великото княжество Московиа (Magni Ducatus Moscovia) е управлявано от Великия княз Алексей Михайлович (1645-1676; вж. карта: 1648 г., Украина), който е пряк наследник на българина Кобыла или Кобила /3/* и главен представител на този български род.

Богдан Хмелницки възглавил войната на Запорожките казаци срещу пановете на Полша (всъщност срещу Литовско-Полската уния, създадена в 1569 г.) през 1648-1654 г. и нанесъл поражения на Полските (Литовско-Полските) войски през май 1648 г. при Жълти Води и Херсон (рус. Корсун), през септември 1648 г. при Пилявци, през 1652 г. при Батог (от бълг. Бат*, Бата*), и др. Той е Хетман (Хатаман, Атаман) на Украина от 1648 до 1657 г. (ЕС*);

Хмелницки е епитет, от Хмел, който може пряко да се свърже с Хаома*, тоест с Мада* (вж. и Мадара*, Мадарският конник*); Името Богдан* е по-скоро родово-фамилно и трябва да се свърже пряко с Молдовския княз Богдан ІІІ* (1504-1517) и рода му, а от там с Българската царска династия*, с Българската православна църква* и директно с Европейска България* и с по-късната Христува България, която официално е факторизирана от есента на 863 г. насетне; вж. в Азбучна история на българите (www.azb-istoria-bulg.bg) статиите-изследвания: Атаман*, Казаци*, Запорожие*, Половци*, Стара Велика България*, Борис І Михаил*, Олга*, Угър-Лъчин*, Борис /5/*, Владимир І Святой*, Роман-Симеон*, Никопол*, Мада*, Евтимий*, Киприан*, Цамблак*, Кантемир*, Зоя-София Асенина* и др.;

7. В т.нар. Куликовска битка (8 септ. 1380 г.?) на река Дон, дори и да се е състояла действително, не взима участие Московския велик (главен) княз Дмитрий Донски (1362-1389), който приписва победата на себе си, обаче, според российските изследователи, е получил силен удар по главата още в началото на схватката и е намерен след края на сражението в неадекватно състояние; според други изследователи, Дмитрий Донски е накарал един участник в битката да сложи княжеските му доспехи, а самият княз се е скрил от страх в горите (РН*).

Самата битка, която може и да не се е състояла – освен на ниво дипломатически преговори, завършва без победител, защото Московските владетели продължават да носят на бойните си шлемове надписи на арабица “Аллах Мохамед“ поне до към края на 16-ти век (Шлемът на Иван IV Грозни, с такъв надпис и то изписан седем /7/ пъти по цялата му окръжност, се пази и до днес в Грановитата палата в Кремъл, в центъра на Москва).

Знаем със сигурност и за лошото отношение на княз Дмитрий Донски към българина, български висш аристократ (принц) и архиепископ Киприан* (пр. 1363-1406, роден ок. 1330), който от 1375 г. е назначен от Константинополския патриарх за върховен свещеник в няколко отделни и независими държави – той е Митрополит на Киев и цяла Литовия, Митрополит на Смоленск, Митрополит на Твер и Митрополит на Москва и Московѝя, а вероятно е и Митрополит на Новгород.

8. Псковската, Новгородската и Смоленската ДЪРЖАВИ, а също Твер и държавата му (границата ѝ минава само на 30-40 км от Москва), Литовия с Киев и прочее държави, НЕ са били “славянски“* княжества, защото думата Славяни, от герм., швед., датски, англ. и пр. Slave: “1. роб, роби; 2. славян, славяни“, е наложена от Российската власт и агентурата ѝ в Европа едва след 1822-1824 година, във връзка с агресивната ѝ завоевателна доктрина Панславизъм*. Те са СЛОВЕНСКИ държави – от др.-бълг. и ст.-бълг. Слово ~ Словенски: “говорим, словесен, разговорен (език)“, което означава буквално и само едно – “Български език, старо-български език“. Московският владетел Петър I (1682/1796-1725), който е напълно наясно кои и какви са българите - дори и само заради родоначалниците си Кобыла*, Кота*, Роман*, Асеневичева* и др., говори в заповедите си до своите дипломати в Германия и Прага именно за СЛОВЕНИ и СЛОВЕНСКИ народи (РН*), като никъде не споменава думата Славяни* (тя още не е измислена), нито причислява към Словенските народи българите; защото българите говорят именно на своя роден език, а СЛОВЕНСКИТЕ народи говорят на чуждия за тях Български език, наричан Словенски*: "Словесен, Говорим, Словенобългарски*“ език.

9. Робството в Россия формално е уж приключило в 1907 година, а отново е въведено повсеместно и официално през 1917 г. от комунистическата банда. Всъщност, на практика робството в Московѝя и Российската страна никога не е прекратявано поне от 1238 г. до ден днешен и е неизвестно кога то ще приключи.

*
image     image     image     image     image   +2     50Nina Bambina, Кирил Льосков и 48 други 10 коментара 18 споделяния
  •  




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 99669
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Октомври, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031